ИЗЦЕЛЕНИЕ ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РАНИ ОТ МИНАЛОТО

Дан и Синди бяха прекрасно младо християнско семейство, което се подготвяше за служение на мисионерското поле. Тогава в живота им се появи трагедията Синди бе изнасилена и това събитие просто обърка всичко в тяхното семейство. Травмата беше толкова жестока, че дори напуснаха града, в който това се случи. Колкото и да се опитваше Синди да се върне към нормалния живот, не можеше да се отърве от ужасните спомени и чувства на това преживяване.

Шест месеца след изнасилването Дан и Синди присъстваха на една християнска конференция, на която изнасях лекции. По време на конференцията Синди дойде при мен със сълзи.

— Нийл, не мога да се оправя от това нещо. Знам, че Бог може да преобърне всичко в нещо добро, но не знам как ще стане това този път? Винаги, когато помисля за това, което се случи, започвам да плача.

— Почакай малко, Синди, — казах аз. — Нещо си разбрала погрешно. Бог ще използва всичко за добро, но това не означава, че Той прави лошото добро. Това, което си преживяла, е много лошо. Божието добро нещо е да ти покаже как можеш да преживееш кризата и да станеш чрез нея по-добър човек.

— Но аз просто не мога да отделя себе си от това, което преживях — изхълца тя. — Аз бях изнасилена, Нийл, и ще бъда жертва на това до края на живота си.

— Не, Синди, — настоях аз. — Изнасилването ти се случило, но то не те е променило, нито има власт над теб. Ти си била жертва на една ужасна, грозна трагедия. Но ако виждаш себе си само като жертва на изнасилване до края на живота си, никога няма да успееш да преживееш тази трагедия. Ти си дете на Бога. Никое събитие или човек, добър или лош, не може да ти отнеме това.

Лоши неща се случват и на добрите хора

Твоята история може да не е толкова жестока, колкото тази на Синди, но всички ние сме минали през болезнени травматични преживявания в миналото си, които са оставили емоционален белег. Може да си израснал с баща, който е злоупотребявал с теб физически, емоционално или сексуално. Може да си преживял голяма уплаха като дете. Може да си страдал от някоя болезнена връзка в миналото: раздяла с приятел, ранна смърт на близък, развод. Всяко мъчително емоционално събитие от миналото тежи като емоционален багаж в душата ти и сякаш ограничава твоята зрелост и пречи на свободата ти в Христос.

За разлика от всекидневните емоции, които са продукт на всекидневния ни мисловен живот, емоционалният багаж от миналото е винаги там. Годините на преживявания и опит в живота са издълбали в емоциите ти бразди, които предизвикват точно определени реакции, когато се спомене дадена тема. Всъщност като възрастен човек никоя тема не е емоционално неутрална за теб.

Например ти може би реагира на емоционалната тема за изнасилването, когато прочете историята на Синди в началото на главата. Ако ти или твоя близка е преживяла подобно нещо в миналото, самото споменаване на изнасилването е вдигнало напрежението в теб. Веднага почувства надигащ се гняв, омраза, страх или справедливо възмущение. Обаче ако само си чел за жертви от изнасилване и никога не си бил жертва на подобно нещо, нито си срещал или съветвал такава жена, емоционалният ти багаж на тази тема ще бъде доста ограничен: може би съвсем малко ще се развълнуваш. Но не можеш да бъдеш неутрален.

Дори нещо просто като едно име може да предизвика емоционална реакция. Ако твоят мил, любящ баща, се е казвал Бил, вероятно ще реагираш благоприятно към хора с името Бил. Но ако си имал учител, наречен Бил, който е бил тиранин, или училищният побойник се е казвал Бил, първата ти реакция към всеки с име Бил, когото срещаш, ще бъде отрицателна. Ако съпругът ти предложи: „Да наречем първото си дете Бил“, сигурно ще отвърнеш: „Само през трупа ми!“

Тези дълготрайни емоции, които се появяват на повърхността, аз наричам първични емоции. Интензивността на първичните емоции се определя от твоето минало. Колкото по-болезнени са били преживяванията, толкова по-силна ще бъде първичната ни емоция. Забележи реда на събитията:

