КАК МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ БИТКАТА ЗА СВОЯ УМ

Преди доста години Шели, съпруга на един студент от Талбот, присъства на моята лекция за духовните конфликти. По средата на курса тя ме спря във фоайето и просто ми каза: „Вие си нямате представа от това, през което преминавам в моя живот“. Вярно, нямах представа. Насърчих я да продължи да идва и да прилага истините, които научаваше в живота си.

Към края на курса Шели ми връчи следното писмо:

Скъпи, Нийл,

Просто искам да Ви благодаря отново за начина, по който Бог Ви използва в този курс, за да настъпи промяна в живота ми. През последните две години животът ми бе една постоянна борба за управление на моя ум Аз не осъзнавах какво е положението ми и властта ми в Христос, както и способността на Сатана да ме мами. Непрекъснато изпитвах страх. Умът ми бе бомбардиран от враждебни, гневни мисли. Чувствах се виновна и се чудех какво не е наред с мен. Не разбирах с какви връзки бях обвързана до момента, когато дойдох в този курс

Винаги са ми казвали, че демоните нямат особено влияние върху християните. Но когато започнахте да описвате човек, комуто влияят демони, изпитах шок. Вие описвахте мен! За първи път през живота си аз мога да определя атаката на Сатана и да му се противопоставя. Вече не съм обхваната от страх и умът ми е не е толкова объркан. Както виждате доста съм развълнувана!

Когато чета Библията сега, се чудя как преди не съм виждала всичко това Но както знаете, тогава бях мамена.

Отново Ви благодаря много.

Шели!

Шели беше християнка много преди да дойде в моя курс Но ходенето й с вяра е било осуетено от най-големия неприятел на вярата: ум, преследван от демонични мисли. Тя беше Божие дете наистина, но победено Божие дете, несъзнаваща жертва на измамника. Тя не знаеше каква е нейната самоличност в Христос и беше от ония, които „загиваха от нямане знание“ (Осия 4:6).

Шели е представител на неизброимо множество християни, които нямат знание и търпят поражение в ежедневието си. Те не разбират, че за техния ум се води битка Когато вярващите, които се намират в такава битка, разберат естеството на конфликта и осъзнаят, че могат да се преобразят чрез обновяването на умовете си, те преживяват свободата, за която писа Шели.

Божият път и човешкият път

План А                                                                                              План Б
СХЕМА 9-А

Вярата е Божият начин да живеем, а разсъдъкът е човешкият начин, но вярата и човешката способност да разсъждава са често в конфликт. Не че вярата изключва разума, нито пък искам да кажа, че трябва да спреш да разсъждаваш. Напротив, Бог изисква от нас да мислим и да избираме. Бог е разумен Бог и той действа чрез нашите умствени способности. Проблемът е в това, че нашите способности да разсъждаваме са ограничени. Господ каза: „Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и моите помисли от вашите помисли“ (Исая 55:9). Не можем да открием Божиите помисли чрез човешките разсъждения, затова трябва да разчитаме на божествено откровение.

И така, можем да живеем според Божия път като действаме с вяра и това аз наричам план А.

Или да живеем според нашия път като действаме чрез нашите ограничени възможности да разсъждаваме и това наричам план Б. План Б се основава на нашата склонност да даваме рационално обяснение: „Не ми се струва това да е Божия път“ или „Не го вярвам“, и вървим пак по нашия път. Соломон ни насочва да живеем винаги според Божия път, като казва: „Не се облягай на своя разум (план А), а във всичките си пътища признай Него“ (план Б) (Притчи 3:5, 6).

Силата на план А в твоя живот се определя от личното ти убеждение, че Божият път е винаги прав и от това доколко си посветен да Му се подчиняваш. Силата на план Б зависи от времето и енергията, които влагаш в мисли, които са противни на Божието Слово. Ти знаеш всъщност, че Божият път е най-доброто и смяташ да ходиш 100 процента с вяра. Но в момента, в който допуснеш в ума си мисли или идеи, които са противни на Божието Слово, вече си установил план Б като резервен маршрут в случай, че план А се провали. В такъв случай си решил да следваш два противоположни плана, както е илюстрирано на схема 9-А.

