НЕЩО СТАРО, НЕЩО НОВО

Вече разбрахме, че духовната самоличност на християнина се основава на библейската истина, че сме светии, които грешат, а не грешници. Заради Божията благодат и нашата вяра в Христос ние се новородихме, духовно живи сме и се радваме на духовен съюз с Бога, както Адам и Ева преди грехопадението. В Христос сме обявени за праведни и напълно приети от Бога Да разберем и да живеем според тази истина за това, кои сме в Христос, е основата на успешното християнско израстване и зрелост.

Но ние открихме също, че въпреки Божията промисъл за нас в Христос, ние все още далеч не сме съвършени в поведението си. Нашето положение в Христос е определено и твърдо. Но ежедневното ни представяне често носи белега на личен неуспех и непослушание и това ни разочарова и нарушава хармонията във взаимоотношенията с Бога. Това е голямата дилема в живота на християнина. Ние стенем заедно с апостол Павел: „Доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша… Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:19, 24). В опитите си да разберем непослушанието, което често нарушава чувството ни, че сме светии, нерядко си служим с някои доста зловещи думички като: старата природа, старото естество (или стария човек), плътта и греха Какво означават в действителност тези термини? Дали се различават помежду си в значенията или са взаимозаменяеми елементи на един и същ проблем? Светии ли сме все още, когато станем неразумни жертви на старата си природа, старото си естество или грешна природа?

Признавам, това е трудна богословска сфера. Библейските учени са се борили с тези въпроси векове наред и в никакъв случай не претендират за крайните отговори. Но в тази глава искам да изследваме някои от термините, които често объркват християните, опитващи се да се справят с греховната страна на своята същност на светии. Вярвам, че едно по-ясно библейско схващане на тези термини ще ти помогне за по-пълно разбиране на твоята самоличност и ще проправи пътя за по-големи крачки в християнското израстване.

Дали съм въжето, което дърпат от двете страни двете естества?

Може би сте чували примера с двете кучета Някои казват, че в нас две естества спорят за управление на живота ни. Такива хора твърдят, че нашата стара грешна природа, наследена от непокорния Адам, е като голямо черно куче. Новата ни природа, наследена чрез изкупителното дело на Христос, е като голямо бяло куче. Тези две кучета са неприятели на живот и смърт, всяко иска да унищожи другото. Винаги, когато се заплетеш в светски мисли или поведение, ти храниш черното куче. Когато насочиш вниманието си и действията си към духовното, храниш бялото куче. Кучето, което храниш по-често, в крайна сметка ще стане по-силно и ще надвие другото.

Тази сърцераздирателна картина може да е удобно средство за подтикване към свят християнски живот, но дали е библейски вярна? След като Бог „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13), възможно ли е да бъдем все още и в двете царства? Щом Бог заяви: „Не сте плътски, а духовни“ (Римляни 8:9), можем ли да бъдем едновременно и плътски, и духовни? Щом Бог казва „Някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина“ (Ефесяни 5:8), възможно ли е да бъдем и светлина, и тъмнина? Щом Бог твърди, че „ако някой е в Христос, той е ново създание“ (2 Коринтяни 6:17), можем ли да бъдем отчасти ново създание и отчасти старо създание?

Ако вярваш, че си отчасти светлина и отчасти тъмнина, отчасти светец и отчасти грешник, ще живееш по много посредствен начин, съвсем малко по-различен от живота на невярващия. Може да изповядваш своята склонност към греха и да се бориш за по-добро, но животът ти винаги ще бъде живот на поражения, защото гледаш на себе си като на грешник, спасен по благодат, който гледа да закрепи положението до грабването. Сатана знае, че не може да направи нищо, за да промени това, което си, но може да те накара да повярваш, че не си по-различен от естествения човек и тогава поведението ти няма да е много по-различно от това на естествения човек.

Защо този портрет разкрива много християни? Защото не знаем кои сме действително в Христос. Божието дело на изкуплението, което ни прави от грешници светии, е Неговото най-велико дело на Земята Вътрешната промяна, оправданието, се извършва в момента на спасението. Външната промяна в ежедневните действия на вярващия, освещението, продължава през целия живот. Но прогресивното дело на освещението дава пълни резултати, само когато осъзнаем и приемем чрез вяра решителната вътрешна промяна.

