ПРЕОДОЛЕЙ ОТХВЪРЛЯНЕТО ОТ МИНАЛОТО

В своите 40 години Руби бе видяла повече отношение на отхвърляне, от който и да било друг, за когото съм чувал. Била отхвърлена от неомъжената си майка още преди да се роди. По чудо оживяла след аборта в шестия месец от бременността на майка си. Майката на Руби я изоставила на баща й, който на свой ред я дал на майка си. Бабата на Руби живеела в някаква странна смес от религиозни и окултни практики. Така че Руби израснала в атмосфера на сеанси и други странни демонични преживявания.

Руби се омъжила на 14 години, за да избяга от дома на баба си. А до 21 си година вече имала пет деца, като баща им успял да ги убеди, че Руби не струва нищо. В крайна сметка съпругът и децата я напуснали. Като се чувствала напълно отхвърлена, Руби опитала няколко пъти да се самоубие, но неуспешно. Приела Христос по това време, но онези, които я познавали, се опасявали, че ще отнеме живота си. „Не се самоубивай“, насърчавали я те. „Продължавай; животът ще се оправи.“ Въпреки това в главата й звучали гласове, които изкушавали Руби, а в дома й царяло някакво зловещо тъмно духовно присъствие.

Именно в това състояние Руби дойде на едноседмичната конференция, която водех в нейната църква. В сряда вечерта говорих за прощението, като накарах хората да направят списък с имената на онези, които се нуждаят от прошка. Точно по средата на лекцията Руби напусна стаята с нещо като астматичен пристъп. Всъщност Сатана се опитваше отчаяно да й попречи да преживее свободата в Христос, за която говорех.

На следващата сутрин един от пасторите и аз се срещнахме с Руби, за да й дадем съвет и да се молим с нея. Когато започнах да говоря за прошката, Руби извади списъка с имената на хората, който беше попълнила — четири страници с хора, които я бяха наранили и отхвърлили през годините! Нищо чудно, че Сатана имаше такъв успех в живота й. Всъщност практически всеки я беше отхвърлил.

Ние я преведохме през стъпките на прошката и тя си тръгна от офиса напълно свободна. За първи път беше разбрала, че Бог я обичаше и никога нямаше да я отхвърли. Отиде си вкъщи развълнувана и с очакване. Злите гласове в нея престанаха и злият дух напусна дома й.

Повечето от нас не са страдали от такова всеобщо отхвърляне, през каквото беше минала Руби. Но всеки един знае какво е да си критикуван и отхвърлян понякога, дори от най-близките ти хора в живота, онези, на които искаш най-много да угодиш. Ние се раждаме и израстваме в светско обкръжение, където се избират любимци, а другите се отхвърлят. И тъй като никой не може да бъде най-добър във всичко, всички сме били пренебрегвани, незачитани и отхвърляни понякога от родители, учители и приятели.

Освен това, тъй като се родихме в грях, дори Бог ни е отхвърлял до времето, когато сме Го приели в Христос при спасението (Римляни 15:7). От този момент нататък сме станали основната цел на Сатана, обвинителя на братята (Откровение 12:10), който не спира да ни лъже колко сме ненужни за Бога и другите. В този живот на всички ни се налага да живеем с болката и напрежението на отхвърлянето.

Когато те критикуват или отхвърлят

Мислите и чувствата на отхвърлянето, които често ни преследват, могат да се окажат основни пречки за нашия растеж и зрелост, ако не се научим да гледаме на тях положително. За нещастие вместо този положителен подход всички сме се научили от ранните си години да отвръщаме на отхвърлянето по един от три защитни начина (виж схема 12-А).