Божият план например за твоя брак е една моногамна връзка за цял живот. Но да речем, че една християнка съпруга започне да си мисли: „Не знам дали този брак наистина ще устои. За всеки случай ще си намеря работа, за да си осигуря бъдещето.“ В момента, в който тя дори отчасти се посвети на план Б, тя отнема нещо от цялостното си посвещение на план А за своя брак. Колкото повече мисли за план Б, толкова по-големи са шансовете той да й потрябва.

Аз нямам план Б за своя брак — никакъв. Аз съм се посветил на Джоан до края на живота си — точка. Дори не допускам мисъл, която противоречи на посвещението ми към нея. Такива мисли са опасни, защото отклоняват от Божия план за 100 процентово посвещение.

Колкото повече време и енергия отделяш за размишление върху собствените си планове, толкова по-малко време и енергия ще имаш, за да търсиш Божия план. Ще започнеш да сновеш насам-натам между признаването на Божия план и разчитането на твоите собствени разбирания. Яков нарича такъв човек колеблив, „непостоянен във всичките си пътища“ (Яков 1:8). Когато започнеш да се двоумиш между Божия план А и твоя план Б, духовното ти израстване спира, не можеш да достигнеш духовна зрелост в Христос и във всекидневния ти живот като християнин се появяват разбитите илюзии, обезкуражаването и поражението.

Откъде идват мислите на план Б? Има два основни източника.

Първо, твоята плът все още ражда хуманистични мисли и идеи. Твоята плът е онази част от теб, тренирана да живее независимо от Бога преди да станеш християнин. По онова време в живота ти изобщо не е съществувал план А; ти си бил отделен от Бога, не си познавал Неговите пътища и си бил решен да успееш и да преживееш чрез собствените си възможности.

Когато си се новородил, Бог ти е дал ново естество и ти си станал нов човек, но никой не е натиснал копчето за „ТРИЕНЕ“ на твоя ум. В своята нова вяра ти доведе със себе си и всички навици и плътски начини на мислене от план Б. Така че макар новата ти същност да желае да живее в подчинение на Бога и да следва план А, плътта ти упорито те дърпа към пътя на план Б в живот, независим от Бога.

Второ, има личност, която действа активно в света днес и се противопоставя на план А в Божието творение човека още от Едемската градина. Сатана и неговите демони активно се опитват да те отклонят от твоя живот на вяра, като стоварват върху ума ти неговите мисли и идеи Той е неуморен в опитите си да установи отрицателни, светски модели на мислене в твоя ум, които на свой ред ще се опитват да произведат отрицателни светски начини на поведение.

Същността на битката за твоя ум е конфликтът между план А, живот по Божия път чрез вяра, и план Б, живот по човешкия път в следване на светските импулси, плътта и дявола. Може да ти се струва, че си безпомощна жертва в тази борба, като шайба в хокеен мач, която противниковите отбори мятат и блъскат насам-натам. Ти си обаче всичко друго, но не и безпомощен. Всъщност ти си този, който определя победителя във всяка престрелка между план А и план Б.

Крепостите са основната цел на нашата борба

Природата на борбата е изразена много ясно във 2 Коринтяни 10:3-5: „Защото, макар да живеем в плът, ние не воюваме по плът. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.“

Първото нещо, което трябва да знаеш за битката за твоя ум, е, че тя не се води в сферата на човешките хитрости или способности. Не можеш да надхитриш или пребориш с мускули самичък плътта или дявола. Твоите оръжия трябва да бъдат „силни пред Бога“, ако искаш да победиш в духовната борба.

Основните цели, които трябва да събориш, са „крепостите“ в твоя ум. Версията на „Кинг Джеймс“ превежда тази дума като укрепление. Укрепленията са тези отрицателни мисли, които се врязват в ума ни или чрез повторение във времето, или чрез някакъв болезнен случай. Как се установяват тези крепости в нашите умове? Обикновено те са резултат от редица незначителни стъпки, които ни отклоняват от Божия план за нас и ни забъркват в план Б.

Стимулът на заобикалящия свят

Ти бе създаден със замисъла да живееш в общение с Бога и да изпълняваш Неговите намерения, но се роди физически жив и духовно мъртъв в един враждебен свят (Ефесяни 2:1, 2). Преди да дойдеш при Христос, всички твои стимули идваха от този заобикалящ свят. Всеки ден това обкръжение ти е оказвало влияние и те е програмирало да действаш според него.

