КОЙ СИ ТИ?

Много обичам да задавам на хората въпроса „Кой си ти?“ Изглежда лесен въпрос, който изисква лесен отговор, но в действителност съвсем не е така Например, ако ме попитате: „Кой си ти?“, бих отговорил: „Нийл Андерсън“.

— Не, това е името ти. Кой си ти?

— А, професор в семинарията.

— Не, това е професията ти.

— Американец съм.

— Така казваш къде живееш.

— Баптист съм.

— Това са деноминационните ти предпочитания.

Бих могъл да кажа също, че съм висок пет стъпки и девет инча1 и те малко повече от 150 фунта (Около 1.75 м. (Бел. прев.) 2Около 67 кг. (Бел. прев.) всъщност доста над 150 фунта Но моите физически размери и външност също не ме представят. Ако отрежеш ръцете и краката ми, ще престана ли да съм аз? Ако трансплантират сърцето ми, бъбреците ми или черния ми дроб, ще продължа ли да съм си аз? Разбира се! Естествено, ако продължите да режете, в крайна сметка ще стигнете до мен, защото аз съм някъде там — вътре. Но това кой съм действителност е нещо много повече от онова, което виждате отвън.

Бихме могли да кажем заедно с апостол Павел: ние „не познаваме никой по плът“ (2 Коринтяни 5:16). Но сме склонни да идентифицираме себе си и един друг, предимно според това как изглеждаме (висок, нисък, набит, слаб) или според това какво работим (водопроводчик, дърводелец, медицинска сестра, чиновник). Освен това, когато ние, християните, трябва да определим кои сме във връзка с вярата си, обикновено започваме да говорим доктриналната си позиция (протестант, евангелист, калвинист, харизматик, или деноминационните си предпочитания (баптист, презвитерианец, методист, независим), или ролята си в църквата (учител в неделното училище, член на хора, дякон, разпоредител). Но това кой си определя ли се от това какво правиш, или това какво правиш се определя от това кой си? Това е важен въпрос, особено във вашата с нашата зрелост като християни. Подписвам се под последното изречение. Чистосърдечно вярвам, че твоята надежда за израстване, в смисъл пълноценност като християнин се основава на разбирането ти за това кой си — особено, що се отнася до твоята самоличност в Христос като Божие дете. Разбирането ти за това кой си е решаващата основа на твоя мироглед и поведение като християнин.

Верните уравнения в търсенето на самоличност

Преди няколко години едно седемнадесет годишно момиче пропътува огромно разстояние, за да разговаря с мен. Никога не бях срещал момиче имаше толкова много преимущества. Имаше лице на фото модел и прекрасна фигура. Беше облечена безупречно. Завършила дванадесетгодишно образование   за  единадесет  години  с  почти отличен  успех.  Като талантлив стипендиант получила висока стипендия от един християнски университет. и чисто нова спортна кола, подарък от родителите й за завършването. Бях удивен, че една личност може да притежава толкова много неща. Поговорихме в продължение на един час и аз осъзнах, че това, което е отвън, не отговаря на това, което започвах да виждам отвътре. Мери, — попитах я накрая — случвало ли ти се е да плачеш преди да си легнеш вечер, защото не си се харесвала и си искала да бъдеш някой друг? Тя започна да плаче. Как познахте?

Наистина, Мери, — отвърнах аз. — Разбрал съм, че често хората, на които сякаш всичко им е наред, вътре съвсем не се чувстват наред.

О това, което показваме отвън, е едно лъжливо лице, скриващо кои, сме действителност, и обвива тайните рани на нашата самоличност, някога си  мислим, че  ако  изглеждахме  по-привлекателни  или  си бяхме по-добре, или се радвахме на известно положение, всичко щеше да ни бъде наред. Но това не е вярно. Външността, способностите и признаване отразяват — нито предизвикват вътрешен мир и зрялост.

