ТРЯБВА ДА СИ ЧЕСТЕН, ЗА ДА СИ В ПРАВИ ОТНОШЕНИЯ С БОГА

Срещнах Дейзи по времето, когато току-що бях завършил семинарията, докато служех към студентската група на една много голяма църква. Тя бе на 26 години, завършила педагогика в университета, но изглеждаше като хипи от 60-те години. Носеше износени дънки и ходеше боса, а в ръцете си държеше доста използвана Библия.

Дейзи ходеше на църква нередовно, но посещаваше групата от жени за изучаване на Библията. Беше потърсила съвет от водача на групата няколко пъти за многото си проблеми. Но когато ръководителката разбрала, че Дейзи е регистрирана три пъти през последните пет години за параноична шизофрения, се почувствала напълно неспособна да й даде съвет. Затова помоли мен да се срещна с Дейзи. Макар да нямах официално образование в тази област на съветването, съгласих се да поговоря с нея.

Когато Дейзи ми разказа историята си, вече не помнеше всички подробности от последните няколко години. Опитах се да й дам няколко прости психологически теста, но тя не се справи с тях. Към края на нашата среща, се чувствах отчаян, защото нямах никаква представа как да й помогна. Казах й:

— Искам пак да се срещнем, но междувременно трябва да се присъединиш към тази църква и да се подчиниш на нейния авторитет.

Още щом изрекох тези думи, Дейзи скочи и се запъти към вратата.

— Трябва да се измъкна от тук — изсумтя тя. Инстинктивно извиках след нея.

1. Дейзи, Исус Господ ли е в живота ти?

Тя се извъртя рязко и изсъска през зъби:

— Питай Исус кой ми е Господ. После излезе с трясък навън.

Тръгнах след нея по коридора и продължих да я питам дали Исус е неин Господ. Всеки път тя ми отговаряше да питам Исус кой е нейният Господ. Накрая я хванах и отново я попитах:

— Дейзи, Исус твой Господ ли е?

Този път тя ме погледна с напълно изменено изражение.

— Да, — въздъхна тя.

— Можем ли да се върнем в кабинета ми и да поговорим за това? — попитах аз, без да съм сигурен какво ще й казвам точно.

— Разбира се, — съгласи се тя.

Когато се върнахме в кабинета ми, аз й казах:

— Дейзи, съзнаваш ли, че за ума ти се води борба?

Тя кимна.

— Говорил ли е някой за това с теб по-рано?

— Никой, с когото съм разговаряла, не е повдигал въпроса. Или не знаеха какво става вътре в мен, или се страхуваха да се справят с проблема — призна тя.

—  Е, ние ще поговорим за това и ще се справим с проблема — уверих я аз. — Готова ли си да го направиш с мен?

Дейзи се съгласи. Започнахме да се срещаме веднъж седмично. Предположих, че проблемите й са резултат на морален неуспех в живота й или връзка с окулта — потърпевша или участничка. Затова я разпитах относно моралната област и открих, че там няма проблеми. Попитах я дали е била замесена с окулта. Дори не беше чела и книга на тази тема. Вече си блъсках главата, защото нямах никаква представа кой е източникът на нейните толкова сериозни и очевидни духовни проблеми.

Един ден започнахме да говорим за семейството й. Тя ми описа как баща й, известен педиатър в околността, се развел с майка й и избягал с една медицинска сестра. Майката на Дейзи и другите членове на семейството дали открит израз на омразата си и отчаянието. Но Дейзи, единствената християнка в семейството, смятала, че трябва да бъде добро свидетелство. Била твърдо решена да представлява любящата, помирителна дъщеря. Така че мълчала, а в същото време емоциите й я раздирали отвътре.

— Нека поговорим за баща ти — предложих аз.

— Няма да говоря за баща си — изсъска тя. — Ако ще говорим за баща ми, излизам си.

— Почакай малко, Дейзи. Ако не можеш да говориш за баща си тук, къде можеш да говориш за него? Ако не можеш да се справиш с този проблем тук, къде ще се справиш с него?

