Съдържание Цялата книга на една страница

Зазиданата Библия

Преди пробиването на тунела „Санкт-Готхард“ между Италия и Швейцария, всички пътешественици е трябвало да преминават пеша билото на планината, в едната или другата посока.

Един път, група каменари от Лугано заминала на работа в Швейцария. Млад мъж на име Антонио, по пътя завързал разговор с една възрастна дама. Тя започнала да говори с него за Исус Христос, за спасението, но на Антонио дори не му се и слушало. Дамата го помолила да приеме от нея подарък – красива Библия в кожена подвързия. За да не я обиди, Антонио взел подаръка но не започнал да я чете.

По време на престоя си в Глазус, Антонио се наел да работи като строител в голям дом. Работейки заедно с другите, те често се подигравали и присмивали на всичко. Веднаж, като измазвал една стена, Антонио забелязал, че имало отвор, който трябвало да се запуши с мазилка. Тогава, спомняйки си за Библията, която се намирала в денка му с вещи, той се засмял и казал на своите другари:

„Момчета, вижте, ето я оная Библия, която ми подари една дама за която съм ви разправял. Сега ще я зазидам тук в стената.“ Библията едвам влязла в отвора, даже подвързията й се повредила малко. „Вижте, още малко отгоре и…, -смеел се Антонио,-сега ще видя дали Исус Христос може да измъкне тази Библия от тук.“

След свършване на работата, Антонио се прибрал в родината си.

На 10-и май 1861-ва година в Глазус избухнал голям пожар. Изгорели повече от 400 сгради. След това, при възстановяването на разрушеното от пожара, наново били наети работници от Северна Италия. На един майстор-строител, на име Йоанес му било възложено да огледа част от разрушения от пожара град.

Той се заел с работа. Почуквайки весело по стената, Йоанес внезапно спрял. Пред него паднало парче мазилка. За свое удивление, той видял пред себе си пролука в която била сложена книга. Йоанес внимателно я взел в ръце. Оказала се Библия. Как била попаднала там? За Йоанес било много чудно. Някога, той също имал такава и даже бил почнал да я чете, но някой му я бил взел. „Но този път, никой няма да ми я вземе!“ помислил си Йоанес.

От този момент, той започнал да изучава Словото Божие. Всичко, далеч не му било понятно, но все пак, той продължавал да чете с голямо усърдие. След недълго време, той разбрал, че е грешник, но Бог го обича и обръщайки се към Бога, чрез Исуса Христа може да получи прошка за всички свои грехове. През есента, прибирайки се в родината и семейството си, Йоанес радостно разказал, как чрез Библията намерил спасение. От тогава, той посветил живота си за спасяване на други, разпространявайки Божието Слово. Той ходел често с куфар напълнен с Библии до близките села и там раздавал Библиите и разказвал на хората за спасението.

Един път той дошъл до селото, където живеел Антонио. Както винаги наредил щанд с Библии. По едно време, край него минал Антонио, спрял се и казал: „У, Библии! Не ми трябват те на мен. Имах аз една в Глазус, но я зазидах в стената на къщата, която строяхме. Напълно съм уверен, че никакъв Христос не може да я измъкне от там!“

Йоанес погледнал сериозно Антонио и се досетил с кого има работа. „Бъдете внимателен млади момко, казал Йоанес, лесно е на човек да се подиграва. А какво ще кажете ако ви покажа вашата Библия?“

Антонио се разсмял: „О, аз и сега мога да я разпозная. Но съм напълно уверен, че Христос не може да я извади от стената!“

Йоанес извадил Библията и запитал: „Ще познаете ли вашата Библия?“ Антонио бил толкова смаян, че вижда своята Библия, и не можел да отговори. А Йоанес продължил: „Това е направил Бог, за да можете да се убедите, че Той е жив! Христос иска и вас да спаси!“

Тези думи така ожесточили Антонио, въпреки, че съвестта му го обвинявала. Тогава, той повикал приятелите си с които разбили щанда с Библиите, самия Йоанес набили и бързо се изпокрили между притеклите се жители на селото. От този момент Антонио започнал да пие още повече. Един ден, като бил на работа в нетрезво състояние, Антонио паднал от скелето, от 17 метра височина, наранил се тежко и бил откаран в болницата.

Йоанес узнал за случилото се. Той купил букет цветя и посетил Антонио в болницата. Посещението направило дълбоко впечатление на Антонио, но сърцето му останало каменно.

Всяка седмица Йоанес посещавал Антонио и много му разказвал за Библията. Постепенно, отначало от скука,’ после от интерес, Антонио започнал да чете Божието Слово. Когато прочел в посланието до евреите (12:5-6): „… не пренебрегвай Господните наказания и не унивай, когато те изобличава, защото Господ, когото обича, този и наказва.“ Антонио разбрал, че Господ дълго чука в сърцето му и с наведена глава и съкрушено сърце поискал от Бога прошка.

Въпреки, че от тогава Антонио не можел повече да работи по своята специалност, поради повреденото си бедро, той бил щастлив, че душата му намерила изцеление в Исус Христос. Наскоро след оздравяването си, той си намерил по лека работа, оженил се за дъщерята на Йоанес, който му станал не само тъст, но и най-добър приятел.

Антонио е отдавна в небесната си родина, при Бога, а зазиданата Библия е най-голямото наследство, което е останало от него за неговите потомци.

следваща глава Изпечената Библия