Минало
(Определя силата на първичната емоция)
Настоящо събитие
(Отприщва първичната емоция)
Първична емоция
Умствена преценка
(Момента на овладяване)
Вторична емоция
(Резултат от мисловния процес и първичната емоция)

Много от тези първични емоции ще дремят в теб и ще оказват малко влияние в живота ти, докато нещо не ги отприщи. Случвало ли ти се е някога да въведеш нова тема, която изведнъж разстройва някого и той излиза ядосан от стаята? „Какво му стана?“— чудиш се ти. Той се е разстроил от някое неприятно преживяване от миналото, което се е активизирало от твоята тема. Само да се докоснеш до емоционалната сърцевина на някого може да предизвиква сълзи в очите. Елементът, който отприщва емоционалния заряд, може да бъде всичко в настоящето събитие, което се свързва с минал конфликт.

Повечето хора се опитват да контролират първичните си емоции, като избягват лицата или събитията, които могат да предизвикат асоциации. Но не можеш да се изолираш напълно от всичко, което може да предизвика реакция в теб. Винаги ще видиш нещо по телевизията или ще чуеш разговор, който ще ти припомни неприятното преживяване. Трябва да се научиш да разрешаваш предишните си конфликти, иначе емоционалният ти багаж ще се натрупа в теб. колкото повече се отчуждаваш от живота. Миналото ще управлява живота ти, а твоите възможности за справяне със ситуацията ще намаляват.

Как да се научиш да разрешаваш първичните емоции

Когато първичната реакция се отприщи, нямаш контрол над нея.  Няма смисъл да чувстваш вина за нещо, което не можеш да контролираш. Но можеш веднага да прецениш настоящите обстоятелства, за да си възстановиш контрола. Представи си например, че си срещнал човек на име Бил. Той изглежда точно като онзи Бил, който често те налагаше като дете. Макар и да не е същият човек, първичните ти емоции веднага скачат на пет според скалата до десет. Но ти бързо си припомняш, че това не е същият Бил и чрез ума си снижаваш този показател до две в скалата. Ето как можеш да управляваш настоящата действителност. Резултатите в този процес наричам вторични емоции.

Не само си използвал този процес хиляди пъти, но си помагал и на други в него. Нечии нерви избиват, тогава ти хващаш човека и му казваш да съвземе в ръце. Помагаш му да се овладее, като го накараш да мисли. Забележи как действа това, когато гледаш следващия път някой футболен мач и някой избухне на полето. Някой играч сграбчва разгневения си съотборник и му казва: „Слушай, Мийтхед, ако не се овладееш, това може да ни струва някой жълт картон и дори самата игра“. По-късно играчът ще погледне на конфликта в перспектива и дори може да се почувства малко глупаво, че е допуснал това

В най-общ смисъл терапевтите се занимават предимно с вторичните емоции, а психотерапевтите с първичните емоции. Някои християни твърдят, че миналото не е важно. Ако става въпрос за истини, бих се съгласил Истината е истина, минала, настояща или бъдеща. Но ако става въпрос за това, което всъщност преживяват хората, не мога да се съглася. Повечето хора, които настояват, че миналото е без значение, имат нерешени конфликти от своето минало и се опитват да ги държат под повърхността. Или това, или са изключително щастливи с едно безконфликтно бъдеще. Тези, които са преживели мъчителни моменти и са се научили да ги разрешават в Христос, знаят колко разрушително влияние може да окаже миналото на настоящата действителност.

Повечето хора, с които се срещам, имат големи травми от миналото. Срещу някои са били извършени такива престъпления, че нямат никакъв съзнателен спомен от своето преживяване. Други непрекъснато отбягват всичко, което би стимулирало тези спомени. Всички тези хора са стигнали някога до десет в скалата — и мнозина дори са останали на това положение. Неспособни да преодолеят тези случаи от своето минало, те са се опитвали да преживеят и да се справят с живота чрез милион защитни механизми. Някои живеят в непрекъснато отричане, други се опитват да отхвърлят проблемите с обмисляне или като се опитват да потиснат болката с храна, наркотици или секс

Като се опитваме да изпреварим Бога в изцелителния процес чрез лекарства или хипноза, може да вкараме някого в блатото на отчаянието, от което той не може да се измъкне.