Намерих два пасажа от Библията, които прибавиха значителен напредък в объркания живот на Дейзи. Първият бе Ефесяни 4:26, 27: „Гневете се, но не съгрешавайте; слънцето да не залезе в разгневяването ви; и не давайте място на дявола“. Дейзи никога не беше изповядала този гняв който я тормозеше, и тъй като потискаше гнева си, вместо да се справи с него, тя даваше на дявола възможност, „вратичка“ буквално, място  вживота си.

Вторият пасаж бе 1 Петрово 5:7, 8: „И всяка ваша грижа възложете на Него (Бога), защото Той се грижи за вас Бъдете трезви, бъдете бдителни защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси Кого да погълне“. Вместо да предаде всичките си тревоги във връзка с баща си на Господа, Дейзи се бе опитвала да бъде духовна, като ги прикрие. Като не бе възлагала на Бога вътрешните си борби, Дейзи се бе превърнала в лесна плячка за дявола.

Дейзи започна да превъзмогва проблема с нерешените чувства спрямо баща си и да работи по въпроса за простителността, който беше ядката на проблема. След няколко месеца това младо момиче, което психиатрите бяха обявили за непоправим случай, направи огромен прогрес и започна да работи в служението с децата в нашата църква.

Емоциите разкриват начина ти на възприемане

Твоите емоции играят основна роля в процеса на обновяването на ума В най-общ смисъл твоите емоции са продукт на мисловния ти живот. Ако не мислиш правилно, ако умът ти не се обновява, ако нямаш правилна представа за Бога и Неговото Слово, това ще се отрази и на емоционалния ти живот. И ако не разбереш сигнала на своите емоции, ставаш бавно движеща се цел за Сатана както Дейзи.

Една от най-добрите илюстрации на отношението между представи и емоции намираме в Плачът на Еремия, 3 глава. Забележете израза на отчаяние у Еремия, когато неправилно си представя, че Бог е против него и че Бог е причина за физическите му проблеми: „Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв. Той ме е водил и завел в тъмнина а не във виделина. Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден. Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми. Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите“ (стихове 1-6).

Чуйте чувствата му на страх, като на хванато в клопка животно-„Обгради ме, та не мога да изляза; отегчи веригите ми. Още и когато викам и ридая, отблъсква молитвата ми. Огради с дялани камъни пътищата ми – изкриви пътеките ми. Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст., рекох:  „Погина увереността ми  и  надеждата ми  като  отдалечена  от Господа“ (ст. 7-11, 18).

Ако надеждата ти бе в Бога и тези думи бяха вярно описание на Бога, вероятно и ти щеше да се чувстваш обезсърчен. Какъв бе проблемът на Еремия? Неговата представа за Бога бе далеч от истината. Бог не беше причината за страданието му. Не Бог го караше да върви в тъмнина. Бог не е диво животно, което чака да изяде някого. Но Еремия не мислеше правилно, нямаше правилна представа или неправилно тълкуваше обстоятелствата, затова и не се чувстваше добре, не реагираше правилно.

Но точно тогава, изненадващо, Еремия започна да пее нова песен: „Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила. Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е твоята вярност. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него“ (стихове 19-24).

Какъв обрат! Променил ли се е Бог? Променили ли са се обстоятелствата на Еремия? Не. Представата му за Бога се е променила и емоциите му следват веднага.

Ти не се влияеш толкова от околната си среда, колкото от представата си за околната си среда. Събитията в живота не определят кой си, Бог определя кой си, а интерпретацията, която даваш на събитията в живота определя доколко ще се справяш с трудностите в живота. Често сме склонни да кажем: „Той ме вбеси!“ или „Не бях потиснат, докато тя не влезе!“ Все едно че казваме: „Не мога да контролирам своите емоции и воля“. Всъщност ние имаме много малък контрол над емоциите си, но имаме контрол над мислите си, а мислите ни определят нашите чувства и реакции. Ето защо е толкова важно да изпълваш ума си със знанието за Бога и Неговото Слово. Трябва да виждаш живота от Божията перспектива и да откликваш съответно.

