Съдържание Цялата книга на една страница

Далечен път

Това се случило в една нощ. В пустинята, през пясъчните дюни и бодливи храсталаци се движел керван от камили. Навсякъде царяла тишина, само от време на време се чувало виенето на чакали.

Двама араби-водачите на кервана носели по един пистолет на всеки хълбок. Предстоял опасен път, тъй като, племената на бедуините, които живеели в пустинята постоянно враждували помежду си.

Недалеч от арабите яздел и един европеец.

Внезапно отпред блеснал огън. Керванът се натъкнал на враждебно настроено племе бедуини. Започнала престрелка. Мъжете скочили от седлата, с ръка на пистолетите. Европеецът също хванал двуцевната си пушка. Раздал се залп, а след това, всичко затихнало. Мъжете бързо яхнали камилите си и се отправили колкото може по-бързо напред.

Що за хора били това? Какво ги било подбудило да тръгнат на толкова опасно пътешествие през пустинята на Синайския полуостров? Приключения ли търсели? Не! Европеецът – граф фон Тишендорф от Лайпциг имал само една цел. Той искал да достигне до манастира в планината Синай. Започнал пътешествието си от Египет, където наел керван, защото бил чувал, че в манастира се намирали най-старите библейски манускрипти (ръкописи).

Въпреки, че текстът на Стария Завет е вече установен от столетия насам, са намерени във форма на стари манускрипти още стотина екземпляра на Новия Завет. Някои от тях се отнасят към четвъртото столетие след Р. Хр. Въпреки, че Тишендорф бил изучил всичко открито до този момент, той търсел още по-древен манускрипт, който бил по-близко до оригинала, написан от апостолите. Всъщност, работата се състояла само в няколко маловажни думи, но той искал да притежава по-достоверни манускрипти.

И ето, опасният път дошъл към своя край. Керванът най-после се добрал до манастира.

Тишендорф бил изкачен в кошница до непрестъпно високия вход на манастира, който така се предпазвал от нежелани гости. И само тогава, той влязъл във връзка с монасите и получил възможността да се рови, колкото си иска, в огромната, стара, манастирска библиотека.

Минали няколко седмици, откакто Тишендорф започнал проучванията си. Но не намирал нищо, което да представлява интерес за него. Може би това толкова дълго и уморително пътешествие да е било напразно? Той взел решение да се върне. И пред самото заминаване, в една картонена кутия, Тишендорф намерил няколко пергамента, изписани с красив почерк и то така чисто и красиво, както не бил виждал никога до сега. Това копие било толкова старо, че по всяка вероятност било писано веднага след смъртта на апостолите, а може би даже да е било препис от самия оригинал.

При следващите си посещения в манастира в 1859-а година, след търпеливи и старателни издирвания, той намерил в една монашеска килия, останки от ръкопис. Ръкописът представлявал 346 страници, всяка една от тях е била цяло състояние.

По такъв начин бил направен правилен превод на Новия Завет.

Тишендорф взел със себе си целия ръкопис и това било най-ценното нещо, което могъл да направи през целия си живот.

Всичко да се даде на печат, за да може всеки, който има желание да изучава Словото.

Тези ръкописи се наричат: Кодекс Синаитикус, защото са намерени в Синай. До този момент, те се намират на съхранение в Лондонския музей.

Преводът на Библията е трудна работа. Еврейският и гръцкият език от онова време са се пишели само с главни букви и много близко една до друга, без точки и запетайки. Голямо изкуство е да се разбере къде започва ново изречение.

Освен това, в еврейския език, където не се пишат гласните (а, е, и …), а само съгласните (б, в, г…), гласните букви трябва да се подразбират. Първата книга на Мойсей, ако беше написана днес, би изглеждала така: ВНЧЛТБГСТВРНБТЗМТ.

Би ли могъл от тази поредица да прочетеш следното изречение: „В началото Бог сътвори небето и земята“? Затова трябва много да сме благодарни на тези учени, които са издирили, и превели старите ръкописи.

Преди всичко, най-голямата работа е свършил великият реформатор Мартин Лутер, когато превел Библията. След него, много усърдни учени са превеждали Библията отново и отново, за да ни дадат точния й превод.

следваща глава Кумранските пещери