Глава 3 – Защо Бог изисква такива молитви?

В силните желания се проявява силата на Божите чувства.

Такива са истинските чувства на Бога към грешника.

Аз видях човек със слабо телосложение и разсъдък, който беше обхванат от такива неизразими мъчителни чувства за спасението на грешник, че падна по лице на земята.

Аз знам, че много биха се присмели на такава молитва, но това присмиване би било дотогава, докато в църквата има слепи и безразлични хора. Но аз вярвам, че това е дело на Святия Дух.

Тези силни чувства естествено изразяват разумната яснота на опасността, в която се намира грешника.

Не би ли крещяла майка, ако нейните деца се намират в горящ дом? Никой не би се учудил на такива чувства и не би казал, че ти изглеждаш глупаво и нелепо. Защо се удивлявате, когато някои вярващи имат такива чувства, виждайки в каква опасност се намират грешниците?

Хора, които никога не са изпитвали подобни чувства, не познават истинското състрадание и тяхната Богобоязливост има много повърхностен характер. Не казвам това, за да осъждам, но това трябва да се каже, защото е така в действителност.

Бог възлага тежестта за душата на вярващия с цел да го приближи до Себе Си.

Християните често проявяват неверие, не употребяват своята вяра в Бога до този момент, докато Бог не постави върху тях толкова тежка бреме, че те да са принудени да Го търсят за облекчение.

Така става признанието на грешника, за своите грехове. Бог сега е готов да приеме грешниците, ако те дойдат при Него с вяра в Исус Христос. Но грешниците не искат да дойдат и въздишат под тежестта на греховете си, не отивайки при Бог, до този момент, докато тяхната греховна тежест не стане толкова голяма, че е невъзможно да се издържи, тогава изглежда, че ада открива своите врати. И тогава грешника започва да се обръща към Божията благодат, като към единствената надежда.

Бог не желае тези мъки на грешниците и вярващите, полагат грижи за спасението на грешниците се молят на Бог до този момент, докато това бреме падне.

Правейки отчаяно усилие, носейки това, те възлагат на Исус Христос и по детски доверявайки Му се, изпитват облекчение, чувство, че душата за която са се молили, ще бъде спасена. Много често, когато християнин получава облекчение след такава тежка борба и молитвени изстъпления, те достигат небесна радост, неизречена и прославена (1 Петърово 1:8)

Тези чувства, които съпровождат духа на молитва, могат да ослабят организма. Това е естествен резултат от натрупване на чувства, което изисква усилена работа на мозъка.

В Гочестер една сестра се моли за своя зет. Веднъж зетят бил в църквата, а тя в къщи, в изстъпление се молила за него. И той получил спасение. Отивайки право вкъщи, той казал това на тъща си. От препълващото я чувство на радост жената паднала мъртва. Такива чувства не трябва да се наричат дух на молитва, но това е резултат на голямо умствено напрежение.

Без съмнение, причината поради която Бог иска тези молитви, е че те съединяват Христос с Църквата. Това създава взаимна любов. Това е подобно на това, като ако дойде Христос, изливайки своят копнеж по църквата и това определя Църквата да Му сътрудничи, по този начин, по който никой друг не би могъл да направи.

Те имат същите чувства, каквито и Христос – неизразимо съчувствие към съдбата на грешниците. В това е тайната на евангелиста.

Те имат такова страдание, такова препълнено желание, за съдействието за спасение на грешниците, че ти се струва, че чрез тях говори сам Исус Христос. От техните уста думите излизат така свежо и топло, както ако излизат направо от сърцето на Исус.

Аз нямам предвид, че Христос диктува тези думи, но Той възбужда такива чувства, които влияят на речта.

Такива чувства създават съюз между вярващите и обърнатите от света грешници. Вярващите имат такива чувства, каквито майката към новороденото й дете.

Апостол Павел за това ясно говори “Деца, мой, за които съм отново в родилни мъки“ (Галатяни 4:19) Коринтяните отпаднаха и Апостол Павел бил за тях в състояние на изстъпление, както родителите за блуден син. По време на Събуждане аз често наблюдавах, че имащите дух на молитва обичат новообърнатите.

Бог обича тези молитви и защото те се явяват единствения път, приготвящ църквата към големи благословения. Когато църквата лежи пред Бога в прах и дълбок о молитвено изстъпление, тогава благословенията допринасят полза. Ако църквата получи тези благословения без това дълбоко смирение, тогава тя би се надула от гордост. Такава молитва увеличава святостта, любовта и смирението.