ВИЖ СЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Клеър участваше в служението на църквата сред студентите, към което работех и аз преди няколко години. Що се отнасяше до физиката, материалната страна, Клеър нямаше с какво да се похвали. Беше тантуреста и грозноватичка. Баща й беше пияница и неудачник, напуснал семейството си. Майка й работеше черна работа на две места, за да изхранва семейството. По-големият й брат, наркоман, непрекъснато идваше и напускаше дома им.

Когато за първи път срещнах Клеър, бях сигурен, че в никакъв случай не може да спечели приемане в обществото на студентите, където се ценят физическата красота и материалното преуспяване. Но за мое учудване научих, че всички в групата обичали Клеър и се радвали да бъдат в компанията й. Имала много приятели. И в крайна сметка тя се ожени за най-красивото момче на факултета.

Каква тайна се криеше тук? Клеър просто вярваше, че е Божие дете. Тя приемаше себе си такава, каквато Бог беше казал, че е в Христос, и с доверие предаваше себе си на прекрасната Божия цел за живота й: да се променя по Неговия образ и да обича хората. Тя не бе заплаха за никого. Напротив, толкова насърчаваше и се грижеше за другите, че всеки я обичаше.

Дерек, тридесетгодишен мъж, се записа в нашата мисионерска програма към Талбот скул ъв теолъджи преди няколко години. Слабо познавах Дерек, докато не се срещнахме на една конференция, където трябваше да говоря колко важно е да осъзнаваш духовната си същност в Христос. На следващата седмица той дойде да ме види и ми разказа историята си.

Дерек израснал с баща, изискващ съвършенство във всичко, което синът му вършел. Бил интелигентно, талантливо момче, но колкото и да се стараел, каквото и да постигнел, не можел да угоди на баща си. Този човек непрекъснато подтиквал сина си да постигне повече.

В желанието си да изпълни очакванията на баща си Дерек получил място в Морската академия на Съединените щати със специалност летец. Той постигнал това, за което повечето младежи само мечтаят — да стане член на елитните сили на морската авиация.

— Когато завърших задълженията си към флота — каза ми Дерек — реших, че искам да угодя на Бога с живота си. Но виждах Бога като небесна максималистична проекция на земния ми баща и си представях, че единственият начин да изпълня очакванията Му за мен е да стана мисионер. Ще бъда откровен с Вас Записах се в мисионерската програма по същата причина, поради която отидох в Анаполис да угодя на един взискателен баща. Миналата събота бях на вашата конференция. Никога досега не бях чувал, че Бог Отец ме приема напълно, защото съм в Христос. Винаги съм се старал толкова много, за да Му угодя с делата си, също както правех всичко, за да е доволен естественият ми баща. Не разбирах, че аз вече съм Му угодил заради това, което съм в Христос Сега знам, че не е нужно да съм мисионер, за да угодя на Бога, така че сменям специалността си с практическо богословие.

Дерек учи практическо богословие в продължение на две години. След това получи възможност да служи на едно кратко мисионерско пътуване в Испания. Когато се върна от пътуването, Дерек влетя в офиса ми и развълнувано ми разказа за служението си в Испания.

— Сменям пак специалността си — завърши разказа той.

— Мисионерство, нали? — отвърнах с усмивка.

— Точно така — засмя се Дерек. — Но този път избирам мисионерството, не защото трябва. Аз знам, че Бог вече ме приема такъв, какъвто съм като Негово дете. Сега смятам да бъда мисионер, защото Го обичам и искам да му служа.

Богословието преди практиката

Това, което Клеър и Дерек преживяха, илюстрира колко важно е да основем живота си като християни на онова, което вярваме, а не на това, което вършим. Нужно ни е правилно богословско разбиране преди да преживеем успеха на практическото християнство. Трябва да разберем кои сме в резултат на това кой е Бог и какво е направил за нас Една продуктивна система за християнско поведение ще бъде резултат на солидна система от християнски възгледи, а не обратното.

