БОЖИИТЕ НАСОКИ ЗА ХОДЕНЕ ВЪВ ВЯРА

Преди няколко години приех покана да говоря на семинар в една църква седмицата след деня на майката. Месец преди семинара пасторът ми се обади, за да ми съобщи, че залата, която щяхме да използваме, била заета и трябвало да изместим лекциите с една седмица напред. Попита ме съгласен ли съм при тези условия да говоря в петък, събота и неделя — точно в деня на майката.

Нямах намерение да насрочвам каквото и да било, което би ме отделило от семейството ми точно в деня на майката. Но жена ми Джоан дочу разговора и предложи да отида все пак. Казах й, че не искам точно в този ден да бъда далеч от дома. Но тя настоя. И аз се съгласих.

През една от почивките по време на семинара посетих малкото магазинче за подаръци в центъра за конференции и ми дойде чудесна идея да наваксам отсъствието си в деня на майката. Един от подаръците в магазина беше сладка, неголяма кошничка, в която имаше пакет полуготова смес за малки кексчета и буркан ябълково желе. Реших, че ще стана рано сутринта в понеделник и ще направя вкусна тържествена закуска за Джоан, Хейди и Карл — с яйца, салам и кексчета.

И така, в понеделник сутринта станах по тъмно, помолих се и започнах да правя закуска. Вече бърках тестото за кексчетата, припявах си и се чувствах великолепно, когато Карл влезе сънен в кухнята. Той сграбчи кутия с царевична каша и една празна купичка и се запъти към масата.

— Хей, Карл, почакай малко. Тази сутрин няма да ядем царевична каша. Ще седнем заедно на масата и ще ядем богата закуска с кексчета.

— Не обичам кексчета, татко, — измърмори той, като отваряше кутията с каша.

— Почакай, Карл, — настоях аз, като започнах да се нервирам — Ще седнем заедно на масата и ще ядем богата закуска с кексчета.

— Но аз не обичам кексчета — отвърна той и се приготви да напълни купичката си.

Вече изгубих търпение. „Карл, ще седнем заедно на масата и ще ядем богата закуска с кексчета!“, излаях аз. Карл затвори кутията с каша, захвърли я в шкафа и се втурна обратно в стаята си. Моята прекрасна идея, великолепната ми цел и чудна сутрин изведнъж се сгромолясаха. Следващите няколко минути трябваше да се извинявам на Карл за изблика си.

Сигурно и ти като мен си преживявал своите неосъществени цели, като тези, които описах в предната глава. Имал си някои чудесни планове да направиш нещо прекрасно за Бога, църквата, семейството или приятеля си. После плановете ти са се объркали във водовъртежа на ежедневните събития, които не можем да контролираме. Задръстване на магистралата не ти е позволило да отидеш на работа навреме. Съпругът ти е закъснял за особената вечеря, която си организирала. Детето ти е решило да бъде китарист в някоя рок група, вместо доктор, както си смятала ти. Не си успял да прокараш идеята си в духовния съвет.

Когато основаваш своята стойност на успеха на личните си планове, животът ти ще бъде една безкрайна емоционална агония. А единственият начин да излезеш от нея е да започнеш да ходиш с вяра според истините в Божието Слово.

Верните насоки водят до вярна обхода

Що се отнася до дявола, след това да те държи в духовна тъмнина или да те кара да живееш като емоционална развалина, най-доброто за него е да обърка ценностната ти система.

Той те е изгубил завинаги, когато си станал дете на Бога Но ако успее да обърка ума ти и да отслаби вярата ти със своите полуистини, ще може да неутрализира влиянието ти като християнин.