Това обаче не е Божият път. Бог върши всичко наяве. Като го знаеш, можеш винаги да си сигурен, че Бог ще извади конфликтите ти от миналото на повърхността точно навреме, така че всичко да излезе на светло и да се намери разрешение. Забелязал съм, че когато конфликтът е особено болезнен, Бог позволява на този човек да порасне до такава степен, до каквато той е способен да погледне реалността на миналото. Молил съм се с много хора Бог да разкрие всичко от миналото, което ги държи в окови — и Бог е отговарял на тези молитви. Защо не се молим по-често по този начин в нашето съветване? Удивен съм колко пъти „Чудният Съветник“ остава забравен при християнското съветване.

Лично аз съм против методите да се извади на повърхността някой потиснат спомен чрез лекарства или хипноза. Всичко, което чета от Писанието относно ума, кара вярващите да бъдат умствено активни, а не пасивни. Като изпреварваме Бога в изцелителния процес чрез лекарства или хипноза, може да вкараме някого в блатото на отчаянието, от което той не може да се измъкне.

Вярвам, че Божият отговор за потиснатите болки е псалм 139:23, 24: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми, опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път“. Бог познава скритите болки в теб, дори тези, които ти не виждаш. Когато помолиш Бог да изпита сърцето ти, Той ще извади наяве тъмните места на твоето минало и ще ги изложи на светлина, когато е времето им.

Виж своето минало в светлината на това кой си

И така, как иска Бог да разрешиш тези минали преживявания? По два начина Първо, имаш привилегията да прецениш своето минало в светлината на това, което си сега, противопоставено на онова, което си бил тогава. Силата на първичната емоция зависи от това как си гледал на събитието тогава, когато се е случило. Помни: твоите емоции са продукт на начина ти на възприемане на дадено събитие. Не вярвай повече, че си продукт на своите минали преживявания. Като християнин, ти си най-вече продукт на делото на Христос на кръста Ти си буквално ново създание в Христос. Старите неща, включително и болките от миналото, са отминали. Старият „аз“ го няма, тук: е новият „аз“. Плътта, която представя начина, по който си осмислил тези събития според света и без Христос, остава. Но ти можеш да я неутрализираш.

Хората, преживели нещо разрушително в живота си, са останали често на десетата степен в емоционалната скала Когато някое събитие от настоящето активира първичната емоция, те вярват на това, което чувстват, а не на истината Например хората, които са били нагрубявани от родителите си, трудно могат да повярват в безусловната любов на Бог Отец.

Първичните емоции им говорят, че никой, който се представя за родител, не може да обича безусловно. Ако цял живот са им казвали, че нищо не може да излезе от тях, ще им бъде трудно да вярват, че имат особена стойност пред Христос Те вярват на това, което чувстват и вървят в погрешна посока. Да вярваш в истината и да ходиш с вяра е това, което може да ни освободи.

Сега ти си в Христос и можеш да погледнеш на тези събития от перспективата на това, което си днес Може да те тревожи въпросът: „Къде беше Бог през всичкото това време?“ Не се тревожи за това, което е ставало тогава Истината е, че Той е в живота ти сега и иска да те освободи от миналото ти. Това е Евангелието, благата вест, че Исус е дошъл да освободи пленниците. Когато погледнеш на тези събития от перспективата на своята нова самоличност в Христос, ще сложиш начало на процеса на изцеление за наранените си емоции.

Една много мила мисионерка, християнка, която познавам, се бореше с миналото си, защото с ужас беше открила, че баща й е таен хомосексуалист. Запитах я как се е отразило това на истинското й наследство. Тя започна да ми отговаря във връзка с естественото си семейство, после внезапно млъкна. Изведнъж разбра, че нищо не се е променило относно истинското й наследство в Христос С това знание тя можеше да посрещне проблемите на земното си семейство, без това да я смаже емоционално. Бе облекчена, когато осъзна каква сигурност има в отношенията си с Бога, истинския й Баща. Последвалите емоции отразяваха действителността, защото начинът, по който възприемаше себе си, отговаряше на истината.