СХЕМА 12-А
ОТХВЪРЛЯНЕТО Римляни 15:7
Мислиш или се чувстваш отхвърлен, без обич
Решен да угодиш на онези, на които държиш, за да спечелиш одобрението им
В резултат на една от трите защитни позиции, които приемаш, идва още повече отхвърляне
Да победиш системата
Този човек в общи линии се приспособява към системата и се научава чрез борби или интриги да „побеждава“ или да става „важна клечка“
Да се предадеш пред системата*
Продължава да полага усилия да задоволи другите, но започва да вярва, че не е достоен да бъде приет и обичан
Да се бунтуваш срещу системата*
Този човек се бори срещу системата и казва: „Не ми е нужна, нито желая любовта ви“. Често се държат и обличат по неприемлив начин.
В крайна сметка, резултатът е повече отхвърляне, защото способностите намаляват
Резултатът е повече отхвърляне, защото приемането идва още по-трудно при онези, които сами отхвърлят себе си
Резултатът е повече отхвърляне, защото бунтовникът кара другите да защитават още повече системата
Последствия в емоционалната сфера
Неспособност да изразяваме
чувствата си, емоционална изолация, перфекционизъм,
тревоги
Чувство на безполезност,
ниско самочувствие,
субективизъм, самоанализ,
самоосъждане
Желае никога да не се е раждал, недисциплиниран,
безотговорен, ненавижда себе си, горчивина
Отношение и реакция спрямо Бога
Отказва да се подчини на Божия авторитет, слабо общение с Бога
Отразява отношението към земните бащи, недоверие
спрямо Бога
Гледа на Бога като на тиранин и се бунтува срещу Него
ЗАБЕЛЕЖКА: „Системата“ на семейството е на първо място, след нея идват
училището и обществото като цяло.
(Край на)( СХЕМА 12-А)

Дори християните се влияят и реагират защитно на отхвърлянето, което срещат в семейството, училището или обществото като цяло.

Да победиш системата

Един малък процент хора се защитават от отхвърлянето, като просмукват духа на тази вълча система и се научават чрез борби и интриги да изпреварват останалите. Това са инициаторите и хората, които напредват с лакти, онези, които печелят приемане и се борят за внимание чрез действията си. Те чувстват подтик да бъдат на върха на всяка ситуация, защото победата е техният паспорт за приемането. Отличават се с перфекционизма си, емоционалното си изолиране, тревога и стрес Духовно, онези, които се стремят да победят системата, отказват да се подчинят на божия авторитет и общуват малко с Бога. Такъв човек се стреми да управлява и манипулира хората и обстоятелствата за собствените си цели, така че за него е трудно да предаде управлението на живота си в Божиите ръце. В нашите църкви такъв човек се опитва да си проправи пътя до поста на председател на управителния съвет или най-влиятелния член на комитета. Неговият мотив не е да служи на Бога в тази позиция обаче, а да управлява своя свят, защото стойността му като човек в неговите очи зависи от това. Онези „управляващи“, които се стремят да победят системата, са едни от най-несигурните хора, които ще срещнете.

За жалост защитната система на тези „управители“ само забавя неизбежното отхвърляне. В крайна сметка способността на такъв човек да управлява семейството си, подчинените си и църквата си намалява и го заменят с някой по-млад, по-силен „управител“. Някои преживяват тази криза на средна възраст, но много, които стигат до пенсионирането, не могат да му се насладят. Изследванията показват, че влиятелните управници живеят средно до девет месеца след своето пенсиониране. Не могат повече да управляват или манипулират своя свят и затова умират.

Да се предадеш, пред системата

„Пасторе, аз съм губещ“, ми каза веднъж с омърлушен вид един гимназиален ученик. Той ми обясни, че искал да стане голяма футболна звезда, но го изключили от отбора. Вместо велик атлет, трябвало да се примири с членство в оркестъра. Но в сравнение с блестящите футболни защитници, кларнетистите били неудачници.

Най-голямата група хора днес отвръщат на отхвърлянето подобно на това момче, като просто се предават пред системата. Те продължават да се опитват с всички сили да задоволят другите, но неуспехите им ги карат да вярват, че всъщност никой не ги обича и са достойни за отхвърляне. Системата казва, че най-добрите, най-смелите, най-красивите и най-талантливите са „вътре“. Хората, които не отговарят на тези категории, — което означава повечето от нас, — са „отвън“ и ние се поддаваме на лъжливата преценка за нашата стойност. Като резултат, една голяма част от населението е преследвана от чувството за нищожност, малоценност и самоосъждане.