Ако това, в което вярваш, не отразява истината, то това, което чувстваш, също не отразява истината. Да кажеш на някого, че не бива да се чувства така, както се чувства, е прикрито отхвърляне. Той едва ли може да направи нещо за чувствата си. Действителният проблем е неправилната му представа за ситуацията, която го кара да се чувства по този начин.

Да предположим например, че мечтата ти да притежаваш собствен дом е в ръцете на дружество за заемане на пари, което разглежда молбата ти за заем. Всички твои приятели се молят заемът да бъде одобрен. Но когато се връщаш вкъщи една вечер, намираш известие, записано на телефонния секретар, че не са те одобрили. Къде ще се намериш емоционално само след няколко секунди? На дъното!

Да речем, че се подготвяш да съобщиш на съпругата си лошата новина, че мечтаният дом е все още само мечта Обаче чуваш следващото съобщение по телефонния секретар, което ти казва, че първото съобщение е било грешка. Все пак са те одобрили! Къде ще се намираш емоционално сега? На върха! Това, в което вярваше отначало, не отразяваше истината, така че и чувствата ти тогава не отразяваха действителността.

Представи си, че посредникът за недвижими имоти, който знае, че молбата ти е одобрена, минава да те поздрави преди да си чул още второто съобщение. Той очаква да те намери много радостен, но вместо това, те вижда отчаян. „Защо си тъжен? Трябва да си щастлив.“ Но насърчителните му думи са безсмислени, докато не ти каже истината за твоя заем.

Редът, който дава Писанието, е да познаеш истината, да я повярваш, да ходиш в нея и да позволиш емоциите ти да бъдат продукт на твоето послушание. Точно това се опитваше да каже Бог на Каин в Битие 4:5, 7. Ако вярваш на чувствата си, а не на истината, как ще ходиш? Така непостоянно, както непостоянни са чувствата ти. Но когато вярваш и действаш според истината, чувствата ти ще отразяват действителността. Исус каза: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17). Знаенето и действието идват най-напред.

Емоциите ни са обаче нещо повече от ремарке. Те играят жизнено важна роля във всекидневието ни.

Не пренебрегвай предупредителните знаци на емоциите си

Като млад спортувах и белезите по коленете ми могат да го докажат. Срязването при първата операция на коляното ми засегна нерв и в продължение на няколко месеца нямах усещания в тази област. Понякога сядах да гледам телевизия, без да мисля, с чаша горещо кафе върху безчувственото си коляно. Не чувствах нищо, но не след дълго замирисваше на нещо: кожата ми гореше! За секунди на коляното ми се появяваше малко кафяво петно, резултатът от това, че не чувствах нищо там.

Емоциите ти са за душата, това, което са чувствата за тялото ти. Никой, който е с ума си, не се радва на болката. Но ако не чувстваш болка, има опасност да се получи сериозно нараняване или инфекция. И ако не чувстваш гняв, тъга, радост и т.н., душата ти е в опасност. Емоциите са Божиите индикатори, които ти известяват какво става вътре. Те не са нито добри, нито лоши, те нямат морална стойност, просто са част от човешката ти същност. Също както реагираш на предупреждението за физическа болка, трябва да се научиш да реагираш и на емоционалните индикатори.

Някой беше оприличил емоциите на червената лампичка на автомобилното табло, която известява за проблем с мотора. Можем да реагираме по няколко начина на предупреждението на червената светлина. Можем да я покрием с парче лейкопласт. „Вече не виждам светлината, ще си кажеш, значи не е нужно да мисля за проблема.“ Можеш да смажеш лампичката с чук. „Това ще те научи да не ми блестиш в очите друг път! Или можеш да реагираш, както производителите са смятали, че ще реагираш, като вдигнеш капака на мотора и оправиш проблема.

Същите три алтернативи за реакция на твоите емоции стоят пред теб. Можеш да ги покриеш, да ги пренебрегнеш, да ги задушиш. Това се нарича потискане на чувствата. Можеш да реагираш, като неразумно излееш яда си на първия срещнат, накастриш го, изгубиш самообладание. Аз наричам това необуздан израз. Или можеш да погледнеш вътре, за да видиш какво не е наред. Това наричам признание.