Моята книга „Усещането, че си някой“ Морис Уагнър (Maurice Wagner, The Sensation of Being Somebody (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1975), p. 163) изразява тази вяра в лесните уравнения, които сме склонни да приемем. Според мен погрешно смятаме, че добрата външност плюс обожанието, което има С нея, е равно на цялата личност. Или ни се струва, че великолепното – ние плюс способностите е равно на цялата личност. Съвсем не. Тези уравнения са също толкова грешни, колкото две плюс две е равно на шест Улпгър казва:

„Колкото и да се опитваме чрез външността си, представянето си или социалния си статус да постигнем удовлетворението, че сме някой, винаги ще оставаме недоволни. Какъвто и връх да достигнем той скоро ще се сгромоляса под тежестта на враждебното отхвърляне или критиката, спомените или вината, страха или тревогата. Не можем да направим нищо, за да заслужим да бъдем обичани безусловно или доброволно.“ (бележка: Всяко грешно поведение е опит да задоволим нуждите си в неправилна посока. Същността на греха е тенденцията на човека да живее независимо от Бога, Който е обещал да задоволява всички наши нужди, когато живеем „в Христос.)

Ако тези уравнения даваха резултат, то те със сигурност щяха да имат резултат за цар Соломон. Той беше цар на Израел по време на най-великите години в историята на нацията Имаше власт, положение, богатство, имоти и жени. Ако един пълноценен живот зависеше от външността, обожанието, представянето, способностите, статуса или признанието, Соломон щеше да бъде най-удовлетвореният човек, живял някога

Нещо повече, Бог даде на царя изключителна мъдрост да тълкува делата му. Какъв беше неговият коментар за всичко това? „Суета! Суета!… Суета на суетите, всичко е суета!“ (Еклесиаст 1:2). И нататък книгата Еклесиаст описва безплодното търсене на смисъл в живот, основан на външното. Всичко, което можеш да имаш и положението, което можеш да постигнеш, не прибавят нищо към личната ти стойност. Милиони хора се катерят по стълбицата на успеха, за да открият накрая, когато стигнат върха, че това не е върхът, който са търсили!

Ние също сме склонни да копираме отрицателната страна на формулата — успех равно на смисъл, като смятаме, че ако човек няма нищо, той няма надежда за щастие. Например преди няколко години представих на един студент следния сценарий: „Представи си, че във вашия университет има момиче, чието тяло е с форма на картоф, косата й стърчи, куца, когато върви, и заеква, когато говори. Няма красиво лице и се бори да не отпадне поради слаб успех. Има ли надежда да бъде щастлива в живота си?“ Той се замисли за момент, после отвърна: „Сигурно не“. В това земно царство, където хората живеят според външната страна на нещата, сигурно е прав, че надежда няма. Щастието се равнява на добра външност, връзки с важни личности, хубава работа и тлъста сметка в банката И живот, в който липсват тези „блага“, е равен на безнадеждност.

Единственото уравнение за самоличността, което е вярно в Божието царство, е ти плюс Христос равно на пълнота и смисъл.

Но какъв е животът в Божието царство? Уравненията — успех равно на щастие и неуспех равно на безнадеждност там не съществуват. Всеки има равни шансове за смислен живот. Защо? Защото пълнотата и смисълът на нивата не са продукт на това, което имаме или нямаме, това, което сме направили или не сме направили. Ти си вече пълноценна личност и притежаваш живот с безкраен смисъл и цел, защото си… Божие дете. Единственото уравнение за самоличността, което е вярно в Божието царство, е ти плюс Христос равно на пълнота и смисъл.

Щом нашата самоличност в Христос е ключът към пълнотата, ще попитате може би, защо толкова вярващи имат проблеми със самочувствието за своя духовен растеж и зрелост? Защото позволяваме на дявола да ни мами. Нашата истинска самоличност в Христос е изкривена от великия измамник.

Осъзнах тази измама, когато преди няколко години съветвах една млада християнка, която беше жертва на сатанинско потискане. Запитах я:

— Коя си ти?

— Аз съм зла — отвърна тя.

— Не си зла Как може едно Божие дете да бъде зло? Така ли гледаш на себе си? — тя кимна утвърдително.

Естествено може би беше извършила някои лоши дела, но тя не беше.