Такъв човек има проблеми също с отношението си към Бога. Той естествено обвинява Бога за своето състояние и му е трудно да се довери на Бога. „Ти ме направи един нищожен кларнетист вместо известен футболен защитник“, оплаква се той. ,Ако ти дам достъп до други области на живота си, как да съм сигурен, че няма и там да ме направиш губещ?“

Като се предаде пред лъжливата преценка на системата, такъв човек може да очаква само нови и нови разочарования на отхвърляне. Той е приел лъжата и дори сам. отхвърля себе си. Затова всеки успех или приемане, които срещне, ще изживява с неверие и съмнение, заради това, което вече вярва за себе си.

Да се бунтуваш срещу системата

От шестдесетте години насам тази част от обществото изглежда расте. Това са бунтовниците и отцепниците, които реагират на отхвърлянето с думите: „Не ми трябваш нито ти, нито твоята любов“. Дълбоко в себе си те все още копнеят за приемане, но отказват да признаят нуждата си. Често съпровождат своето предизвикателство и бунт, като се обличат и държат по начини, които са неприемливи за повечето хора.

Ако си критикуван… и критиката е правилна, всяка защитна реакция от твоя страна ще бъде търсене на рационално обяснение — в най-добрия случай, и лъжа — в най-лошия.

Бунтовникът се характеризира с омраза към самия себе си и горчивина. Той иска никога да не се е бил раждал. Липсват му отговорност и дисциплина. Той вижда Бога просто като още един тиранин, някой друг, който се опитва да го напъха в социално приемлив калъп. Той се бунтува срещу Бога така, както се бунтува и срещу всеки друг.

Бунтовното отношение и поведение на този човек често го отчуждава от другите и го кара да защитава системата, която отхвърля. Ето защо реакцията на бунтовника спрямо онези, които го отхвърлят предизвиква само още повече отхвърляне.

Защитното държание е беззащитно

Две са причините, заради които не е нужно да реагираш защитно на критичната, отрицателна преценка на света за теб.

Първо, ако грешиш, не трябва да се защитаваш. Ако си критикуван за това, че си казал нещо, което не е прилично, или си направил нещо, което е погрешно, и критиката е правилна, всяка защитна реакция от твоя страна ще бъде търсене на рационално обяснение — в най-добрия случай, и лъжа — в най-лошия. Трябва да реагираш просто с „Прав си, аз сбърках“ и след това да вземеш мерки да поправиш своя характер и поведение.

Второ, ако си прав, не е нужно да се защитаваш. Апостол Петър ни насърчава да следваме стъпките на Исус, който „когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо“ (1 Петрово 2:23). Ако си правият, не е нужно да се защитаваш. Праведният Съдия, който знае кой си и какво си направил, ще те реабилитира.

В началото на пасторското си служение отговарях за малка група активисти в младежкото служение на нашата църква, а между тях беше и Алис

Алис беше мило християнско момиче, което отговаряше за програмите на момичетата в църквата. За нещастие, макар и надарена в много области, Алис не притежаваше административните способности за тази длъжност. Тя се бореше със своето служение, чувстваше се разочарована и не на място. Тъй като нещата не вървяха към по-добро, Алис трябваше да си го изкара на някого и си избра това да съм аз. „Трябва да се видим“, каза ми ядосано тя един ден. Определихме среща.

Когато седнахме да говорим, тя извади лист хартия на масата

— Нийл, направила съм списък на всички твои добри черти и всички твои лоши черти.

Хвърлих поглед към листа и видях две колонки. В колонката с добрите черти имаше само една точка, докато тази с лошите черти продължаваше до края на листа и от другата страна. Тя прочете първо добрата черта, а след това прочете всички лоши черти.

Онази част от мен, която е направена от пръст, искаше да реагира защитно на всяко нейно обвинение. Но онази част от мен, която е съставена от Духа, ми казваше непрекъснато: „Затваряй си устата, Андерсън“. Така че просто стоях и слушах, докато тя изчерпа и двете колонки.

