ВЪВЕДЕНИЕ – ДАЙ МИ НА ЗАЕМ НАДЕЖДАТА СИ

Преди няколко години, докато бях на първата си служба като пастор, се посветих да обучавам един младеж от църквата. Това беше първият ми официален опит да започна лична духовна работа с отделен човек. С Ръс Решихме да се срещаме рано сутрин всеки вторник и аз да го ръководя в библейско изучаване по темата за любовта. Ръс очакваше с нетърпение да и израсне като християнин, а аз имах огромно желание да му помогна да стане зрял вярващ.
Шест месеца по-късно ние все още се занимавахме със същото библейско изследване на темата за любовта. Не напредвахме изобщо. Кой знае  колко нашите взаимоотношения от типа Павел-Тимотей не вървяха Ръс сякаш не израстваше като християнин. Той се чувстваше победен, а аз се чувствах отговорен за неговото поражение, — но не знаех какво да направя. Нашите оптимистични някога надежди за Ръс, за големите му крачки на развитие към зрелост, се бяха стопили постепенно като издишащ балон. В крайна сметка престанахме да се срещаме.
Две години по-късно, след като се бях преместил на друго място като пастор, Ръс дойде при мен. Той ми разказа всичко за онзи период, когато за кратко време се срещахме — една история, която откриваше неизвестна за мен част от живота му. Ръс бил сериозно обвързан с греха и тогава не желаел да сподели с мен борбите си. Аз усещах, че не бе свободен, но не знаех да предположа защо.
По онова време имах малко опит с хора, обвързани с връзките на греха, и  бях твърдо решен да упорствам. Смятах, че основният проблем бе личното нежелание да завърши материала. Сега обаче съм убеден, че друга е причината за неуспеха на опитите ми. Аз се стремях да го доведа до едно положение, без да определя откъде тръгваше той. Опитвах се да му помогна да повярва в това, което можеше да стане, без преди това да разбера и да го приема такъв, какъвто беше. Тогава започнах да схващам, че да водиш хората към духовна зрелост и свобода в Христос означава нещо повече от това да ги водиш в едно добре организирано, последователно десет седмично библейско изучаване.
Оттогава насам фокусът на моето служение и като пастор, и като професор в семинарията, е тясно свързан с ученичеството и християнското съветване. Самият аз съм съветвал и съм помагал на безброй много хора да израснат като Христови ученици. Преподавал съм ученичеството и пасторското съветване като дисциплина в семинарията, в различни църкви и конференции за ръководители по цялата страна. И основната задача в разговорите ми с хората е била винаги да разобличавам неуморните коварни атаки на Сатана, който с измама прониква в ума на християните. Той знае, че ако може да ти попречи да разбереш кой си в Христос, ще може да ти попречи и да познаеш онази зрелост и свобода, които са твое наследство като Божие дете.
Интересно е частичното препокриване на служенията на ученичеството и съветването. Християнското ученичество се обръща към бъдещето, за да предизвика духовен растеж и зрелост. Християнското съветване се обръща към миналото, за да разреши проблемите и да заздрави слабите места. Но и двете служения трябва да започнат от настоящето с много личните въпроси: „Кой си ти? Как си? Какво вярваш за себе си? Миналото е оформило сегашния ти мироглед и ще определи бъдещето ти, освен ако не го надраснеш.“
Нещо повече, убеден съм, че ученичеството и съветването трябва да започнат там, откъдето започва и Библията: с познаването на Бога и твоята самоличност в Христос Ако наистина познавахме Бога, поведението ни щеше да се промени коренно и моментално. Точно това виждаме и в Писанията. Винаги, когато небесата се отваряха, за да разкрият Божията слава, животът на тези, които биваха свидетели, се променяше моментално и коренно. Вярвам, че това, което най-вече определя духовното здраве и свобода, е истинското разбиране за Бога и правилните взаимоотношения с Него. Доброто богословие е необходима предпоставка за доброто психологическо здраве.
Няколко седмици след една от моите конференции приятел ми разказа историята на много мила жена, християнка, която посетила лекциите. В продължение на няколко години тя изживявала дълбока депресия. „Преживявала“, като разчитала на приятелите си, на три срещи със съветник седмично и различни предписани лекарства.
По време на конференцията тази жена осъзнала, че системата й на поддържане включвала всички и всичко, с изключение на Христос. Тя не била предала грижите си на Христос и разчитала на всичко друго, но не и на Христос. Взела у дома бележките от конференцията и насочила вниманието си към своята самоличност в Христос, като Му се доверила Той да отговори на всекидневните й нужди. Изцяло отхвърлила всякакви други средства (нещо, което аз не препоръчвам) и решила да уповава само на Христос за освобождаване от депресията. Започнала да живее чрез вяра и да обновява ума си, както се казвало в бележките от конференцията. Само след месец тя станала напълно различен човек. Да познаваме Бога е абсолютно необходимо за достигане на зрелост и свобода.
