Предисловие

Нямам намерение да обяснявам как попаднаха в ръцете ми писмата, които сега предлагам на читателите.

Съществуват две еднакво сериозни, макар и противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, че те съществуват. Другата е да вярват, че ги има, и да проявяват прекален и нездрав интерес към тях. Самите те са еднакво доволни и в двата случая и приветстват с еднаква радост както материалиста, така и магьосника. С такъв ръкопис, какъвто е използван в тази книга, може да се сдобие всеки, който е разбрал как става това. Но злонамерени или раздразнителни хора, които биха го използвали по неподходящ начин, няма да го научат от мен.

Съветвам читателите да помнят, че дяволът е лъжец. Не всичко, което Душевадецът казва, трябва да се приема за чиста монета, даже и от неговата собствена гледна точка. Не съм се опитвал да разкривам самоличността на хората, споменати в писмата. Все пак, мисля си, че едва ли е възможно образите на отец Ежсън, да речем, или на майката на пациента, да са напълно достоверни. Самозалъгването е често явление не само на Земята, но и в Ада.

В заключение трябва да прибавя, че не съм правил никакви опити да установя хронологията на писмата. По всичко личи, че седемнадесето писмо е написано преди въвеждането на купонната система, но като цяло сатанинският метод на датиране изглежда няма връзка със земното време и затова не съм се опитвал да го възпроизвеждам. Историята на Втората световна война, освен доколкото се случва от време на време да повлияе на душевното състояние на някой човешки индивид, очевидно изобщо не е интересувала Душевадеца.

К.С. Луис

Магдален Колидж

5 юли 1941

следваща глава Първо писмо