Накрая казах:

— Алис, трябва да имаш много смелост, за да дойдеш и да ми прочетеш този списък. Какво предлагаш да направя?

Въпросът ми я свари неподготвена и тя започна да плаче.

— О, Нийл, не е в теб вината, аз съм виновна… — изхълца тя.

Е, това също не беше съвсем вярно. Във всяка от критиките, които беше отправила към мен, имаше частица истина. Но ако бях започнал да се защитавам за всяка от тези точки, Алис щеше още по-твърдо да се опитва да ме убеди, че греша. Както се оказа, моята откровеност за нейната критика подготви пътя за една дискусия относно нейното разочарование от служението й. Две седмици по-късно тя се отказа от ръководството на програмата за момичетата и сега с радост служи на Господа в служение, което отговаря на нейните дарби.

Ако можеш да се научиш да не заемаш защитна позиция, когато някой изложи на показ дефектите в характера ти или атакува твоите действия, ще имаш възможност да обърнеш ситуацията и ти да послужиш на този човек. Не си длъжен да отвърнеш на отхвърлянето, като се опиташ да биеш системата, като се предадеш пред системата или като се бунтуваш на системата Системата на света за преценка на твоята стойност като личност не е това, което определя твоята стойност. Апостол Павел писа: „И така, както сте приели Исус Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и изградени в него и утвърдени във вярата така, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:6, 7). Твоята вярност е към Христос, твоя Господ, а не към света.

Апостол Павел продължава: „Внимавайте да не ви заплени някой с философия и с празна измама, според човешки предания и първоначалните учения на света, а не според Христос“ (стих 8). В света има система, която оказва влияние. Но не е нужно да откликваш на тази система, защото ти не си от тази система Ти си в света, но не от света (Йоан 17:14-16). Ти си в Христос Ако усетиш, че реагираш на отхвърлянето със защита, нека това ти напомни да насочиш вниманието си към онези неща, които ще изградят и установят твоята вяра.

Когато си изкушен да критикуваш или отхвърляш другите

Отхвърлянето е двустранен процес: може да е насочено към теб или да излиза от теб. Говорихме за начина си на реагиране спрямо системата в света Нека погледнем сега как да отвръщаме на изкушението да заклеймим другите с критика или отхвърляне.

Веднъж, докато бях пастор, ми се обадиха спешно по телефона. Молбата беше такава, че дори и полицай не би желал да откликне. „Пасторе, по-добре елате тук — каза съпругът по телефона, — иначе ще се избием един друг.“ Някъде отзад чувах виковете на жена му.

Когато пристигнах в къщата, убедих Фред и Сю да седнат на масата един срещу друг и да поговорят относно проблема. Аз седнах отстрани. Известно време те викаха един срещу друг, като се нападаха взаимно с обвинения и обиди.

Накрая ги прекъснах.

— Времето ви изтече! Сю, защо не сложиш по едно кафе. Фред, донеси ми лист хартия и молив. Всеки от вас да си вземе Библията

Когато се събрахме отново, надрасках една проста схема (виж схема 12-Б)

СХЕМА 12-Б
Носиш отговорност за Твоя собствен характер…
Твоя собствен характер те кара…
Нуждите на другия…
(край на) СХЕМА 12-Б

И им говорих от Божието Слово.

Помолих Фред да прочете Римляни 14:4: „Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?

Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.“

— Този стих говори за осъждането на характера на друг човек — казах аз. —

Пред Бога всеки от вас е отговорен за своя собствен характер.

Фред и Сю поклатиха глави утвърдително. После помолих Сю да прочете Филипяни 2:3: „Не правете нищо от партизанство или тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си“.

— Този стих говори за нашите нужди — продължих аз. — Пред Бога всеки е отговорен да посреща нуждите на другия.

Отново двамата се съгласиха с мен.

— Осъзнавате ли какво сте правили през последните два часа? Вместо да поемете отговорността за собствения си характер, вие сте разнищвали характера на своя партньор. Вместо да се грижите за нуждите на другия, вие егоистично сте гледали само на личните си нужди. Нищо чудно, че бракът ви не върви. Вие сте заменили Божия план А за взаимоотношенията помежду си за план Б, който носи само нещастие!