Светските стимули, на които си бил изложен, са били както кратки, така и продължителни. Кратките стимули включват отделни събития, ситуации, места или лични срещи, които си имал. Влияние са ти оказвали и книгите, които си четял, филмите, които си гледал, музиката, която си слушал и болезнените събития, през които си минавал или на които си бил свидетел, като пътно произшествие или смърт в семейството. Ти си научил някакъв начин (който може да е бил или да не е бил Божия начин) да се справяш с тези ситуации и да разрешаваш конфликтите, произтичащи от тях.

Същността на всяко изкушение е поканата да заживееш независимо от Бога и да задоволяваш законните си нужди в света, плътта или дявола, а не в Христос.

Продължителните стимули се състоят от дълготрайното въздействие на твоята среда, като влиянието на семейството ти, добрите и лошите приятели, квартала ти, учителите ти и работата ти. Ако си израснал в нехристиянско обкръжение, ти си си изградил философия за това как да преживяваш, да се справяш и успяваш в този свят без Бога.

Когато си станал християнин, греховете ти са били измити, но предразположението ти да мислиш и да постъпваш по определен начин, придобит при адаптацията ти към средата, е останало издълбано в твоята плът. Всъщност можеш да станеш новороден християнин и да продължиш да живееш на основата на онзи начин на живот, който си си изградил, когато си живял отделен от Бога. Ето защо апостол Павел настоява да се преобразяваме чрез обновяването на нашите умове (Римляни12:2).

Изкушението

Винаги, когато имаш стимул да действаш според план Б, а не според Божия план А за твоя живот, ти преминаваш през изкушение. Същността на всяко изкушение е поканата да живеем независимо от Бога и да задоволяваме законните си нужди в света, плътта и дявола, а не в Христос Тук се води голямата битка. И Сатана знае точно кое копче да натисне, за да те изкуши да тръгнеш независимо от Христос Той е наблюдавал поведението ти години наред и знае кои са слабите ти места и точно там те напада. Изкушенията, които идват до теб са уникални — според твоите слаби места.

Обмисляне и избор

В момента, в който до теб дойде изкушението да задоволиш нуждите си в света, а не в Христос, ти си на прага на едно решение. Ако не решиш веднага да „плениш“ тази мисъл „да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5), ще започнеш да я обмисляш като вариант. А ако започнеш да мислиш върху нея и да я въртиш в ума си, веднага чувствата ти ще се повлияят и вероятността да се поддадеш на това изкушение се увеличава.

Срещнах една хумористична история в картинки, която илюстрира последствията от обмислянето на една изкушаваща мисъл, когато не я отхвърлим веднага. Кети е на отслабваща диета, но има проблеми с нея. Забележете как неконтролираните й мисли я носят напред като отскубнал се товарен влак:

Картинка 1: Ще се поразходя малко, но няма да влизам в супера.

Картинка 2: Ще мина покрай супера, но няма да влизам вътре.

Картинка 3: Ще вляза в супера, но няма да минавам покрай щандовете с бонбони.

Картинка 4: Ще погледна бонбоните, но няма да вземам.

Картинка 5: Ще си взема, но няма да си купувам бонбон.

Картинка 6: Ще си купя, но няма да го отварям.

Картинка 7: Ще го отворя, но няма да го помирисвам

Картинка 8: Ще го помириша, но няма да го опитвам.

Картинка 9: Ще го опитам, но няма да го изяждам.

Картинка 10: Ам, ам, ам, ам.

Писанията ни учат, че Бог е предвидил изходен път от всяко изкушение (1 Коринтяни 10:13). Но както виждаме от илюстрацията с Кети, изходният път е още в първата картинка, в самото начало. Всъщност Кети губи борбата още с решението да се разходи. Ако не поемеш контрол над изкушението още в „първата картинка“, рискуваш да позволиш на изкушението да контролира теб. Рядко християнинът успява да се върне назад, след като веднъж е насочил волята си по план Б.

