Продадената Библия
Умрял мъжът на някаква жена на име Линер. За нея настъпило тежко време. За да има достатъчно средства да се препитава, тя била продала вече всичките си накити, част от ценната си мебел. Но получените средства не стигнали за дълго време. „Какво още да продам, вече нищо ценно не остана в къщи?“-мислила си тя. Погледът й спрял в този момент на една Библия в много красива и скъпа подвързия. Тази Библия тя била получила като подарък за сватбата си от родителите си.
Преди години тя я четяла постоянно и винаги получавала вътрешна сила и утешение. Но отдавна Библията само събирала прах върху рафта. Като помислила малко, тя се упътила с Библията към антикварната книжарница. За нея получила немного голяма сума пари, с които закупила разни продукти. Като се прибрала в къщи, нахранила децата си и ги сложила да спят. Но, когато останала сама, овладели я горчиви мисли: как е могла да продаде тази безценна Книга на книгите, и то толкова евтино? Дълго се мъчила и след това решила. Затворила външната врата и се упътила към антикваря да си вземе обратно Библията.
Приближавайки се до магазина, Линер погледнала през прозореца; около масата седели четирима мъже, а антикварят им четял нещо. Тя веднага познала нейната Библия. Видяла, че мъжете се смеят и й станало тежко.
Но след това настъпила тишина. Линер се ослушала; продавачът четял за страданията на Исус Христос, а в очите му заблестели сълзи. След това, той се умълчал, ръката, която държала Библията се отпуснала а неговите приятели тихо се разотишли. Линер със сълзи на очи се върнала в къщи, плачешком коленичила пред своя Спасител и с молитва поискала от Бога прошка, че отдавна била занемарила Библията, а сега даже я и продала.
Когато настъпил новият ден, Господ отново изпратил в сърцето й утешение и увереност. Линер знаела, че Господ и е простил и тя отново може да върви по жизнения си път със своя Любящ Спасител. Тя отново отишла при антикваря за своята драгоценна книга. Била много учудена, когато го заварила да седи на същото място където го била видяла предишната вечер.
Линер мълчаливо се спряла на вратата. Антикварят като я видял казал: „Във вашата книга намерих съкровище, което за мен е по-скъпо от всичките богатства в този свят. Четох цяла нощ. Четох за Божия Агнец (така в Новия Завет се нарича Исус Христос – олицетворение на жертвоприношението на агне), как той е страдал на Голготския кръст, как е умрял. А той е страдал и за мен,… не издържах, паднах на колене. Със сълзи на очи поисках от Исус да ми прости. Когато се изправих, … Драга моя, бях разбрал, че аз съм простен!“
Линер на свой ред му разказала, че в същата нощ и тя отново бе намерила своя път сред житейския мрак. И това, не тя, а самият Господ и го бе показал. Разбира се, продавачът и върнал Библията, а за себе си купил нова. Скоро и неговата жена също намерила мир с Бога и не дълго след това и двамата приели водно кръщение. Такъв спомен от своя жизнен път ни разказа малко преди смъртта си един мисионер, евреин от Страсбург, Яков Август.