БЪДИ ДУХОВНАТА ЛИЧНОСТ, КОЯТО ИСКАШ ДА БЪДЕШ

В началото на двадесети век в предградията на Бостън имало приют за душевно болни, който се занимавал с изключително тежки случаи на забавено развитие и побърканост. Една от пациентките било момиче, наречено просто малката Ани. Тя изобщо не реагирала на хората в приюта. Персоналът опитал всичко, за да й помогне, но безуспешно. Накрая я затворили в една килия в мазето на приюта и я отписали като безнадежден случай.

Но една красива християнка работела в приюта и вярвала, че всяко Божие създание се нуждае от любов, грижа и внимание. И така тя решила да прекарва обедната си почивка пред килията на Ани, като й четяла и се молела Бог да я измъкне от затвора на тишината й. Ден след ден тази християнка идвала при вратата на малката Ани и четяла, но момичето не реагирало. Минавали месеци. Жената се опитвала да разговаря с Ани, но все едно, че говорела на стената. Тя носела малки неща за хапване на момичето, но никога жестът й не бивал приет.

Един ден, когато вземала обратно чинията от килията на малката Ани, жената забелязала, че едно парче шоколадов сладкиш липсвало. Насърчена от това, тя продължила да й чете и да се моли за нея. В крайна сметка малкото момиче започнало да й отговаря през решетките на килията. Скоро жената успяла да убеди лекарите, че трябва отново да дадат шанс на малката Ани и да я лекуват. Извели я от мазето и продължили лечението.

След две години малката Ани можела да напусне приюта и да заживее като всеки нормален човек.

Но тя предпочела да остане. Била толкова благодарна за любовта и вниманието, които й показала тази посветена християнка, че решила да остане и да показва и на други любовта, с която и тя била обичана. И така малката Ани останала в приюта, За да работи с други пациенти, които страдали, така, както страдала и тя по-рано.

Близо половин век по-късно Кралицата на Англия приветствала със специална тържествена церемония най-вдъхновяващата жена на Америка, Хелън Келър. Когато я запитали на какво дължи успешното преодоляване на двойния недъг на слепота и глухота, Хелън Келър отвърнала: , Ако не беше Ан Съливан, днес нямаше да съм тук“, Ан Съливан, която упорито обичала и вярвала в непоправимо сляпото и глухо момиче Хелън Келър, била Малката Ани. Заради една жертвоготовна християнка в една лудница, която вярвала , че едно безнадеждно малко момиче се нуждаело от Божията любов, светът получи този прекрасен дар Хелън Келър.

Какво е нужно, за да бъдеш такъв християнин? Какво се изисква, за да се откъснем от своите незначителни егоистични плътски цели и да показваме служение на любов към Бога и другите? Каква е била тази християнска зрелост, подтикнала благодетелката на Ан Съливан към такова значимо служение?

Първо, необходимо е да осъзнаваме Кои сме в Христос Не можеш да обичаш като Исус, докато не приемеш) че всъщност, тъй като си в Христос, Неговото божествено естество представлява твоята действителна същност.

Второ, трябва да разпъваме всекидневно старата, обучена в греха плът, и Да ходим според знанието за своята самоличност, дете на Бога, чийто дух е изпълнен със Святия Дух.

Обходата в съгласие с истинската самоличност на Христос се нарича ходене по Духа (Галатяни 5:16-18). Как Ходим по духа? Това е може би една от най-трудните за разискване теми. тук има някаква тайна, която така и няма да разберем напълно. Апостол Йоан казва: „Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който се е родил от Духа“ (Йоан 3:8) Да се опитваме да смалим Духа до някаква формула е все едно да се опитваш да хванеш вятъра.

Може би най-добре би било, Както казва един човек, да приберем греблата и да свалим платното“. Вместо да се опитваме с пълни сили да определим всички детайли на духовния живот, нека насочим вниманието си към упованието в Христос и да Гооставим Той да ни води в правилна посока. С тази цел в сърцето нека разгледаме някои от насоките в Писанието за ходене по Духа.

