НЕ МОЖЕШ ДА НАДМИНЕШ ВЯРАТА СИ

Когато синът ми Карл беше на 10 години, го научих да играе голф. Дадох му комплект малки стикове за начинаещи и го взех на площадката с мен. Карл нагласяше топката и я запращаше със свистене колкото сила имаше. Обикновено пръскаше топките по цялата площадка. Но тъй като дори най-лошия му удар можеше да изпрати топката най-много на 60 или 70 ярдаЕдин ярд се равнява на около 91 см (бел. прев.), колкото и погрешна да беше посоката, топката оставаше винаги в очертанията на игрището.

Когато порасна и получи по-голям комплект стикове, Карл можеше вече да изпраща топката на 150 ярда и дори по-далеч. Но ако посоката се отклонеше с 15 градуса от целта, тя вече не оставаше в рамките на игрището, обикновено отиваше в неравната част. Точността е даже още по-важна за играчи, които могат да запратят топката за голф на 200 до 250 ярда. Същите 15 градуса, които позволяваха на малкия Карл с неговите къси удари да остане в игрището, биха изпратили някой дълъг удар далеч зад всички рамки.

Тази проста илюстрация отразява един важен аспект на живота на вяра: твоят живот като християнин е пряк резултат на това, което вярваш за Бога и за себе си. Ако животът ти не е наред, значи нещо във вярата ти не е наред. Като новоповярвал ти е било необходимо да се научиш да „удряш направо“ в твоята система от възгледи. Дори и с отклонение 15 градуса от целта в твоите възгледи, все още си бил в рамките на игрището, защото си израствал и си имал още много да учиш. Но когато продължаваш да следваш една погрешна система от възгледи, всекидневното ти ходене във вяра ще носи все по-малко ефект и удовлетворение. Докато си млад, можеш да минеш с погрешни възгледи, но с времето ще започнеш да се спъваш в неравната част на игрището. Някои християни смятат, че да ходиш с вяра означава да бъдеш воден от някакво тайнствено, ефирно, неописуемо вътрешно чувство, наречено вяра — нещо като „силата“, популяризирана от филма „Звездни войни“. Но ходенето с вяра е нещо много по-практично и разграничимо от това. Да ходиш с вяра означава просто да действаш всеки ден въз основа на това, което вярваш. Всъщност ти вече ходиш с вяра; не можеш да не ходиш с вяра. Твоята система от възгледи определя поведението ти. Ако поведението ти се отклонява от нормите в някоя област, трябва да коригираш възгледите си в тази област, защото неправилното ти поведение е резултат на неправилни възгледи.

„Но как да знам в какво всъщност вярвам?“ ще попиташ може би. Ето един тест, който наричам „Оценка за личната стойност“ и той ще ти помогне да прецениш каква е сегашната ти система от възгледи. Отдели няколко минути да го попълниш, просто дай оценка за себе си за всяка от осемте категории, като заграждаш числото от едно до пет, което най-точно определя какъв си, като пет е най-високата оценка. След това завърши всяко от осемте изказвания колкото се може по-сбито и точно според истината.

Оценка за личната стойност

Ниско      Високо

1.  Доколко имам успех в живота?                                    1   2    3    4     5

Ще имам повече успех, ако…

2.  Каква е стойността ми?

Ще имам по-висока стойност, ако…

3.  Доколко се реализирам?

Ще се реализирам по-добре, ако…

4.  Колко удовлетворен съм?

Ще бъда по-удовлетворен, ако…

5.  Колко щастлив съм?

Ще бъда по-щастлив, ако…

6.  Колко удоволствие изпитвам?

Ще изпитвам повече удоволствие, ако…

7.  Колко сигурен се чувствам?

Ще се чувствам по-сигурен, ако…

8.  Доколко имам мир?

Ще бъда по-спокоен, ако…

Това, в което вярваш, е продължението на „Ще имам повече успех, ако.-„, „Ще имам по-висока стойност, ако…“ и т.н. То определя настоящата ти система от възгледи. Ако основните ти физиологически нужди са удовлетворени (храна, подслон, сигурност и т.н.), подтикът ти за действие ще бъде това, което ти носи успех, значимост, реализация, удовлетворение, щастие, удоволствие, сигурност и мир. И ако твоите възгледи за тези осем ценности не съответстват на това, което Бог е казал в тази връзка, твоето ходене с вяра ще се отклони от целта в такава степен, в каквато се отклоняват възгледите ти.