Тя основаваше своята самоличност върху неправилното уравнение. Тя Позволяваше на сатанинските обвинения срещу поведението й да оказват влияние на възприемането й за себе си, вместо да позволява нейната самоличност — като Божие дете в Христос — да оказва влияние на поведението й.

За жалост много християни са хванати в същия капан. Не сме успели и затова гледаме на себе си като на неудачници и това само предизвиква нови неуспехи. Съгрешаваме и започваме да гледаме на себе си като на грешници, а това ни кара да съгрешаваме още. Завладени от безполезното уравнение на дявола Повярвали сме на измамата, че което вършиш, определя кой си. И тази погрешна вяра ни вкарва в лабиринта от безнадеждност и поражение.

Разбирането на положително наследство от сътворението

За да разбереш  кой си в действителност, трябва да знаеш  каква личност си наследил от Адам при сътворението. Като бивш инженер, аз обичам да представям с чертежи това, за което говоря, така че съм включил една проста илюстрация, за да покажа нагледно първоначалното състояние на твоята човешка самоличност (виж схема 1-А и СХЕМА 1-Б).

ПЪРВОНАЧАЛНОТО ТВОРЕНИЕ Битие 1, 2
Физически живот (биос) Тяло в единство с душа/ дух
Духовен живот (зое) Душа/ дух в единство с Бога
1. Ценен — Битие 1:28
Човекът беше създаден с божествена цел.
2.   Сигурен и спокоен — Битие 1:29
За всички човешки нужди бе промислено.
3.   Взаимност — Битие 2:18 Човекът срещаше взаимност.
Биос = Душата е в единство с тялото. Зое = Душата е в единство с Бога.
СХЕМА 1-А

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО
Духовна смърт
Изгубено знание за Бога Битие 3:8-4:9
Преобладаващи отрицателни емоции
Твърде много възможности за избор
1. Отхвърлен: Нужда от взаимност!
2. Вина и срам: Нужда от самочувствие!
3. Слаб и безпомощен: Нужда от сила и себевладение!
СХЕМА 1-Б

Битие 2:7 казва: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“. Оттук водим началото си всички ние. Бог създаде Адам, първото човешко същество, и ние всички се раждаме по негово подобие.

Години наред богословите спорят дали отделните представители на Адамовата раса имат двусъставна или трисъставна природа. Според трисъставната природа човек има тяло, душа (която се състои от ум, чувства и воля) и дух. Според двусъставната теория човек се състои просто от материална и нематериална страна, като притежава тяло и душа/ дух.

Според мен не е толкова важно дали вярваш в двусъставната или трисъставната природа на човека.

Достатъчно е да кажем, че човек притежава външна страна, едно физическо тяло, което се свързва с този свят чрез петте чувства, и вътрешна страна, която е сътворена по Божия образ (Битие 1:26, 27). Някъде във вътрешната страна откриваме ума, — който ни позволява да мислим, емоциите, — чрез които чувстваме, волята, — чрез която можем да избираме. Някои наричат тази част от три нива — душа. Наложен върху душата във вътрешното ни естество (както твърди двусъставната теория), или отделно от нея (както спори трисъставната теория), е духът.

Независимо от това колко съставни части е имал Адам при сътворението, когато Бог вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, всяка негова част оживя. Адам бе жив и физически, и духовно.

Физически жив

Физическият живот, който наследяваме от Адам, е изразен най-добре в Новия завет от думата „биос“. Биос описва съюза между физическото тяло и твоята нематериална същност — ум, чувства и воля. Да бъдеш жив физически означава да бъдеш в единство с твоето тяло. Да умреш физически означава, че се отделяш от временното си тяло и биос се прекъсва. Апостол Павел казва, че далеч от тялото означава да сме при Господа (2 Коринтяни 5:8). Когато погледнем този стих, ние разбираме, че християнската самоличност трябва да бъде нещо повече от физическите атрибути и умения, защото при смъртта тялото се изоставя, а истинската същност отива при Господа.

Макар в същността си твоята самоличност да е нещо повече от физическото, в този живот ти не можеш да съществуваш без физическото тяло. За да се осъществи биосът, твоята нематериална същност се нуждае от материалната ти същност.