Проблемът е в това, че се опитваме да основем духовния си растеж и зрелост върху практическите напътствия в Библията и прекарваме твърде малко време за осъзнаване на доктриналните пасажи. Например, както знаеш вероятно, всяко  послание на Павел се дели на две основни части. Първата част се нарича обикновено доктринална част, например Римляни 1-8, Ефесяни 1-3, Колосяни 1-2 и т.н. Тези глави разкриват онова, което трябва да знаем за Бога, себе си, греха и спасението. Втората част на всяко послание е практическата част: Римляни 12-15, Ефесяни 4-6, Колосяни 3-4 и т.н. Тези пасажи казват какво трябва да правим, за да живеем с вяра всеки ден.

В нашата ревност да се справим с проблемите в живота си — съмненията, изкушенията, сатанинските атаки, конфликти или проблеми в семейството, приятелите и църквите, които се разпадат, — ние прескачаме направо на практическите инструкции в Божието Слово. Искаме бързо действащо лекарство, правило или инструкция, която да приложим като лейкопласт и нещата да се оправят. Нямаме време да газим из дълбоките богословски въпроси в Писанието; искаме практично разрешение, и то веднага.

Може би вече си разбрал, че методът с лейкопласта не е никак удачен за всекидневието. Защо? Защото когато не си наясно с доктриналните истини относно положението си в Христос, нямаш основа за успех в сферата на практиката. Как да очакваш да „устоиш срещу хитростите на дявола“ (Ефесяни 6:11), ако не си проумял истината, че ти си вече победител, съвъзкресен и стоящ „заедно с Него в небесни места в Христос Исус“ (Ефесяни 2:6)? Как можеш да се радваш в надеждата и да бъдеш твърд в скърбите (Римляни 12:12) без увереността, че си оправдан чрез вяра и имаш мир с Бога чрез Господ Исус Христос (Римляни 5:1)? Когато системата ти от възгледи за Бога и самия тебе е несигурна, поведението ти в ежедневието също ще бъде несигурно. Но когато имаш правилен светоглед и отношенията ти с Бога се основават на истината, ще ти бъде лесно да приложиш практическите аспекти на всекидневния християнски живот.

Най-напред изправи отношенията си с Бога

Преди няколко години един пастор, когото познавах, ме помоли да говоря с едно семейство от църквата — диригента и неговата съпруга. Никога не бях виждал толкова разбито семейство. Те влязоха в кабинета ми, като непрекъснато крещяха един на друг. Отношенията им се основаваха на измени и насилие. Бяха готови да напуснат офиса ми в различни посоки. „Май дяволът е спечелил тези за себе си, прошепнах горчиво към Господа. Ако има начин да се спаси този брак, само Ти си Този, който знае начина
След като слушах горчивите им оплаквания един срещу друг в продължение на няколко минути, ги прекъснах.

— На този етап, приятели, оставете идеята за брака си. Няма начин да го спасите — не сега поне, не в това състояние. Но мога ли да ви помоля всеки поотделно да се върне при Бога, като възстанови личната си връзка с Него?

Въпросът ми прикова вниманието им. Обърнах се към жената.

— Има ли начин да се усамотиш някъде за известно време? Тя се замисли и кимна.

— Сестра ми има малка хижа в планината Ще ми позволи да я използвам.

— Добре. Ето няколко касети с проповеди, които бих искал да чуеш. Бъди сама няколко дни и остави Словото да проникне дълбоко в теб. Открий своята самоличност в Христос и нека разкъсаният ти вътрешен свят отново бъде в хармония с Него.

За моя изненада тя прие. Помолих съпруга да направи същото и му подадох същия комплект касети. И той се съгласи. Когато напускаха офиса ми, имах слаба надежда, че ще ги видя отново заедно.

