ВТОРИ СЛУЧАЙ С МОЯ МОТОР

Когато човек използва такова моторно превозно средство, всяка секунда може да пострада малко или много, както и напълно да напусне този свят. В онези времена, имам предвид 1957-1959 години, моторът беше основно средство за придвижване и нуждата ме принуждаваше да го използвам често.

В споменато време живеех в град Хисаря, по-точно там живееха моите родители и моят брат. Когато ми се отдадеше възможност, което беше много рядко, отскачах до Хисаря. Естествено, придвижването беше двуколесно. Сега, когато се пътува от Пловдив за Хисаря, има ново шосе, което избягва трудния и криволичещ стар път. Мястото на отбивката сега е малко преди така наричания на времето „втори прелез“. Тогава там имаше кантон с кантонер, който регулираше движението за избягване на транспортни и ЖП произшествия.

Спомням си съвсем ясно, а и видението ми припомни някои подробности: Наближавах този прелез. Няколко пъти поглеждах за влак от с. Черничево за Хисаря, при все, че ако имаше такъв, би го издал пушекът или тракането по релсите.

Знаех отлично разписанието на влаковете в двете посоки, въпреки това спрях. Имаше знак „Спри, огледай се, ослушай се и премини, ако не идва влак!“ Всеки пътен знак от Правилника за движение на МПС съм спазвал абсолютно! Не веднъж от патрул-ките на МВР са ми казвали: „Докторе, ти посред нощ спираш на всеки стоп в града!? Защо?,, (За да бъда напълно ясен, напоследък ползвах инвалидна кола „Лада“ от първите марки.)

При всичко, което изложих до момента, внимателно отново се огледах за влак – първо от Черничево, след това – дали не идва влак от Хисаря. Подчертавам, че това сторих, при все, че по това време нямаше влак по разписание!

На това място влаковете от Хисаря идват с повишена скорост, а малко преди прелеза линията имаше завои и скалите около нея понижават видимостта.

След като се убедих окончателно в безопасното преминаване, включих на първа скорост и потеглих. Едва и не, както в предходния случай – на шосето до село Пчеларово, моторът „изхърка“, изтрака и угасна! Още не осъзнал, че моторът е спрял, по линията префуча, без сигнал, единичен локомотив! Съвсем ясно можеше да се определи, че той се движеше с превишена скорост. Бях напълно „стресиран“, дори нямах време да се уплаша! Във видението го нямаше, но смътно си спомням, че от кантона изскочи кантонерът, който викаше нещо припряно: „ Ти разбираш ли, каква глупост щеше да направиш, като караш неправилно!?“

И ако тогава не ми мина мисълта, че бариерата не беше спусната. Сега ми се струва, че такава нямаше спусната!

Не зная, а и не си спомням, дали тогава благодарих на Бога, но сега още веднъж Му благодаря в Христа Исуса! Явно, че кантонерът беше допуснал пропуски в носенето на службата си. А може би и да не е бил уведомен от дежурния при гара Хисар. Каквато и да е истината, само Бог я знае и дано Той да не им го счита за грях!

Сега изниква в съзнанието ми, че нито в първия случай, нито в този, не ми е минавала през ум и най-малката мисъл – да търся някому отговорност! Нямам обяснение за това, но то едва ли е станало без благодатното влияние на Святия Божий Дух!

И сега още съм стресиран да си представя, какво би станало, ако ме беше помел локомотивът: мигновено щях да съм убит, частите на мотора щяха да се събират за следствието чак до гара Черничево. А от мен това, което е можело да се намери, ако изобщо е останало нещо определено…

Нищо не мога да кажа, освен: «Слава на Бога за Неговата милост и към мене, грешния човек! И дано сега, като Негов слуга, да бъда верен пред Него!»

следваща глава ТРЕТИ СЛУЧАЙ