Ние вече разбрахме, че Бог иска да имаш успех, да си удовлетворен, щастлив и т.н. Но задължително за твоето духовно израстване е възгледите ти за успеха, значението, реализацията, удовлетворението, щастието, удоволствието, сигурността и мира да са почерпени от Писанието. В тази глава искам да прегледаме всеки от тези възгледи въз основа на Божието Слово. Сравни тези осем определения с осемте изказвания, които написа в теста за личната стойност от миналата глава. Тези определения могат да ти помогнат да направиш някои особено важни промени, които да те върнат отново в центъра на равната площадка.

1. Успех. Ключова идея: Цели

Преди няколко години една млада жена прелетя със самолет от източния бряг на Щатите до Лос Анжелис, за да поговори с мен за съвет. Мати беше християнка, но животът й бе напълно объркан. Чуваше демонични гласове и бе преследвана от много проблеми.

Мати ми каза, че бе приела първата част от 3 Йоан, 2 стих за обещание лично към нея: „Възлюбени, моля да благоуспяваш във всичко и да си здрав“.

— Ако Бог ми е обещал благоденствие, успех и здраве, защо всичко върви наопаки? — оплака се тя.

— Този стих продължава — казах аз, — дочети го до края.

— Както благоуспява душата ти — продължи тя. Запитах я направо:

— Как е душата ти?

Мати ми разказа тогава тъжната си история. Приела три аборта в резултат на незаконни връзки и в момента живеела с друг мъж, с когото нямала брак. Но Мати отчаяно се беше хванала в този неправилно цитиран стих и животът й не вървеше добре в резултат на всичко това. Тя нямаше успех в него, защото вярваше в погрешни възгледи за целта си в живота. Успехът е пряко свързан с нашата цел. Ако смяташ, че си в категорията на хората без успех, вероятно не можеш да постигнеш целта си в живота. А щом не можеш да постигнеш целта си в живота, вероятно работиш за неправилна цел

Едно добро обобщение на Божията цел за нас намираме във 2 Петрово 1:3-10:

Неговата Божествена сила ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и добродетел; чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях съучастници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света.

Точно за това, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта — знание, на знанието — себеобуздание, на себеобузданието — търпение, на търпението — благочестие, а на благочестието — братолюбие и на братолюбието — любов. Защото, ако тия добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос Защото онзи, в когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тези неща, никога няма да се спънете.

Забележете, че Божиите цели започват с това кой си въз основа на делото, което Бог вече е направил за теб. Той ти е дал „всичко потребно за живота и за благочестието“; оправданието е вече факт, а освещението вече е започнало. Ти вече си участник в божественото естество, като си избягал — в минало време — от покварата на греха. Какво прекрасно начало!

Основната ти задача сега е да придобиеш чрез старание целите на Бога във връзка с твоя характер — морални добродетели, знание, себеобуздание, търпение, благочестие, братолюбие и християнска любов — и да ги приложиш в живота си. Като насочиш вниманието си към Божиите намерения за теб, ще достигнеш до най-важния успех: успех според Божията терминология. Апостол Петър обещава, че когато тези качества се затвърждават в твоя живот чрез постоянство, ще бъдеш полезен, ще носиш плодове и никога няма да се спънеш. Ето това е успех!

Обърни внимание, че никъде не се споменава списък от таланти, интелигентност или дарби — неща, които не са разпределени по равно сред вярващите. Твоята стойност не се определя от тези качества Твоята стойност като личност се определя от твоята самоличност в Христос и твоето израстване в характера, а и двете са напълно достъпни за всеки християнин. Тези християни, които не се посвещават на Божиите цели за техния характер, са тъжните истории на поражението като Мати. Според апостол Петър те са забравили кои са. Не са в течение на своята истинска самоличност и смисъл в Христос

Друга полезна насока за успеха виждаме в опита на Исус Навиев, когато въвеждаше Израел в обещаната земя: „Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.

Ако искаш това, което правиш, да има значение, насочи енергията си към значителни неща: онези, чиято стойност е за вечността.

Тази книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея и тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех“ (Яков 1:7, 8).