„Но не четох ли някъде, че апостол Павел нарича себе си главния грешник?“, бихте запитали може би. Да, но той говори за своята природа преди повярването си в Христос (1 Тимотей 1:12-16). Той направи същото твърде скромно изказване в 1 Коринтяни 15:9, но продължава с думите: „Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна“ (стих 10). Апостол Павел знаеше, че това, което е бил преди да познае Христос, и това, което е станал в Христос, са две различни същности.

Естеството на материята

Какво казва Библията по-специално за нашето старо естество? Гръцката дума, която се използва в смисъл на естество тук, се среща в това значение само два пъти в Новия Завет. Ефесяни 2:1-3 описва естеството, което имахме всички преди да дойдем при Христос „Бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, когато сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били деца на гнева, както и другите“.

Какво беше в основата си твоето естество, преди да се новородиш духовно? Ти и всеки друг християнин „по естество сме били деца на гнева“, мъртви в греха, подвластни на Сатана и сме живели в нашите грешни похоти и страсти. Това е положението на всеки невярващ днес.

Второто място, където срещаме тази дума, е 2 Петрово 1:3, 4 и там се описва нашето естество, след като сме дошли при Христос: „Неговата Божествена сила ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез своята слава и добродетел; чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света“.

Когато се възстанови духовният съюз между теб и Бога чрез новораждането, ти не прибави една нова, божествена природа към старата, грешна природа. Ти размени едно естество за друго. Спасението не е просто Божията прошка за греховете и издаване на пропуск за влизане в небето след смъртта. Спасението е новораждане. Бог те взе от тъмнината и те сложи в светлина, направи те от грешник светия. Сега си нов, какъвто не беше преди това. Ако Бог не е променил твоята същност при спасението, то ще си останеш със старата същност до смъртта. Как можеш да очакваш да израснеш, ако нямаш едно ново начало като променено дете на Бога? Да бъдеш участник в божественото естество е необходимо условие за християнската самоличност и зрелост.

Като новороден християнин, ти си приличал на буца руда: непривлекателна, доста крехка и неудобна за работа. С времето и натиска обаче рудата става по-твърда и красива. Макар първоначалната буца руда да не е диамант, тя съдържа необходимите съставки за диаманта: 100 процента руда. Ако е представлявала смес от руда и глина, то тя още в началото не е била диамант. Антъни Хоукема прави следния коментар: „Вие сте нови създания сега! Не напълно нови, със сигурност, но истински нови. И ние, които сме вярващи, трябва да гледаме на себе си по този начин: вече не като покварени и безпомощни слуги на греха, а като такива, които са били създадени нови в Христос“ (Антъни А. Хоукема, „Създадени по Божий образ“)

Или едното, или другото

Ефесяни 5:8 разкрива съществената промяна в човешкото естество, която настъпва при спасението: „Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа Живейте като деца на светлината.“ Не се казва бяхте в тъмнина; казва се вие бяхтетъмнина. Тъмнината беше вашата природа, самото ви естество като невярващи. Нито пък се казва, че сега сте в светлината; казва се вие сте светлина Бог е променил самата ви същност от тъмнина на светлина Тук не става въпрос за усъвършенстване на твоето естество. Твоето ново естество е вече определено. Въпросът е да се научим да ходим в съответствие с новото си естество. Как става това? Като се научим да ходим чрез вяра и да ходим по Духа; това ще бъде темата ни в следващите глави.

Защо ти е нужна Христовата природа в теб? За да бъдеш като Христос, не просто да действаш като Него. Бог не ни даде сила да го имитираме. Той ни направи участници в Неговото естество, за да можем наистина да бъдем като Него. Ти не ставаш християнин, постъпвайки като такъв. Той не казва: „Ето моите стандарти, сега живейте според тях“. Той знае, че не можем да разрешим проблема със своята стара грешна природа, като просто усъвършенстваме поведението си. Той трябва да промени твоето естество, да ти даде напълно нова същност — живота на Христос в теб — и това е благодатта, от която се нуждаеш, за да отговориш на неговите стандарти.

