ПО-ДОБРЕ ИЗРАСТВАМЕ ЗАЕДНО

Всеки януари имам привилегията да взема със себе си 24 студенти от семинарията в Джулиън Сентър близо до Сан Диего, Калифорния, където живеем заедно и се обучаваме заедно в продължение на четири седмици. Моят приятел Дик Дей основа Джулиън Сентър с намерението там да се обучават християни в контекста на близки взаимоотношения. Обикновено той събира групи и са заедно в продължение на 12 седмици съвместен живот и обучение, но през януари се присъединява към мен за преподаване на студентите от семинарията за една по-кратка сесия.

За да въведа студентите в това ново измерение на обучението — взаимоотношенията — започвам януарската сесия, като разделям студентите на групи по трима за едно сравнително безобидно упражнение за запознанство. Обикновено завършвам упражнението, като питам студентите, как биха определили с една дума емоциите, които са изпитали. Обичайните отговори са: „щастлив“, „приет“, „мир“, „очакване“ и т.н. и само някои признават, че са малко уплашени.

Но младеж на име Дани ме изненада една година, като отговори с „отегчен“. Дани беше дошъл да учи, а не да общува. Той желаеше съдържание, а не разговаряне. Смяташе опитите ми да установя връзки и взаимоотношения между студентите за загуба на време. Ден след ден другите студенти се сближаваха, а Дани остана хладен и отчужден.

След две седмици съпротивата Дани най-сетне се предаде. Той започна да разбира, че духовното израстване и зрелост се осъществяват най-добре в общество от хора, които се познават и приемат един друг. И когато Дани действително се отвори пред своите състуденти, започна наистина да има полза от съдържанието на сесията.

След този месец в Джулиън Сентър Дани се върнал при малката група от бизнесмени, с която изучавал Библията, с едно ново виждане. Дори, казал им той, вече цяла година се събираме, а аз не зная какво ви кара да се оплаквате, какво ви вдъхновява и как върви семейния ви живот. А и вие не знаете много за мен. Трябва да отидем по-далеч от това да споделяме информация и да започнем да споделяме живота си.“ Дани беше разбрал тайната на апостол Павел за ученичеството: „Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили“ (1 Солунци 2:8).

Взаимоотношенията: пулсът на растежа и зрелостта

Двата въпроса, които най-често ми задават във връзка със служението да подпомагаш духовния растеж към зрелост у другите, са: „Какви предмети поучаваш?“ и „Каква програма следваш?“ Отговорът ми? Ако предметът ти не е най-вече Библията и програмата ти не е най-вече взаимоотношенията то това, което правиш, не е ученичество изобщо.

Не преподаваните предмети са проблем обаче. Групи за изучаване на Библията има колкото искаш. Липсващата връзка в ученичеството е обикновено личното взаимодействие. Често бързаме да натикаме в ръцете на някого някоя книга и да му кажем „Ето това ще ти покаже какво да правиш, за да израснеш в Христос“. Но рядко се посвещаваме на някого и казваме: „Нека споделяме един с друг какво Христос е направил в живота ни и как ни е помагал да израстваме в Него“.

Ученичеството е изключително лично взаимодействие между двама или повече души, които си помагат един на друг да израстват в Бога. Основният зов на Исус към учениците виждаме в думите Му: „Елате при Мен“ (Матей 11:28) и „Елате след Мен“ (Матей 4:19). Марко отбелязва: „И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват и да имат власт да изцеляват и да изгонват демони“ (Марк 3:14, 15). Забележи, че взаимоотношенията на Исус с учениците му предшестваха задачите, които Той им даде да изпълняват. Ученичеството идва преди вършенето на делата, зрелостта идва преди служението, характерът — преди кариерата.

Всеки християнин, включително и ти, е едновременно и ученик, и учител в контекста на християнските взаимоотношения. Ти имаш внушителната привилегия и отговорност да бъдеш и този, който помага за израстването на други, и обучаван на това, какво значи да си в Христос, да ходиш в Духа и да живееш чрез вяра. Може би имаш роля в семейството си, в църквата или в християнското общество, което ти дава особената отговорност да правиш ученици в ролята си на съпруг/ баща, пастор, неделен учител, водач на група за изучаване на Библията и т.н. Но дори ако като длъжност ти обучаваш другите, никога не преставаш да бъдеш ученик, който се учи и расте в Христос чрез своите взаимоотношения. Съответно може да нямаш „официално“ длъжността да поучаваш някого, но ти винаги си и учител. Имаш възможността да помагаш на своите деца, приятели и други вярващи да израстват в Христос чрез твоята грижа и посветено приятелство.

