БОГ ПОМАГА И ЧРЕЗ СЛУГАТА СИ

Беше по времето на големия стаж, сиреч последната шеста година от следването ми на медицина.

Нашата стажантска група бе от дванадесет човека – мъже и жени. Не помня, дали бях определен официално за отговорник или си присвоих това положение сам. Преди това бях административен отговорник на нашата четвърта студентска група.

Много време, тактичност и остроумия бяха нужни да се направи от хора, търкали чиновете на аудиториите пет и повече години, едва познаващи се от различни групи и потоци, ако не искрени приятели, то поне колеги с КОЛЕГИАЛНО ОТНОШЕНИЕ един към друг!

Използвайки опита си като административен отговорник правех нещо като план (микропрограма), стажът на нашата група да бъде най-полезен за всички. Също да протича и по административните правила и изисквания.

Бях на стаж втори или трети ден в поредната клиника и бяхме там след обед. Защо, и дали цялата група, или част от нея, е без значение. Двама колеги бяха Стоян, който беше рядко честен, и отзивчив към проблемите на колегите си, човек. Вторият бе П-в.

Отношенията между него и мен бяха съвсем ЧЕСТНИ, КОЛЕГИАЛНИ И ПРИЯТЕЛСКИ. Вярно, че имах известни симпатии към него, защото караше истински студентски гладувания. Имаше и неща в П-в, които не ми харесваха, но всеки има право на свое разбиране как да живее живота си. Тази свобода е дал на човека Бог и дано колкото може повече хора да я използват угодно Богу и за Него! Ако още един човек живее така, трудът по настоящето няма да е отишъл напразно!

П-в имаше сериозна дружба от около пет години с една девойка. Същата през това време стана жена, достойна за всеки вкус, имаща безупречно възпитание, държание и най-вече вярност. Всички, които ги познаваха, включително и от моя страна, смятахме, че тази любов ще завърши със законен брак щом приключеше следването. Но П-в имаше и някои недобри навици.

Надявам се, че четящият тези редове не е помислил, че съм одобрявал кривините на П-в. Не веднъж съм го „клепал“ за негови недостойни действия. Но гума може ли да се клепи!?… Приятелят ми си оставаше непоправим, отбягваше ме месецПдва, после всичко си продължаваше по старому.

Казах веднъж на П-в, „Ако караш така, ще дойде моментът, когато на Ана ще й прекипи и ще загубиш една ценна жена, която, на всичко отгоре те обича от цяло сърце!“

Добре обаче помня, че тогава приятелят ми СЕ ИЗСМЯ, просто СЕ ИЗСМЯ! Нямаше и следа от привичното му самодоволно хилене. Той не само се изсмя, но и каза: „Много си прав! Ана наистина ме обича до полуда и за нищо на света няма да ме остави!.. Пък и така да стане, няма да седна да плача!..“

НИКОГА не съм завиждал на П-в за тази прекрасна жена! По-скоро ми беше понякога нещо като жал (не съжаление) за нещата, които ненужно й причиняваше.

С всеки изминат ден стажът отминаваше и скоро нямаше да бъдем „колеги без пять минут“. Така обичаше да се шегува с нас един забележителен човек от Самоковската болница, а пълноправни лекари. Беше фелдшер, но за нас и целия Самоков, беше доктор Кашъмов!

Сега, след като изясних доста неща, се връщам към оня ден, когато започваше това свидетелство.

Имахме него ден някакви последни задължения за довършване. Неочаквано П-в, дойде и както се въртеше до нас, изтърси: „АНА СЕ ОЖЕНИ!“… Естествено, че в първия момент не повярвах! Но тонът, с който беше казано това и типичното му хилене на задоволство, което сега беше съвсем неестествено, ме накараха да мисля, че нещото, което съм считал едва ли не за невъзможно, се бе СЛУЧИЛО!

Тъй като съм приел в своя живот да анализирам (да обсъждам) възможните, доколкото мога, варианти, (положения или ситуации), сторих го и сега. В случая те не бяха никак много: Обмислих втория вариант, че наистина е приключил една връзка, която му е била не по сърце и наистина се радваше, че се е отървал лесно, бързо и без сцени. Сиреч, нямаше проблем за мен.

Обмислих предимно първия, че П-в малко или много го боли, но не иска другите да разберат. Казусът (случаят), дори и с две възможности, беше труден. Коя е истината? Започнах да чувствам, че главата ми прегрява. Затова обмислях, какво да прави в единия и в другия случай. В сценария включвах Стоян.