Чувствата са червената предупредителна лампичка на Бога

Вярвам, че Бог иска всички Негови деца да имат успех, да се реализират, да бъдат сигурни и т.н. — не е ли така? От раждането си още си обмислял в ума си начин да изживяваш тези осем ценности, както и да постигнеш други цели в живота. Съзнателно или несъзнателно ти продължаваш да формулираш и нагласяш плановете си така, че да постигнеш тези цели.

Но понякога добре нагласените ти планове и „благородни“ цели не са съвсем в хармония с Божиите планове и цели за теб. „Как да знам дали възгледите ми са правилни?“ — се чудиш може би. „Трябва ли да чакам, докато стана на 45 години или преживея някоя криза, за да открия, че възгледите ми за тези осем ценности са неправилни?“ Не мисля. Вярвам, че Бог ни е създал така, че да можем да разкриваме малко по малко дали ценностната ни система е в хармония с Божията истина. Бог е установил система за обратна връзка, която да привлича вниманието и да те кара да проверяваш валидността на своята цел. Тази система са твоите чувства. Когато някоя случка или връзка остави в теб яд, тревога или потиснатост, тези емоционални сигнали трябва да ти покажат, че може би преследваш погрешни цели, основани на погрешни възгледи.

Гневът сигнализира пречка за целта

Когато твоята дейност в едни взаимоотношения или протест породят у теб чувство на гняв, причината обикновено е в това, че някой или нещо пречи на твоите цели. Каквато и да е цел в живота, която може да бъде осуетена от сили, които не си в състояние да управляваш (не свързани с Бога), не е стабилна цел, защото успехът ти в тази област е вън от твоите ръце. Една съпруга или майка може да каже: „Целта в живота ми е да имам любящо, хармонично, щастливо семейство“. Кой може да попречи на изпълнението на тази цел. Всеки член на семейството може да стане пречка — и не само може, но със сигурност ще стане\ Една домакиня, вкопчила се в мисълта, че нейната стойност като човек зависи от семейството й, ще бъде смазвана и унищожавана всеки път, когато съпругът й или децата й не покажат съответствие на модела за семейна хармония. Вероятно тя ще се превърне в много гневна жена, което ще отдалечи членовете на семейството й още по-далеч един от друг.

Някой пастор би могъл да каже: „Моята цел в служението е да спечеля това събрание за Христос“. Добра цел ли е? Това може да бъде едно прекрасно желание, но ако неговата стойност като човек зависи от изпълнението на това желание, той със сигурност ще изпита огромно емоционално напрежение. Всеки човек в църквата може да попречи на изпълнението на целта му. Нещо повече, сигурно половината от църквата и двама от членовете на духовния съвет наистина ще му попречат. Пастори, които продължават да вярват, че успехът им зависи от другите, в крайна сметка ще се скарат с духовните си съвети, като изгонят опозицията си от църквата, или ще напуснат.

Чувството на гняв трябва да ни накара да погледнем отново в какво вярваме и какви цели сме си поставили в живота в отговор на своите възгледи. Дъщеря ми Хейди ми помогна за това една неделна утрин, докато се опитвах да изведа семейството си навън към църквата. Вече бях чакал няколко минути в колата, когато се върнах с трясък у дома и извиках сърдито: „Трябваше да сме тръгнали за църквата още преди 15 минути!“

Всичко беше тихо известно време, след това мекият глас на Хейди се чу от стаята й: „Какво има, татко, някой е станал пречка за целите ти?“ Това е въпросът, който трябва да чуете, когато започнете да се разгорещявате, защото нещо не върви така, както си го планирал.

Тревогата сигнализира несигурна цел

Когато се чувстваш обезпокоен за някаква задача или взаимоотношения, твоята тревога е може би сигнал, че целта, която си си поставил е несигурна. Надяваш се, че нещо ще се случи, но нямаш никаква гаранция за това. Можеш отчасти да контролираш нещата, но не всичко.

Например едно момиче може да смята, че щастието й в училище зависи само от това дали родителите й ще й позволят да посещава училищните танци. Тъй като не знае как ще реагират, тя изпитва тревога. Ако кажат не, ще се ядоса много, защото някой слага пречка пред целта й. А ако от самото начало знае, че в никакъв случай няма да се съгласят, тя ще се чувства потисната, защото целта й никога няма да бъде постигната.