Зависеше ли успехът на Исус Навиев от другите хора или от обстоятелствата? Изобщо не. Успехът зависеше изцяло от неговото послушание. Ако Исус Навиев вярваше на казаното от Бога и вършеше това, което му казваше Бог, щеше да има успех. И естествено Бог веднага подложи Исус Навиев на проверка, като му даде една доста нетрадиционна военна стратегия за победа над Ерихон. Да марширува около града седем дена и после да надуе тръбите, не беше особено популярна военна тактика в дните на Исус Навиев!

Но успехът на Исус Навиев се осланяше на послушанието му към Бога, без значение колко абсурден изглеждаше Божият план. Както виждаме от Исус Навиев 6 глава, успехът на Исус Навиев нямаше нищо общо с обстоятелствата на битката и беше свързан изцяло с послушанието му към Бога. Това трябва да е модел и за теб. Приеми Божието намерение за твоя живот и го следвай с послушание. Ще полетиш право към целта на успеха.

2. Значимост. Ключова идея: Време

Значимостта е въпрос на време. Това, което се забравя с времето, е от малко значение. Това, което се помни за цяла вечност, е от огромно значение. Апостол Павел писа на коринтяните: „Този, на когото работата… устои, ще получи награда“ (1 Коринтяни 3:14). Той поучаваше Тимотей: „Обучавай себе си в благочестие… тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Ако искаш това, което правиш, да има значение, насочи енергията си към значими неща: онези, чиято стойност е за вечността.

Брайън беше пастор на малка църква, когато посети една от лекциите ми в семинара. Беше към средата на тридесетте и женен, когато разбрал, че е болен от рак.

Лекарите му давали не повече от две години живот.

Един ден Брайън дойде да говори с мен.

— Преди десет години някой даде пророчество за мен в църквата — започна той, — че ще извърша велики дела за Бога. Аз съм довел няколко стотин души при Христос, но все още не съм извършил велики дела за Бога. Смяташ ли, че Бог ще ме изцери, за да се изпълни това пророчество?

Зяпнах от изненада

— Ти си довел няколко стотин души при Христос и не смяташ, че си извършил велико дело за Бога? Брайън, познавам няколко много известни пастори на големи църкви, които не могат да се похвалят със същото. Познавам някои големи богослови, които сигурно не са довели и един човек при Христос Ако днес има няколко стотин вярващи благодарение на теб, а те на свой ред са оказали влияние върху не знам колко други хора със своята вяра, аз бих нарекъл това едно велико дело за Бога. (Днес Брайън е при Господа, завършил своето значимо служение да достигне стотици за Христос.)

Един от малкото герои на моя живот е Били Греъм. Стреляли са по него и от дясно, и от ляво, но той е останал верен на своето призвание да проповядва Евангелието. Един ден, преди доста години, го видях случайно да пресича фоайето на „Сенчъри плаца хотел“ в Лос Анжелис Никога не бях го срещал преди това и не можех да пропусна тази възможност.

Настигнах го и му казах: „Искам да говоря с Вас, доктор Греъм, макар да съм само един обикновен пастор“.

Той отвърна топло на моя поздрав, после ме смъмри: „Няма такова нещо „обикновен пастор“.

Беше прав. Няма обикновени пастори, нито пък обикновено дете на Бога. Ние сме заангажирани в един важен бизнес — да събираме съкровища за вечността. Това, което правим и казваме за Христос, колкото и незначително да изглежда за света, има вечна стойност.

3. Реализация. Ключова идея: Роля

За християнина истинското реализиране като личност в живота може да се обобщи с популярния лозунг, който често виждаме залепен на броните на колите: „Цъфти там, където си посят“. Апостол Петър го казва така: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат“ (1 Петрово 4:10). Най-голямото си осъществяване като личности в живота ще намерите, когато откриете своя уникален дар и способности и ги използвате, за да служите на другите и да прославяте Господа.