ТРЯБВАШЕ ДА НЕ ОСТАВЯМЕ П-В САМ! Просто и силно, както казват в шахмата! Беше много вероятно приятелят ми да осъществи запой (напиване). Да ми прости П-в, че изнасям това, но знаех, че големите напивания, макар и много редки, понасяше твърде тежко.

За втория вариант повиках Стоян настрана и го помолих, поточно му заръчах, да не оставя тази вечер П-в сам! Стоян обеща, но излезе някъде и повече не се върна.

След като моите усилия не дадоха резултат, преминах към втория вариант. Тук „НЕЩО“ не само ме насочваше! – просто, като че ли ме насилваше. За сега нека го наречем „пресантиман“ (предчувствие), или, ако не бъда обвинен към себеизтъкване, строго и точно логическо заключение.

Така, че бях абсолютно готов, щом П-в тръгнеше, да го последвам и да се движа заедно с него.

Дойде и онзи момент, за който толкова дълго, а най-вероятно и отегчително обяснявах и обосновавах!

Застигнах го доста бързо, като обмислях с какъв мотив да се „присламча“, както казваше една от моите баби, към П-в. Не бе нужно, защото П-в ме забеляза и изчака. Най-вероятно това да е било за него възможността да сподели с ПРИЯТЕЛ! А може би и да се поразсее с мен.

Тръгнахме заедно. In vino verita es! He пропуснах, с тази цел, разходката си по „Царя“. Последната привърши рано, при все че времето беше без мъгла. П-в предложи да си ходим по „Раковска“. Приех, защото от нея имаше, както пряк, така и обикновен път към неговата квартира.

Когато се изравнихме със сладкарница „Прага“, уж „случайно“, предложих да влезем и пием по едно „кафенце“. Щяхме да се стоплим, а и да чуем някоя пенсионерска „лакърдия“. Учудих се, че П-в се съгласи.

За себе си поръчах шоколадова торта. Дали пихме кафе, не помня, но на третата торта и третия „коняк“ почнахме да оставяме общите теми. Известно на всички е, че алкохолът предразполага към откровеност, На петия „коняк“, което подчертавам си беше чиста „стотарка“ по онова време, приятелят ми започна да разказва за ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ на наш колега, на която бил свидетел и довереник. Естествено, трябваше да слушам. Не ми беше никак трудно и необходимо да се преструвам на внимателен слушател, защото историята беше интересна.

Алкохолът продължаваше да си казва своята дума. П-в бе станал изненадващо разговорлив. Очаквах да започне не толкова историята на неговата любов, която в значителна степен ми беше известна, а НЕЙНИЯ КРАЙ…

Внезапно, в очакване пристигането на поредния дванадесети „коняк“ и съответно дванадесета торта, той запита, като че ли повече себе си: „ТРЯБВАШЕ ЛИ АНА ДА СЕ ОЖЕНИ ТОЛКОВА БЪРЗО?…“

Естествено, не казах нищо, а и не биваше! Очаквах П-в да продължи, което и стана. Предавам според както си спомням:

Преди три дни неочаквано, т.е. без да са си определили среща, Ана дошла у тях и казала, че иска да говорят. Приятелят ми, изненадан, приел това. Тогава Ана му казала, че при нея се е явил съученик от сравнително ранните класове. Той й казал: „Отдаде ми се възможност да отида на тригодишна специализация във висша военна академия в СССР.“ След което съученикът направо казал, по-точно продължил: „От кандидатите, се изисква и задължението да бъдат женени ЩЕ СЕ ОЖЕНИШ ЛИ ЗА МЕН?…“!

(Дали човекът е имал и преди скрити чувства към Ана, не зная. Или просто е преценил, че ТЯ в онзи момент е най-приемливо да му бъде другарка в живота, не знам.)

Ана, чиято любов бе П-в, отговорила, дали може да си помисли няколко дни. Офицерът обаче казал: „МОЛЯ ТЕ, ПОМИСЛИ ДО УТРЕ ВЕЧЕР, КОГАТО ЩЕ ДОЙДА ЗА ОТГОВОР!“ После добавил, че „Ако до вдруги ден нямам законен брак, отпадам!…“

Разговорът се състоял и накрая Ана попитала (според мен колебливо, срамежливо и най-вече, да не поставя така остро този проблем) за законен брак, за който е бил подходящ момента, за което е чакала 3-4 години. Без съмнение, имала е вероятно предвид, ако получи сигурност, най-вероятно да откаже предложението на своя съученик.