По същия начин всеки християнин е и съветник, и съветван в контекста на християнските взаимоотношения. Спомни си разликата между ученичеството и съветването: ученичеството гледа към бъдещето, за да провокира духовно израстване и зрелост; съветването гледа към миналото, за да поправи проблемите и да заздрави слабите места. Заради ролята или нивото си на зрелост може би често ти се налага да бъдеш съветник. Но винаги ще има моменти, когато ще трябва ти да потърсиш и да получиш съвет от други християни. Или може би си християнин отскоро, или имаш минало, пълно с проблеми, и все още се нуждаеш доста от съвети. И ти трябва да си готов за възможностите, които Бог ще ти дава, за да предложиш полезен съвет на другите вярващи около теб.

В тази последна глава искам да ви дам насоки за служенията на ученичеството и съветването, на които всички сме призвани в християнското общество. Независимо дали имаш задължението „по професия“ да поучаваш и/ или да съветваш, или си „просто“ християнин, който расте и който се е посветил да помага на другите да израстват към зрелост и свобода в Христос, следващите насоки за ученичеството и концепции за съветването ще бъдат практическа помощ в служението ти на любов към другите.

Насоки за ученичеството

Аз виждам в насоченото към бъдещето ученичество три нива, за които говори и апостол Павел в Колосяни 2:6-10. Нивата на ученичеството са обобщени в схема 13-А.
Ниво 1 е свързано с това да помагаме на хората да осъзнаят основополагащите въпроси за установяване и разбиране на тяхната самоличност в Христос. Апостол Павел обяви за завършено делото, което определя кои сме в Христос: „Имате пълнота в Него“ (Колосяни 2:10).

Ниво 2 се занимава с въпроса за зрелостта в Христос, за която намеква апостол Павел с думите „изградени в Него“ (стих 7).

Ниво 3 отразява въпроса за всекидневното ни ходене в Христос, което се основава на нашата самоличност и зрелост. Апостол Павел ни учи: „Както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него“ (стих 6).

Успехът на всяко ниво зависи от предното ниво. Един християнин не може да ходи пълноценно във вяра (ниво 3), ако не върви към зрелост (ниво 2), а не може да се приближава до зрелостта, ако не познава своята самоличност в Христос (ниво 1).

Как да правим Христови ученици: Нива на конфликти и растеж;

(начало на) СХЕМА 13-А
Ниво 1
Самоличност
Пълнота в Христос (Кол. 2:10)
Конфликт:
Липсва спасение или сигурност (Ефесяни 2:1-3)
Растеж:
Божие дете (1 Йоан 3:1-3; 5:11-13)
Конфликт:
Помрачено разбиране (Ефесяни 4:18)
Растеж:
Обновен ум (Римляни 12:2; Ефесяни 4:23)
истината (2 Тимотей 2:15)
Емоционално
Конфликт:
Страхът (Матей 10:26-33)
Растеж
Свобода (Галатяни 5:1)
Волево
Конфликт:
Бунт (1 Тимотей 1:9)
Растеж
Покорство (Римляни 13:1, 2)
Взаимоотношения
Конфликт
Егоизъм (Филипяни 2:1-5; 1 Коринтяни 10:24)
Растеж:
Приемане (Римляни 5:8; 15:7)
Конфликт:
Гневът (Ефесяни 4:31), тревогата (1 Петрово 5:7),
Ниво 2
Зрялост
Изградени в Христос (Колосяни 2:7)
Конфликт:
Ходене по плът (Галатяни 5:19-21)
Растеж:
Ходене по Духа (Галатяни 5:22, 23)
Конфликт:
Погрешни възгледи за живота (Колосяни 2:8)
Растеж:
Правилно излагане Словото на истината (2 Тимотей 2:15)
Конфликт:
депресията (2 Коринтяни 4:1-18)
Растеж:
Радост, мир, търпение (Галатяни 5:22)
Конфликт:
Липса на себевладение, импулсивен (1 Коринтяни 3:1-3)
Растеж:
Себевладение (Галатяни5:23)
Взаимоотношения
Конфликт:
Отхвърляне (Ефесяни 2:1-3)
Растеж:
Прошка (Колосяни 3:1-3)
Ниво 3:
Ходене
Ходете в Христос (Колосяни 2:6)
Конфликт:
Нечувствителен за гласа на Духа (Евреи 5:11-14)
Растеж:
Воден от Духа (Римляни 8:14)
Конфликт:
Гордост (1 Коринтяни 8:1)
Растеж:
Усъвършенстван, подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16, 17)
Конфликт:
Обезсърчаване и тъга (Галатяни 6:9)
Растеж:
Доволство (Филипяни 4:11)
Конфликт:
Недисциплиниран (2 Солунци 3:7, 11)
Растеж:
Дисциплина (1 Тимотей 4:7, 8)
Взаимоотношения
Конфликт:
Непростителност (Колосяни 3:1-3)
Растеж:
Братска любов (Римляни 12:10; Филипяни 2:1-5)
(край на) Схема 13-А