Тъгата сигнализира невъзможна цел

Когато основаваш бъдещия си успех на нещо, което никога не може да се изпълни, ти си поставяш една невъзможна, безнадеждна цел.

Твоята потиснатост е сигнал, че целта ти, независимо от това колко духовна или благородна е тя, не може да бъде достигната никога. Зная, че някои видове депресии са предизвикани от химично неравновесие в организма.  Но ако няма физическа причина за депресията, то тази депресия е израз на безнадеждност.

Говорих веднъж на една църковна конференция, когато една жена, която слушаше, ме покани на гости у тях. Тази жена бе християнка от 20 години, но съпругът й не беше християнин. Не ми отне много време, след като пристигнах, да разбера, че целта на поканата бе да спечеля съпруга й за Христос

По-късно научих, че жената страдала от остра депресия от доста години. Нейният психиатър настоявал, че депресията й била физиологически обусловена и тя упорито поддържаше тази идея. Но според мен депресията й идваше от невъзможната цел, която си бе поставила. От 20 години тя основаваше успеха си като християнка на това да спечели мъжа си и децата си за Христос Бе се молила за тях, бе свидетелствала и канеше на гости проповедници. Беше казала всичко, което можеше, беше направила всичко, което бе по силите й, но полза нямаше. Колкото по-ясно ставаше, че усилията й бяха безсмислени, вярата й отпадаше, надеждата й се замъгляваше и депресията й растеше.

За нещастие аз не й помогнах много да осъществи целта си. Прекарахме една чудесна вечер и аз започнах приятен разговор със съпруга й. Той беше добър човек, който успешно снабдяваше физическите нужди на семейството си. Просто не виждаше нужда от Бог в живота си. Споделих с него живота си и служението си, но не му наложих вярата си. Вярвам, че съм бил един положителен християнски пример за него. Последния път, когато видях тази жена, тя се беше вкопчила в сетните искрици надежда. Колкото повече се задълбочаваше депресията й и оказваше влияние на доброто отношение в дома, толкова повече свидетелството й пред съпруга намаляваше силата си и допълнително осуетяваше целта й.

Потиснатото настроение често сигнализира, че отчаяно си се вкопчил в някаква цел, за чието изпълнение имаш малки или никакви шансове, а това не е добра цел.

Разбира се, че трябва да желаем близките ни да дойдат при Христос като се молим и работим в тази насока. Но когато основата за стойността ти като християнски приятел, родител или дете, е спасението на близките ти, трябва да разбереш, че тази цел може да бъде извън обсега на твоите възможности или право на контрол. Всеки твой близък може да избере да не откликне на Христос Потиснатото настроение често сигнализира, че си се вкопчил отчаяно в някаква цел, за чието изпълнение имаш малки или никакви шансове, а това не е добра цел.

Понякога депресията се поражда в резултат на невъзможна цел, свързана с погрешна представа за Бога. Давид писа:, Докога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мене?… Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?“ (Псалм 13:1, 2).

Наистина ли Бог беше забравил Давид? Криеше ли се в действителност Той от Давид? Разбира се, че не. Давид имаше неправилно разбиране за Бога, като чувстваше, че Бог го е оставил пред неприятелите му. Неправилният възглед на Давид за Бога го водеше към една неправилна цел: победа над враговете без Божията помощ. Нищо чудно, че Давид се чувстваше потиснат!

Но най-забележителното у Давид беше, че той не остана в това окаяно положение. Той прецени ситуацията и разбра: „Хей, аз съм дете на Бога. Ще гледам на това, което знам за Него, а не на негативните си чувства“. От дъното на депресията си той писа: „Но аз уповавам на твоята милост; сърцето ми ще се радва в спасението ти“ (стих 5). След това реши да изрази положително желание: „Ще пея Господу, защото се е показал щедър към мене“ (стих 6). Той съзнателно отхвърли погрешните си възгледи за Бога и свързаната с тях депресия и се върна към източника на своята надежда.

Ако Сатана унищожи вярата ти в Бога, ти ще изгубиш и източника си на надежда. Но с Бога всичко е възможно. Той е източника ни на надежда Трябва да се научиш да реагираш на безнадеждните наглед ситуации така, както Давид реагираше: „Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще го славословя; той е помощ на лицето ми и Бог мой“ (Псалм 43:5).

