ЗАВИНАГИ ПРОМЕНЕНИ

Представете си за момент един типичен студент здравеняк- Нека го наречем Биф. Можем да го видим навсякъде. Той се смята за обвит в кожа слюнни жлези, вкусови усещания и сексуални импулси. Как прекарва тогава времето си Биф с този начин на мислене? В ядене и преследване на момичетата. Яде всичко, което му попадне пред погледа, без значение каква е хранителната стойност. И преследва почти всичко в пола, но в очите му проблясва особено пламъче, когато види веселата Сузи.

Биф преследвал малката сладка Сузи около сградата на университета един ден, когато треньорът по бягане го забелязал. „Хей, това момче наистина бяга!“ Когато най-сетне го настигнал, казал на Биф:

— Защо не дойдеш в отбора по бягане?

— А, не — отвърнал Биф, като с крайчеца на окото си продължавал да следи Сузи. — Прекалено съм зает.

Но треньорът нямал намерение да приема това „а, не“ за отговор. В крайна сметка успял да убеди Биф поне да опита с бягането.

И така, Биф започнал да тренира с отбора по бягане и открил, че наистина бягал добре. Променил навиците си на хранене и сън и уменията му се усъвършенствали. Всъщност той започнал да печели състезания и да постига доста добро време.

Накрая поканили Биф на голямото състезание за турнира на щата. Той пристигнал на пистата по-рано, за да се разтъпче и загрее. Точно тогава, няколко минути преди началото, познайте кой се появил: малката сладка Сузи, още по-красива и привлекателна от всякога. Тя се приближила с игрива походка до Биф, с доста оскъдно облекло, което подчертавало прекрасната й физика. В ръцете си държала съблазнително парче холандски ябълков пай с няколко сладоледени топки отгоре.

— Липсваше ми, Биф, — казала тя с напевен глас. — Ако сега дойдеш с мен, ще имаш и мен, и всичко това.

— Не става, Сузи, — отвърнал Биф.

— Защо? — нацупила се Сузи.

— Защото съм състезател.

Какво се променило у Биф? Какво станало с неговите импулси и апетит? Той все още бил момчето, което можело да изяде три хамбургера, две пакетчета пържени картофи и да изпие половин литър пепси, без да му мигне окото. И все още бил момчето, което с нетърпение чакало момента да бъде заедно с красивата Сузи. Но начинът, по който възприемал себе си, бил различен. Той не гледал на себе си вече като на сбор от физически импулси, а като на дисциплиниран състезател. На това състезание бил, за да се състезава. Това била целта му и предложението на Сузи противоречало на причината му да дойде и начина, по който се възприемал. (кейвид Нийдъм, „Рожденно право! Знаеш ли кой си, християнино?“ — адаптирано).

Да продължим илюстрацията. Да речем, че състезателят по бягане е Ерик Лидъл, който стана герой на филма „Огнените колесници“. Той бил посветен на Христос християнин, който в същото време бягал много бързо и представял родната си Шотландия на олимпийските игри.

Когато бил обявен графикът за бяганията, Лидъл открил, че неговото състезание е в неделя. Ерик Лидъл имал посвещение пред Бога да не бяга в неделен ден; така че се оттеглил от състезанието, макар че можел да спечели. Защо Ерик Лидъл, състезател по бягане, отказал да бяга? Защото той бил на първо място Божие дете. Духовната му самоличност, начинът, по който се възприемал, и целта му в живота определили действията му.

Причината толкова християни да не се радват на зрелост и свобода, наследството им в Христос, е неправилният възглед, който имат за себе си. Те не виждат себе си такива, каквито са в действителност в Христос. Не разбират драматичните промени, които са настъпили в тях, когато са положили упованието си в Него. Не виждат себе си такива, каквито Бог ги вижда, и заради това страдат от ниско самочувствие. Не осъзнават действителната си самоличност. Те се отъждествяват с погрешния Адам.

Решителната разлика между последния и първия Адам

Твърде много християни се отъждествяват само с първия Адам, чиято тъжна история четем в Битие 1-4. Виждаме себе си прогонени заедно с Адам и Ева от Едемската градина, част от тяхното семейство. Знаем, че сме пропилели рая завинаги. И не можем да не повтаряме грешката на Адам всеки ден в живота си.