Бог ми позволи да разбера този основен принцип преди да започна служение, докато работех още като инженер по космическите полети. Знаех, че Бог искаше да бъда негов посланик в Ханиуел, така че започнах сутрешно изучаване на Библията в съседната на кабинета ми зала за боулинг. Съобщението ми за изучаване на Библията беше окачено в офиса само от час, когато един колега, евреин, го свали от стената и ми го донесе с думите:

— Не можеш да водиш тук Исус — възрази той.

— Нямам друг избор — казах аз. — Всеки ден, когато влизам тук, Исус влиза заедно с мен — отговорът не му направи впечатление!

Един от хората, които дойдоха при Христос чрез това изучаване на Библията, стана запален евангелизатор. Той раздаваше брошури навсякъде. Когато напуснах Ханиуел, за да вляза в семинарията, той пое ръководството на събиранията.

Няколко месеца по-късно аз се върнах да посетя приятелите си в групата за изучаване на Библията.

— Помниш ли евреина? — попита ме водачът.

— Разбира се, че го помня — казах аз, като се сетих за неговата груба опозиция на нашето библейско изучаване.

— Ами той се разболя и едва не умря. Аз ходех в болницата при него и го посещавах всяка нощ. В крайна сметка го доведох при Христос

Бях завладян от възторг, когато разбрах, че съм станал духовен дядо. Чувството, че съм осъществил своя потенциал, ме въодушеви. И всичко това, защото започнах с една малка група за изучаване на Библията, където работех в послушание на думите на Павел: „Върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си“ (2 Тимотей 4:5).

Бог е предвидил специално място на служение за всеки от нас Изключително важно за теб е да разбереш точно къде е това място. Ключът е да откриеш онази роля, която заемаш, в която не можеш да бъдеш заменен, и да вземеш решение да поемеш тази роля. От петте милиарда хора на Земята например само ти изпълняваш тази уникална роля на съпруга, бащата, съпругата, майката или детето в твоя дом Бог те е „посял“ там с особена задача да Му служиш, като служиш на семейството си в това обкръжение.

Освен това, само ти познаваш съседите си толкова добре. Ти изпълняваш уникалната роля на Христов представител там, където работиш. Това са твоите мисионерски полета, а ти си Божий работник, който Бог е определил, за да събира жетвата там Най-доброто ти осъществяване като личност ще дойде, като приемеш и заемеш уникалната роля, която Бог е приготвил за теб и дадеш най-доброто от себе си. За жалост толкова хора пропускат своето призвание в живота, докато търсят лична реализация в света Открий своето място в Божието царство, като поемеш ролята на Христов посланик в света (2 Коринтяни 5:20).

4. Удовлетворение. Ключова идея: Качество

Удовлетворението идва от праведния живот и стремежа към качество във взаимоотношенията, услугите и продуктите, с които си обвързан. Целта ти трябва да бъде да можеш да повториш думите н а Павел на лично удовлетворение от това, което Бог го бе призвал да върши: „Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7).

Какво те кара да си недоволен от някого или нещо? Обикновено причината е в незадоволителното качество на взаимоотношенията, услугата или продукта. Често питам хората кога изпитват недоволство. Неизбежният отговор винаги е ниското качество на взаимоотношенията, извършената услуга или произведения продукт.

Задоволството е въпрос на качество, а не на количество. Ще се чувстваш много по-удовлетворен, ако свършиш само няколко неща добре, отколкото ако свършиш много нещо, но безразборно и набързо. Ключът към личното удовлетворение не е в разширяване обхвата на твоите отговорности, а в задълбочаването им чрез стремеж за по-голямо качество.

Същото е вярно и за нашите взаимоотношения. Ако не си доволен от своите приятелства, може би си се раздал прекалено много. Соломон пише: „Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко от брат“ (Притчи 18:24). Може да е приятно да познаваш много хора повърхностно, но всъщност ти е нужно да имаш няколко истински добри приятели, които държат на качествените връзки един с друг.