Три личности и Духът

В 1 Коринтяни 2:14-3:3 апостол Павел прави разграничение между три типа хора, що се отнася до живота в Духа: естествения човек, духовния човек и плътския човек. Простичките схеми в тази глава ще ви помогнат да видите нагледно огромните различия, отнасящи се до духовния живот, които съществуват между тези три типа хора.
Ефесяни 2:1-3 съдържа сбито описание на естествения човек, за когото говори апостол Павел в 1 Коринтяни 2:14 (виж схема 5-А).

СХЕМА 5-А
ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК Живот „в плътта“ 1 Коринтяни 2:14
ПЛЪТ (Римляни 8:8)
Макар че плът може да означава и тялото, тя е навика за независимост, който дава повод на греха.
Естественият човек, който се опитва да намери тяло цел и смисъл на живота си без Бога, ще се бори с чувството за малоценност, несигурност, неспособност, вина, тревога и съмнения.
УМ
Натрапващи се мисли, фантазии и т.н.
ТЯЛО
Напрежение и мигрена, нервен стомах, обриви, алергии, астма, някои видове артрит, коремен спазъм, сърцебиене, проблеми с дишането и т.н.
ЕМОЦИИ
Горчивина, тревога, депресия и т.н.
ВОЛЯ
(Галатяни 5:16-18) ходене по плът
ДУХ
Човешкият дух е мъртъв за Бога (Ефесяни 2:1-3); затова естественият човек не може да изпълни целта, за която бе създаден. Когато липсва животът от Бога, грехът е неизбежен.
блудство
нечистота разпътство
идолопоклонство чародейство
вражди разпри
ярости ревнувания
партизанства раздори
разцепления зависти
пиянства пирувания
край на СХЕМА 5-А

Този човек е духовно мъртъв, отделен от Бога. Като живее независимо от Бога, естественият човек приема греха като нещо в реда на нещата

Естественият човек има душа с която мисли, чувства и избира Но както показват стрелките на диаграмата неговият разум, а съответно и чувства и воля са направлявани от плътта му, която действа независимо от Бога, неговия създател Естественият човек може да си мисли, че е свободен да избира поведението си. Но тъй като живее в плътта, той неизменно ходи по плът и решенията му отразяват ,делата на плътта“, изброени в Галатяни 5:19-21.

Естественият човек има и тяло, разбира се. Но все пак, тъй като живее независимо от Бога и Неговите намерения, той не откликва на живота според Божия план. Тъй като живее в стресово време, без духовна основа за справяне с трудностите в живота или насока за правилен избор, естественият човек лесно става жертва на физическите заболявания, изредени в схемата Лекарите са единодушни, че повечето физически проблеми са на психическа основа Ако притежаваме душевен мир и спокойствието и сигурността на Божието присъствие в живота си, това оказва положително влияние на физическото ни здраве (Римляни 8:11).

Действията, реакциите, навиците, спомените и отговорите на естествения човек се управляват изцяло от плътта, даваща поле за действие на греха. Тъй като грешната плът действа безпрепятствено в живота му, естественият човек ще се бори с чувството за малоценност, несигурност, неспособност, вина, безпокойство и съмнение.
Духовният човек също има тяло, душа и дух. Но както се вижда на схема 5-Б този човек е променен невероятно в сравнение с естествения човек, който е бил преди новораждането.