Да си представим мъж, който вижда порнографска снимка и тя го привлича към похот. Той има възможността да отвърне, като каже нещо подобно: „Отношенията ми с греха са приключили. Мога да не се поддавам на това. Решавам още сега да пленя тази мисъл да се покорява на Христос Няма да гледам повече насам и няма да мисля за това.“ Отдалечава се от снимката веднага и избягва от похотливите мисли.

Но ако се поколебае още в началото, продължи да гледа снимката и започне да фантазира, той ще отприщи една емоционална лавина, която произвежда физическа реакция и възпирането става много трудно. Той трябва да плени изкушаващата мисъл още в първия момент, иначе най-вероятно тя ще плени него.

Действие, навик и крепост

След като с обмислянето на изкушаващата мисъл ти си отприщил емоционалната реакция, която води до избор от план Б, ще започнеш да действаш според този избор и ще промениш цялостното си поведение. Може да мразиш действията си и да претендираш, че не си отговорен за това, което вършиш. Но всъщност ти си отговорен за действията си на този етап, защото не си успял да плениш изкушаващата мисъл още с появата й на прага на твоя ум.

Хората, които изследват човешкото поведение, казват, че ако продължиш да повтаряш едно действие шест седмици, ще установиш навик. А ако упражняваш този навик достатъчно дълго, той ще се превърне в крепост. А укрепи ли се веднъж в ума ти една крепост от мисли и реакции, способността ти да избираш и действаш противоположно на този модел е практически сведена до нула.

Както стимулите на околната среда, така и крепостите в ума, са резултат на кратка среща или продължително въздействие. Да вземем например една жена, която изпада в дълбока депресия с чуването на звук от сирена. Оказва се, че когато преди 20 години са я изнасилили, в далечината се е чувал звукът на сирена. В седмиците и месеците след изнасилването звукът на сирената е предизвиквал болезнени спомени. Вместо да разреши конфликта, тя преживява трагедията в своя ум, като задълбочава емоционалните белези и утвърждава в себе си един модел на мислене, от който не може да избяга Това е една крепост.

Други крепости са резултат на преобладаващ модел на мислене и реагиране. Представете си три момчета — на възраст 18, 13 и 9, — чийто баща става алкохолик. Когато бащата се връща вечер у дома пиян и враждебно настроен, най-големият син е достатъчно голям, за да се защитава. Той казва на баща си: „Само ме докосни, пияницо, и ще си имаш проблеми“.

Средният син не може да се противопоставя физически на баща си, затова става класическия пример на лицемера, като се опитва да го успокои. Той го поздравява със „Здравей, тате. Добре ли си? Искаш ли нещо? Да повикам ли някого?“

Най-младият син е просто уплашен до смърт. Когато татко се върне в къщи, той избягва преди да го забележат и се скрива в килера или под леглото. Гледа да не се мярка пред баща си и избягва всякакви конфликти. Колкото по-дълго продължават да действат трите момчета в своя модел на защитна реакция срещу враждебния си баща, алкохолик, толкова по-стабилни стават моделите им на поведение. Десет години по-късно, когато тримата младежи срещнат враждебно отношение, как мислите ще реагират? Големият ще се нахвърли да се бие, средният ще се опитва да успокоява, а малкият ще избяга. Така са се научили да се справят с враждебността. Дълбоко вкорененият им начин на мислене и реагиране е оформил в умовете им крепости.

Враждебността е една крепост. План А от Бога ни учи и променя характера ни, за да обичаме неприятеля, да се молим за него и да обръщаме другата буза. Ако не можеш да се отучиш да заплашваш или да се заяждаш в сложните ситуации, това означава, че така си се научил да се справяш в живота и реакцията ти от план Б се е укрепила и е станала крепост.

Чувството за малоценност е крепост. План А казва, че си Божие дете, светия, и не стоиш по-ниско от никого. Ако постоянно се отдръпваш от хората, защото се чувстваш по-малоценен от тях, това е защото светът, плътта и дяволът са издълбали с годините в ума ти бразда на негативно мислене според план Б.

Манипулирането на другите е една крепост. Имаш ли чувството, че трябва да управляваш другите и обстоятелствата в живота си? Почти невъзможно ли ти е да предоставиш на Бога разрешаването на даден проблем и да не се тревожиш? Някъде в миналото си ти си развил начин на контрол, който сега управлява теб. Това е крепост.