П-в си призна, че го е поусукал (напълно в неговия стил!) и си рече: „Дори И ЗА МИГ ТОГАВА НЕ ПОМИСЛИХ, ЧЕ АНА МОЖЕ ДА МЕ ОСТАВИ!“

Но, след два дни Ана го посетила и заявила, че се е омъжила и на следващия ден със съпруга й ще летят за СССР.

Как са протекли тези моменти на раздялата, П-в не разказа, което оставям на въображението на читателя!

Приятелят ми подчерта ИЗНЕНАДАТА, да не кажа ударът, който е получил от известието! От тогава не можел да си намери място… Бил е шокиран, ядосан, безпомощен, дори унизен… Обхващал го и гняв, дори имал нечестиви мисли… Ходел като побъркан, където се сетил! Опитвайки се поне малко да забрави душевните терзания!…

Платих сметката в „Прага“. Тръгнахме заедно. П-в не тръгна по най-краткия път към квартирата си, а заяви, че ще ме изпрати до моята квартира и тогава сам ще се прибере. Квартирите ни бяха около т.н. „Александровска болница“, но доста отдалечени една от друга – почти в противоположна посока. В неговото състояние да се прибира сам, най-малкото означаваше, че всичко, което бях сторил до момента, щеше да се срути като картонена кула!

След малко уговорки и отбиване в двора на църква, стигнахме до квартирата на П-в, която се намираше на петия етаж. Казах му, да си ляга и се чудех, дали да го вържа или да спя до него? Не можех да разчитам на съквартиранта му, който спеше здраво и почти непробудно.

Почти бях решил да спя до него и да го вържа, макар и слабо, когато П-в каза, че иска да отиде до тоалетната. Естествено, се съгласих. Когато се върна, разбрах, че е повърнал! Хилеше се, хилене на пиян човек, когато алкохолът, отслабвайки довеждаше до съмнително подобрение на настроението.

Оплитайки крака се доближи до кревата и се просна напреки. Докато го наместя беше заспал като мъртвец.

Бях почнал да си подготвям да лягам, когато ми мина през ума, дали приятелят ми не е оставил следи на хазяите да бъде упрекван на другия ден. Още щом отворих вратата, ме лъхна миризмата на кисело. Когато вече се виждаше, коридорът беше.

Съблякох сакото и започнах почистване – истинска „херкулесова,, работа! Предвид характера на стопанина, работех много прецизно. Това ми отне два – три часа!

Остава старото. „И когато“виждах вече края на тази работа, нещо започна да става с мен! Едва ли е необходимо да описвам подробности, дали съм чул глас или не. БЪРЗО В СЪЗНАНИЕТО МИ СЕ ОФОРМИ: „БЯГАЙ В СТАЯТА!“

Оставих мигновено всичко и се забързах, после затичах. НЕЩО почти като НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА ме тласкаше, по скоро НОСЕШЕ НАПРЕД!

Отворих вратата и какво да видя?

П-В ПАДАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА! Широката част от прозореца бе изцяло отворена и приятелят ми се беше откъснал от пода!

Трудно ми е да опиша подробностите: какво точно съм извършил, Един Бог знае! Дали СКОК, който и сега ми се струва невероятен и невъзможен, при все, че като младеж съм играл дълги години като вратар! Или пък ПРИТИЧВАНЕ, което пак ми се струва малко вероятно! – това бяха четири метра, ако не и отгоре! Възможно е и двете – комбинация от една две крачки и скок. НО УСПЯХ, НАЙ-ВЕЧЕ С БОЖА ПОМОЩ да хвана приятеля си!

Почнах да го издърпвам, което ми създаде трудност, дори до невъзможност.

Благодаря на Бога, че ми даде сили и разум с едната ръка да го придържам, а с другата да го тегля нагоре и в стаята! Беше много трудно и уморително. Бях страшно потен. Постепенно изравних краката му с пода и го вкарах в стаята на леглото. Разбрах, че приятелят ми не можеше да осмисли случилото се с него.

Подсигурен от нови усложнения и доизчистил тоалетната, можеше вече да подремна. Изглежда е било добро „подремване“, така, че когато размърдалият се П-в ме събуди и погледна часовника, минаваше девет. Приятелят ми продължаваше да се учудва, че сме спали заедно.