СХЕМА 5-Б 
Живот „в Духа“ 1 Коринтяни 2:15
ПЛЪТ (Римляни 8:8) Отговорност на вярващия е да разпъва плътта всеки ден, като счита себе си мъртъв за греха.
ТЯЛО
Храм на Бога (1 Коринтяни 6:19, 20) Представено като жива и свята жертва пред Бога (Римляни 12:1)
УМ
Обновен (Римляни 12:2) В мир (Филипяни 4:6-8) Препасан за действие (1 Петрово 1:13)
ЕМОЦИИ
Мир (Колосяни 3:15)
Радост (Филипяни 4:4)
ВОЛЯ (Галатяни 5:16-18).
ходене по Духа
любов радост
мир дълготърпение
благост милост
вярност кротост
себеобуздание
ДУХ (Римляни8:9)
Спасение (Йоан 3:3, 1 Йоан 3:9)
Прощение (Деяния 2:38; Евреи 8:12)
Сигурност (Римляни 8:16)
Спокойствие (Ефесяни 1:13, 14)
Приемане (1 Йоан 3:1)
Стойност (Ефесяни 2:10)
(край на) СХЕМА 5-Б

При повярването духът му се е съединил с Божия Дух. Духовният живот, който е резултат от това съединение, води до прощение на греха, приемане в Божието семейство и осъществяване на личността.

Душата на духовния човек също отразява промяна, породена от духовното раждане. Сега той получава импулс за действие от Духа, не от плътта Умът му е обновен и преобразен. Чувствата му са чувства на мир и радост, а не на безпокойство. Той е свободен да избере да не ходи по плътта, а да

Бъди духовната личност и ходи по Духа. Когато духовният човек упражнява живее в Духа, животът му принася плода на Духа (Галатяни 5:22, 2)

Тялото на духовния човек също е променено. Сега то е Дух и се принася като жива жертва на поклонение и служи на Плътта, обучена да живее независимо от Бога при старото естество, че още съществува в духовния човек. Но той съзнателно разпъва плътта и помни и своите страсти всеки ден, защото се смята мъртъв за греха.
„Всичко това звучи прекрасно“, бихте казали. „Но аз съм християнин и все пак имам проблеми. Зная, че съм духовно жив, но понякога в ума ми се пораждат погрешни мисли. Понякога се поддавам на делата от погрешния списък: делата на плътта, а не плода на Духа. Понякога откликвам на плътските страсти, вместо да ги разпъвам.“
Описанието на духовния човек е идеалът. Това е моделът на зрелост, към който израстваме всички. Бог е осигурил всичко необходимо, за да станем духовния човек от Словото Му (2 Петрово 1:3). Но повечето от нас живеят някъде между върха на духовната зрелост и подножието на плътското поведение, описано в схема 5-В.

СХЕМА 5-В
ПЛЪТСКИЯТ ЧОВЕК Живот „по плът“ 1 Коринтяни 3:3
ПЛЪТ (Римляни 8:8) Вкоренените навици все още изкушават ума да живее независимо от Бога.
ТЯЛО
Напрежение и мигрена, нервен стомах, обриви, алергии, астма, някои видове артрит, коремен спазъм, сърцебиене, проблеми с дишането и т.н.
УМ
Раздвоен (Римляни 8:9) Жив, но угаснал (1 Колосяни 5:19)
ЕМОЦИИ
Нестабилни
Ходене по плът (често)
Блудство
Разпътство нечистота
Партизанства
Ревнувания раздори
разцепления вражди
Идолопоклонство чародейство
Разпри зависти Ярости
Пирувания пиянства
Ходене по Духа (рядко)
Любов радост
Мир дълготърпение
Благост милост
Вярност кротост
Себеобуздание
(край на) СХЕМА 5-В

Но когато ходиш по Духа, можеш да бъдеш сигурен, че вървиш нагоре към израстване, зрелост и освещение — идеалния модел.

Забележи, че духът на плътския човек е като този на духовния. Плътският човек е християнин, духовно жив в Христос и обявен за праведен от Бога Но приликата свършва дотук. Вместо да бъде ръководен от Духа, този вярващ избира да следва импулсите на плътта В резултат на това неговият ум е зает с плътски мисли, а емоционалният му свят е обладан от негативни чувства. И макар че е свободен да избере да ходи по Духа, той продължава да се заплита в грешни действия, като по собствена воля ходи по плът.