Доста месеци след това седях в един ресторант след църковната служба, когато същият диригент влезе с трите си деца. „О, не, помислих си аз, разделили са се завинаги.“ Не се обаждах, защото ми беше тъжно за него и не исках да го поглеждам в очите. Но след няколко минути в ресторанта влезе жена му и седна на същата маса. Изглеждаха щастливи и доволни като всяко едно християнско семейство, което познавам. Бях наистина озадачен.

Изведнъж двамата погледнаха в моята посока, познаха ме и станаха, за да дойдат да ме видят.

— Здравей, Нийл, радваме се да те видим — поздравиха ме весело те.

— Да, чудесно е да ви видя двамата

Всъщност исках да кажа „Чудесно е да ви видя заедно“, но размислих.

— Как сте?

Нямаше да се изненадам, ако ми кажеха, че са се развели и се срещат в ресторанта заради децата

— Много добре сме, Нийл, — отвърна жената — Направих това, което ми каза Отидох в планината сама за две седмици, прослушах касетите, които ми даде и изправих отношенията си с Бога…

Сатана ще се опита да те убеди, че си нищожен, непоправим, пълен с грехове човек, който никога няма да бъде ценен в Божиите очи.

— Аз направих същото — добави съпругът — и успяхме да преодолеем проблемите в семейството си.

Заедно се зарадвахме за това, което Бог беше направил за тях първо като отделни личности и след това като семейство.

Тази двойка откри, че началото за подобряване на отношенията между двамата е започнало с възстановяване на правилните отношения с Бога А правилните отношения с Бога започват винаги с разрешаване веднъж завинаги на въпроса за Бога като любящ Баща и теб като Негово възлюбено дете. Това е фундаменталната истина за духовната самоличност. Ти си дете на Бога, създадено по Негов образ, ти си обявен за праведен от Него чрез вяра в Христос Докато вярваш това и ходиш според тази истина, всекидневната ти опитност в практическото християнство ще дава плодове на израстване. Но когато забравиш своята самоличност и се опиташ да постигнеш в живота си онова приемане, което Бог вече ти е дал, ще се сблъскаш с проблеми. Ние не служим на Бога, за да заслужим да бъдем приети от Него; Той ни приема и затова Му служим. Не Го следваме, за да ни обича; Той ни обича и затова Го следваме.

Ето защо сме призвани да живеем чрез вяра (Римляни 1:16, 17). Същността на победния християнски живот е в това да вярваш в истината за себе си. Имаш ли възможност за избор? Разбира се! Сатана ще се опита да те убеди, че си нищожен, непоправим, пълен с грехове човек, който никога няма да бъде ценен в Божиите очи. Това ли си в действителност? Не, в никакъв случай! Ти си светия, когото Бог е обявил за праведен. Когато повярваш на лъжата на Сатана, оставаш заключен в рамките на един пораженчески, безплоден живот. Но ако повярваш на Божията истина за себе си, ще бъдеш свободен.

Отпадане от Божията благодат

Списъкът по-долу допълва „Кой съм аз?“ от глава 2. Тези изявления разкриват повече за твоята самоличност в Христос Прочети за себе си на глас този списък няколко пъти, докато той стане част от теб. Моли се Бог да затвърди тези истини в сърцето ти:

Тъй като съм дете на Бога по благодат…

Аз съм оправдан — напълно простен и обявен за праведен (Римляни 5:1).

Аз участвам в смъртта на Христос и съм умрял за силата на греха в моя живот (Римляни 6:1-6).

Аз съм свободен завинаги от осъждане (Римляни 8:1).

Аз съм поставен от Бога в Христос (1 Коринтяни 1:30).

Аз съм получил Божия Дух, за да познавам това, което Бог ми е подарил (1 Коринтяни 2:12).

Аз имам ум Христов (1 Коринтяни 2:16).

Аз бях купен с цена; не принадлежа на себе си; принадлежа на Бога (1 Коринтяни 6: 19, 20).