Преди да си тръгна в този ден Фред и Сю с молитва взеха решение да насочат вниманието си към нуждите на другия според Божието Слово.

Какви семейства и църкви бихме имали, ако всички ние приемехме отговорността за собствените си характери и се стараехме да посрещнем нуждите на онези, с които живеем? Щяха да бъдат почти райски. Но вместо да се посветим на задължението да развиваме собствения си характер и да посрещаме нуждите на другите, често се поддаваме на подбудите на Сатана да критикуваме характерите един на друг и егоистично да посрещаме само своите лични нужди. Ако следвахме първия вариант, това само щеше да ни помага да растем към зрелост.

Насочи вниманието към отговорностите си

Друг начин, по който Сатана ни мами в нашите междуличностни взаимоотношения, е изкушението да мислим предимно за правата си, а не за отговорностите си. Един съпруг например може да негодува срещу жена си, защото смята, че тя трябва да бъде смирена Една жена може да мърмори на мъжа си, защото очаква той да бъде духовния водач. Родителите тормозят децата си, защото смятат, че тяхно право е да изискват послушание. Членовете на църквите протестират шумно, когато почувстват, че правата им са нарушени от пастори, съвети или други членове.

В Божията система нашият фокус трябва да бъде върху изпълнението на нашите отговорности, а не настояване за правата ни. Ти, който си съпруг, трябва да знаеш, че покорната жена не е твое право, но да бъдеш любящ, грижовен съпруг, е твоя отговорност. Глава на семейство не е право, което да отстояваш, а отговорност, която да изпълняваш.

По същия начин, вие, жени, трябва да знаете, че духовният съпруг не е ваше право, но да бъдете покорни, подкрепящи съпруги, е ваше задължение. Родители, да възпитате послушни деца не е ваше право, но да дисциплинирате децата си с грижа в поучението на Господа е ваше задължение. Да бъдеш член на Христовото тяло и на местна църква е една невероятна привилегия, а не право. Тази привилегия идва с внушителната отговорност да се държиш като Божие дете и да обичаш хората Когато застанем пред Христос, Той няма да ни попита дали сме получили всичко, което ни се е полагало. Но Той ще ни награди за това колко добре сме изпълнили задълженията си.

Не играй ролята на съвестта

Аз израснах в едно добро, морално обкръжение и дори ходех на църква, но не бях християнин. В онези дни наистина бирата ми харесваше, особено в горещите дни след окосяването на двора Когато приех Христос като младеж, започнах да посещавам църква, която проповядваше пълно въздържание от алкохолни напитки. Аз не бях пияница, затова реших да зачеркна това правило и да си запазя бирата. Две години по-късно Господ ме изобличи за моето пиене на бира Заедно с изобличението дойде и силата да му се подчиня. И аз отказах бирата Единственият проблем беше в това, че току-що бях купил четири каси хубава бира Година по-късно, когато постъпих в семинарията, дадох всичката бира на момчетата, които ми помогнаха да се преместя и оставих те да обсъждат този проблем с Бога!

Понякога сме изкушени да играем ролята на Святия Дух или на съвестта в живота на някой друг по въпроси, за които Библията не е категорична: „Християните не пият и не пушат“; „Трябва да прекарваш най-малко половин час на ден в молитва и изучаване на Библията“; „Да си купуваш лотарийни билети не е добро настойничество върху парите, които Бог ти е дал“. Убеден съм, че Святият Дух знае точно кога да изобличи по въпросите на съвестта Това е част от процеса на освещение, за който Той има грижа Когато се опитаме да играем Неговата роля, едва ли правим нещо повече от това да критикуваме и отхвърляме. Нашата работа е да обкръжим хората с приемане и да позволим на Святия Дух да си свърши работата на Неговото време.

Дисциплина — да, осъждане — не

Има ли случаи, когато като християни трябва да застанем срещу другите по въпроса за поведението? Да. От нас се иска да застанем срещу този, който очевидно е нарушил ограниченията на Писанията и да го върнем в добрия път. Исус даде насоки: , ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо“ (Матей 18:15, 16).