Забележи също, че всяко ниво има пет измерения на приложение: духовно, умствено, емоционално, волево и свързаното със взаимоотношенията.

Всяко измерение на прилагане има както точка на конфликт, така и стъпка за израстване. Конфликтната точка определя как грехът, светът, плътта и дяволът се намесват в процеса на ученичеството. Помни: Сатана е твърдо решен да ни мами, разочарова и да руши нашата самоличност като вярващи, нашата зрелост и ходене в Христос Точките на конфликти разкриват резултатите от неговото дело, които трябва да бъдат разрешени и заменени с определени стъпки на израстване.

Опитай се да разбереш, че няма библейски граници между трите нива на ученичеството, нито между петте измерения, както сякаш предполага таблицата Тази схема има за цел само да открои определени, основни въпроси, които трябва да бъдат разрешени, за да расте вярващият — и да си помагаме един на друг да растем — да бъдем сигурни и ефективни Божии служители.

Ниво 1: Самоличност

Конфликтната точка на това ниво е липсата на лично спасение (ако не се е новородил) или липсата на сигурност за спасение (ако се е новородил). Не е твое задължение да даваш сигурност за спасение, Бог прави това (Римляни 8:16; 1 Йоан 5:13). Твоята роля в тази стъпка на израстване е да водиш хората към Писанието, което заявява тяхната духовна самоличност като Божии деца.

В областта на ума, хората идват при Бога без истинско познание за него. Има нещо, което те трябва да знаят, за да могат да повярват в Бога и да станат това, което Той иска да бъдат (Осия 4:6). Ако не се обновят умовете им и не се изгради една правилна ценностна система, те ще потърсят отговор на основните си нужди в неправилна посока: независимо от Бога

Емоционалният конфликт на това ниво е страхът. Страхът кара хората да вършат това, което не трябва да вършат и им пречи да вършат това, което трябва да вършат. Когато страхът от някого или нещо, но не Бог, е единственият мотив за действие, те не са свободни, а страхът от Бога прогонва всеки страх (Притчи 1:7). Да намерим свобода (Освободителят от робството бел. ред.)в Христос е тема на следващата ми книга The bondage breaker1 (Harvest House).

В сферата на волята, хората са се научили да живеят в бунт срещу Бога, независими от Бога Те или са свикнали да се стремят към първото място, или живеят в ненормална зависимост от родители, брачни партньори, друг човек или институция. Повечето хора желаят да бъдат съдии над онези, които властват над тях. Растежът на този етап включва разбиране и прилагане на библейското подчинение спрямо Бога като любящ баща и спрямо другите.

Във връзка с взаимоотношенията ни с другите, тъй като светският критерий за приемане се основава на външните неща, повечето хора са. били отхвърлени в детството си. Въпреки това Божието царство се основава на Божията безусловна любов и приемане (Тит 3:5).

Следователно основата за взаимоотношенията ни не е да даваме на другите това, което заслужават, — означаващо съд — а това, от което се нуждаят — милост. Приятелят ми Дик Дей отбелязва, че назидаването на другите не започва с власт, която изисква отговорност. То започва с приемане, последвано от одобрение. След като веднъж са приети и одобрени, хората ще поемат своята отговорност пред авторитета.