Аз съм утвърден, помазан и запечатан от Бога в Христос и ми е даден печата на Святия Дух като залог, който гарантира моето наследство (2 Коринтяни 1:21; Ефесяни 1:13, 14).

Тъй като съм умрял, аз не живея вече за себе си, а за Христос (2 Коринтяни 5:14, 15).

Аз съм обявен за праведен (2 Коринтяни 5:21).

Аз съм съразпнат с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея, е Христовият живот (Галатяни 2:20).

Аз съм благословен с всяко духовно благословение (Ефесяни 1:3).

Аз съм избран в Христос преди основаването на света, за да бъда свят, и съм без недостатък пред Него (Ефесяни 1:4).

Аз съм предопределен — решено е от Бога — да бъда осиновен като Божие дете (Ефесяни 1:5).

Аз съм изкупен и простен, получател на неговата щедра благодат.

Аз съм съживен заедно с Христос (Ефесяни 2:5).

Аз съм съвъзкресен и седя заедно с Христос в небето (Ефесяни 2:6).

Аз имам директен достъп до Бога чрез Духа (Ефесяни 2:18).

Аз мога да пристъпвам към Бога с дръзновение, свобода и увереност (Ефесяни 3:12).

Аз съм избавен от властта на Сатана и преселен в царството на Христос (Колосяни 1:13).

Аз съм изкупен и всичките ми грехове са простени. Дългът ми е платен (Колосяни 1:14).

Самият Христос е в мен (Колосяни 1:27).

Аз съм вкоренен в Христос и сега се утвърждавам в Него (Колосяни 2:7).

Аз съм обрязан духовно. Старата ми необновена природа е премахната (Колосяни 2:11).

Аз имам пълнота в Христос (Колосяни 2:19).

Аз съм погребан, съвъзкресен и съживен с Христос (Колосяни 2:12, 13).

Аз умрях с Христос и бях възкресен с Него. Животът ми сега е скрит с Христос в Бога Сега Христос е моят живот (Колосяни 3:1-4).

Даден ми е дух на сила, любов и себевладение (2 Тимотей 1:7).

Аз съм спасен и призван според Божията благодат (2 Тимотей 1:9; Тит 3:5).

Аз съм осветен и едно с Онзи, който освещава и затова Той не се срамува да ме нарече брат (Евреи 2:11).

Аз имам право да пристъпвам дръзновено към престола на благодатта, за да получавам милост и благодат във време на нужда (Евреи 4:16).

Подарени са ми най-големи и скъпоценни обещания, чрез които ставам участник на божественото естество (2 Петрово 1:4).

Наскоро един пастор, присъствал на една от моите конференции за разрешаване на духовни проблеми, ме дръпна настрана след поредната лекция. Неговите думи затвърдиха убеждението ми, че да разбираме духовната си самоличност е ключът за разрешаване на ежедневните ни проблеми.

— Една жена от църквата ме посети за съвет миналата седмица — започна той. — Имала проблеми във взаимоотношенията с мъжа си — алкохолик. Вече не знаела какво да прави и се чувствала съсипана Дойде, за да ми каже, че това бил краят на брака й. Аз извадих списъка с изявленията за това кои сме в Христос Казах й: „Ето, прочети това на глас“. Тя прочете списъка някъде до половината и започна да плаче. Каза; „Никога не съм осъзнавала, че всичко това е истина за мен. Може би има надежда все още за мен.“

Не е ли невероятно? Начинът, по който се възприемаш, оказва такова влияние на успеха за разрешаването на предизвикателствата и конфликтите в живота. Това е задължително условие за твоето израстване и зрелост — да вярваш на Божията истина кой си.

Между връзка и общение има разлика

След всичко, което казахме за пълното ни приемане от страна на Бога, може би ще се запитате: „Какво става с тези идеални взаимоотношения с Бога, когато съгрешим? Нашият неуспех оказва ли влияние на приемането ни от Бога?“ Нека отговоря с една илюстрация.