Но нека ви предупредя за едно важно разграничение в тази област, дисциплината е въпрос на заставане срещу определен начин на поведение — това, на което си бил личен свидетел (Галатяни 6:1); осъждането е насочено срещу характера Казва ни се да заставаме срещу другите във връзка с грехове, които сме наблюдавали, но не ни е позволено да съдим техния характер (Матей 7:1; Римляни 14:13). Дисциплинирането на поведението е част от нашата работа; съденето е Божие задължение.

Представете си например, че току-що сте хванали детето си в лъжа „Ти си лъжец“, казваш му. Това е съдене, атака, насочена срещу неговия характер. Но ако кажеш: „Синко, ти току-що каза лъжа“, това е дисциплиниране. Ти го държиш отговорен за поведение, на което си свидетел.

Или да кажем, че твой приятел, християнин, ти признае, че е излъгал относно данъка, който е трябвало да заплати. Ако го наречеш крадец, ти осъждаш неговия характер, а това не е твое задължение. Можеш да го укориш само на основата на това, което виждаш: „Като лъжеш за данъците, ти крадеш от държавата, а това не е добро“.

Трябва да държим сметка за поведението на другите, но никога не трябва да допускаме очерняне на характера им.

Когато укоряваш някого, трябва да се основаваш на това, което си видял или чул лично, не на това, което подозираш или си чул от клюката. Ако изобличиш някого за поведението му и той не те послуша, следващия път доведи двама или трима свидетели — не свидетели на твоите думи, а очевидци на неговия грях. Ако ти си единственият очевидец, говори с него лично и спри дотам Всеки път, когато те вижда, Бог ще му напомня за греха В крайна сметка той или ще се поправи, или ще напусне.

Голяма част от това, което наричаме дисциплина, не е нищо друго освен погубване на характера На непослушното си дете казваме: „Глупаво дете“, ,Лошо момче“, „Ти си ненужен“. На съгрешилите братя и сестри, християни, казваме: „Не си добър християнин“, „Ти си крадец“, „Ти си похотлив женкар“. Такива изрази нито поправят, нито назидават. Те унищожават характера и изразяват неодобрение и към човека, а не само към проблема. Твоето дете не е лъжец, то е дете на Бога, което е казало лъжа. Твоят приятел, християнин, не е крадец, той е дете на Бога, който е взел нещо, което не му принадлежи. Вярващият, хванат в неморална постъпка, не е перверзник, той е Божие дете, направил компромис със своята чистота Трябва да държим отговорни хората за тяхното поведение, но нямаме право да клеветим характера им

Дай израз на нуждите си без да съдиш

Ако имаш законни нужди във връзка с едни взаимоотношения, които не намират отговор, трябва ли да рискуваш другият да се почувства критикуван или отхвърлен, като им дадеш израз? Да, но дай им израз по такъв начин, че да не накърниш характера на другия. Например може би не чувстваш любовта на другия в едни взаимоотношения и казваш: „Ти не ме обичаш вече“. Или чувстваш, че твоят съпруг не те цени и казваш: „Караш ме да се чувствам безполезна“. Или чувстваш дистанция, която се развива между теб и твоя приятел и казваш: „Не пишеш, нито се обаждаш“. Така ти даваш израз на своите нужди, но в същото време и смазваш другия. Ти узурпираш ролята на съвестта му. И тъй като представяш своята нужда като негов проблем, вероятно той ще се защити и това ще внесе още повече напрежение във взаимоотношенията ви.