Така че първата цел на ученичеството е да се установи самоличност в Христос. Това предполага:

1 Да водим хората към Христос и да ги насочваме към духовна сигурност за спасение;

2 Да водим хората към истинско познание за Бога и себе си в Христос, като ги насочваме към пътеката за познаване на Божиите пътища;

3 Да променяме основния им мотив за действие от страх от хората и обстоятелствата* към страх от Бога;

4 Да им помогнем да разберат как все още се опитват да манипулират Бога или се бунтуват срещу Бога;

5 Да разчупим начина им на защитна реакция срещу отхвърлянето, като покажем приемане и одобрение.

Ученичеството изисква дисциплина на ума. Хората, които не поемат отговорност за своите мисли, не могат да бъдат ученици.

Ниво 2: Зрелост

Изграждането в Христос, което е процес на освещението, започва в духовното измерение, като помогнем на хората да видят разликата между ходенето по плът и ходенето по Духа Колкото по-често избират да ходят по плът, толкова по незрели ще останат. Колкото по-често избират да ходят по Духа, толкова по-бързо ще израснат. Основно за тази истина е разбирането на вярващия, че външните обстоятелства не определят кой е той, как ходи или какъв става. Само Бог и реакцията на отделната личност към Него определя това.

В сферата на ума, когато християните повярват на лъжата на Сатана или светските философии, те няма да бъдат способни да растат (Колосяни 2:8). Битката е за ума и трябва да се научим да изобличаваме стратегиите на Сатана и да пленяваме всяка мисъл (2 Коринтяни 10:5). Ученичеството изисква дисциплина на ума. Хората, които не поемат отговорност за мислите си, не могат да бъдат ученици.

В емоционалната сфера чувствата са продукт на мисловния живот. Ако мислите и възгледите на някого са погрешни относно това от какво зависи успеха му, значението му като личност, щастието му и т.н., той ще бъде жертва на отрицателни емоции. Гневът, тревогата и депресията са обикновено резултат на неправилна ценностна система. С най-голямо значение за умственото и емоционалното здраве е истинското познание за Бога, приемането на Неговия план и сигурността на Неговата прошка.

Що се отнася до волята, християните трябва да упражняват духовния плод на себеобузданието, а не да се поддават на внушенията на плътта.

Във връзка с взаимоотношенията прошката е ключът за зрелостта. Тя е спойката, която държи семействата и църквите в едно. Сатана използва непростителността повече от всеки друг човешки недостатък, за да пречи на израстването на отделната личност и служението. Човекът, който не е простил, е под игото на миналото или на някой човек, и няма свободата да върви напред в Христос Освободителят от робството (бел. ред.).

Втората цел на ученичеството е да приемем Божията цел за освещението и да растем по образа на Христос Това предполага:

Да помагаме на хората да се научат да ходят по Духа и чрез вяра;

Да ги насочваме към дисциплиниране на ума си, за да вярват на истината;

Да им помогнем да слязат от влака, който ги носи, и да насочат мислите си към Бога, а не към обстоятелствата;

Да ги насърчаваме да развиват контрол над себе си;

Да ги насърчим да разрешават личните си проблеми, като прощават на другите и търсят прошка

Ниво 3: Ходене

Толкова много християни желаят да започнат пътя си на Христови ученици от тук, а не от нива 1 и 2. Те питат: „Какво да направя, за да раста като християнин?“, а би трябвало да питат: „Какъв трябва да бъда? Една от най-големите грешки, които правим в християнското си служение, е че очакваме хората да имат поведение на християни (ниво 3), преди да са узрели като християни (нива 1 и 2). По този начин ние искаме от хората да се държат по начин, който не съответства на начина, по който възприемат себе си и нивото им на израстване, а това е невъзможна задача Но когато вярващите се закрепят в своята самоличност в Христос и израснат до зрелост, можем да им помогнем по нататък, като ги призовем към всекидневно поведение в подобие на Христос.

За духовно зрели хора определяме онези, които имат сетива да разпознават добро и зло (Евреи 5:14).