Разбира се, ти си наследил физическия живот от Адам. Но ако си християнин, приликата свършва дотук. Сега се отъждествяваш с последния Адам, Исус Христос Вече не си прогонен от Божието присъствие, както беше Адам. Сега стоиш с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6). Разликата между единия и другия Адам е изключително важна за твоя живот. Трябва да се отъждествяваш с правилния Адам.

Безкрайна зависимост от Бога

Първото нещо, което забелязваме у Христос, последния Адам, е Неговата пълна зависимост от Бога Първият Адам зависеше от Бога до известна степен. След това той стана напълно независим, като избра да вярва на лъжата на змията за дървото за познаване доброто и злото. Но Исус зависеше напълно от Отец. Той каза: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си“ (Йоан 5:30); , Аз живея чрез Отец“ (Йоан 6:57); „Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме е пратил“ (Йоан 8:42); ,Думите, които Аз казвам, не ги говоря от Себе Си; а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела“ (Йоан 14:10).

Дори когато огладня след 40 дена без храна и Сатана го изкушаваше да превърне камъните в хляб, Исус отговори: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). В края на земното му служение виждаме Исусовата зависимост от Отец, непокътната в Неговата свещеническа молитва: „Сега познаха, че всичко, което си ми дал, е от Тебе (Йоан 17:7). Исус ни даде пример за стопроцентова зависимост от Бога

Непрекъснат духовен живот

Втората жизнено важна разлика между единия и другия Адам е свързана с духовния живот. Адам се роди физически и духовно жив. Но когато Адам съгреши, той умря духовно. От грехопадението насам всяко човешко същество на Земята се ражда духовно мъртво, с едно забележително изключение Исус Христос Подобно на първия Адам, Исус се роди духовно жив, както и физически жив. Това е една от причините да вярвам без проблеми на раждането Му от девица Той трябваше да се роди духовно жив, зачнат от Божия Дух, за да замени падналия първи Адам.

Исус не пазеше духовния си живот (зое) в тайна , Аз съм хлябът на живота“ (Йоан 6:48); „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25); „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6). Апостол Йоан разбра Неговото послание: „В него беше живот и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4).

Но за разлика от първия Адам, Исус не пропиля духовния Си живот в никой момент чрез греха Той запази духовния Си живот до края, до кръста Там Той умря, като взе греховете на света върху Себе Си. Той предаде духа Си в ръцете на Отец в края на физическия Си живот (Лука 23:46). Сега във възкресеното Си, с прославено тяло, Христос продължава да живее до вечността.

Какво значение има за нас тази разлика!

Разликата между първия и последния Адам откроява разликата между живота и смъртта за нас Може би тази животодаряваща разлика е синтезирана най-добре в 1 Коринтяни 15:22: „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят“. Но преди да се обърнем към контраста между живота и смъртта, искам да насоча вниманието ти към определящата фраза „в Христос“.

Всичко, за което ще говорим в следващите глави, се основава на факта, че вярващият е в Христос Да бъдеш в Христос и всичко, което това означава за християнската зрелост и свобода, е преобладаващата тема на Новия Завет. Например в шестте глави на Посланието до Ефесяните само изразите „в Христос“ и „Христос във вас“ се споменават 40 пъти. За всяко споменаване на „Христос във вас“ съответстват десет напомняния, че ние сме в Христос Фактът, че си в Христос е най-важният елемент на твоята самоличност.

Новият живот изисква ново раждане

Но ние не сме се родили в Христос Ние се родихме в грях, благодарение на първия Адам. Какъв е Божият план да промени нашето положение от това в Адам на това в Христос? Исус го разкри в разговора с Никодим: трябва да се новородим (Йоан 3:3). Физическото раждане ни дава само физически живот. Духовният живот, вечният живот, който Христос обещава на онези, които тръгнат след Него, можем да получим само чрез духовно раждане (Йоан 3:36).

Какво означава да бъдеш духовно жив в Христос? В момента, в който ти се новораждаш, душата ти се свързва с Бога в същото единство, в което се намираше Адам с Бога преди грехопадението. Ти оживяваш духовно и името ти се записва в книгата на Агнето, духовното ти единство с Бога става завършено и вечно, защото ти е дадено от Христос, последния Адам. Докато Христос живее духовно, и ти ще живееш духовно, — а това означава цяла вечност.