Физическото му тяло е храм на Бога, но в окаяно състояние. Той често проявява същите безпокоящи физически симптоми, които видяхме и при естествения човек, защото не действа така, както Бог го е създал да действа. Той не представя тялото си на Бога като жертва на хваление, но се наслаждава на физическите си апетити по прищявка на грешната си плът. Тъй като се поддава на плътта, вместо да я разпъва, плътският човек също страда от чувство за малоценност, несигурност, неспособност, вина, безпокойство и съмнения.

Преди няколко години аз направих малко лично изследване, като целта ми бе да разбера колко християни все още са жертви на плътта си. Зададох един и същи въпрос на 50 души християни последователно — хора, които идваха да разговаряме за проблемите им в живота: „Колко от следните характеристики наблюдавате в живота си: чувство за малоценност, несигурност, неспособност, вина, безпокойство и съмнение?“ Всеки един от тези 50 души отговори: „И шестте“. Ето 50 новородени, оправдани деца на Бога, затънали толкова в блатото на плътта, че се борят със същите проблеми на духовният човек.

Несигурността, с които се бори и изцяло потопения в блатото невярващ, който живее непрекъснато по плът.

Ако ти задам същия въпрос, как ще отговориш? От опита си като съветник предполагам, че за повечето от вас някои от тези шест черти са валидни. Очевидно е за мен, че изумително много вярващи все още са объркани относно духовната си самоличност в Христос и нейното значение за всекидневния ни живот. Имаме проблеми с поведението си в своето израстване като християни, защото все още имаме проблеми с възгледите си в своето израстване: кои сме в Христос.

Задушено ли е твоето израстване заради чувството на малоценност? Пред кого или пред какво не си ценен? Ти си Божие дете, което седи с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6).

Чувстваш ли се несигурен? Твоят Бог никога няма да те остави или напусне (Евреи 13:5).

Неспособен? Всичко можеш чрез Онзи, който те укрепва (Филипяни 4:13).

Виновен? Няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Исус (Римляни 8:1).

Безпокойство? Бог ти предлага да замениш тревогата си с Неговия мир (Филипяни 4:6; 1 Петрово 5:7; Йоан 14:27).

Съмнение? Бог дава мъдрост на всички, които искат (Яков 1:5).

Защо има често несъответствие между тези два вида християни: духовния и плътския? Защо има толкова вярващи, които живеят твърде ниско в сравнение с потенциала си в Христос? Защо толкова малко от нас се наслаждават на изобилния, плодоносен живот, който вече сме наследили?

Част от отговора е свързан с процеса на израстване и зрелост, по който върви всеки отделен вярващ, като прилага своята духовна самоличност във всекидневния си живот. И все пак има безброй християни, които са новородени от години — дори десетилетия — и още не са преживели значителни победи над греха и плътта, победа, която е наследството им в Христос

Друга част от отговора е незнанието ни за влиянието, което царството на тъмнината оказва върху пътя ни на израстване. Ние имаме жив, личен неприятел — Сатана, — който активно се опитва да пречи на опитите ни да израстваме като Божии деца. Трябва да знаем как да му противостоим. Апостол Павел писа за Сатана: „Неговите замисли не са ни неизвестни“ (2 Коринтяни 2:11). Но може би апостол Павел и коринтяните наистина са познавали неговите планове, но много християни днес със сигурност не ги познават. Живеем така сякаш Сатана и царството на тъмнината не съществуват. И нашата наивност в тази област взема своя дял от свободата ни в Христос Ще говорим повече за активната роля на Сатана, който се противопоставя на нашето израстване, когато разглеждаме темата за крепостите в нашите умове, в глава 9.

В момента, в който си мислиш, че си намерил формулата за изпълнен с Духа живот, ще разбереш вероятно, че той не е вече изпълнен с Духа.