Хомосексуалността е крепост. В Божиите очи хомосексуалисти няма. Той ни е създал мъж и жена. Но има хомосексуално поведение, чието начало обикновено можем да открием в миналия отрицателен опит с родителите или секса. Такъв опит е накарал отделни хора да се съмняват в сексуалната си принадлежност и са започнали да вярват лъжата за своята сексуална самоличност.

Анорексията и булимията са крепости. Ето една жена с тегло 45 килограма, която стои пред огледалото и се смята за дебела. Виждали ли сте по-очевидна измама от тази? Тя е жертва на отрицателен начин на мислене за себе си, който се е врязал в ума й и направлява всички нейни дейности, свързани с тялото й и правилното хранене.

Всяко потрепване на тялото, насочващо мислите и действията ти в отрицателна посока според план Б, е крепост в ума. Всяка отрицателна мисъл или действие, които не можеш да контролираш, произлизат от крепостта. Някъде в миналото съзнателно или несъзнателно си установил начин на мислене и поведение, които сега те управляват. Не смятай, че просто като сложиш Божието всеоръжие на този етап, ще разрешиш дилемата. Тези крепости вече са укрепени и затвърдени.

За да спечелиш битката за своя ум, ти се нуждаеш от стратегия

Ако крепостите в твоя ум са резултат от условията, то ти можеш да създадеш нови условия, като обновиш своя ум Можем да се отучим от всичко, което сме заучили. Във всеки случай това е пътят за обновление на Новия Завет. Чрез проповедите от Божието Слово, изучаването на Библията и лично израстване ти преставаш да се съобразяваш с този свят и се преобразяваш чрез обновяването на ума си (Римляни 12:2).

Ако опитът ти от миналото е бил духовно или емоционално опустошителен, среща със съветник или група за взаимопомощ като Асоциацията на възрастните деца на алкохолици, ще ти помогнат да се преобразиш. Тъй като някои от тези крепости са мисли против познанието на Бога (2 Коринтяни 10:5), като начало трябва да се научиш да познаваш Бога като любящ баща и себе си като прието Негово дете.

Но в ума ти минават всякакви мисли, също и тези, които са остатък от старите условия. Ти не воюваш само срещу света и плътта. Срещу теб се е изправил и дяволът, който замисля как да изпълни ума ти с мисли, противни на Божия план за теб.

Забележи как апостол Павел използва думата „мисли“ (поета) във 2 Коринтяни във връзка с дейността на Сатана. Ние видяхме вече във 2 Коринтяни 10:5, че „пленяваме всяка мисъл (поета) да се покорява на Христос“. Защо се налага да пленяваме тези мисли? Защото са мисли на неприятеля.

Във 2 Коринтяни 3:14 и 4:3, 4 апостол Павел разкрива, че Сатана е виновен за духовното ни закоравяване и слепота в живота ни като невярващи: „Но техните умове (поета) бяха заслепени… за невярващите, чиито умове (поета) е заслепил богът на този свят“. Във 2 Коринтяни 11:3: „Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове [поета] да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос.. Неговите (на Сатана) замисли (поета) не са ни неизвестни.“
Ако Сатана може да вложи в ума ти мисъл — а той може — не е толкова трудно за него да те накара да си мислиш, че идеята е дошла от теб.

Стратегията на Сатана е да вложи мислите и идеите си в твоя ум и да те измами да повярваш, че това са твои идеи. Това се случи и с цар Давид. Сатана „подбуди Давид да преброи Израел“ (1 Летописи 21:1), дело, което Бог бе забранил, и Давид послуша съвета на Сатана. Дали Сатана дойде при Давид един ден и му каза: „Искам да преброиш Израел“? Съмнявам се. Давид бе човек, който се подчиняваше на Бога, и едва ли би послушал Сатана. Но да речем, че Сатана е подхвърлил идеята в ума на Давид в първо лице единствено число? Да речем, че мисълта е дошла при Давид в този вид: „Трябва да знам колко голяма е армията ми, защо да не преброя войниците си?“

Ако Сатана може да вложи в ума ти мисъл, — а той може — не е толкова трудно за него да те накара да мислиш, че идеята е дошла от теб. Ако знаеше, че това е идея на Сатана, би я отхвърлил, нали? Но когато представя предложението си като твоя идея, по-вероятно е да се съгласиш. Това е основният му метод на измама.