Неправилна реакция срещу онези, които осуетяват целта ни

Когато самочувствието на някого или успехът му се крепят на постигането на дадена цел, която може да бъде осуетена, а може би е несигурна или невъзможна, каква е реакцията му към онези, които пречат на изпълнението на целта му? Често той ще се опита да управлява или манипулира хората или обстоятелствата, които се изпречват по пътя му към успеха.

Да речем, че целта на един пастор е да има най-хубавото младежко служение в общността. Но един от членовете на духовния съвет настоява, че служението с музиката е по-важно и по този начин пречи на целта му. Всеки опит на пастора да намери младежки пастор среща опозицията на този влиятелен член на духовния съвет, който иска първо да се наеме диригент. Чувството на пастора за лично достойнство и успех в служението е поставено под заплаха. И така той преминава към сила, за да премахне пречката по пътя към целта. Той се опитва да прокара идеята си сред другите членове на духовния съвет. Настоява за помощ пред други водачи на деноминацията. Проповядва за значението на младежкото служение, за да получи подкрепата на църквата. Търси начини да промени мнението на опозицията си или да го отстрани от духовния съвет, защото смята, че успехът на неговото служение зависи от постигането на тази цел — голямо младежко служение.

Или да вземем примера за майката, която смята, че нейната стойност като човек зависи от това, как се държат децата й. Целта й е да отгледа идеални малки християни, които ще станат пастори и мисионери. Но когато децата стават вече юноши и девойки и започват да проявяват независимост, поведението им не съответства винаги на идеала на тяхната майка. Така че вместо да им помогне да израстват в самостоятелност, тя им налага ограничения. Ако не ходят там, където тя им казва, няма да излизат въобще. Ако не слушат музиката, която тя иска да слушат, губят правото си да слушат радио и да гледат телевизия изобщо. Тя не умее да не налага управлението си над тяхното поведение, защото вярва, че от това зависи успеха й като майка

Не е трудно да разберем защо хората се опитват да управляват другите. Те смятат, че от другите хора или обстоятелствата зависи тяхната стойност като личности. Това е един неправилен възглед, както личи от факта, че най-неуверените хора, които ще срещнете, са тези, които се опитват да манипулират и управляват другите.

Онези, които не успяват да наложат контрола си върху хората, осуетяващи целите им, стават жлъчни, гневни или възмутени. Могат да прибягнат до чувството на мъченици, което забелязах в жената, чийто съпруг не желаеше да приеме Христос Тя не успяваше да го доведе до Бога и нейната вяра и надежда се смаляваха, като отстъпваха място на депресията. Така че тя не отказваше да носи кръста си на безнадеждна цел и предпочиташе да упорства до грабването. Но ако не адаптира целта си, ще живее до края на живота си с чувство на горчиво поражение.

Как неправилните ми цели могат да се превърнат в добри цели?

Нека ви задам един въпрос, който изисква вяра: ако Бог желае нещо, ще стане ли то? С други думи, ако Бог има някаква цел за твоя живот, може ли тя да бъде осуетена или нейното изпълнение да бъде несигурно или невъзможно?

Лично аз съм убеден, че никоя Божия цел за моя живот не може да бъде невъзможна или несигурна, нито да бъде осуетена. Представете си, че Бог каже: , Аз съм те създал, направил съм те Мое дете и имам задача за теб. Зная, че няма да можеш да я изпълниш, но все пак дай най-доброто от себе си.“ Това е смешно! Все едно да кажеш на детето си: „Искам до окосиш ливадата. За жалост ливадата е пълна с камъни и косачката не върви, пък и бензин няма. Но дай най-доброто от себе си.“

Бог имаше смайващо намерение за едно малко девойче на име Мария. Един ангел й каза, че ще роди син, докато е още девица и този син ще бъде Спасителят на света. Когато тя се зачуди как ще стане това невъзможно нещо, ангелът просто й каза: „За Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:37).

Ти не би заръчал на детето си задача, която то не може да извърши, така и Бог не поставя пред теб цели, които не можеш да постигнеш. Неговите цели за теб са винаги реални, сигурни и постижими. Единственото изискване за успеха е твоят отговор. Трябва да кажеш като Мария: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал“ (Лука 1:38).

Цели и желания

Тайната за изпълнението на Божиите цели е да се научим да правим разлика между богоугодна цел и богоугодно желание. Много важно е да правим разлика между двете, защото това ще реши нашия успех или поражение, душевен мир или душевна болка.