Параметрите на изпълнения с Духа живот

Когато станем християни, ние сме като маломощна косачка с двигател една трета конска сила. Можем да направим някои неща, но не сме достатъчно зрели. Целта ни като християни е да станем мощен булдозер — истински електроцентрали за Господа. Но нито косачката, нито булдозерът могат да се задвижат без бензин. Така и ние не можем да постигнем нищо без Христос (Йоан 15:5). Без значение колко зрели сме като християни, никога няма да можем да дадем плод, ако не ходим по Духа.

Що се отнася до живот по плът и живот по Духа, нашата воля е като причинно затваряне. Пружината на новия християнин е заредена сякаш към плътско поведение Той все още е безпомощна жертва на една, изцяло обучена да действа независимо от Бога, плът. Волята на зрелия християнин е насочена към Духа. Той понякога също прави погрешен избор, но всеки ден се учи как да разпъва плътта и да ходи по Духа.

Ако се надяваш на някаква магическа формула как да ходим по Духа или списък, който предпазва от погрешни стъпки, ще те разочаровам Ходенето по Духа е до известна степен една тайна, която не може да се изрази с просто уравнение. Всъщност в момента, в който си мислиш, че си намерил формулата за изпълнен с Духа живот, ще разбереш вероятно, че той не е вече изпълнен с Духа.

Ходенето по Духа е по-скоро взаимоотношение, а не режим. Помисли си за брака си като една илюстрация. Може да сте разчитали в началото на някои правила за успешни взаимоотношения, като посрещане един друг на сексуалните си нужди и т.н. Но ако след няколко години все още не можете да разговаряте или да се обичате без да следвате списък от правила, значи бракът ви едва прохожда. Целта на един брак е създаването на взаимоотношения, които надвишават правилата.

Или помислете за молитвата. Може би си се научил да се молиш, като следваш простата последователност: преклонение, изповед, благодарение, молба. Но ако си християнин от няколко години и молитвеният ти живот не е отишъл по-далеч от тази последователност, ти си пропуснал целия смисъл на молитвата. Молитвата не е формула; тя е езикът на твоите взаимоотношения с Бога. По същия начин ходенето по Духа е в същността си взаимоотношение с пребъдващия в нас Дух, който не се поддава на количествено измерване.

Макар Писанието да не ни дава формула, то ни помага да разберем какво е и какво не е ходенето по Духа. Тук може да ни помогне Галатяни 5:16-18: „И така, казвам: ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът — противното на плътта, за да не правите това, което искате.“

Какво не е ходенето по Духа

Апостол Павел казва, че ходенето по Духа не е разрешително: една неограничена или недисциплинирана свобода, която представлява злоупотреба с привилегиите. Като християнин може би често срещаш фразата „Не сме под закон“ и си казваш: „Ей, свободен съм! Да ходя по Духа означава, че мога да правя каквото си искам!“ Съвсем не. В стиха, който цитирахме преди малко, апостол Павел пише: „За да не можете да правите това, което искате“. Да си воден от Духа не означава, че можеш да правиш каквото си искаш. Това означава, че най-сетне си свободен да живееш един отговорен, морален живот — нещо, което ти бе невъзможно преди, когато бе пленник на плътта.

Веднъж бях поканен да говоря в час в един католически университет на тема „Протестантското християнство“. В края на моето изказване един от студентите, момче с вид на атлет и хитра физиономия, ме запита:

— Има ли много забрани в църквата ви?

Почувствах, че мотивът му бе по-дълбок и затова отговорих:

— Всъщност ме питаш дали имаме свобода, нали? Той кимна.

— Разбира се, свободен съм да правя каквото искам — отговорих му аз. На лицето му се изписа съмнение.

— Питам сериозно — каза той.