Твоят физически мозък например е като компютър, а нематериалният ти ум е като програмист. Един компютър не може да работи без програмист, нито пък програмистът може да програмира без компютър Чрез физическия си мозък управляваш своите движения и отговори, а чрез нематериалния ум разсъждаваш и преценяваш. В този живот единият без другия не може. И най-съвършеният екземпляр човешки мозък не може да извърши нищо в едно тяло без разум. И в същото време можеш да имаш най-добрите умствени способности в света, но ако мозъкът ти е засегнат от болестта на Алцхаймър, не можеш да функционираш добре като личност.

Докато живея във физическия свят, трябва да живея във физическо тяло. В такъв случай ще се грижа възможно най-добре за тялото си, като спортувам, храня се здравословно и т. н. Но истината е, че тялото ми е тленно и старее. Аз не изглеждам така, както изглеждах преди 20 години, и нямам големи надежди за следващите 20 години. Във 2 Коринтяни 5:1-4 апостол Павел нарича тялото на вярващия телесна скиния или шатър, временния дом на душата Ако използвам същата илюстрация, трябва да призная, че колчетата на моя шатър вече се измъкват, опорите поддават и шевовете се късат! На моята възраст съм доволен, че тази износена „земна дреха“ не е всичко, което представлявам.

Духовно жив

Ние наследихме от Адам също и способността за духовен живот. Апостол Павел пише: „Дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16). Той говори за духовния живот на вярващия, който не старее и не тлее както външната „черупка“. Да бъдеш духовно жив — отбелязано в Новия Завет с думата „зое“ — означава, че твоята душа или дух е в единство с Бога. Това е състоянието, в което бе сътворен Адам — физически жив и духовно жив, в пълно единство с Бога.

За християнина да бъде духовно жив означава да бъде в единство с Бога, като бъде в Христос

В такъв смисъл се употребява думата „зое“ в Новия Завет. Всъщност темата на Новия Завет е „да бъдем в Христос“. Както Адам, ние бяхме създадени да бъдем в единство с Бога. Но както ще видим по-нататък в тази глава, Адам съгреши и неговото, както и нашето, единство с Бога бе нарушено. Божият вечен план е да върне човечеството обратно при Себе Си и да възстанови единството, което имаше с Адам при сътворението. Това възстановено единство, което намираме в Христос, е основата на нашата самоличност.

Значение

Първоначално при сътворението човекът беше много важна личност. На него бе дадено да управлява съществата, създадени от Бога: „И Бог каза:, Да направим човека по нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над всичките риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята“. И Бог създаде човека по своя образ; по Своя образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:26, 27). Ги даде на Адам и му даде смисъл, божествена цел на съществуването управлява всички Негови същества. Сатана беше ли на сцената при сътворяването? Да. По това време той беше ли цар на този свят? Съвсем той имаше власт в градината? Адам, поне докато Сатана не узурпира градината му чрез измама. Едва тогава Сатана стана бога на този свят. Разбираш ли, че тази значителна власт, която Адам имаше преди сътворението, се връща на теб като християнин. Сатана няма власт над теб, че ще се опита да те излъже, че има. Поради твоето положение в Христос, ти имаш власт над него. Това е част от твоята самоличност.

Сигурност и спокойствие

На Адам не само бе дадена съществена роля с власт при сътворяването, и се радваше също на чувството на сигурност и спокойствие. Всичките нужди бяха снабдени. Битие 1:29 казва: „И Бог рече: „Вижте, давам ви семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, и което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна“.

В градината Адам нямаше нужди. Имаше достатъчно храна, имаше достатъчно храна и за животните, за които се грижеше. Можеше да яде от дървото на живота и да живее вечно в Божието присъствие. Нищо не му липсваше.

Сигурност и спокойствие — това е една друга страна на нашето наследство в Христос На наше разположение са богатствата на Неговото наследство и Той обещава да снабди всяка наша нужда (Филипяни 4:19).