Прости на онези, които са те наранили в миналото

Втората стъпка за разрешаване на конфликтите от миналото е прошката към онези, които са злоупотребили с теб. След като насърчих Синди да преодолее емоционалната болка от изнасилването, аз й казах:

— Синди, трябва също да простиш на човека, който те е изнасилил. Реакцията на Синди беше типична за много вярващи, които са станали жертва на физическа, сексуална или емоционална болка заради други:

— Как мога да му простя? Това, което направи той, беше лошо. Може би и ти задаваш същия въпрос Защо трябва да прощавам на онези, които са ме наранили в миналото?

Първо, Бог изисква да прощаваме. Още щом Исус произнесе своето амин на молитвата модел, която включваше молба за Божията прошка, той заяви: Ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения“ (Матей 6:14, 15). Взаимоотношенията ни с другите трябва да се основават на същите критерии, на които Бог основава своите взаимоотношения с нас: любов, приемане и прошка (Матей 8:21-35).

Второ, прошката е необходима, за да попречим на Сатана да ни улови в примката си. От своето съветване съм разбрал, че непростителността е основният булевард, който Сатана използва, за да влезе в живота на вярващите. Апостол Павел насърчаваше да си прощаваме един на друг „да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни“ (2 Коринтяни 2:11).

Непростителността е отворена врата за оковите на Сатана в нашия живот.

Трето, прошката трябва да бъде обичайна процедура на действие сред всички вярващи. Апостол Павел писа: „Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба да се махнат от вас; и да бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32).

Какво е прошката?

Да простиш не значи да забравиш. Хората, които се опитват да простят, като забравят обидата, обикновено са провалят и в двете направления. Често казваме, че Бог е забравил греховете ни (Евреи 10:17). Но Бог е всезнаещ, така че дори и Той не може да забрави. По-скоро Той се разграничава от изповядания и простен грях, като решава никога да не го използва срещу нас (Псалм 103:12). Можеш да простиш, без да забравиш.

Прошката не означава, че трябва да толерираш греха. Изабел, една млада съпруга и майка, посети една от моите конференции и ми каза за решението си да прости на майка си, че непрекъснато я е манипулирала, за да получи вниманието й. Но със сълзи на очи Изабел продължи: „Какво трябва да направя, когато я видя следващата седмица? Тя не се е променила. Вероятно ще се опита отново да застане между мен и семейството ми, както прави винаги. Трябва ли да я оставя да съсипва живота ми?“

Не, да простиш на някого не означава, че трябва да бъдеш изтривалка за продължаващия им грях. Посъветвах Изабел да застане срещу майка си с любов, но твърдо, и да й каже, че няма да толерира повече никакво разрушително манипулиране. Съвсем естествено е да простим на някого за миналите грехове и в същото време да застанем твърдо срещу бъдещите му грехове.

Прошката не означава да искаме отмъщение или отплата за нанесената обида. „Значи да ги оставя да се измъкнат“ — ще протестираш може би ти. Да, оставяш ги да се измъкнат от теб, като осъзнаваш, че Бог няма да ги остави да се измъкнат от Него. Може да ти се иска да възстановиш правосъдието, но ти не си безпристрастен съдия. Бог е праведният Съдия, който ще поправи злините (Римляни 12:19). Твоето задължение е да покажеш милостта на прошката и да оставиш справедливостта в случая на Бог.

Прошка означава да решим да живеем с последствията от греха на другия човек. Всъщност, така или иначе, независимо дали ще простиш или не, ще трябва да живееш с последствията от греха на другия. Представи си, че някой от църквата дойде и ти каже: „Разпространявал съм клюки за теб. Ще ми простиш ли?“ Не можеш да върнеш клюките назад така, както не можеш да върнеш изстисканата паста за зъби обратно в тубичката. Ще трябва да живееш с клюките, които този човек е разпространявал за теб, независимо от това какво ще бъде отношението ти към него. Можеш да избереш да живееш с горчивина и непростителност или в мир и прошка, като решиш да не използваш обидата срещу него. Последното естествено е Божият начин.

Очаквай положителни резултати в себе си от прошката. След време ще можеш да мислиш за хората, които са те наранили без болка, гняв или възмущение.