Какво ще кажеш да изразиш нуждите си така „Вече не се чувствам обичана“, „Чувствам се безполезна, незначителна личност“, „Липсва ми, когато не общуваме редовно“? Като замениш „ти“ с „аз“, изразяваш нуждите си без да обвиняваш никого. Твоят неосъждащ подход дава на Бога възможността да работи със съвестта на човека и обръща потенциалния конфликт във възможност за служение. Другият човек е свободен да отговори на твоите нужди, без да трябва да се защитава от твоята атака Всички ние имаме основни човешки нужди — да се чувстваме обичани, приемани и полезни. Когато тези нужди не намерят отговор, много важно е да ги изразим пред своите семейства, братя и сестри по един положителен начин и да позволим на другите да ни послужат в тези нужди. Вярвам, че в основата на всяко изкушение лежи някоя незадоволена законна нужда. Когато си прекалено горд, за да се каеш „Не се чувствам обичан“, или когато отчуждиш другите с думите: „Ти не ме обичаш вече“, твоята нужда от любов остава не отговорена Тогава Сатана идва с изкушаваща алтернатива:

„Жена ти не те обича, както заслужаваш. Но забелязал ли си пламъчето на обичта в очите на секретарката си?“

Бог е предвидил да посреща твоите нужди и да те пази чист, като употребява другите вярващи. Проблемът е в това, че много от нас ходят на неделно училище, на църква и на групите за изучаване на Библията, като си слагат лицемерно набожна маска В желанието си да изглеждат силни и стабилни те ограбват себе си от възможността да намерят задоволяване на нуждите си в топлотата и сигурността на християнската общност. В този процес, те ограбват другите християни от възможността да послужат на техните нужди — една от основните причини Бог да ни събере в църкви. Като отнемеш на вярващите привилегията да задоволят твоите нужди, ти действаш независимо от Бога и ставаш уязвим за изкушението, света, плътта и дявола да посрещнат твоите нужди.

Един пастор веднъж отбеляза остроумно: „Служението щеше да бъде прекрасно нещо, ако не бяха хората“. Може би и ти си казвал нещо подобно: „Израстването в Христос щеше да бъде лесно, ако не бяха хората“. Всички ние знаем, че да следваш Христос включва и вертикалното, и хоризонталното общение — да обичаш Бога и да обичаш хората Важно е да знаем, че Бог работи в живота ни чрез здрави взаимоотношения. Къде по-добре ще се научим на търпение, милосърдие, простителност, единство и т.н., освен в близостта на действащите взаимоотношения. Посветените приятелства могат да се окажат много трудно нещо, ако не приемем своята отговорност да израстваме и да обичаме другите. Но можеш да се посветиш по този начин. Никой не определя кой си, освен ти, Бог и твоя отклик към него.

Един от студентите ми донесе това стихотворение, като настояваше, че това е мое описание. Надявам се, че е прав. Представям го, защото вярвам, че то дава един добър поглед към понякога деликатните ни взаимоотношения като християни:

Хората са неразумни, нелогични егоисти.

Все пак ги обичай. Ако вършиш добро, ще те обвинят в лични и скрити мотиви.

Все пак върши добро. Ако имаш успех, ще спечелиш лъжливи приятели и истински врагове.

Стреми се към успеха все пак. Доброто, което вършиш днес, ще бъде забравено утре.

Все пак върши добро. Честността и прямотата ще те направят уязвим

Все пак бъди честен и прям.

Най-големите хора с най-големи идеи често падат под ударите на най-малките хора с най-малко разум.

Пак имай велики идеи. Хората покровителстват неоправданите,   но следват само големите.

Ти пак се бори за неоправданите. Ще строиш с години, а може да падне за ден.

Все пак строй. Хората наистина се нуждаят от помощ,   но ако им помогнеш, ще те нападнат.

Все пак помагай на хората. Дай на света най-доброто от себе си и ще получиш ритник в челюстта

Нищо, ти пак дай на този свят най-доброто от себе си. (Източник и автор — неизвестни).

Всеки може да открие грешки в характера и поведението на друг християнин. Но само чрез Божията благодат можем да погледнем зад импулсивния Петър и да видим в него канарата на Ерусалимската църква. Нужна е Божията благодат, за да видим в гонителя Савел апостол Павел. Така че в ежедневните си срещи с хората, чието поведение е понякога не съвсем като поведение на светии — и които виждат теб по същия начин — просто ти казвам „благодат и мир да ви се умножава“ (2 Петрово 1:2).