Адам и Ева познаваха чудно чувство на взаимност в тази съвършена градина. Адам очевидно се радваше на едно интимно общуване лице в лице .Адам, преди да се появи Ева. След това Бог показа на Адам друго намерение на чувството за взаимност: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (Битие 2:18). Бог даде Име на Адам — и Адам на Ева, — за да обогати чувството на взаимност.

Вярвам, че истинското чувство на взаимност идва не само от знанието, че сме Божии, но също от това, че принадлежим един на друг. Когато Бог сътвори Ева, Той основа човешката общност. Не е добре за нас да бъдем сами. Отделянето може да доведе до самота. Божието предпазно средство срещу самотата е близостта — изпълнени със смисъл, открити взаимоотношения на споделяне един с друг. В Христос ние можем да получим удовлетворяващото чувство на взаимност, което идва от близкото общение с Бога и другите вярващи.

Нашето негативно наследство от грехопадението

За нещастие идиличната обстановка в Едемската градина бе разклатена. Битие 3 глава ни разказва тъжната история на Адам и Ева, които изгубиха връзката си с Бога чрез греха Резултатът на човешкото падение бе драматичен, незабавен и с далечни последствия, като зарази всеки следващ член на човешката раса.

Духовна смърт

Какви бяха последствията в духовната сфера за Адам и Ева след грехопадението? Те умряха Единството им с Бога се наруши и те бяха отделени от Бога Бог беше казал изрично: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Те ядоха и умряха

Умряха ли физически? Не. Процесът на умиране бе влязъл в ход, но те продължиха да живеят още няколко стотин години. Вместо това те умряха духовно; бе нарушено „зое“. Бяха изгонени от Божието присъствие. Бяха изхвърлени от Едемската градина и херувим с пламенен меч им пречеше да се върнат там (Бит.3, 24).

Тъй както сме наследили физическия живот от нашите първи родители, така сме наследили и духовната смърт от тях (Римляни 5:12; Ефесяни 2:1; 1 Коринтяни 15:21, 22). Всяко човешко същество, което идва на света, се ражда физически живо, но духовно мъртво, отделено от Бога

Изгубено познание за Бога

Какъв беше ефектът от грехопадението върху ума на Адам? Той и Ева изгубиха вярното си възприятие за действителността В Битие 3:7, 8 четем за опита им да се скрият от Бога. Не показва ли това едно неправилно разбиране на Божията същност? След грехопадението Адам и Ева изгубиха способността да разсъждават правилно. Тяхното изкривено възприятие за действителността отразява безплодните мъдрувания, които описва апостол Павел, на хората, непознаващи Бога: „Помрачени в разума и отчуждени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на тяхното сърце“ (Ефесяни 4:18).

В Христос можем да познаем Бога лично.

Връзката ни с Бога чрез Христос е крайъгълен камък за нашата самоличност.

Всъщност, когато Адам и Ева съгрешиха, истинското познание за Бога бе откраднато от умовете им. Според Божия първоначален план познанието бе свързано с взаимоотношенията. Да познаваш някого предполагаше близка лична връзка. Виждаме това в Битие 4:1: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна“. Но ние обикновено не приравняваме познаването на някого с близкото приятелство.

Преди грехопадението Адам и Ева познаваха Бога, не сексуално, разбира се, но чрез близостта на една тясна лична връзка, която свързваме обикновено с брака. Те познаваха Бога, защото бяха близо до Бога. Когато съгрешиха и бяха прогонени от градината, Адам и Ева изгубиха връзката си с Бога и познанието за Бога, което е присъщо на тези взаимоотношения. А ти и аз наследихме помрачения ум на Адам и Ева В нашето паднало състояние ние знаехме нещо за Бога, но не познавахме Бога, защото нямахме тесни взаимоотношения с Него.

Необходимостта да имаме връзка с Бога, за да познаваме Бога, изпъква ярко от изявлението на Йоан: „Словото“ — на гръцки „логос“ — „стана плът“ (Йоан 1:14). Това беше едно изключително важно изявление в един свят, в който гръцката философия оказваше огромно влияние. Думата „логос“ съществува векове преди Христос Тя представлявала най-висшата форма на познанието. За гърците думите — логосът стана плът — означавали, че върховното знание станало личност, с която можеш да имаш взаимоотношения. Еврейската дума „дабар“, която се превежда като „слово“, също означава върховната мъдрост от Бога.