— И аз говоря сериозно — отвърнах аз. — Свободен съм да ограбя банка. Но съм достатъчно зрял, за да съзнавам, че заради това действие ще отговарям до края на живота си. Ще трябва да скрия престъплението си, да се крия и в крайна сметка да заплатя за деянието си. Свободен съм също да излъжа. Но ако го сторя, ще трябва да продължа да лъжа, трябва да запомня също кого съм излъгал и какво съм казал, иначе ще ме разкрият. Свободен съм да вземам наркотици, да се напивам и да живея сексуално неморален живот. Всички тези свободи обаче водят до нови окови. Свободен съм да направя своя избор, но когато се замислим за последствията, ще бъда ли наистина свободен?

Това, което на някои хора прилича на свобода всъщност не е свобода, а връщане към оковите (Галатяни 5:1). Божиите закони, от които търсим освобождение, не са ограничителни, а предпазващи. Истинската ти свобода е във възможността да избереш да живееш отговорно в контекста на предпазващите мерки, които Бог е установил за живота ни.

Да ходим по Духа не е също и легализъм, другата крайност на пълната свобода. Апостол Павел казва:, Ако се водите от Духа не сте под закон“ (Галатяни 5:18). Опити за строго спазване на християнските правила и постановления не помагат да ходиш по Духа; често дори задушават всеки опит (2 Коринтяни 5:6). В Галатяни 3:13 ни се казва, че всъщност законът носи проклятие, а в Галатяни 3:21, че той е безсилен да даде живот.

Излагането на закона — да кажеш на някого, че нещо е погрешно и не трябва да го върши — не му дава сили да спре да го върши. Християните са прословути с опитите си да легализират духовно своите забрани: християните не пият, не пушат, не танцуват, не ходят на кино, не играят на карти, не се гримират и т.н. Но легализмът не може да ограничи неморалността. Всъщност излагането на закона може само да разгори още по-силно изкушението. Апостол Павел казва, че законът дори стимулира желанието за забраненото (Римляни 7:5)! Когато кажеш на детето си да не пресича дадена линия, накъде се насочва то веднага? Забраненият плод е най-желаният.

По същия начин не можем да накараме едно сърце да се изпълни с Духа, като изисква от някого да следва религиозния кодекс на поведение. Често приравняваме християнската дисциплинираност — редовното изучаване на Библията, молитвата, посещаването на църковните служби и свидетелстването — с духовна зрелост. Всичко това са добри и полезни неща за духовното израстване. Но простото изпълнение на тези прекрасни християнски правила не гарантира изпълнения с Духа живот.

Означава ли това, че правилата за поведение в Библията не са добри? Разбира се, че не. Божият закон е необходим, предпазващ морален стандарт и пътеводител. В рамките на Божия закон ние сме свободни да подхранваме едно взаимоотношение с Бога, с Духа, което е същността на ходенето по Духа.

Какво е ходенето по Духа

Ходенето по Духа не означава нито анархия, нито легализъм, а свобода. Апостол Павел заявява, че сме „служители на нов завет — не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява… А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода“ (2 Коринтяни 3:6, 17).

Вярвам, че нашата свобода в Христос е едно от най-ценните преимущества, които сме получили от духовната си връзка с Бога. Тъй като Господният Дух е в теб, ти си свободен да действаш морално. Вече не си принуден да ходиш по плът, както е било преди повярването ти. Сега не си принуден дори и да ходиш по Духа. Ти си свободен да ходиш или по Духа, или по плът.

Да ходим по Духа предполага две неща. Първо, това не е пасивно действие. Говорим за ходене в Духа, а не за седене в Духа. Едно от най опасните и вредни за духовния живот неща е пасивността -умът ти стои неутрален, в изчакване. Класическата християнска книга „Воина на светиите“ от Джеси Пен-Луис целеше именно борба срещу такова пасивно мислене. Да си стоиш и да чакаш Бог да направи всичко не е Божият път към духовна зрелост.