Разбираш ли —за разлика от това в което вярват много християни, вечният живот не е нещо, което получаваш при смъртта Ти си духовно жив в Христос още сега Именно така получаваш духовно единство с Бога, като се родиш отново духовно. Единственото нещо, което ще се промени, когато умреш физически, е смяната на старото, свързано със земята тяло, с ново. Но духовният живот в Христос, който започва още когато повярваш в Него, просто ще продължи.

Спасението не е добавка за бъдещето. То е промяна в настоящето. И тази промяна става при новораждането, а не при физическата смърт. В момента, в който ти казваш „да“ на Христос, старата ти същност си отива.

Новата ти същност остава тук завинаги. Вечният живот не е нещо, което получаваш, когато умреш. Вечният живот е нещо, което притежаваш сега, защото си в Христос

Новият живот променя твоята самоличност

Да бъдеш християнин не означава, че просто си получил нещо, всъщност ти си станал някой. Християнинът не е само човек, който ще отиде на небето, който получава Святия Дух, който получава ново естество.

Християнинът, що се отнася до най-дълбоката му същност, е светия, духовно родено дете на Бога, божествен шедьовър, дете на светлината, гражданин на небето. Новораждането те превръща в някой, който не е съществувал преди това. Това, което получаваш като християнин, не е най-важното, а това, което ставаш. Не това, което вършиш като християнин, определя кой си, а това, което си, определя какво вършиш (2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 2:10; 1 Петрово 2:9, 10; 1 Йоан 3:1, 2).

Никой не може да действа противно на схващането за себе си.

Да осъзнаеш кой си в Христос е изключително важно за успешния християнски живот. Никой не може да действа противно на схващането за себе си. Ако се смяташ за безполезен неудачник, вероятно ще живееш като безполезен неудачник. Но ако гледаш на себе си като на Божие дете, което живее духовно в Христос, ще започнеш да живееш в победата и свободата, както Той живееше. След познаването на Бога, следващата по значение истина, която можеш да притежаваш, е познанието за това кой си.

Осъзнаваш ли, че има някой, който действа в света днес и който е решил твърдо да ти пречи да виждаш себе си като духовно жив и съвършен в Христос? Това е Сатана, разбира се. Той не може да направи нищо, за да промени положението и самоличността ти в Христос. Но ако те заблуди и накара да повярваш на лъжата му, — че Бог не те приема и че никога няма да бъдеш нещо много като християнин — ти ще заживееш така сякаш нямаш никакво положение или самоличност в Христос Измамата на Сатана относно твоята самоличност е неговото основно оръжие срещу твоето израстване и зрелост в Христос

Новият живот носи и ново название

Забелязали ли сте, че едно от най-използваните названия на християните в Новия Завет е „светия“? Светия буквално означава свят човек. Въпреки това апостол Павел и другите писатели на посланията използват щедро тази дума, за да описват обикновени, незабележителни с нищо, редови християни като теб и мен. Например поздравът на апостол Павел в 1 Коринтяни 1:2 звучи така: ,До Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш“.

Забелязвате ли, че апостол Павел не казва — ние сме светии чрез много усилия. Той ясно показва, че сме светии по призвание. Някои от нас са си втълпили, че светците са хора, които са спечелили това възвишено звание чрез един величествен живот, или като са постигнали известно ниво на зрелост. Съвсем не. Библията казва, че ти си светия, защото Бог те е призвал да бъдеш светия. Ти си „осветен в Христос“ —обявен за светия чрез участието в живота на единствената свята личност, Исус Христос.
Много християни наричат себе си грешници, спасени по благодат. Но грешник ли си в действителност? Това ли е библейската ти самоличност? Съвсем не. Бог не те нарича грешник, Той те нарича светия — свят човек. Ако смяташ себе си за грешник, познай как ще постъпваш: ще живееш като грешник, ще грешиш. Помни: това, което вършиш, не определя кой си; това кой си определя какво вършиш.

Това, което се отнася до Христос, се отнася и до теб

Тъй като си светия в Христос според призванието от Бога, ти участваш в наследството на Христос Това, което се отнася до Христос, сега се отнася и до теб, защото ти си в Христос То е част от твоята самоличност.