Евангелието от Йоан обединява тези две култури и преобладаващи концепции в Христос Бог провъзгласяваше на света чрез Йоан: истинското познаване на Бога, което може да се постигне само чрез едни близки взаимоотношения с Бога, сега е достъпно за света чрез Бога в плът — Исус Христос В Христос можем да познаем Бога лично. Връзка с Бога чрез Христос е крайъгълен камък за нашата самоличност.

Преобладаващи отрицателни емоции

Какво стана с човешките чувства вследствие на грехопадението? Първо, появиха се страхът и тревогата Едно от първите чувства, които изпита падналото човечество, беше страхът (Битие 3:10). Днес страхът присъства винаги във взаимоотношенията и действията ни. Един член на ръководството на нашата църква, който проповядва в нея преди две години, каза „Когато разговарям с нашите пастори, разбирам, че най-големият им подтик за действие в живота е страхът от провала“. Ако страхът управлява живота ти, значи вярата не го управлява.

Друго последствие на греха в емоционалната сфера е срамът и вината Преди Адам и Ева да се разбунтуват срещу Бога, те бяха голи и не се срамуваха (Битие 2:25). Бог ги сътвори като същества със сексуална природа.

Половите им органи и сексуални взаимоотношения бяха святи. Но когато съгрешиха, те се срамуваха от голотата си и трябваше да се покрият (Битие 3:7). Много хора скриват вътрешната си същност от страх, че другите ще узнаят какво представляват в действителност. Човечеството позна също разочарованието и гнева след грехопадението. Каин принесе своята жертва пред Бога и поради някаква причина тя не бе угодна на Бога. Библията казва „Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ рече на Каин „Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш“ (Битие 4:5-7).

Защо Каин беше ядосан и потиснат? Защото не беше направил това, което бе добро. Сякаш Бог му казваше: „Ако беше направил просто това, което е добро, нямаше да се чувстваш толкова зле“.

Вярвам, че Бог установи един принцип, който отеква в цялата Библия: чувствата не ни водят към добро поведение, но от поведението зависят положителните чувства Хиляди неща бихме предпочели да не вършим, но все пак ги вършим. Никога не отивам с нетърпение да проповядвам в санаториума А в момента, когато пристъпя прага му, само миризмата е достатъчна да прогони всякакви положителни чувства и желание да продължа Но винаги напускам в прекрасно настроение, доволен съм, че съм отишъл. Положителните чувства следват правилното поведение.

Твърде много възможности

Грехът оказа влияние и на волята на Адам и Ева. Осъзнавате ли, че в Едемската градина те можеха да направят само един погрешен избор? Всичко, което пожелаеха, беше добро, освен да ядат от дървото за познаване доброто и злото (Битие 2:16, 17). Те имаха пред себе си безброй добри решения и само едно неправилно — само едно!
Накрая обаче те избраха именно погрешната възможност. В резултат на това пред теб всеки ден се изправят безброй добри и лоши възможности за избор. Можеш да се молиш или да не се молиш, можеш да четеш Библията или да не четеш Библията, можеш да ходиш на църква или да не ходиш на църква Можеш да избираш дали да ходиш по плът или да ходиш по Духа Ти и аз се сблъскваме с безброй възможности за избор като тези всеки ден и в крайна сметка понякога правим неправилен избор.

Предимствата се превърнаха в нужди

Най-ярките човешки предимства се превърнаха в нужди след грехопадението — още един дълготраен ефект от греха. Виждам влиянието на тази телесна промяна в три области. Всяка от тези три нужди е постоянна в живота ни.

1.  Приемането бе заменено с отхвърляне и така се появи нуждата за взаимност. Дори преди падението Адам търсеше взаимност. Тази нужда се задоволяваше чрез близкото общение с Бога в Едемската градина. От всички хубави неща в градината, единственото „недобро“ нещо бе самотата на Адам (Битие 2:18). Бог запълни тази нужда, като създаде Ева.