Точно това ни е оставил за пример и Господ. Той поучаваше множествата и обучи седемдесетте за служение, но най-голяма част от времето си отдели на 12 ученика. От тези дванадесет избра трима — Петър, Яков и Йоан — да бъдат с Него на планината на преображението, на Елеонския хълм и в Гетсиманската градина. И докато страдаше на кръста, Исус заръча на Йоан, може би най-близкия си ученик, да се грижи за майка му. Това е качествена връзка, а ние се нуждаем от удовлетворението, което може да ни дадат едни качествени взаимоотношения.

5. Щастие. Ключова идея: Да искаш това, което имаш

Представата на света за щастие е да имаш това, което искаш. Рекламите по Медисън Авеню ни казват, че се нуждаем от по-бърза кола, от сексапилен одеколон или ред неща, които са по-хубави, по-бързи или по-лесни за използване от тези, които вече притежаваме. Гледаме рекламите по телевизията, четем обявите по вестниците и ни се приисква да имаме най-последната мода, хита и луксозна дрънкулка. И не сме истински щастливи, докато не получим това, което искаме.

Божията идея за щастието се обобщава от простата поговорка: „Щастлив е онзи, който иска това, което има“. Докато гледаме на нещата, които нямаме, ще бъдем нещастни. Но когато започнем да ценим това, което вече имаме, ще бъдем щастливи цял живот. Апостол Павел писа на Тимотей: „Благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; но като имаме храна и облекло, нека бъдем доволни с това“ (1 Тимотей 6:6-8).

Всъщност ти вече притежаваш това, което може да ти даде вечно щастие. Имаш Христос Имаш вечен живот. Обичан си от небесния Отец, който е обещал да снабди всички наши нужди. Нищо чудно, че Библията непрекъснато ни напомня да благодарим (1 Солунци 5:18). Ако действително искаш да си щастлив, научи се да благодариш за това, което имаш, а не да ламтиш за това, което нямаш.

6.  Удоволствие. Ключова идея: Искрена спонтанност

Доколко умееш да се радваш като християнин? Някои хора смятат, че удоволствие е да отидеш в Дисниленд. Да, в Дисниленд можеш да прекараш доста интересно, но обикновено след това се връщаш напълно изтощен и със 100 долара по-малко.

Удоволствието е искрена спонтанност. Вероятно последния път, когато си се забавлявал истински, това е било едно спонтанно непредвидено събитие или дейност. Големите събития и скъпи мероприятия могат да бъдат интересни, но понякога с плановете си и разходите си извличаме от тях всичкото удоволствие. Много пъти съм прекарвал по-весело в един импровизиран бой с възглавници с децата си.

Основна пречка да имаме удоволствия като християни е плътската ни тенденция да си придаваме вид.

Тайната да се наслаждаваме на искрената спонтанност като християни се крие в премахването на пречките. Основна пречка за удоволствията ни като християни е плътската тенденция да си придаваме вид. Не искаме действията ни да изглеждат не на място или хората да ни помислят за по-лоши от другите, затова задушаваме своята спонтанност под образа на лъжливо приличие. Това представлява угаждане на хора, а апостол Павел намеква, че този, който угажда на хора, не е слуга на Христос (Галатяни 1:10).

Наистина ми харесва тази радост без задръжки, която виждам у цар Давид, който позна радостта от Божието присъствие. Той толкова се радваше, че ковчегът на завета се връщаше в Ерусалим, че скачаше и танцуваше пред Господа в тържество. Той знаеше, че в Божието присъствие има радост. Но Михала, неговата жена, сметна, че поведението му е неприлично за един цар и му го каза съвсем недвусмислено. Давид й отвърна: „Пепел на устата ти, госпожо. Аз играя, за да угодя на Бога, а не на теб или някой друг. И ще продължа да играя, независимо дали ти харесва или не“ (Мое перифразиране на думите от 2 Царе 6:21). Както се оказа, Михала получи Божието осъждане в случая, а не Давид (2 Царе 6:23). Ще разберете, че да угаждате на Бога е много по-приятно от това да угаждате на хората.