Списъкът по-долу изрежда в първо лице единствено число това, което си в Христос Това са някои от чертите според Библията, които придобиваш при новораждането. Не можеш нито да ги спечелиш, нито да ги купиш, както човек, роден в Америка, не може нито да спечели, нито да купи правата и свободите на един американски гражданин. Те са му гарантирани от конституцията, просто защото се е родил в Съединените Щати. По същия начин и тези черти са ти гарантирани от Божието Слово, просто защото си се родил в Божия свят народ чрез вяра в Христос.

Кой съм?

Аз съм солта на земята (Матей 5:13).

Аз съм светлината на света (Матей 5:14).

Аз съм Божие дете (Йоан 1:12).

Аз съм част от истинската лоза, проводник на Христовия живот (Йоан 15:1, 5).

Аз съм приятел на Христос (Йоан 15:15).

Аз съм избран и определен от Христос да принасям плод (Йоан 15:16).

Аз съм слуга на правдата (Римляни 6:18).

Аз съм слуга на Бога (Римляни 6:22).

Аз съм син на Бога; Бог е духовният ми Баща (Римляни 8:14, 15; Галатяни 3:26; 4:6).

Аз съм сънаследник с Христос и споделям Неговото наследство (Римляни 8:17).

Аз съм храм — жилище — на Бога. Неговият Дух и  Неговият живот пребъдват в мен (1 Коринтяни 3:16; 6:19).

Аз съм съединен с Господа и един дух с Него (1 Коринтяни 6:17).

Аз съм член на Христовото тяло (1 Кор.интяни12:27; Ефесяни 5:30).

Аз съм ново създание (2 Коринтяни 5:17).

Аз съм примирен с Бога и служител на примирението (2 Коринтяни 5:18, 19).

Аз съм наследник на Бога, тъй като съм син на Бога (Галатяни 3:26, 28).

Аз съм светия (Ефесяни 1:1; 1 Коринтяни1:2; Филипяни 1:1; Колосяни 1:2).

Аз съм Божие творение — Негово дело — новороден в Христос, за да върша волята му (Ефесяни 2:10).

Аз съм съгражданин на останалата част от Божието семейство (Ефесяни 2:19).

Аз съм затворник за Христос (Ефесяни 3:1; 4:1).

Аз съм праведен и свят (Ефесяни 4:24).

Аз съм гражданин на небето, седящ в небесни места сега (Филипяни 3:20; Ефесяни 2:6).

Аз съм скрит с Христос в Бога (Колосяни 3:3).

Аз съм израз на живота на Христос защото Той е моят живот (Колосяни 3:4).

Аз съм избран от Бога, свят и възлюбен (Колосяни 3:12; 1 Солунци 1:4).

Аз съм син на светлината, а не на тъмнината (1Солуцни 5:5).

Аз съм свят участник в небесното призвание (Евреи 3:1).

Аз съм участник в Христос; споделям Неговия живот (Евреи 3:14).

Аз съм един от Божиите живи камъни, които се съграждат в Христос в духовен дом (1 Петрово 2:5).

Аз съм член на избран род, царско свещенство, свята нация, народ, който Бог придоби (1 Петрово 2:9, 10).

Аз съм пришълец и чужденец на този свят, в който живея временно (1 Петрово 2:11).

Аз съм противник на дявола (1 Петрово 5:8).

Аз съм Божие дете и ще приличам на Христос при Неговото завръщане (1 Йоан 3:1, 2).

Аз съм дете на Бога и лукавият — дяволът — не ме докосва (1 Йоан 5:18).

Аз не съм великият , аз съм“ (Изход 3:14; Йоан 8:24,28,58), но с Божията благодат съм, каквото съм (1 Коринтяни 15:10).

Тъй като ти си в Христос, всяка една от тези черти се отнася в пълна степен и за теб и ти не можеш с нищо да направиш по-верни тези изказвания. Но можеш да ги направиш по-значими и продуктивни в живота си, просто като избереш да вярваш това, което Бог е казал за теб. Един от най-добрите начини да си помогнеш в израстването в Христос е да си припомняш непрекъснато кой си в Него. На моите конференции го правим, като прочитаме заедно на глас списъка „Кой съм аз?“. Предлагам и ти да се върнеш и да го прочетеш на глас сега за себе си. В продължение на седмица две чети го веднъж или два пъти дневно. Чети го, когато смяташ, че Сатана се опитва да те измами и да те накара да се чувстваш безполезен некадърник. Колкото повече се затвърждава убеждението ти кой си в Христос, толкова повече твоето поведение ще отразява твоята самоличност.