Разпознаването е изключително неразбрана концепция. Истинското библейско разпознаване не е просто функция на ума, то е също функция на Духа Чрез Духа Си Бог ще покаже на духовно зрелия вярващ съвместимия дух и ще го предупреди за несъвместимия. Духовното разпознаване е авангардът на духовната борба

Тъй като увеличеното знание е склонно да предизвика възгордяване, гордостта е винаги потенциална опасност в умственото развитие. Но вярващият никога не може да познава Бога и Неговите пътища толкова добре, че да няма нужда от Бога Ако християните стигнат до положението да разчитат на собственото си разбиране, те ще престанат да признават Бога Честният изследовател на Божието Слово трябва да признае, че колкото повече знае за Бога, толкова по-зависим трябва да бъде от него.

В емоционалната сфера зрелият вярващ се учи да бъде доволен във всяко обстоятелство (Филипяни 4:11). В този живот има много разочарования и много от желанията на вярващия остават несбъднати. Но нито една от целите му няма да остане неосъществена, ако те са Божиите цели. Сред трудностите на живота християните се нуждаят от насърчение. Да насърчиш означава да дадеш на другия куража да продължи. Всеки Христов ученик трябва да насърчава.

Някой беше казал, че успешният християнски живот се крепи на упражняването на волята Недисциплинираният човек не е способен да живее продуктивно. А дисциплинираният човек е изпълнен с Духа човек, който няма неразрешени конфликти и който търси задоволяване на нуждите си в Христос

В сферата на взаимоотношенията зрелият вярващ вече не живее за себе си, а за другите. Може би най-сигурната проверка за зрелостта на вярващия намираме в призива „горещо се обичайте един друг с братска обич“ (Римляни 12:10). В крайна сметка светът няма да ни познае като истински християни по богословието ни, титлите ни, образователните ни степени или сградите ни, а по любовта ни.

Казано просто, третата цел на ученичеството е да помогнем на вярващите да функционират като вярващи в своите домове, работни места и в обществото. Ефективното ходене на християнина включва правилната употреба на духовните дарби, талантите и интелекта в служене на другите и за положително свидетелство на света. Тези цели за поведението са валидни, само ако личността е приела своята самоличност в Христос и преживява духовна зрелост в Христос.

Според моите наблюдения повечето проповеди са насочени към ниво 3, с надежда това да предизвика отражение в поведението на слушателите. Но повечето християни са още на ниво 1, обвързани от миналото, парализирани от страх, отчуждени от отхвърлянето. Те нямат представа кои са в Христос, затова и нямат успех в ходенето като християни. Вместо непрекъснато да казваме на незрелите християни какво трябва да правят, нека заедно с тях отпразнуваме това, което Христос вече е направил и да им помогнем да станат това, което вече са в Него.

Концепции за съветване

В моите часове в семинарията понякога карам студентите си да опишат на лист хартия личния проблем, който би им било най-трудно да споделят с някой друг. Когато почувствам, че тревогата у всеки студент е нараснала достатъчно, казвам им да спрат. Те се успокояват, че няма да ги карам да споделят написаното с друг. Искам само да преживеят страха да измъкнеш на бял свят потенциално унищожителна или неудобна информация за себе си. После ги карам да опишат човека, с когото биха споделили информацията, която са написали за себе си: качества, силни черти, характерни черти. След като ги оставя да помислят малко върху този списък, им задавам решителния въпрос „Готов ли си да станеш такъв човек?“

Позволи ми да ти задам същия въпрос готов ли си да станеш човека, на когото би могъл да се довериш? В общи линии това е съветникът: човек, с когото другите се чувстват спокойни да споделят проблемите на своето настояще и минало. Християнското съветване не изисква университетска степен, макар че професионалните съветници биха имали голяма полза от обучение, базирано на Библията Независимо дали стоиш на подиума или на скамейката в църквата, дали седиш на бюро в кабинет за консултации или на масата у дома, Бог може да те употреби да помагаш на хората в техните проблеми, ако си готов да бъдеш състрадателен, грижовен, доверен.

Съветването търси начин да помогне на хората да се справят с настоящето, като разрешат конфликтите на миналото. Много от тези конфликти са свързани с области, където Сатана е издигнал крепост в ума. Хората не могат да израстват и да узряват, защото не са свободни. Целта на християнското съветване — независимо дали е от пастор, професионален съветник или приятел — е да помогнем на хората да преживеят свободата в Христос, за да могат да тръгнат към зрелост и плодоносен живот с Него.