Това е смисълът на Неговото послание в проповедта на планината: „Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20). Книжниците и фарисеите бяха религиозните перфекционисти на онова време. Те бяха превърнали външното поведение в наука, но сърцата им бяха като вътрешността на гробница: с вонята на смърт. За Исус е важно да създаде нови личности вътре, като влее в човека ново естество и го направи нова същност. Едва когато Той промени твоята самоличност и те направи участник на Своето естество, ще може да се промени поведението ти.

Някои приравняват термините „старо естество“ и „плът“. Английският превод „Ню Интърнешънъл вържън“ понякога превежда думата за плът (саркс) като „старо естество“, а след това в забележка под линия дава буквалния превод „плът“. Разбирам защо преводачите са постъпили така, защото плът изразява начина ми на поведение като естествен човек. А тъй като плътта остава след спасението, изглежда логично да остане и старата природа.

Но аз не съм вече естествен човек. Аз съм духовен човек в Христос Това е истинската ми природа. Когато избера да ходя според стария начин, на който съм бил научен преди повярването, едно такова поведение накърнява новата ми природа. Когато това стане, аз се чувствам изобличен, защото поведението ми не съответства на истинската ми същност. Действително, ако човек извърши нещо, за което знае, че е погрешно от морална гледна точка, но не се чувства изобличен, сериозно се съмнявам, че такъв човек е дете на Бога. Но за християнина изобличението е доказателство за присъствието на новото естество.

Ако искате, наричайте плътта си старото естество, няма да споря за термините. Но държа на библейската истина, че последствията на моята самоличност в Адам вече не са част от моята истинска същност в Христос.

Жив, умиращ, или вече мъртъв е „старият човек“

Казано общо, всички невярващи са участници в старото естество, което се характеризира с греха. Конкретно, преди да дойдеш при Христос, ти бе един от тях. Беше грешник, защото природата ти беше да съгрешаваш. Тази отделна личност, различна от всички други участници в старото естество, беше твоята стара същност. Английският превод на „Кинг Джеймс“ често го нарича „стария човек“. 1 Коринтяни 2:14 в „Ню Американ Стендард Байбъл“ го нарича „естественият човек“, който не възприема това, което е от Божия Дух.

Почивай в мир

Какво стана със стария „ти“ при спасението? Ти умря — не физическия ти, разбира се, но онова вътрешно естество, което черпеше сили от старата природа, наследена от Адам (Римляни 6:2-6; Колосяни 3:3). Какъв беше методът на екзекуцията? Съразпване с Христос Римляни 6:6 заявява: „Нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха“. Апостол Павел обявява в Галатяни 2:20: „Съразпнах се с Христос“. А в Галатяни 6:14 апостол Павел отрича всяко право за хвалене „освен с кръста на нашия Господ, чрез който светът за мен е разпънат и аз — за света“. При спасението ти бе поставен в Христос, този, който умря на кръста за твоя грях. В Христос твоето старо естество умря заедно с Него там. Грехът и Сатана са все още наоколо, силни и привлекателни. Но въз основа на разпъването на старото естество, силата на греха над теб е разчупена.

Защо трябваше да умре старото естество? Римляни 6:6 ни казва, че старото естество бе независимо и непослушно на Бога, така че трябваше да умре, за да „се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха“. Смъртта е краят на взаимоотношенията, но не и на съществуването. Грехът не е умрял; той е все още силен и привлекателен. Но когато умря старото ти естество с Христос на кръста, връзката ти с греха умря завинаги. Ти не си вече в „плътта“, а „в Христос“ (Римляни 8:1). Старата ти същност — грешникът — и старото ти естество, — което се характеризираше с греха като неизбежен, тъй като ти бе отделен от Бога, — са си отишли завинаги, защото вече не си отделен от Бога.

Означава ли, че вече си безгрешен? В никакъв случай. Смъртта на старото ти естество официално прекъсна връзката ти с греха, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът и Сатана са все още наоколо, силни и привлекателни. Но заради разпъването на старото естество, силата на греха над теб е пречупена (Римляни 6:7, 12, 14). Ти не си вече задължен да служиш на греха, да се подчиняваш на греха или да откликваш на греха.