Ние бяхме твърдоглави и упорити, безпомощни и без надежда, нямаше с какво да се похвалим пред Бога.

Но Божията любов преодоля нашата непривлекателност.

Един човек пропътува няколко стотин мили, за да присъства на едноседмичния ми семинар. На обратния път към къщи той решил да използва списъка „Кой съм аз?“ като молитва за себе си. Докато пътувал, той се молил, като изреждал всяка от чертите в списъка и искал от Бога да ги издълбае в съзнанието му. Прибирайки се, минали около пет часа и през цялото време той се молил за чертите от „Кой съм аз?“! Когато го попитах за въздействието на тази молитва в живота му, той просто отговори: „Промени живота ми“.

Един от моите ученици, който преминал през материала от семинара, имал проблеми със своята самоличност в Христос След семинара той ми изпрати тази бележка:

Скъпи д-р Андерсън:

Когато прегледах материала, представен на семинара през този семестър, осъзнах, че съм освободен и просветлен в много отношения. Вярвам, че най-същественото за мен бе свързано с факта, че в Христос аз съм важна личност, обичан и сигурен. Размишлявайки върху този материал, открих, че съм успял да преодолея много проблеми, с които съм се борил в продължение на години —страха от неуспеха, мисълта за безполезност и общото чувство за неспособност.

Започнах с молитва да изучавам изявленията от „Кой съм аз?“, които разглеждахме в клас По време на семестъра няколко пъти се връщах към тях, особено, когато се чувствах атакуван в областта на страха или неспособността Можах също да споделя този материал с група за изучаване на Библията в църквата и много от хората също преживяха нова свобода в Христос Не мога да не говоря с ентусиазъм, когато става въпрос да помагам на хората да разберат кои са в Христос В бъдещото си служение смятам да направя това основна част от моето учение и съветване.

Прекрасната надежда като дете на Бога

Като деца на грешния първи Адам, ние бяхме твърдоглави и упорити, безпомощни и без надежда, нямахме с какво да се похвалим пред Бога. Но Божията любов преодоля нашата непривлекателност. Чрез Христос Бог промисли начин да станем членове на Неговото семейство. Като осиновено Божие дете, ти получи нова самоличност и име. Вече не си духовно сираче, ти си син или дъщеря на Бога. Като дете в Божието семейство, ти получаваш Неговата природа и богатства като първородния Му Син.

Ако у теб се появява мисълта, че си нещо важно като християнин, мислиш правилно — ти наистина си важен! Твоето значение не е резултат на нещо, което ти си направил, разбира се. Всичко това е Божие дело. Твоята част се състоеше само в отговора на Божията покана да бъдеш Негово дете. Но като дете на Бога, в единство с Бога, чрез Христос, имаш пълно право да се наслаждаваш на особените взаимоотношения на новия си Баща.

Важно ли е да знаеш кой си в Христос? Има безброй християни, които имат проблеми с всекидневното си поведение, защото са притиснати от товара на погрешния възглед за себе си. Те се виждат като грешници, които се надяват да влязат в небето заради Божията благодат, но не успяват някак да надживеят грешните си влечения. Защо не могат да живеят победния християнски живот? Защото имат погрешна представа за това кои са в Христос.

Но погледнете отново изпълнените с надежда думи в 1 Йоан 3:1-3: „Вижте каква любов ни е дал Отец — да се наречем Божии деца; а такива и сме… Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще го видим Такъв, Какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.“

Каква е надеждата на вярващия? Че един ден ще бъде променен по образа на Христос? Това е една част, но това е надеждата ни за бъдещето. Каква е надеждата ти за днес и утре? Че си Божие дете сега\ И човекът, който има надеждата, че е Божие дете, „очиства себе си“ — започва да живее според този възглед за себе си. Нека го формулирам отново: никой не може да живее последователно по начин, който не съответства на възгледите му за самия себе си. Трябва да гледаш на себе си като на Божие дете, за да живееш като Божие дете. Благословената надежда за вярващия преди грабването е „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).