Бърже каза: „Закъсняваме за работа! Бързай, че сме закъснели!“ На многобройните му въпроси не отговарях и той не разбра нищо от мен. И тъй като отговарях със заобикаляне и недомлъвки, нищо не разбра и не научи за случилото се в последствие.

Никога не съм споменавал не само дума, но и буква, когато многократно сме се срещали. Бог да ми прости, ако някога в неразумие съм разказвал този случай за самоизтъкване! Винаги съм го правил без споменаване на имена, така че по никакъв начин да не научи някой нещо и най-вече П-в… Ако Някой, освен мен, знае, това е Този, Който винаги знае всичко!

П-в, както и всички ние, започнахме от най-ниските места на медицината (като практика и наука). БОГ знае кога и как ми е ПОМОГНАЛ или допуснал ДА ПОМОГНА, да стигне приятеля ми на релсите на една забележителна кариера. Отбелязвам, че достигна до върховете в различни длъжности и разработи нови научни методи, които се възприеха от един клон на медицината. Знам, че негови нововъведения бяха приети от много учени и извън България, разбира се в бившия социалистически лагер. На хиляди хора бяха намалени болките и страданията, а често и спасен техния живот. Стотици не попълниха армията на инвалидите. Повечето се връщаха в социалния живот с достойнство.

Напълно и несъмнено съм допуснал пропуски в тази история и в последствията й. Никога не съм искал никакви услуги от приятеля ми лично за мен! Няколко тежки случаи, които съм изпращал или лично завещал в здравното заведение са били приемани дори и когато П-в е отсъствал. Нито съм намеквал или споменавал, че сме от един курс и приятели.

Сега си мисля, че е от Бога, освен моя колега и приятел д-р Петър Кафалиев – дългогодишен лекар на националния отбор по футбол, единствено П-в ме е попитал „Има ли къде да спя?…“

Позволих си да разкажа тази история и на Вас, защото моят приятел не знае нищо за случката, а и няма да разбере, защото всичко е променено. Пишейки, научих, че е починал. Дано Бог бъде милостив към него!

Завършвайки с този случай, свидетелствам, че СВЯТАТА ТРОИЦА НИ ЗАКРИЛЯ! Каква е точно формата, в смисъл, дали лично Святият Божий Дух или чрез ангели, не зная, а и не бива да се занимавам с неща твърде големи и високи за мен самия…

ЙОВ казва: „Защото БОГ сигурно говори на човека веднъж, и дваж, само че човек не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, тогава ТОЙ отваря ушите на човеците и запечатва поука в тях…“ (Библията, Йов 33:14-16) Абсолютно сигурно за мен е, от това, което съм преживял и споделих с вас, че наистина СВЯТИЯТ ДУХ Е С НАС ГОДИНА ПО ГОДИНА, ДЕН ПО ДЕН И СЕКУНДА ПО СЕКУНДА!

ВЕЛИЧИЕТО НА НЕГОВИТЕ ДЕЛА Е, ЧЕ ТОЙ ПРАВИ ТОВА И КОГАТО НИЕ СМЕ ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ ОТ НЕГОВАТА СВЯТОСТ! И Неговата цел е разкривайки Божията святост и нашата греховност, да ни доведе до ПОКАЯНИЕ и по-близко ПОЗНАВАНЕ НА БОГА!

Искам да подчертая, че всички тези спасявания от физическа смърт на мен или човеци в описаните до тук случаи са били, когато съм бил ДАЛЕЧ ОТ БОГА!

БЕЗКРАЙНА Е МИЛОСТТА НА БОГ ОТЕЦ, НА БОГ ИИСУС ХРИСТОС И НА БОГ СВЯТИ ДУХ КЪМ НАС ГРЕШНИТЕ ЧОВЕЦИ!

И не само Небесното Царство се радва, когато се покае един грешник, за което СВЯТИЯТ ДУХ извършва огромна предварителна работа, за да стане възможно това!

Твърде радостен съм, че С БЕЗКРАЙНАТА МИЛОСТ НА БОГА, СЪМ СПАСЯВАН МНОГО ПЪТИ. БОГ Е ИЗПОЛЗВАЛ И МЕН, ГРЕШНИКА, ДА СПАСИ ЖИВОТ, А МОЖЕ БИ И ДУША!

И

следваща глава ПЪРВА ГОДИШНА ОТПУСКА