Когато се родих физически, аз си имах баща. Името му бе Марвин Андерсън. Като негов син, не само нося фамилното име на Марвин Андерсън, но в жилите ми тече кръвта на Марвин Андерсън. Марвин Андерсън и Нийл Андерсън имат кръвна връзка.

Мога ли по някакъв начин да променя факта, че имам кръвна връзка с баща си? Ами ако избягам от къщи и си сменя името? Аз пак ще бъда син на Марвин Андерсън, нали? Ами ако той ме изхвърли от къщи? Ако се отрече от мен? Ще бъда ли все още негов син? Разбира се! Ние сме свързани чрез кръвта и нищо не може да промени този факт.

Но мога ли да направя нещо, което да наруши хармонията в отношенията ни на баща и син? Да, наистина — и до петата си година аз бях опитал почти всички начини! Връзката с баща ми не беше никога застрашена, но хармонията в нашите взаимоотношения бе нарушавана безброй пъти заради моето поведение.

Какъв бе ключът за хармония с баща ми? Послушание. Въпросът за връзката ни бе решен веднъж завинаги, още когато се родих в семейството на татко като негов син. Въпросът за хармонията се повдигаше често в резултат на моето добро или лошо поведение. Много рано в живота си разбрах, че ако слушам татко ще живея в хармония с него. Ако не му се подчинявах, хармонията се нарушаваше. Но в хармонични отношения, или не, той винаги си оставаше мой баща.

В духовната сфера, когато се новородих, аз станах член на Божието семейство. Бог е мой баща и аз се радвам на вечна връзка с Него чрез скъпоценната кръв на Христос (1 Петрово 1:18, 19). Като син на Бога има ли нещо, което да промени моята връзка с Него? Разбирам, че настъпвам вече някои богословски мазоли. Въпросът за вечната сигурност е все още дискусионен сред християнството днес. Но аз съм свързан с Бог Отец чрез духовно раждане и нищо не може да унищожи кръвната връзка. Апостол Павел пита в Римляни 8:35: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“. И отговаря след това, че нито едно творение не ще „може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:39). Исус заяви: „Моите овце слушат гласа ми… И аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката ми“ (Йоан 10:27, 28). Аз съм новородено дете на Бога, в духовен съюз с Него чрез Неговата благодат, която съм приел чрез вяра Моята връзка с Бога бе определена завинаги, когато се родих в Неговото семейство.

Но мога ли да направя нещо, което ще наруши хармонията на моите взаимоотношения с Бога? Със сигурност. Хармонията с Бога зависи от същото нещо, от което зависеше хармонията между мен и земния ми баща, Марвин Андерсън: послушание. Когато се подчинявам на Бога, аз живея в хармония с Него. Когато не му се подчинявам, хармонията в нашите взаимоотношения се нарушават и в резултат на това ставам нещастен. Аз обичам небесния си Баща и искам да живея в хармония с Него, затова правя всичко възможно да му се подчинявам. Но дори когато хармонията помежду ни е нарушена, връзката ми с Него не е застрашена, защото сме свързани чрез кръвта на Исус Христос

И така, къде трябва да бъде ударението на усилията ти в процеса на духовно израстване и зрелост? Не върху връзката ти с Бога, защото с нищо не можеш да я подобриш, освен да продължаваш да вярваш, че съществува. Ти си Божие дете — точка. Не можеш да станеш повече дете на Бога от това, което си чрез новорождението. Единственото, което можеш да направиш, е да подобриш хармонията във вашите взаимоотношения с Бога и чрез прилежни усилия да му се подчиняваш.

Вярвай в другите

Един пастор дойде веднъж да ме види и ме попита:

— Как мога да напусна църквата си?

— Защо искаш да я напускаш? — попитах аз. — Какво не е наред с църквата ти?