Ти съгрешаваш, когато съзнателно си позволяваш да действаш независимо от Бога, както правеше всъщност и старото естество. Когато постъпваш така, ти действаш против новото си естество и новата си самоличност. Такива действия трябва да изповядваме и изоставяме. В следващите глави ще говорим повече за особената роля, която грехът играе в живота на вярващия.

Умрял веднъж, завинаги умрял

Един пастор ме посети преди няколко години. Преминаваше през големи трудности.

— В продължение на двадесет години се опитвам да живея победоносния християнски живот. Знам какъв е проблемът ми. Колосяни 3:3 казва:

„Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. През всичките тези години аз преминавах през борби, защото не съм умрял така, както казват тези стихове. Как да умра, Нийл?

— Проблемът ти не е в умирането — казах аз. — Прочети стиха отново, но малко по-бавно.

— „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“. Знам, Нийл.

Точно тук е проблемът ми. Не съм умрял.

— Прочети го отново — настоях аз. — Още по-бавно.

— „Защото умряхте… — и внезапно нещо проблесна в ума му. — Хей, та това е минало време, нали?

— Разбира се. Проблемът ти не е умирането, ти вече си умрял. Ти умря при спасението. Нищо чудно, че като християнин си имал борби. Та ти си се опитвал да направиш нещо, което вече е било сторено, а това е невъзможно. Смъртта, за която говори апостол Павел в Колосяни 3:3, не е нещо, което Бог очаква ти да сториш; това е нещо, което Той очаква да знаеш, да приемаш и да вярваш. Не можеш да направиш нищо, за да станеш това, което вече си.

Благодарение на невероятното изкупително дело на Христос в твоя живот, старата ти същност е заменена с нова същност, управлявана от ново естество, което не е било там преди това (2 Коринтяни 5:17). Старата ти същност бе унищожена от смъртта на Христос, а новата ти същност оживя чрез възкресението на Христос (1 Коринтяни 15:20-22). Новият живот, който е белег на новото ти естество, е всъщност животът на Исус Христос вътре в теб (Галатяни 2:20; Колосяни 3:4).

Какво става с плътта?

Когато бях във флота, наричахме капитана на кораба си „Стареца“. Стареца беше жилав и свадлив човек и никой не го обичаше. Той ходеше да пие с помощниците си, а с младшите офицери се подиграваше и ги дразнеше, като правеше живота на останалите от нас нещастен. Не беше добър пример за морски офицер. Така че, когато Стареца го преместиха на друг кораб, всички се радвахме. На кораба имаше голям празник.

Тогава дойде нов капитан — нов „Старец“. Старият „Старец“ вече нямаше власт над нас, беше си заминал — далеч зад хоризонта Но аз бях обучен под неговото ръководство. Какво мислите бе поведението при новия „Старец“? Отначало реагирах точно както бях свикнал да реагирам на стария капитан. Минавах на пръсти покрай него, като очаквах всеки момент да се нахвърли върху мен. Така бях живял две години при стария си капитан.

Отношение като към стария капитан

Ти също си служил някога под ръководството на един жесток, егоистичен капитан — твоята стара същност с нейното старо естество. Адмиралът на флота е бил самият Сатана, князът на тъмнината. Но Божията благодат те „избави от властта на тъмнината“ и те „пресели в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13). Сега ти имаш нов капитан: твоята нова същност, която е ръководена от новото естество на Исус Христос, твоя нов адмирал. Като дете на Бога, светия, ти не си вече под властта на Стареца. Той е мъртъв, погребан, изчезнал завинаги.

Тогава защо продължаваш да живееш така сякаш старият капитан управлява поведението ти? Защото, докато си служил при него, старото естество те е обучило и програмирало твоите действия, реакции, емоционални преживявания, начин на мислене, спомени и навици в една част от мозъка ти, наречена „плът“. Плътта е тази тенденция във всеки човек да живеем независимо от Бога и да направляваме интересите си към себе си. Един неспасен човек действа изцяло плътски (Римяни.8:7, 8), като се покланя и служи на творението, вместо на Твореца (Римляни 1:25). Такива хора живеят за себе си (2 Коринтяни 5:15), макар много от действията им да изглеждат подбудени от жертвоготовност и грижа за другите.