Едва ли Юда е осъзнавал, че Сатана е вложил в него идеята да предаде Исус (Йоан 13:2). Вероятно мисълта е дошла при него като начин да предизвика Исус да спаси Израел от римското владичество. Ананий и Сапфира може би са смятали, че само тяхна е идеята да задържат част от парите за дарението, като в същото време привлекат вниманието и одобрението на другите, заблуждавайки ги, че дават всичко. Ако са знаели, че това е идея на Сатана, вероятно нямаше да постъпят по този начин (Деяния 5:1-3).

Един от студентите ни в Талбот доведе при мен за съвет Тина. Тина преминаваше през огромни емоционални трудности в резултат на невероятно минало. Като дете и девойка присъствала на принасяния в жертви и ритуално насилие, била изнасилвана много пъти от баща си, брат си и приятеля на брат си. Гледала как принасят в жертва с изгаряне малкото й кученце в поклонение пред Сатана.

Начинът й да избяга от своето минало бил занимания в сферата на психологията. Завършила университет и се опитала да се запише в програма за докторат. Но личният й живот бил напълно объркан.

Казах на Тина, че Исус Христос може да я освободи, ако отвори сърцето си пред Него.

— Желаеш ли да вземеш това решение да следваш Христос? — я попитах накрая. Тя поклати глава.

— По-нататък.

Но след като бях чул историята на Тина, подозирах какво става в нейния ум.

— Тина, чуваш ли в ума си мисли, които ти казват , Ако се съгласиш, ще бъдеш убита“?

— Да — отвърна Тина, пребледняла от шок и учудване.

— Това е лъжа, Тина, а Сатана е бащата на лъжите.

Прочетох й още неща от Божието Слово и след десет минути тя предаде сърцето си на Христос.

Ако Сатана успее да те накара да вярваш на лъжата, той ще управлява живота ти. Ако не успееш да плениш някоя мисъл да се покорява на Христос, а я повярваш, Сатана ще те управлява.

Изобличи лъжата и печелиш битката

Силата на Сатана е в лъжата. Исус каза: „Дяволът… беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината; защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“ (Йоан 8:44). Сатана няма сила над теб, освен тази, която му дадеш, като не успееш да плениш всяка мисъл и повярваш на лъжите му.

Мога само да предполагам колко измама броди сред християните днес В моето служение се срещам с тази измама почти на всяка среща с хора с проблеми. Много християни, с които разговарям, чуват в ума си гласове, но се страхуват да кажат за тях на някого, да не би другите да ги сметнат за душевно болни. Повечето християни, които срещам, са преследвани от мъчителни мисли, които оказват отрицателно влияние на личното им общение с Бога. Но много рядко те осъзнават, че тези отклоняващи мисли дават отражение върху битката, която се води за техния ум, макар апостол Павел да ни е предупредил: „Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отпаднат от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“ (1 Тимотей 4:1).

Тъй като основното оръжие на Сатана е лъжата, твоята защита срещу него е истината. Победата над Сатана не е въпрос на сила, тя е въпрос на истина Когато разобличиш лъжата на Сатана с Божията истина, силата му се пречупва Ето защо Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:32). Ето защо Той се молеше: „Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия… Освети ги чрез истината, Твоето слово е истина“ (Йоан 17:15, 17). Ето защо първата част от всеоръжието, което споменава апостол Павел, за да устоим на хитростите на дявола, е „истина през кръста“ (Ефесяни 6:14). Лъжата на Сатана не може да устои пред истината, както нощната тъмнина не може да устои пред изгряващото слънце.

Какъв е твоят дял в борбата? Първо, трябва да се преобразяваш чрез обновяването на ума си (Римляни 12:2). Как обновяваш ума си? Като го изпълваш с Божието Слово. За да спечелиш битката за ума си, трябва да позволиш в сърцето ти да „царува Божият мир“ (Колосяни 3:15) и „нека Христовото слово да се вселява във вас богато“ (Колосяни 3:16). Колкото повече се изпълва умът ти с Божието Слово, толкова по-подготвен ще бъдеш, за да разпознаваш лъжата и да я пленяваш.