Божествената цел е онзи определен резултат, който отразява Божието намерение за твоя живот и което не зависи от твоите възможности или право на управление. Кого имаш възможност или право да управляваш? Практически никой, освен себе си. Единственият човек, който може да осуети богоугодната цел или да я направи несигурна, невъзможна, си ти. И ако ти решиш да съдействаш на Божиите цели, както направи Мария, ще постигнеш целта си.

Богоугодното желание е всеки определен резултат, който зависи от съдействието на други хора или успеха на определени събития или благоприятни обстоятелства, които не са под твоя контрол. Не може основа на твоето самочувствие или личния ти успех да бъдат желанията, без значение колко богоугодни са те, защото не можеш да контролираш тяхното изпълнение. Някои твои желания могат да бъдат осуетени, други да са несигурни, а трети дори невъзможни.

Когато едно желание се издигне погрешно като цел и тази цел не се осъществи, трябва да се справиш с всичкия гняв, тревога и депресия, които могат да се появят в живота ти. Но затова пък, когато не се изпълни дадено желание, в теб може да се появи само разочарование. Животът е пълен с разочарования и ние всички трябва да се научим да ги преодоляваме. Да преодоляваме разочарованията от несбъднатите желания е много по-лесно от това да се справим с гнева, тревогата и депресията от целите, основани на погрешни възгледи.

Ще бъде добре, ако правим разлика между желания и цели така, както Бог прави разлика Какво казва Бог например за греха? .Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите“ (1 Йоан 2:1). Със сигурност Бог желае да не съгрешаваме, но дали това е цел според определението, което дадохме по-рано? Това не е Неговата цел, защото тя може да се осуети от всеки един, който откаже да се покае. Но Божието желание е да се покае всеки един, макар че не всички ще се покаят.

Но има ли в такъв случай Бог истински цели — определени резултати, които не могат да бъдат осуетени? Слава на Бога, Например Исус Христос ще се върне и ще ни вземе у дома на небето, за да бъдем с Него завинаги — това ще стане. Сатана ще бъде хвърлен в бездната за цялата вечност — можете да разчитате на това. На светиите ще бъдат раздадени награди за тяхната вярност — очаквайте го. Това не са желания, които човешката свободна воля може да осуети… Това, което Бог е решил да направи, Той ще го направи.

Когато започнеш да съобразяваш целите си с Божиите цели и желанията си — с Божиите желания, ще се освободиш от много гняв, тревога и депресия в живота си. Домакинята, която иска да има щастливо, хармонично семейство, изразява едно богоугодно желание, но не може да гарантира, че то ще се сбъдне. Така че по-добре е да не си го поставя като цел в живота, за да не стане източник на гняв или възмущение за своето не толкова хармонично семейство.

Вместо това може да реши: „Ще бъда съпругата и майката, която Бог желае да бъда“. Това е една великолепна цел! Невъзможна ли е или несигурна ли е? Не, защото това е и Божията цел за нея, а за Бога няма нищо невъзможно. Кой може да осуети тази цел? Единствено самата тя. Докато съдейства на Божията цел за живота си, успехът й е сигурен.

„Ами ако съпругът ми преживява криза или децата ми не се подчиняват?“, може да се усъмни тя. Подобни проблеми не са препятствие за целта й. Всъщност трудностите трябва само да заздравят нейното посвещение. Именно в тежки моменти съпругът й ще се нуждае от богоугодна съпруга, а децата й — от богоугодна майка. Трудностите в семейството са само нови възможности за нея да осъществи целта си да бъде жена, каквато Бог иска да бъде.

Пасторът, чието самочувствие зависи от целта му да спечели своя град за Христос, да има най-доброто младежко служение в района или да увеличи даренията за мисионерите с 50 процента, със сигурност ще се провали. Това са чудесни желания, но неразумни цели, защото хората и обстоятелствата могат да ги осуетят. По-скоро той трябва да каже: „Ще бъда пастор, какъвто Бог желае да ме види“. Това е една прекрасна цел, защото нищо не може да му попречи за нейното осъществяване.