Когато се новороди, твоята стара същност умря, новата ти същност оживя и ти стана участник в божественото естество на Христос Но плътта ти остана Ти пристъпи към своето посвещение като християнин с изцяло програмиран начин на живот, свикнал да не се съобразяваш с Бога, и насочен към себе си. Тъй като си се родил физически жив, но духовно мъртъв, ти не си познавал нито Божието присъствие, нито Божиите пътища Така че си се научил да живееш самостоятелно без Бога. Този навик за независимост прави плътта враждебна на Бога

През годините, които си прекарал отделен от Бога, светският ти опит е програмирал изцяло твоя ум с определен начин на мислене, следи от спомени, реакции и навици, чужди на Бога. Така че дори и да си е отишъл старият капитан, твоята плът остава в опозиция на Бога, като предварително програмирана склонност към грях, което означава живот независим от Бога

Отношение към новия капитан

Трябва да се направи внимателно разграничение във връзка с твоите взаимоотношения с плътта като християнин. В Писанието се прави разлика между това да бъдеш в плътта и да ходиш плътски. Като християнин ти не си вече в плътта Този израз описва хората, които са духовно мъртви все още (Римляни 8:8), живеещите независимо от Бога. Всичко, което правят, морално добро или зло, е в плътта.

Ти не си в плътта, ти си в Христос Не си вече независим от Бога, заявил си, че си зависим от Него, като си положил вярата си в Христос. Но макар и да не си в плътта, можеш все пак да предпочетеш да ходиш плътски (Римляни 8:12, 13). Възможно е пак да действаш независимо от Бога, като откликваш на начина на мислене, модела и навиците, вкоренени в теб от света, в който живееш. Апостол Павел смъмри незрелите християни в Коринт, като ги нарече „плътски“, заради тяхната завист, кавги, разцепления и неправилна самоличност (1 Коринтяни 3:1-3). Той изброи белезите на плътския живот в Галатяни 5:19-21. Невярващите нямат друг избор, освен да следват плътта, защото те са изцяло в плътта. Но твоят стар капитан си е отишъл. Ти не си вече в плътта и не си длъжен повече да живееш според нейните страсти.

Да те освободи от старата ти същност е дело на Бога, но да направим плътта и нейните дела безсилни е наше задължение (Римляни 8:12). Бог е променил естеството ти, но ти си длъжен да промениш поведението си, като „умъртвяваш действията на тялото“ (Римляни 8:13). Как става това? Два основни елемента осигуряват победата над плътта.

Първо, трябва да настроиш поведението си според новия капитан, новата си същност, която е резултат на Христовото естество. Апостол Павел обещава: „Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:16). Да се научим да ходим по Духа е тема на глава 5.

Второ, старият начин на мислене и реагиране спрямо обучената в греха плът трябва да се преобрази „чрез обновяването на ума“ (Римляни 12:2). Процесът на обновяване на ума ще разгледаме в глави 6-9.

Каква е ролята на греха в борбата за свят живот?

Грехът е условието, в което се раждат всички потомци на падналия Адам (Римляни 5:12). Грехът означава живот, който не се съобразява с Бога. Това е резултатът от лъжата на Сатана, когато повярваме, че животът може да има смисъл и цел без личната връзка и послушанието към създателя на живота (Второзаконие 30:19, 20; 1 Йоан 5:12). При невярващия грехът прониква цялото старо естество, управлява старата същност и увековечава делата на плътта. Сатана е в сърцевината на всеки грях (1 Йоан 3:8). Той заблуждава хората, като ги кара да вярват на една лъжа и им дава съвети да се бунтуват срещу Бога.

Когато прие Христос, силата на греха не бе пречупена, но силата му над теб бе пречупена чрез смъртта, възкресението и праведността на Христос (Римляни 6:7; 8:10). Вече не си длъжен да грешиш, защото си мъртъв за греха и жив за Бога в Христос (Римляни 6:11). Грехът все още примамва плътта ти да продължи да живее без Бога. Но ти вече не си принуден да участваш, както беше преди да приемеш Христос Твоята отговорност е да не позволяваш  ,да царува  греха  във  вашето  смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти“ (Римляни 6:12).