— Църквата ми е група неудачници.

— Неудачници? Питам се дали са наистина неудачници или ти гледаш на тях като такива

Той се съгласи, че може би второто е вярно. И беше прав, защото в Божието царство няма неудачници — нито един. Как може едно дете на Бога да бъде наречено неудачник? Колкото е важно за теб лично да вярваш в истинската си самоличност като дете на Бога, толкова вярно е да възприемаш другите християни такива, каквито са в действителност, и да се отнасяш с тях по съответен начин. Вярвам, че това, което определя в най-висша степен отношението ни към другите, е начинът, по който ги възприемаме. Ако гледаме на тях като на неудачници, ще започнем да вярваме, че са неудачници. А ако вярваме, че са неудачници, ще се отнасяме към тях като към неудачници и те ще отразяват нашето отношение и ще действат като неудачници. Но ако възприемаме нашите братя и сестри в Христос като изкупени, праведни светии, ще се отнасяме към тях като към светии и това ще им помогне много да действат като светии.

Как даваме израз на отношението си към хората? Най-вече чрез това, което им казваме Изследванията показват, че в един нормален дом на всяко поощрително изказване детето чува десет упрека В училищната среда положението е съвсем малко по-добро, учениците чуват седем упрека на едно поощрение. Нищо чудно, че толкова деца израстват с чувството на неудачници. Родителите и учителите издават своето отношение всеки ден чрез това, което казват на децата си.

Тези изследвания сочат също, че са нужни четири положителни изказвания, за да неутрализират ефекта на едно отрицателно изказване. Вероятно проверявате това изследване всеки път, когато слагате нов костюм или рокля. Няколко ваши приятели могат да кажат: „О, колко добре изглеждаш“. Но достатъчен е само един коментар от типа „Не ти отива“, за да се втурнеш обратно в магазина и да си върнеш парите. Оказваме огромно влияние на другите чрез това, което им казваме, а това, което им казваме, се определя до голяма степен от начина, по който ги възприемаме.

Новият Завет ясно говори, че ние сме светии, които съгрешаваме. Всяко дете на Бога, което казва, че не съгрешава, е наречено лъжец (1 Йоан 1:8). Но не трябва да съсредоточаваме вниманието си върху грешките един на друг. Вместо това, ние сме призвани да обръщаме внимание на Христовата природа у другия, да вярваме един на друг, че сме светии и да се назидаваме един друг. Всъщност, ако научим наизуст поне един стих от Новия Завет, прилагаме го и никога не го нарушаваме, вярвам, че ще разрешим една втора до три четвърти проблемите в домовете си и църквите. Стихът е Ефесяни 4:29: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесете благодат на тия, които слушат“.

Ако… само назидавахме другите, както заповядва Ефесяни 4:29, щяхме да бъдем част от Божия съзидателен отряд в църквата, а не членове на разрушителния отряд на Сатана.

Не е ли учудващо, че ти и аз можем да показваме благодат към другите чрез правилната употреба на думите? Ако не казвахме нищо, което би обезсърчило другите, а само назидавахме, както ни заповядва Ефесяни 4:29, бихме били част от Божия съзидателен отряд в църквата, а не членове на разрушителния отряд на Сатана.

Да вярваш това, което виждаш

Една от най-разрушителните бури, които съм виждал в живота на човек с криза в духовната си самоличност, бе в живота на Джени. Срещнах Джени преди няколко години по време на конференция, която организирах в една църква. Църковното ръководство бе уредило няколко срещи за съветване на отделни хора между лекциите и една от срещите беше с Джени. Това, което не ми казаха бе, че Джени идваше направо от среща с лекар. Джени дори не знаеше, че ще се среща с мен и дойде против волята си. Това беше възможно най-лошият сценарий за съветване.