Дванадесет стъпки към прошката

Може би ще кажеш: „Не мога да простя на този човек, защото той ме е наранил твърде много“. Да, болката е действителна. Никой всъщност не може да прости на никого, без да признае болката и омразата, които съществуват. Но докато не простиш на този човек, той ще продължи да те наранява, защото не си се освободил от миналото си. Прошката е единственият начин болката да спре.

Ето 12 прости стъпки, които можеш да използваш в процеса на прощаване на някого, който те е наранил в миналото. Като следваш тези стъпки, ще можеш да се отървеш от веригите на миналото и да продължиш живота си:

1. Напиши на един лист хартия имената на онези хора, които са те наранили. Опиши специфичното зло, което са ти сторили (например отхвърлили са те, лишили са те от любов, несправедливи са били, злоупотребили са с теб физически, с думи, сексуално или емоционално, изменили са ти, пренебрегнали са те, и т.н.).

От стотиците хора, които са попълвали такъв списък в кабинета ми за съветване, 95 процента са слагали баща си и майка си на първо или второ място, три от първите четири имена в повечето списъци са имена на близки. Най-пренебрегваните личности в тези списъци са Бог и самия ти.

Бог не се нуждае от прошка, но понякога имаме неправилни очаквания от Бог, които водят до гняв и горчивина спрямо Него. Трябва да освободим Бога от тези очаквания и чувства А някои от нас трябва да простят на самите себе си за слабостите и греховете, които Бог отдавна ни е простил.

2. Обърни се с лице към болката и омразата. Запиши как точно се чувстваш спрямо тези хора и това, което са ти направили. Запомни: не е грях да признаеш действителните си чувства. Бог знае как точно се чувстваш, независимо дали ти го признаваш или не. Ако заровиш чувствата си, ще подминеш възможността да простиш. Трябва да простиш от сърце.

3. Признай значението на кръста Именно кръстът на Христос прави прошката законна и морално правилна. Исус взе на Себе Си греховете на света — включително твоите и на хората, които са те оскърбили — и умря „веднъж завинаги“ (Евреи 10:10). Сърцето вика „Не е справедливо! Къде е справедливостта?“ На Кръста

4. Вземи решение да носиш товара на греха на всеки човек (Галатяни 6:1, 2). Това означава, че няма да се връщаш в бъдеще, като използваш информацията за техния грях срещу тях. (Лука 6:27-34; Притчи 17:9). Всяка истинска прошка е заместническа, както прощението на Исус към нас.

5. Вземи решение да простиш. Прошката е криза на волята, съзнателен избор да оставим другия „да се измъкне“ и да се освободим от миналото. Може да не чувстваш желание за такова решение, това е криза на волята. Тъй като Бог ти казва да го направиш, ти избираш да го направиш. Другият човек може наистина да е на погрешен път и да се нуждае от църковно наказание или дори съдебно решение. Но това не е основната ти грижа. Твоето задължение е да го оставиш да се измъкне оттеб. Още сега вземи това решение, чувството за прошка ще дойде, когато му е времето.

6. Представи списъка си на Бога и се моли така: „Прощавам на (име) за (оскърблението)“. Ако продължително време си изпитвал горчивина към този човек, може да потърсиш християнски съветник или доверен приятел, който ще се моли за теб (Яков 5:16).

7. Унищожи списъка Сега си свободен. Не казвай на тези, които са те оскърбили какво си направил. Прошката е между теб и Бога! Човекът, на когото прощаваш, може дори да е мъртъв.

8. Не очаквай, че твоето решение да простиш ще доведе до значителни промени в другите. Вместо това, моли се за тях (Мат. 5:44), така че и те да открият свободата на прощението (Галатяни 5:1, 13, 14).

9. Опитай се да разбереш хората, на които прости. Те също са жертви.

10. Очаквай положителни резултати в себе си от прощението. След време ще можеш да мислиш за хората, които са те наранили без чувство на болка, гняв или възмущение. Ще можеш да бъдеш заедно с тях без да реагираш отрицателно.

11. Благодари на Бога за уроците, които си научил, и зрелостта, до която си достигнал, в резултат на нараняването и решението да простиш на своя оскърбител (Римляни 8:28, 29).