Откакто грехът на Адам и Ева ги отчужди от Бога и внесе вражда в човешките взаимоотношения, ние изпитваме силна нужда от взаимност. Дори, когато хората дойдат при Христос и запълнят нуждата от общение с Бога, те все още имат нужда от близост с човеци. Ако вашата църква не осигурява възможности за законно християнско общение между членовете, те ще го потърсят другаде. Всъщност онези, които изследват тенденциите при разрастването на църквите, са открили, че една църква може да даде на хората Христос, но ако не им даде също и приятел, след няколко месеца те ще напуснат. Духовното единство между християните, — наречено в Новия Завет „койнония“, — не е просто нещо приятно, което църквата може да осигури, това е необходимост, която църквата трябва да осигури. Никога няма да осъзнаете колко силно може да влияе лошият пример на приятелите, докато не признаете законната нужда от взаимност и страха от отхвърлянето, които съществуват у всеки един от нас

2. Невинността бе заменена от вината и срама и затова се нуждаем от възстановено самочувствие. Много психолози са съгласни, че хората като цяло, днес страдат от ниско самочувствие. Светските психолози откликват на този проблем, като се опитват да галят човешкото его и да ни насърчават, за да покажем най-доброто от себе си. За мен диагнозата не е проблем; ниското самочувствие е проблем на човечеството още от грехопадението. Но не съм съгласен с лечението. Няма да накараме някого да се чувства пълноценен, като галим неговото его. Казвали ли сте на някое красиво момиче с ниско самочувствие, че не трябва да се чувства така, защото е красива? Не дава резултат. Самочувствието не идва от надареност, талант, интелигентност или красота. Самочувствието е въпрос на самоличността. Твоето чувство за лично достойнство идва от знанието кой си: дете на Бога. Ще говорим повече за параметрите на нашата самоличност в Христос и начина, по който те съдействат за нашето самочувствие, в следващите глави.

3. Властта бе заменена със слабост и безпомощност, затова ние се нуждаем от сила и себевладение. Сигурно сте виждали хора, които се опитват да запълнят нуждата да управляват себе си и другите по всякакъв начин. Онези, които са достатъчно силни, просто повалят останалите около себе си. Други контролират околните, като мърморят и не ги оставят на мира. А някои си купуват големи камиони „Тойота“ с огромни гуми и ги карат из града с вид на хора, които притежават света.
Всички тези начини да се упражнява контрол и власт са опити да докажем, че ние сме господари на съдбата си. Може да ти харесва мисълта, че ти владееш положението, но всъщност не е така. Никога няма да бъдеш господар на съдбата си. Човешката душа не бе създадена да действа като господар. Ти ще служиш или на истинския Бог, или на бога на този свят, едно от двете.

Всяко грешно поведение е неправилен опит да се задоволят тези нужди. Действителният въпрос в случая е този: ще потърсиш ли отговор на тези нужди от света, плътта и дявола, или ще позволиш на Бога да задоволи всички твои нужди „според Своите богатства в слава в Христа Исуса“ (Филипяни 4:19)? Това е въпрос на самоличност и зрелост. Колкото по-добре разбираш своята самоличност в Христос, толкова повече ще израстваш. А колкото по-зрял ставаш, толкова по-лесно ще бъде да избираш правилния отговор на този въпрос

Ние отбелязахме в тази глава, че истинската самоличност на вярващия се основава не на това, което прави или притежава, а на това, което е в Христос Ние прегледахме положителното наследство, което имаме от нашите първи родители, Адам и Ева. Но открихме също, че духовната ни самоличност и всичко, което следваше от нея, бе изгубено при грехопадението. Звучи като шегата с едната добра и едната лоша новина — само дето не е шега.

Разбира се, има изход от дилемата. Провалилият се първи Адам бе последван от изключително успешния последен Адам, Исус Христос Той ни върна онази самоличност, която изгубихме, когато ни изгониха от Едемската градина. Неговата победа и това, което спечели за нас, е темата на следващата глава.

следваща глава ЗАВИНАГИ ПРОМЕНЕНИ