7. Сигурност. Ключова идея: Поглед към вечните неща

Ключът за сигурността в твоя живот е въпросът умееш ли да разчиташ на вечните неща, а не на временните. Християните често изпитват несигурност, защото се осланят на временни неща, върху които не могат да упражняват контрол. Някои хора например разчитат на парите за материалната си сигурност, вместо да разчитат на Божието обещание да снабди всяка наша нужда. Къде беше най-сигурното място преди няколко години да държиш парите си? Спестяванията и заемните служби. Но много от тях банкрутираха и лъжливата сигурност, която имаха хората, инвестирали там, се разклати.

Сигурността идва само от инвестициите за вечността. Исус каза, че имаме вечен живот и никой не може да ни вземе от ръката Му (Йоан 10:27-29). Апостол Павел заяви, че нищо не може да ни отдели от Бога в Христос (Римляни 8:35-39) и че сме запечатани в Него чрез Святия Дух (Ефесяни 1:13, 14).

Каква по-голяма сигурност от тази? Когато се доверяваш на временни стойности и връзки, винаги ще бъдеш жертва на несигурността, защото тези неща често се провалят. Най-сигурен ще се чувстваш, когато се хванеш здраво за ценностите и връзките, които ще траят докато е жив Бог.

8. Мир. Ключова идея: Разрешаване на вътрешния конфликт

Мир на Земята, благоволение към човеците, това иска всеки. Но никой не може да гарантира външния мир, защото никой не може да управлява другите или обстоятелствата. Народите сключват и нарушават мирните договори с ужасяваща закономерност. Един мирен поход среща друг мирен поход и в крайна сметка двете групи се сбиват и налагат по главите с плакатите си. Семействата се оплакват, че у дома можело да има мир, само „ако той/ тя се промени“.

Ключът към мира е разбирането, че той е преди всичко вътрешен въпрос. Мирът с Бога е нещо, което вече имаш (Римляни 5:1). Това не е нещо, към което да се стремиш; то е нещо, което си получил при своето новораждане. Бунтът срещу Бога е приключил и вътрешният ти свят е завинаги в мир с Бога.

Мирът на Бога е това, което всеки ден трябва да присъства във вътрешния ни свят, макар в света отвън да бушуват бурите (Йоан 14:27).

Много неща могат да нарушат външния свят около теб, защото ти не можеш да контролираш всички обстоятелства и взаимоотношения. Но можеш да контролираш вътрешния свят на своите мисли, емоции и воля, като позволяваш на Божия мир да цари в сърцето ти всеки ден. Дори около теб да цари хаос, Бог е по-силен от всяка буря. На бюрото си държа една малка плочка с надпис: „Нищо не може да ми се случи днес, което Бог и аз да не можем да разрешим“. Личното хваление, молитва и общение с Божието Слово ни проправят пътя към Божия мир (Колосяни 3:15, 16; Филипяни 4:6, 7).

Често ми се случва, когато споделям тези важни осем точки на християнските ценности, да чуя: „Е, да, вярно е, но аз все пак вярвам, че…“ Според какво ще живеят такива хора: според това, което определят за вярно или това, в което „все пак вярват“? Винаги според последното — винаги! Това, в което вярваме, определя как ходим. Все едно, че състезател по голф казва: „Знам, че трябва да променя начина на държане на етика, за да не удрям топката настрани“. Но докато не се опита действително да промени начина на хващане, не можем да смятаме, че наистина вярва в това, което казва Действията разкриват в какво всъщност вярват хората.

Когато прегледа своя живот на вяра и сравни своята ценностна система с тези осем категории, откри ли причини твоите действия да се отклоняват от целта? Готов ли си да промениш ценностната си система, за да насочиш отново ходенето си с вяра към правилната посока?