Двадесет и тригодишната Джени бе красиво християнско момиче и на пръв поглед приятна личност. Имаше любящи родители и идваше от добра църква Но вътрешно тя бе разкъсвана и всичко в живота й бе подтискащо. Беше се провалила на изпитите в университета и малко оставаше да я изгонят от работа. Страдаше от нарушения в храненето и медицинското лечение изглежда не помагаше.

Джени и аз говорихме около два часа на тази първа среща. Тя твърдеше, че е християнка, така че аз я провокирах с библейската истина за това коя е в Христос Не бях сигурен дали следеше мисълта ми, но продължавах да споделям с нея благата вест за духовната й самоличност. Накрая тя попита:

— Винаги ли сте толкова насърчителен?

— Не е въпрос на насърчителност, Джени, — отвърнах аз. — Въпросът е да вярваш истината. Заради духовната си връзка с Бога, ти си всичко това в Христос
Тя си тръгна от срещата с искрица надежда

Когато се върнах вкъщи, в ума ми се роди идея, която вярвам, е била вдъхновена от Святия Дух. Тъкмо планирах едномесечен лагер за някои от студентите в семинарията в Джулиън Сентър близо до Сан Диего, Калифорния. Целта бе интензивна духовна опитност, със създаване на близки братски взаимоотношения, и изведнъж реших, че ще е добре за
Джени да дойде, макар и да не бе студентка в семинарията Обадих й се и тя по чудо се съгласи да дойде. Магазинът, в който работеше, дори й даде отпуска за един месец.

Скоро след като пристигнахме в Джулиън Сентър, седнах да поговоря насаме с Джени.

— Не те повиках тук, Джени, за да променя поведението ти — рекох аз. — Проблемът не е в поведението ти.

— Винаги са ми казвали, че проблемът ми е именно в поведението — отвърна тя, като ме погледна малко изненадано. — Всички, които познавам, се опитват да променят поведението ми.

— Твоето поведение не ме притеснява. Интересува ме в какво вярваш. Искам да се променят възгледите ти за това кой е Бог и коя си ти в Христос. Ти не си човек без късмет. Не си някой болен, който създава проблеми на семейството си и на църквата Ти си Божие дете, нито по-добра, нито по-лоша, от който и да е тук на този лагер. Искам да го вярваш, защото това е истината

За първи път в живота си Джени чуваше, че е ценна в очите на Бога. И започна да го вярва. През следващите 30 дни, докато изучавахме Библията, молихме се и разговаряхме един с друг, в живота на Джени настъпи драматичен обрат.

Когато Джени се върна вкъщи, баща й каза с усмивка: „Никога не съм виждал Джени толкова щастлива и доволна. Тя е друг човек“. Тя бе и напълно различен служител на работното си място. Две седмици след завръщането началникът я извикал и показал преценка на работата й, изготвена докато отсъствала Била толкова лоша, че заслужавало да я уволнят.

— Но ти си се променила, Джени, — отбелязал той. — Няма да те уволня, ще увелича заплатата ти с два долара на час.

Какво се беше променило в Джени? Възгледите й за Бога и себе си. През цялото време тя е била дете на Бога чрез вяра. Тя просто започна да ходи с вяра и да вижда себе си такава, каквато беше наистина в Христос. Поведението й започна да отразява истината за духовната й същност. Ще продължи ли да се подобрява поведението на Джени? Да, докато тя вярва в Бога и живее в хармония с него, като се подчинява на заповедите му. Може ли да се върне към старите си навици, ако спре да вярва и да се подчинява на Бога? За жалост — да.

Ти си оправдано и прието от Бога Негово дете. Няма значение какво друго са ти казвали или си вярвал за себе си, твоята самоличност в Христос е една твърда библейска истина Чети и препрочитай списъците с изказвания за твоята самоличност в тези две глави. Виждай себе си в тях. Ходи в тях. И твоето поведение като християнин ще отразява това, което вярваш, когато ходиш във вяра.

следваща глава НЕЩО СТАРО, НЕЩО НОВО