Лейкопластът на потиснатите чувства

Един от членовете на нашата църква имаше син, който отиде в колеж, за да стане архитект. През третата година на следването си Дъг преживя някаква криза. Родителите му го доведоха вкъщи, но Дъг не се чувстваше добре. Не знаеха какво да правят, затова го дадоха в психоклиника -против волята му – да го наблюдават в продължение на три седмици. Дъг никога не прости на родителите си, че го пратиха там

Когато го срещнах четири години по-късно, Дъг беше станал гневен, жлъчен младеж. Работеше непостоянно като чертожник, но предимно го поддържаха родителите му. Чуваше гласове в главата ^.Прекарваше повечето от времето си навън, като разговаряше с дърветата. Сякаш никои не можеше да му помогне. Родителите му ме попитаха дали мога да поговоря с него и аз се съгласих.

Прекарах три месеца с Дъг, като се опитвах да му помогна да приеме себе си и да признае чувствата си. Попитах го:

— Какво чувстваш към родителите си?

– Обичам родителите си – отвърна той. Но Дъг мразеше родителите си и те чувстваха това.

Много важно е да отворим сърцето си пред Бога, докато това е възможно, защото ако прекалено дълго задържаш чувствата си, това ще наруши хармонията във взаимоотношенията ти с Него.

— Защо обичаш родителите си? — настоявах аз.

— Защото Библията казва, че трябва да обичаме родителите си.

Всеки път, когато предложех възможността да мрази родителите си, Дъг отсичаше. Накрая го попитах:

– Би ли се съгласил с мен, ако ти кажа, че е възможно един християнин да изпитва омраза?

– Да, може би, – съгласи се той. – Но не и аз.

Вероятно твърде много съм притиснал Дъг, защото той не пожела да говори повече с мен.

Потискането е съзнателно отричане на чувствата (сподавянето е несъзнателно отричане). Тези, които потискат емоциите си, пренебрегват чувствата си и предпочитат да не разрешават проблема. Както илюстрира примера с Дъг и Дейзи, потискането е нежелателна реакция на твоите емоции.

Цар Давид има какво да каже за отрицателното влияние на чувствата върху взаимоотношенията с Бога: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден… Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив навреме, когато може да се намери то; наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него“ (Псалм 32:3, 6). Давид не казва, че Бог се отдалечава така, че да не можем да Го стигнем. Когато извънредни обстоятелства се изправят пред теб и ти изглеждат по-големи от Бога, много бързо ще те завладеят емоциите. Когато потиснатите емоции започнат да те разяждат като „големи води“, няма да се обърнеш към Бога. Емоциите ти ще бъдат под контрол. Много важно е да отвориш сърцето си пред Бога, докато можеш, защото ако прекалено дълго задържаш емоциите си, това ще наруши хармонията във взаимоотношенията ти с Него.

Давид коментира също и влиянието на потисканите чувства във връзка с отношението му към хората: „Рекох: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, докато е пред мене нечестивият. Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше“ (Псалм 39:1, 2).

Не потискай чувствата си. Потискането не е най-доброто за теб, за другите или за връзката ти с Бога.

Чукът на необуздания израз

Друг недобър начин да реагираш на чувствата си е да излееш всичко без много мислене, да кажеш на който и да било, на всички, точно какво чувстваш. Апостол Петър е прекрасен пример в тази област. Апостол Петър бе Джон Уейн на Новия Завет — човек, който вечно затръшваше вратите. За него беше много лесно да разкаже на другите какво мисли или какво чувства. Обичам да го наричам импулсивният апостол.

Но безразборното изразяване на чувствата на апостол Петър го въвличаше неведнъж в неприятни ситуации. В един момент той прави голямата изповед: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Но само след няколко минути Петър казва на Исус, че Той не знае какво прави и Исус го смъмря: „Иди зад Мен, Сатана!“ (стихове 22, 23).