Второ, ние говорим за ходене в Духа, а не бягане в Духа Изпълненият с Духа живот не се постига чрез безкрайни измерителни дейности. Ние погрешно смятаме, че колкото по-усилено работим за Бога, толкова по-духовни ще станем Това е една коварна лъжа на неприятеля. Сатана знае, че едва ли ще може да те спре да служиш на Бога, като те направи неморален, но би могъл вероятно да забави твоя растеж, просто като те държи зает.

Матей 14:8-30 съдържа едно красиво описание на целта и мира на изпълнения с Духа живот. Исус каза: „Елате при мен всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“

Исус ни кани на една отморяваща разходка заедно с Него, също както два вола вървят заедно под един ярем „Как е възможно яремът да бъде отморяващ?“ – ще попиташ ти. Тъй като това е Исусовото иго, то е леко. Като водещ впряга, Исус върви напред с твърда крачка Ако крачиш след Него, бремето ти ще бъде леко. Но ако заемеш пасивна позиция във взаимоотношенията, ти мъчително ще се влачиш отзад, защото Исус ще продължи да върви. Ако пък се опиташ да го изпревариш или да се отклониш в друга посока, яремът ще охлузи врата ти и животът ти ще стане нелек. Ключът за отморително иго заедно с Исус е да се научим от Него и да приемем Неговата кротост и смирение.

Картината на ходене по Духа заедно с Исус ни помага също да разберем служението си към Бога Какво би постигнал, ако Исус не теглеше до теб ярема? Нищо. Бог е решил да работи заедно с теб, за да извършите делото Му в днешния свят. Има неща, които само Той може да стори, и ако се опиташ да ги извършиш ти, само ще провалиш делото. А има неща, които Бог ясно ти е казал да сториш, и ако не ги сториш, ще останат така Всъщност нищо не би могло да стане, ако ти и Господ не вървите заедно.

Бог няма да те накара да вървиш насила по Духа, а дяволът не може да те накара да ходиш по плът, макар че сигурно ще се опита да те отклони в тази посока.

Ходене под ръководството на водач

Ходенето по Духа е също и въпрос на управление от страна на Духа (Римляни 8:14). Вярвам, че именно заради това Господ непрекъснато  равняваше нашите взаимоотношения с Него със взаимоотношенията между пастир и неговите овце. Овцете се нуждаят от пастир. Те са толкова глупави, че ако ги оставиш на някоя поляна, ще ядат докато преядат до смърт. Нуждаят се от пастир, който да ги „успокоява на зелени пасища“ (Псалм 23:2), така че да не се забравят, като ядат.

Онези, които живеят на Запад нямат правилна представа какво означава да бъдеш воден като овца. Пастирите на Запад подкарват овцете изотзад, като често пускат кучета, които лаят по петите им. Пастирите на Изтока, подобно на онези в библейски времена, водят овцете отпред. Наблюдавал съм пастир в покрайнините на Витлеем по време на посещението си в Израел. Пастирът седеше на един камък, докато овцете пасяха След известно време той стана, каза на овцете няколко думи и тръгна Овцете го последваха. Беше великолепно! Думите на Исус в Йоан 10:27 изведнъж придобиха за мен ново значение: „Моите овце слушат гласа Ми и аз ги познавам, и те Ме следват“. Ходенето по Духа означава да бъдеш воден, а не подкарван. Същото е и с ходенето по плът. Бог няма да те накара насила да ходиш по Духа, а дяволът не може да те накара насила да ходиш по плът, макар че ще се опита да те отклони в тази посока Ти имаш възможност да избираш ръководителя си — Духа, или желанията на плътта

Доказателството е плодът

Как можеш да разбереш дали си воден от Духа или от плътта? Много просто: виж поведението си. Ако на дадена ситуация реагираш с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание, значи следваш ръководството на Духа (Галатяни 5:22, 23). Ако твоите реакции и поведение отразяват делата на плътта, описани в Галатяни 5:19-21, значи следваш плътта в тази ситуация. Сбъркал си стъпката във впряга с Исус Или избързваш напред, или се влачиш отзад. Това е белег, че е нужно да се приближиш по-плътно в своите взаимоотношения с Исус, да се научиш от Него и да уеднаквиш стъпката си с Неговата.