Свободата в Христос е тема на моята книга The Bondage Breaker1 и аз ти препоръчвам да прочетеш тази книга за лична полза и ползата на онези, на които служиш. Междувременно, позволи ми да ти дам пет практически стъпки за официалното или неофициалното съветване, което може би ще ти се наложи да вършиш в своите взаимоотношения с християните.

1. Помагай на хората да открият корените на проблемите

Псалм 1:1-3 сравнява зрелия християнин с дърво, което дава плодове (виж схема 13-Б).

СХЕМА 13-Б
1. Безплоден живот
Страх и погрешна ценностна система
Непростителност
2. Плодоносен живот
Свобода
Приемане
Прошка
ПОДРЯЗВАНЕ
НАСЪРЧЕНИЕ
ПОУЧЕНИЕ
Покорство
Правилна ценностна система Колосяни 2:6, 7
(край на) СХЕМА 13-Б

Плодовитостта на клоните над земята е резултат на плодородността на почвата и здравето на коренната система, която се простира в нея. В идеалния случай вярващият е посаден в плодородната почва на своята самоличност в Христос (ниво 1), простира клоните на зрелостта (ниво 2) и цъфти с продуктивното ходене по Духа (ниво 3).
Хората обикновено търсят съвет, защото нещо не е наред във всекидневието им. Вместо да дават плодове, животът им е безплоден. Както при дървото обикновено повърхностният проблем е само симптом на по-дълбоки проблеми. Клоните са сухи и голи, защото нещо не е наред с коренната система и дървото не може да се храни с хранителните вещества на почвата

Първата задача на съветването е да се помогне на съветвания да открие причината в корените на своя безплоден живот. За това е полезно да се определи кои нужди не са задоволени и как той се опитва да посрещне тези нужди. Неговият коментар ще ти подскаже кои са не посрещнатите нужди. Например, ако той каже: „Навсякъде се чувствам не на място, никой не ме обича“, значи той се нуждае от приемане взаимност. Ако каже: „Аз съм просто един неудачник; не ставам за нищо“, той се нуждае от сигурност и надежда. Ако каже: „Нищо не върша както трябва“, чувства се неспособен. Ако каже: „Не мога да спра да върша някои неща“, нуждае се от свобода.

За да открием корена на проблема, трябва да помогнем на личността да помисли върху няколко много важни въпроса, свързани с петте измерения, илюстрирани в схема 13-А. Въпросите, дадени по-долу, в никакъв случай не са изчерпателни и не трябва да се задават на съветвания директно, защото може да не знае отговорите им Но това са въпроси, които трябва да помниш, когато разговаряш с него.

В емоционалното измерение, което е добро за начало, защото вероятно именно отрицателните чувства са го довели при теб, опитай се да разбереш: кога е започнал да се чувства по този начин? Кои събития са се случили горе-долу по същото време? Как е интерпретирано това събитие? Какви неосъществени „цели“ разкриват чувствата му?

В сферата на ума наблюдавай: какво вярва той за Бога? За себе си? За успеха в живота? Повечето хора са мотивирани да действат от това, което би им донесло успех, щастие, значение и т.н. Като преведеш съветвания през теста за оценка на личната стойност (глава 7), ще му помогнеш да разкрие настоящата си ценностна система.
Във връзка с волята, опитай се да разбереш: как реагира той на чуждата власт? Как се опитва да манипулира Бога? Поставя ли се под ръководството на местна църква? Със слаба воля ли е, неспособен да каже не, или да застане твърдо зад волята си? Вярва ли, че събитията в живота го управляват? Дали е недисциплиниран и импулсивен?
В сферата на взаимоотношенията; какво очаква от Бога и другите? На кого трябва да прости? Чия прошка трябва да потърси? Кои умения на общуване му липсват? Разчита ли на чужда подкрепа (семейство, приятели, църква)?

Духовно: какво е сегашното му положение пред Бога? Знае ли как да ходи по Духа? Чувствителен ли е за гласа на Святия Дух? Прекарва ли всеки ден време с Бога в молитва и изучаване на Библията?

2. Поощрявай емоционалната честност

Съветваните обикновено желаят да споделят какво им се е случило, но не са така готови да споделят своя неуспех или съучастие в събитието и се затварят още повече, когато трябва да споделят какво чувстват във връзка с него. Ако не успееш да поощриш емоционалната честност, шансовете им да разрешат вътрешните си проблеми и да се освободят от миналото си са минимални. Не можеш да възстановиш правилни отношения с Бога, ако не си честен относно чувствата си.