Именно Петър не разбра основната цел на планината на преображението и предложи да построят три скинии в чест на Мойсей, Илия и Учителя. Именно Петър импулсивно отсече ухото на един от слугите на Кайафа, когато арестуваха Исус в Гетсимания. И именно Петър обеща да следва Исус навсякъде, дори в смъртта. Само няколко часа по-късно Петър се кълнеше, че никога не Го е познавал. Фактът, че по-късно Петър стана водач на новозаветната църква, показва каква огромна промяна е извършил Святият Дух.

Безразборният израз на емоциите може да е полезен понякога за теб, но обикновено не действа добре на околните. „Е, олекна ми след като го казах“, ще речеш може би след някой изблик. Но в този процес може да унищожиш жена си, мъжа си, децата си. Яков предупреждава- „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:19, 20). Апостол Павел увещава: „Гневете се, но не съгрешавайте“ (Ефесяни 4:26). Ако искате да се гневите и да не съгрешавате, то гневете се както Исус гневете се на греха Обръщайте масите, а не търговците.

Откритото признаване

Нанси беше студентка в друг град и пропътува пътя до Лос Анжелис, за да поговорим за трудните й взаимоотношения с майка й. Но в крайна сметка поговорихме повече за неспособността на Нанси да изразява гнева и възмущението, които изпитва от тези взаимоотношения.

— Съквартирантката ми понякога стига до момент, когато експлодира емоционално и дава изблик на чувствата си. Аз също изпитвам дълбоки чувства, но не смятам, че като християнка трябва да им давам такъв изблик.

Отворих Библията на псалм 109 и прочетох следните стихове:

Недей мълча, Боже, хвало моя; защото нечестиви уста се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; обиколиха ме тъй също с думи на омраза и воюват против мене без причина. За отплата на любовта ми те ми станаха противници, но аз все съм в молитва И въздадоха ми зло за добро и омраза за любовта ми.

Господи, постави нечестив човек над него и противник нека стои отдясно му. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му. Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица; о, децата му нека се скитат винаги и станат просяци и далеч от развалените си жилища нека просят хляб. Лихвоимецът нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят трудовете му. Да няма кой да простре милост към него, нито кой да пожали сирачетата му. Внуците му нека бъдат отсечени, в идното поколение нека се изличи името им (стихове 1-13).

— Какво правят тези думи в Библията? — сепна се Нанси. — Как може Давид да се моли всички тези лоши неща за неприятеля си? Та това си е чиста омраза

— Думите на Давид не изненадаха Бога — отвърнах аз. — Бог вече знаеше какво той мисли и чувства Давид просто даваше израз на болката и гнева си честно пред Бога, който разбираше как се чувства той и го приемаше такъв, какъвто бе.

Нанси помисли малко и попита

— Значи ли, че това, което правя е добро?

— Какво правиш?

— Ами, — изчерви се леко тя, — когато напрежението вътре в мен стане много голямо, качвам се на колата и просто карам. Крещя, вия, викам и блъскам. Когато се върна обратно в общежитието, се чувствам по-добре.

Насърчих Нанси, като й казах, че когато може да излива болката и омразата си пред Бога, вероятно няма да я излива върху своята съквартирантка или майка си по един разрушителен начин. Напомних й също, че Давид беше достатъчно честен и за нуждата си от Бога, както и в израза на чувствата си. Той завършва псалма с молитвата „Помогни ми, Господи, Боже мой… И аз ще благодаря много на Господа с устата си“ (стихове 26, 30).

Мисля, че начинът, по който Давид и Нанси даваха израз на своите чувства, е добър. Може би твоите молитви във време на емоционално напрежение не са много благородни. Но те са истински и честни пред Бога Ако застанеш в молитва с чувства на гняв, болка или разочарование, но с устата си започваш да изричаш разни банални благочестиви думи, сякаш Бог не знае какво чувстваш, мислиш ли, че Бог ще бъде доволен? Не, освен ако не е променил мнението си относно лицемерието от времето на фарисеите. Фарисеите се опитваха да изглеждат много набожни отвън, макар отвътре нещата съвсем да не бяха наред. Те не бяха искрени, бяха фалшиви. Исус каза на учениците си: „Ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).