Второ, апостол Петър ни насочва да подготвим умовете си за действие (1 Петрово 1:13). Отърви се от безплодните фантазии. Само да си представяш как правиш нещо и в същото време да не правиш нищо е опасно. Ще изгубиш представа за реалността. Но ако си представяш как се подчиняваш на истината, можеш да подтикнеш себе си към плодоносен живот — стига да следваш с действията си своите представи.

Трето, пленявай всяка мисъл да се подчинява на Христос (2 Коринтяни 10:5). Упражнявай се да мислиш в първия момент, в първата картинка. Преценявай всяка мисъл с истината и не давай място на лъжите.

Четвърто, обърни се към Бога. Когато посвещението ти към план А е разколебано с мисли от план Б — мисли на света, плътта и дявола — кажи го на Бога в молитва (Филипяни 4:6). Като правиш така, ти признаваш Бога и излагаш своите мисли пред Божията истина. Твоето лицемерие ще се стопи и „Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите (поета) ви в Исус Христос“ (стих 7).

Ето един прекрасен пример за това, какво може да се случи с един християнин, когато Божията истина превземе крепостите в ума.

Джийни е красива и талантлива жена на двадесет и няколко години. Като активна християнка от 13 години тя пее в професионална група, пише песни, води хвалението в църквата си и води група за изучаване на Библията.

Джийни наскоро посети една от моите конференции. Когато я видях да ми се усмихва от стола си, все още не знаех, че страда от булимия и е в плен на крепостите на храната и страха в продължение на 11 години. Когато оставала вкъщи сама, ставала жертва на лъжите на Сатана за храната, външността си и личната си стойност и това продължавало с часове. Толкова се страхувала, че когато мъжът й отсъствал през нощта, спяла на дивана с всички запалени светлини. Посещавала консултациите на психолози, но без резултат. През всичкото време смятала, че мислите, които я карали да повръща насила, идвали от самата нея в резултат на мъчително изживяване от детството.

Докато говорех на конференцията за крепостите, които трябва да паднат, случайно погледнах към Джийни — съвсем несъзнателно — и казах:

„Всеки човек с проблеми в храненето, когото познавам, е жертва на такава крепост, основана на лъжите на Сатана“.

„Нямате си представа какво влияние оказа това изречение на живота ми“, каза ми тя на следващата сутрин. „През всичките тези години аз се борех със себе си и внезапно разбрах, че моят неприятел съм не аз самата, а Сатана. Това беше най-дълбоката истина, която бях чувала някога. Сякаш в продължение на 11 години съм била сляпа и изведнъж съм прогледнала. През целия път към къщи плаках. Когато снощи същите мисли се върнаха, просто ги отхвърлих заради истината. За първи път от години насам можах да си легна без да повръщам.“

Две седмици по-късно, Джийни ми изпрати тази бележка:

Скъпи д-р Андерсън,

Не мога да Ви опиша всички прекрасни неща, които Господ направи за мен чрез истината, която споделихте на конференцията. Моите взаимоотношения с Господа са много по-различни. Сега, когато знам кой е неприятелят и че имам победа в Христос, моята благодарност към нашия мощен и милостив Спасител е истинска. Не мога да слушам песните за Него без да плача. Едва не се разплаквам от радост, докато водя другите в преклонение пред Господа. Истината ме направи свободна в моя живот с Христос

Сега стиховете просто ми говорят от страниците на Библията, докато преди всичко беше замъглено пред погледа ми. Нощем спя без страх, дори когато съпругът ми отсъства. Мога да бъда у дома с кухня, пълна с храна, без да се безпокоя. Когато пред мен се изправи изкушение или лъжа, мога да се боря с нея чрез истината.
За първи път през живота си имам чувството, че имам истинско общение с Господа. То не е вече резултат на думите на моя пастор или опит да имитирам живота на някой християнин… То е мое! Започвам да разбирам колко могъщ е Святият Дух и колко безпомощна съм без молитва. Копнея за Святия Дух.

Благодаря Ви за изпълненото с Божия сила и истина слово.

Искрено в Христос,

Джийни

Ако си мислиш, че свидетелството на Джийни за новата й свобода в Христос е нещо уникално, лъжеш се. Победата в битката за твоя ум е неоспоримото наследство на всеки, който е в Христос.