Какво трябва да направиш, когато разбереш, че си на погрешен път, че следваш плътта, а не Духа? Трябва да го признаеш и да се поправиш. Ходенето по Духа е ежедневен и ежечасен процес Когато се отклониш от пътеката на Духа, признай греха си пред Бога и онзи, срещу когото евентуално си съгрешил, получи прошка и се върни в правилния път.

Една неделя сутрин, бях още пастор, казах на семейството си, че трябва да тръгнем за църква в еди колко си часа Когато стана време за тръгване, аз седнах в колата сам и запалих. Вместо да последвам пътя на Духа, любовта и търпението, аз бавно закрачих по пътя на гнева и негодуването.

След около две минути жена ми и синът ми излязоха от къщи. Около пет минути по-късно Хейди изскочи навън. Вместо Библия под мишница държеше последния брой на списание за тинейджъри.

— Връщай се обратно и си вземай Библията — извиках й грубо аз. Не мога да кажа, че беше много приятна неделна сутрин. Бях обидил семейството си с плътското си поведение и трябваше да се извиня. След църква се прибрахме вкъщи и седнахме на масата.

— Преди да се молим — казах аз, — искам да ви помоля за прошка. Избухнах преди църква. Това беше дело на плътта.

Те ми простиха и добрите взаимоотношения се възстановиха.

„Но ако трябва да изповядвам всяко дело на плътта пред онези, които съм наранил, ще кажеш ти, ще трябва непрекъснато да се извинявам и хората ще загубят уважението си към мен.“ Вярно, ежедневните ни взаимоотношения — на нас, които искаме да ходим по Духа, — са изпълнени сякаш с неправилни решения, диктувани от плътта. И може да ти се струва унизително да признаваш неуспехите си. Но ето две неща, които трябва да имаме предвид, когато поправяме грешките си.

Първо, обхватът на нашата изповед трябва да бъде такъв, какъвто е бил обхватът на обидата. Ако си казал на свой роднина няколко груби думи, трябва да изповядаш това пред Бога и пред този човек. Не е честно да го съобщаваш на неделното училище или на цялата църква, защото те нямат нищо общо.

Ако таиш в себе си тайни, похотливи помисли или горделиво отношение, трябва да изповядаш това пред Бога, защото само Той е засегнат в случая. Изповедта означава буквално да се съгласиш с Бога. Когато забележиш, че си реагирал плътски, признай го веднага пред Бога. И толкова; това е всичко.

Второ, процесът на възстановяване на отношенията чрез изповядването и прошката е стъпка в духовното израстване. Твоята роля като съпруг, родител, приятел, колега или брат в Господа трябва да отразява израстване, а не съвършенство. Ти не си съвършен — и всички наоколо знаят това! Ако се опитваш да създаваш впечатление за християнско съвършенство, за да насърчиш светиите и да спечелиш грешниците, забрави го, никога няма да го бъде. Но когато открито си признаеш и поискаш прошка за плътските си дела, ти отразяваш онова духовно израстване, което ще докосне и светиите, и грешниците.

Ходенето по Духа е въпрос на свобода. Свободен си да избираш дали да следваш плътта, или да следваш Духа. Но внимавай: Сатана не се радва на твоята свобода. Той ще опита всякакви измами, за да ти попречи да осъзнаеш и да използваш свободата, която ти е дал Христос Познаването на Божията природа и Неговите пътища ще ти помогне да разпознаваш лъжливите духове. Ако тихият вътрешен глас те кара да действаш импулсивно, въвлича те към изкушения или те обвинява неуморно, това не е Божият глас Когато вървиш редом до Исус и се учиш от Него, ще бъдеш подготвен добре срещу лъжите на Сатана и ще разоръжаваш стратегията му.