В Божиите очи щом не си искрен, не стоиш право пред Него.

Да признаеш чувствата си изисква също да бъдеш искрен и пред няколко свои доверени приятели. Не трябва навсякъде да изливаш чувствата си, ей така, пред който и да е. Това е безразборният израз на чувствата и тогава рискуваш да нараниш другите повече, отколкото себе си — и това не е добро. Библейският пример сякаш предлага да имаш трима приятели, с които можеш да споделяш най-съкровеното.  По време на своите пътувания апостол Павел имаше Варнава, Сила и Тимотей, на които можеше да разчита. В Гетсиманската градина Исус изрази болката Си на най-близкия Си кръг — Петър, Яков и Йоан.

Психолозите ни казват, че е трудно за човек да поддържа духовно здраве, ако няма поне един приятел, с когото може да бъде емоционално искрен. Ако има двама или трима такива души в твоя живот, наистина си благословен.

Емоционална честност: как да го изразяваме и как да го приемаме

Рано в пасторското ми служение получих едно от онези телефонни обаждания, от които се страхува всеки пастор: „Пасторе, синът ми претърпя катастрофа. Не очакват да оживее. Би ли дошъл до болницата?“

Пристигнах в болницата в около един часа сутринта. Седнах с родителите в чакалнята, като се надявах и молех за най-доброто, но се страхувах от най-лошото. Към четири часа сутринта лекарят дойде, за да ни съобщи най-лошото: „Изтървахме го“.

Естествено семейството беше смазано. Но аз бях толкова уморен и изчерпан емоционално, че вместо да им предложа утешителни думи, просто седях там и плаках заедно с тях. Не можех да измисля изобщо какво да им кажа. Прибрах се вкъщи с подвита опашка и с чувството, че не съм оправдал доверието на това семейство в най-мрачния момент от живота им.

Скоро след произшествието родителите на младежа се преместиха в друг град. Но след около пет години те се обадиха в църквата и ме поканиха на обяд

— Нийл, никога няма да забравим какво направи, когато почина сина ни — казаха те.

— Какво направих? — попитах аз все още с гузна съвест. — Почувствах болката ви, но не знаех какво да ви кажа.

— Ние не се нуждаехме от думи, нуждаехме се от любов. Знаехме, че ни обичаш, защото плака заедно с нас.

На емоционалните преживявания на хората трябва да реагираш не с думи, на емоциите реагираш с емоции.

Едно от предизвикателствата в сферата на емоциите е въпросът да се научим как да реагираме към другите, когато честно признаят чувствата си.

Намирам много полезен принцип в разговора между Йов и неговите приятели. Йов каза: „Мислите ли да изобличите думи, когато думите на човек окаян са като вятър“ (Йов 6:26). Йов искаше да каже, че в един силно емоционален момент думите са без значение. На емоционалните преживявания на хората не реагираш с думи, на емоциите реагираш с емоции. Когато обхванатите от мъка Мария и Марта поздравиха Исус с новината за смъртта на Лазар, той плака (Йоан 11:35). Апостол Павел заповяда: „Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат“ (Римляни 12:15).

Освен това, не бива твърде сериозно да вземаш думите на човек, който дава честен израз на емоциите си. Например да кажем, че на едно християнско семейство, което познаваш, умре дете пеленаче. „Защо направи Бог това?“ — ще те запитат гневно. Не отговаряй. Първо, ти не знаеш отговора. Второ, въпросът им е емоционална реакция, а не интелектуална любознателност. Всичките им думи разкриват силата на тяхната болка. Отвърни на емоцията, като я преживееш заедно с тях и изразиш своята загриженост, а не с отговор. Плачи с тези, които плачат, не поучавай тези, които плачат.