12. Трябва да понесеш твоя дял от вината за оскърблението, което си понесъл. Признай неуспеха си пред Бога и другите (1 Йоан 1:9) и осъзнай, че ако някой има нещо против теб, трябва да отидеш при този човек (Матей 5:23-26).

Второ докосване

Една от най-големите лични кризи, през които съм минавал в служението си, се отнасяше до въпроса за прошката и един член на духовния съвет, когото ще нарека Калвин. Имах в себе си душевна борба заради този човек и затова поисках да се срещнем Имах само една цел: да установим пълноценно общение помежду си.

Около четири месеца след като Калвин и аз започнахме да се срещаме, попитах духовния съвет дали мога да взема със себе си група от църквата и да отидем в Израел. Ръката на Калвин се вдигна моментално. , аз съм против, защото като водач на групата пасторът ще отиде безплатно, все едно, че му даваме награда“. След като уверих Калвин и духовния съвет, че ще си платя сам пътя и ще използвам отпуска си за пътуването, те се съгласиха.

Въпреки товара, който носех в сърцето си заради конфликта с Калвин, пътуването до Израел беше огромно духовно изживяване за мен. В един от първите свободни дни в Ерусалим прекарах няколко часа в Църквата на всички народи и излях сърцето си пред Бога за проблема си с Калвин. Стоях там и гледах камъка, където според твърденията големи капки кръв са потекли от челото на Христос в очакване на момента, когато щеше да вземе греховете на света Накрая казах на Бога, че ако Исус е могъл да вземе върху себе си греховете на света, то и аз бих могъл да понеса греха на един опак човек.

Две седмици след като се върнах, Калвин пренесе атаката си върху младежкия ни пастор. Това ме довърши. Можех да понасям опозицията на Калвин срещу мен. Но когато той започна да се нахвърля срещу моя младежки пастор, вече не издържах. Реших да си подам оставката.

Две седмици преди да представя молбата си за напускане, се разболях. Лежах по гръб с температура 103.5 градуса1 по Фаренхайт 103. (5 градуса по Фаренхайт се равняват на 39.7 градуса по Целзий (бел. прев.)и напълно без глас Започнах да чета Евангелията и стигнах до Марк 8:22-26, където се говори за изцелението на слепеца. Забелязах, че след първото докосване на Исус човекът каза: „Виждам хората., като дървета“ (стих 24). В един миг си дадох сметка, че и аз виждам Калвин по същия начин: едно голямо дърво, една пречка на пътя ми, чиито клони ме одраскват при всяка наша среща Тогава Исус се докосна отново до слепеца и той започна да вижда хората като хора, а не като дървета „Господи, и аз се нуждая от второ докосване , прошепнах аз през сълзи. „Виждам, че Ти си сложил Калвин пред мен, за да ми помогнеш да обърна внимание на твоята цел за мен: да бъда пастора, който Ти искаш да бъда.“ В този момент реших да простя на Калвин напълно. На следващата неделна служба отидох в църквата не да си подам оставката, а да проповядвам Гласът ми все още беше толкова пресипнал, че едва говорех. Но с дрезгав глас успях да говоря върху Марк 7:22-26 за нашата склонност да живеем независимо от Бога, макар в същото време да имаме огромна нужда от Него и един от друг. Признах пред църквата своята собствена независимост и желанието ми Бог да ме докосне отново, за да виждам хората като хора, а не като пречки за моите цели.

В края на своята проповед поканих всички, които желаеха второ докосване от Господа да минат напред. Изпяхме една песен и хората започнаха да идват напред. Скоро мястото пред амвона и пътеките се напълниха с хора. Отворихме страничните врати и хората се изсипаха на поляната отвън, за да се молят. В крайна сметка само няколко души не излязоха напред. Беше истинско съживление!

Познайте кой беше единият от малкото, които не излязоха Доколкото знам Калвин не се промени изобщо, но аз се промених. Продължих да стоя твърдо срещу това, което смятах за неправилно, защото нямах намерение да толерирам греха. Но вече не реагирах с горчивина, И благодаря на Бога за този ден, когато той ме повали в леглото, за да променя начина си на възприемане спрямо Калвин и да ме направи пастор, какъвто иска да ме види.