Друга област, в която ученичеството и съветването си взаимодействат, е личната отговорност. За онези, които искат да вървят напред в своето израстване като християни, във всички случаи ще бъде от полза други да ги обучават. А онези, които търсят свобода от своето минало, ще получат помощ от съветите на други. Но в крайна сметка всеки е отговорен за собствената си зрелост и свобода в Христос Никой не може да те накара да израстеш. Това е твое собствено решение и всекидневна отговорност. Никой не може да разреши твоите лични проблеми. Това е процес, който ти лично трябва да започнеш и в който да постоянстваш. За щастие никой от нас не преминава през трудностите на личното израстване и освобождение сам. Христос който живее в нас, е готов да извърви с нас всяка стъпка от пътя.
Това е първата от две книги, които написах от личния си опит и поучение в областта на ученичеството и съветването. Макар и двете служения да са важни за твоето духовно благоденствие, вярвам, че служението на израстване като Христов ученик, което те очаква, е по-важно. Преди да можеш да се освободиш от миналото си, трябва да познаеш кой си в Христос Това е основата на твоята зрелост като християнин.
Тази книга се занимава с главните въпроси на израстването в Христос ще откриеш кой си в Христос и как да живееш чрез вяра. Ще разбереш как да ходиш по Духа и да се оставиш на Неговото ръководство. Изпълненият с Духа живот, ще те пази от измамните духове, които искат да те отклонят, както отклоняваха моя млад ученик Ръс.
Тази книга ще ти помогне да проумееш характера на борбата за твоя ум и да разбереш защо умът ти трябва да се обнови, за да израснеш духовно.
Ще намериш помощ за това как да управляваш емоциите си и да се освободиш от емоционалните травми на миналото чрез вяра и прошение.
В една друга книга — The Bondage Breaker1 — обръщам внимание на природата, която имаме в Христос и духовните конфликти, които влияят на християните днес Обикновено не правим разлика между свобода и зрялост в християнския живот. Никой не може да достигне зрелост веднага, това е процес Но можеш да получиш свобода моментално. Всъщност, ако не си свободен от връзките на света, плътта и дявола, няма да постигнеш пълна зрелост.
Предлагам да прочетеш най-напред тази книга по въпросите на израстването и узряването, а след това да работиш върху конфликтите и свободата, като прочетеш „Този, който разчупва оковите“.
„Победа над мрака“ е построена като послание от Новия Завет. Първата половина на книгата полага доктриналната основа и дава определения на термините, които ще ни бъдат необходими, за да разберем и осъществим^ следващите глави с по-практическа насоченост. Може би ще се изкушите да прескочите първата половина, защото тя изглежда по-далечна от| всекидневието ни. Но за да изпълним практическите съвети за израстване! в Христос, трябва да определим своето положение и победа в Него. Трябва| да знаем в какво да вярваме преди да разберем какво да правим
Говорил съм с хиляди хора като Ръс, моя пръв кандидат ученик. Те са< християни, но не постигат нищо. Те са се посветили да служат на Христос в живота си, но са незрели, безпомощни и измамени. Животът им не носи плодове и те се чувстват без надежда Такива хора ми напомнят за следващите редове: Дай ми на заем надеждата си, че моята май съм изгубил. И чувства на болка и ужас са моя единствена свита Не знам накъде да погледна; дори бъдещето не носи знака на нова надежда Виждам разруха и сълзи, и вечна трагедия. Дай ми на заем надеждата си, че моята май съм изгубил. Хвани ме, прегърни ме; чуй моята тъжна история, че изцелението е толкоз далечно. Пътят към него тъй дълъг, самотен. Дай ми на заем надеждата си, че моята май съм изгубил. Стой при мен, предложи ми ухо, сърце и любов. Признай моята болка, тя пари толкова силно. И мисли на скръб и объркване ме връхлитат. Дай ми на заем надеждата си; и време ще дойде, когато аз ще помагам на други и ще споделям една нова надежда, любов и утеха. (цитирано от Дай ми на заем надеждата си без известен автор). Отразяват ли тези думи твоята опитност и отекват ли като ехо на твоята молба като вярващ? Чувстваш ли се понякога притиснат от света, плътта и живота до такава степен, че да се чудиш струва ли нещо християнството ти? Страхуваш ли се понякога, че изобщо няма да бъдеш това, за което те е призвал Бог? Жадуваш ли да напреднеш в израстването си като християнин и да преживееш свободата, обещана в Божието Слово? Бих искал да споделя с теб надеждата си в следващите страници. Твоята зрялост е въпрос на време, притеснения, трудности, гонения, познаване на Божието Слово, разбиране за това кой си в Христос и присъствието на Святия Дух в живота ти. Колкото до първите четири елемента, сигурно ги имаш в изобилие, така е с повечето християни. Позволи ми да влея в живота ти щедри дози от другите три компонента Разбъркай всичко добре и " продавай своя растеж!

следваща глава КОЙ СИ ТИ?