Макар думите да не са основният център в емоционалното признание, можеш да запазиш интимните си взаимоотношения, като следиш как изразяваш емоциите си към близките си. Да речем, че си имал ужасен ден в службата си, обаждаш се у дома и казваш на жена си: ,,Мила, ако знаеш какъв ден имам. Няма да мога да се прибера до шест часа вечерта, а в седем имам събрание в църквата. Може ли вечерята ми да е готова, когато се прибера?“ Тя обещава.

Когато отвориш вратата, ти си физически изтощен и емоционално напрегнат до последно. Тогава разбираш, че жена ти не е направила вечерята. „За Бога!“ — избухваш срещу нея. „Исках вечерята да е готова в шест часа! Затова ти се обадих!“

Дали жена ти в действителност е причината за този емоционален изблик? Всъщност не. Имал си ужасен ден и си уморен, гладен и изнервен. Вината не е нейна. Всичко можеше да те разгневи. Можеше спокойно да се спънеш в кучето. Но все пак ти насочваш атаката към жена си и наричаш това емоционална честност.

Не забравяй да обичаш в своя копнеж да бъдеш честен. Когато разбереш, че жена ти не е приготвила вечерята, както си искал, би могъл да кажеш: „Скъпа, вече съм на края на своите физически и емоционални възможности“. Такъв вид недиректна честност извършва две важни неща. Първо, като не хвърляш вината върху жена си, ти я измъкваш от затрудненото положение. Тя знае, че не си ядосан на нея. Второ, тъй като не се налага да се защитава, тя е свободна да посрещне твоите нужди. Би могла да каже: „Ще направя вечерята за около 20 минути. Ти отиди в спалнята и си почини, аз ще гледам децата да не са на главата ти. Ще бъдеш на срещата навреме.“

Да речем, че ти си жената и си прекарала ужасен ден у дома. Съпругът ти се появява на вратата с весело подсвиркване и пита дали вечерята е готова. „Какво значи това: готова ли е вечерята?“ — избухваш ти. „Да не би да смяташ, че всичките ми задължения се изчерпват с готвенето? Децата ми ходиха по нервите цял следобед…“ Това наистина е емоционална честност, но ти пламваш и повличаш в огъня и съпруга си.

По-добре кажи: „Скъпи, много ми дойде. Машината за миене на чинии се счупи, а децата днес бяха малък ужас Вече съм на ръба.“ Твоята недиректна честност не кара съпруга ти да се защитава и му дава възможност да каже: „Хей, чуйте всички, днес ще ходим в Макдоналдс!“ Когато стане въпрос за споделяне на емоциите в най-близкия кръг, честността е най-добрата политика. Но гледай да говориш истината в любов (Ефесяни 4:15).

Друга важна насока за споделяне и изразяване на твоите емоции е да познаваш ограниченията си. Знай, че ако вече си на емоционален градус — ядосан, напрегнат, разтревожен, потиснат — не е най-подходящо точно в този момент да вземаш решения по важни въпроси. Емоциите ти могат да те тласнат към разрешаването на проблема, с който се бориш, но после може да съжаляваш за решението си, ако си действал малко по-грубо. Ще кажеш думи, за които ще съжаляваш. Някой може да се почувства обиден. По-добре е да познаваш емоционалните си ограничения и да кажеш: „Ако продължаваме да говорим, ще се ядосам Можем ли друг път да приказваме за това?“

Разбери също, че има много физически фактори, които оказват влияние на емоционалните ти граници. Ако си гладен, отложи някой потенциално разгорещен разговор за след вечеря. Ако си уморен, почини си добре през нощта Жени, не забравяйте, че някои периоди от месеца са по-предразполагащи за положителен емоционален израз от други. А вие, съпрузи, бъдете достатъчно мъдри да разбирате влиянието, което месечният менструален цикъл оказва на съпругата ви по същата причина.

Този важен процес на обновяването на ума включва старанието да овладеем емоциите си, като владеем мислите и начина си на възприемане, както и като признаваме чувствата си честно и с любов във взаимоотношенията си с другите. Да реагираме правилно на емоциите си е важна стъпка в борбата ни с дявола, който иска да намери място в живота ни.