Сатана и неговите демони са като хлебарките.

Когато светлината нахлуе в техните територии, те хукват към сенките.

Когато един християнин държи емоциите си в тъмнина, като не ги споделя честно, той дава на Сатана, княза на тъмнината, място. Бог прави всичко в светлината (1 Йоан 1:5-7). Когато един човек честно признае как се чувства в опита си да разреши конфликтите си, той излага душата си пред Божията светлина. Ако хората желаят да бъдат свободни от миналото си и да живеят в свобода в настоящето си, те трябва да ходят в светлина. Емоционалната честност държи дявола настрана

3. Споделяй истината

Когато твоите събратя, християни, дойдат при теб за съвет, обикновено това означава, че животът им е нанесъл жесток удар, който ги е накарал да мислят, че нещо не е наред с тях. Начинът, по който възприемат Бога, е изкривен, те чувстват, че не е възможно Той да ги обича.

Каква привилегия е да споделиш с тях истината за тяхната самоличност в Христос и да им помогнеш да поправят погрешната си ценностна система. В кабинета си винаги имам подръка няколко копия на списъците „Кой съм аз?“ (глава 1) и „Понеже съм в Христос“ (глава 3). Когато разговарям с някого и виждам, че той има неправилна представа за себе си, давам му един от тези списъци и го карам да го прочете на глас Промяната, която виждам в тези хора, е невероятна — от неверие към сълзи на радост. Защо? Защото когато с любов споделяме с хората кои са в Христос, ние полагаме върху болните корени на живота им, върху погрешната им ценностна система истините от Божието Слово. Едва когато започнат да потвърждават истината за своята самоличност в Христос, хората могат да разрешат корена на проблема за своето духовно, умствено, емоционално, волево и свързано с взаимоотношенията състояние на незрялост.

4.  Зов за отклик

Твоята роля в съветването е да споделиш истината с любов и да се молиш за този, когото съветваш, да я приеме. Но ти не можеш да направиш този избор вместо него. Християнското съветване зависи от отклика с вяра от страна на съветвания. Нашият Господ каза на онези, които търсеха изцелително докосване: „Твоята вяра те изцели“ (Марк 5:34); „Както си повярвал, така нека ти бъде“ (Матей 8:13). Ако тези, с които споделяш, не откликват лично, не можеш да направиш много, за да им помогнеш.
Основната реакция, която желаем в нашето съветване, е покаянието, означаващо промяна на начина на мислене. Съветваният се нуждае от промяна на своя ум относно това, което вярва за Бога и себе си. Само след като промени ума си и възгледите си, той ще може да ходи с вяра.

5.  Помогни им да направят план за бъдещето

Едни от най-важните начини да помогнем на някого да премине от конфликтите и отчаянието към растеж, зрелост и надежда е като му помогнем да изгради подкрепяща система от взаимоотношения. Насърчавай съветваните да разчитат на молитвите, общението и насоките, които получават от едно любящо семейство, църква или малка група от близки приятели.

Друга важна помощ, която можеш да окажеш за бъдещето на един човек, е да му помогнеш да разграничи това, което е, и това, което може да бъде в живота си. Освещението не е моментална промяна, то е процес. Промяната във възгледите и поведението отнема време. Хората трябва да осъзнаят решаващата разлика между цели и желания, иначе ще се опитват да променят неща и хора, които нито са способни да променят, нито имат правото. Насърчавай ги да посрещат всеки ден с настроението, което се изразява в известната молитва:

„Боже, дай ми спокойствието да приемам нещата, които не мога да променя, смелостта да променям нещата, които мога да променя, и мъдростта да правя разликата“.

Ние сме това, което сме, чрез Божията благодат. Всичко, което имаме и на което можем да се надяваме — като обучаващи и като ученици, като съветници и съветвани — се основава на това, което сме в Христос Нека твоят живот и твоето служение към другите се оформя чрез посвещението ти към Него и убеждението, че Той е пътят, истината и животът (Йоан 14:6). И нека Бог ни даде на всички привилегията да виждаме как хората преживяват освобождение от тъмнината и израстват в светлината.