Богоугодните цели са насочени към развитие на характера

Би трябвало вече да е ясно, че основната цел на Бога за твоя живот е развитието на характера ти: да станеш човека, който Бог иска да бъдеш. Тъй като това е богоугодна цел, никой не може да я осуети освен самия ти. Но със сигурност ще има много неща, които ще се опитат да те разсеят, отклонят, много разочарования, изпитания, изкушения и травми, които ще нарушат процеса. Всеки ден ще трябва да се бориш срещу света, плътта и дявола, като всеки един от тях ще застава на пътя ти към успеха

Но апостол Павел ни напомня, че скърбите, през които преминаваме, са всъщност начин да постигнем крайната цел — да станем зрели: „И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта — опитност, а опитността — надежда, а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден“ (Римляни 5:3-5). Яков отправя подобно насърчение: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък“.

Може би си смятал, че твоята цел като християнин е да отбягваш изпитанията. Но Божията цел за теб е да станеш зрял християнин, да станеш такъв, какъвто Той е предвидил. А скръбта просто е едно от стъпалата по пътя. Ето защо апостол Павел казва, че ликуваме, — което означава да изразя изключителна радост, — в нашите скърби. Защо? Защото твърдостта в изпитанията е пътят към изпитания характер, а това е Божията цел за нас Представете си, че една християнка дойде при мен със „скърби“: съпругът й я е напуснал. Тя ми казва, че си е поставила за цел да го върне обратно. Богоугодна цел ли е това? Не, защото съпругът й може да я осуети. Това е богоугодно желание, което или ще я зарадва или ще я разочарова, според отговора на отчуждения й съпруг.

Жената се нуждае от малко надежда в своя проблем Ако й кажа: „Не се тревожи, ще си го върнеш“, аз я изправям пред една несигурна цел и всички отрицателни емоции, които идват от това. Опитите да го манипулираме да се върне ще породят може би точно онова поведение, което го е накарало да си тръгне. Вместо това бих могъл да кажа: „Искам да ти помогна да преодолееш тази криза (упоритост), за да станеш такава, каквато Бог иска да бъдеш (изпитан характер). Ако досега не си показала като съпруга най-доброто от себе си, ето твоята възможност да израснеш. Тази криза може да те направи по-добра от преди (надежда), независимо от това дали той ще се върне или не.“

Между другото, едно посвещение за постоянство и развитие в характера при проблем във взаимоотношенията обикновено води до двойна победа. Не само ще станеш по-добър човек в този процес, но това е най-добрият начин да спечелиш доверието на своя съпруг(а), приятел или колега. Вниманието ти е изцяло насочено към това, което Бог иска да представляваш в тези взаимоотношения и нямаш време да правиш опити да променяш другия или обстоятелствата.

Ами ако проблемът е 90 процента негов?“ — ще протестираш може би. В такъв случай изобщо нямаш контрол върху ситуацията. Като се посветиш на промяната вътре в себе си, ти с отговорност се насочваш към нещата, които можеш да контролираш. Промяната вътре в теб е може би точно това, от което се нуждае в живота си и другия човек, за да се възстановят взаимоотношенията.

Може би най-добрата услуга, която ни правят изпитанията и скърбите, е да разкриват неправилните цели. В тези моменти на натиск твоите чувства вдигат предупредителен флаг и сигнализират осуетени цели, несигурни цели и невъзможни цели, които се основават на желанията ни, а не на Божията цел за един изпитан характер.

Хората казват. „За брака ми няма надежда“, после „разрешават“ проблема, като сменят партньора си. Но ако смяташ първия си брак за безнадежден, трябва да знаеш, че процентът на нещастните втори бракове е още по-голям. Други смятат, че работата им е безнадежден случай. И затова сменят работата си, за да разберат след това, че новата работа е още по-безнадеждна. Хората са склонни да търсят бързи и лесни решения на трудните ситуации. Но Божият план е да постоянстваш и да израстваш.

Има ли по-лесен начин да станем хора по Божиите намерения от това да преминаваме през трудности? Повярвайте ми: търсил съм такъв начин. Но трябва честно да кажа, че именно тъмните трудни времена на изпитанията в моя живот са ме направили това, което съм днес. Нужни са ни понякога моментите, когато стоим на върха на планината, но богатата почва за израстването ти е винаги долу в долините на изпитанията, а не на върха на планината. Апостол Павел казва „А целта на тази заръка е любов“ (1 Тимотей 1:5). Забележи, че ако това е твоята цел, то плодът на Духа е любов, радост (а не депресия), мир (а не тревога), дълготърпение (а не гняв) и т.н.