Правя, каквото не искам

Може би най-яркото описание на борбата с греха, който все още се проявява в живота на вярващия, намираме в Римляни 7:15-25. В стихове 15 и 16 апостол Павел разкрива проблема: „Защото не зная какво правя, понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. Но ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.“

Забележете, че и в двата стиха има само едно действащо лице — , Аз“-ът, който се споменава девет пъти. Забележете също, че това лице има добро сърце, той е съгласен със закона на Бога. Но този добронамерен християнин има проблеми с поведението. Той знае какво трябва да прави, но по някаква причина не може да го прави. Той е съгласен с Бога, но в крайна сметка върши точно това, което мрази.

Стихове 17-21 разкриват причината за този проблем в поведението: „И така, сега вече не аз върша това, грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша, а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И така намирам тоя закон; че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.“ Сега колко са участващите герои? Двама: грехът и аз. Но грехът очевидно не е равен на аз; той само живее в мен. Грехът ми пречи да върша това, което искам, но аз съм отговорен за това, че позволявам на греха да владее. Казват ли тези стихове, че не ставам за нищо, че съм лош или че съм грях? Съвсем не. Те казват, че нещо живее в мен, което не е добро, което е зло и грешно, не че аз съм такъв. Ако в ръката ми се е забила треска, бих могъл да кажа, че в мен има нещо недобро. Но това не означава, че съм лош. Аз не съм треската. Треската, която се е забила в пръстта ми, е лошото нещо. Аз не съм греха и не съм грешен. Аз съм светия и се боря с греха, който ме кара да върша това, което не желая.

На бойното поле

Стихове 22 и 23 очертават бойното поле на борбата между мен и греха: „Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми“.

Откъде е желанието ми да върша доброто? Апостол Павел използва израза „вътрешното ми естество“, с който назовава новата си същност, където човешкият дух и Божият Дух са в единство. Това е вечната страна на отношенията ми с Бога. А къде ме напада грехът, за да ми пречи да върша това, което всъщност желая? Плътта, заучената независимост, продължава да поощрява бунта срещу Бога (Яков 4:1). Това е временната ми страна. Къде тогава се срещат тези две враждуващи страни (Галатяни 5:17)? Бойното поле е моят ум Ето защо е изключително важно да обновяваме ума си (Римляни 12:2), като пленяваме всяка мисъл под волята на Христос (2 Коринтяни 10:5).

Старата ти същност е мъртва, но плътта и грехът продължават да живеят и да воюват срещу новата ти същност всеки ден, за да управляват живота ти.

Апостол Павел завършва описанието си на борбата между греха и новото естество с възклицанието: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:24). Забележете, че той не казва „Грешен аз човек!“. Окаян означава нещастен, а няма по-нещастен човек от този, който е позволил на греха да управлява смъртното му тяло. Ако употребяваме телата си като оръдия на неправдата, даваме на дявола възможност в живота си, и това води само нещастие.

Хубавата новина е, че Римляни 7:24 е последвано от Римляни 7:25 и Римляни 8:1: „Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!… И така, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христос Исус“ Битката за ума е борба, която можем да спечелим, както ще видим в глава 9.

Термините, разгледани в тази глава, ни дават нов поглед върху оправданието и освещението. В момента на твоето възкресение ти бе оправдан напълно в Божиите очи. Старата ти грешна същност бе унищожена завинаги. Бе направен участник на божественото естество, Христовото естество. Стана нов човек в Христос и бе обявен от Бога за светия. Това е промяна, която се извършва само веднъж. Не можеш да добавиш нищо към Божието дело на промяната и оправданието. Той иска просто да вярваш в това, което е направил, и да приемеш своята самоличност на Божие дете.

Освещението обаче е процесът, при който в поведението си ставаш това, което вече си като самоличност. Старата ти същност е мъртва, но плътта и грехът все още живеят и воюват срещу новата ти същност всеки ден, за да управляват живота ти. Духовното израстване и зрелост идват, когато вярваш на истината за това, което си, и правиш това, което се иска от теб, за да обновяваш ума си и да ходиш в Духа.