Девето писмо

Драги ми Горчилко,

Надявам се, че от последното ми писмо си се убедил, че периодът на „скука“ или охладняване, който пациентът ти в момента преживява, няма сам по себе си да ти  осигури душата му, но трябва да бъде използван по подходящ начин. Сега ще ти обясня под каква форма може да стане това.

На първо място, винаги съм установявал, че периодите на спад в човешкия закон на махалото предлагат идеални условия за всякакви чувствени изкушения и особено за секса. Това може да ти се стори странно, понеже е естествено в периодите на подем да има повече физическа енергия, и поради това и повече потенциален апетит. Не забравяй обаче, че тогава и съпротивителните сили са най-големи. Здравето и доброто настроение, които би могъл да използваш, за да предизвикаш сладострастие у пациента, могат също така, за жалост, твърде лесно да бъдат похабени в работа, игра, размисъл или невинна веселба. Атаката има далеч по-големи шансове за успех, когато целият вътрешен свят на човека е мрачен, студен и пуст. При това трябва да се отбележи, че сексуалността по време на спад е качествено малко по-различна от онази във върховите периоди. За нея е много по-малко вероятно да доведе до блудкавото явление, което човеците наричат „влюбване“, много по-лесно клони към перверзии и е далеч по-малко замърсена с ония щедри и творчески, и даже духовни съпътстващи белези, които често правят човешката сексуалност така разочароваща. Същото важи и за другите желания на плътта. Много по-вероятно е да превърнеш твоя човек в непоправим пияница, ако му тикнеш питието в ръката като успокоително средство, когато е унил и изтощен, отколкото, ако го накараш да пие, когато се весели с приятели, когато е щастлив и в добро настроение. Никога не забравяй, че когато си имаме работа с което и да е удоволствие, в здравословната му, умерена и удовлетворяваща форма, в известен смисъл ние се намираме на територията на Врага. Зная, че не една душа сме спечелили с помощта на насладите. И при все това те са Негово изобретение, а не наше. Той е Създателят на удоволствията; всички наши изследвания до този момент не са ни дали възможност да произведем нито едно. Единствената ни възможност е да караме хората да се отдават на удоволствията, създадени от Врага, във време, или по начин, или в степен, които Той е забранил. Следователно, ние трябва винаги да се стараем да ги отдалечаваме от естественото състояние на всяко удоволствие и да го тласкаме към възможно най-неестествената, най-малко напомняща за Създателя си и най-неудовлетворяваща форма. Непрестанно нарастващ глад за едно непрестанно намаляващо удоволствие – това е формулата. Този начин е по-сигурен и е проява на по-добър стил. Да вземеш душата на човека, без да му дадеш нищичко в замяна – ето това истински радва сърцето на Нашия Отец. И тъкмо периодът на спад е най-подходящ за начало на този процес.

Съществува обаче един още по-добър начин за използване на спада. Става дума за начина, по който го възприема самият пациент. Както винаги, първата крачка е да попречиш на познанието да достигне до ума му. Той не бива да подозира за съществуването на закона на махалото. Накарай го да смята, че първите възторзи от обръщението му вероятно е трябвало да продължат и дори да траят вечно, и че сегашната липса на интерес е едно точно толкова постоянно състояние. След като здраво фиксираш това погрешно схващане в ума му, можеш да продължиш по няколко различни начина. Всичко зависи от това дали твоят човек е от хората, които лесно падат духом и могат да бъдат изкушени към отчаяние, или пък е от хората, склонни към самозалъгване, които лесно можеш да убедиш, че всичко е наред. Първият тип все по-рядко се среща сред човешките същества. Ако случайно пациентът ти спада към него, всичко е много лесно. Само не трябва да му позволяваш да се среща с опитни християни (което в наши дни е лесна работа), да насочиш вниманието му към подходящите пасажи в Писанието и после да го накараш да се заеме с непосилната задача да си възвърне предишните чувства с усилие на волята. Така играта е наша. Ако е от по-оптимистичния тип хора, ще трябва да го накараш да се примири с настоящия нисък градус на духа си и постепенно да свикне с него, като убеди сам себе си, че в крайна сметка той не е чак толкова нисък. След една-две седмици ще го накараш да се запита дали пък първите дни след повярването му не са били малко невъздържани. Внушавай му „умереност във всичко“. Щом го докараш до състояние да смята религията за „много добро нещо, но в известни разумни граници“, вече можеш да бъдеш доста спокоен за душата му. Уморената религия е точно толкова полезна за нас, колкото и липсата на религия. Даже е по-забавна.

Друга възможност е директната атака срещу вярата му. Ако си успял да го убедиш, че спадът е нещо постоянно, нима не можеш да му внушиш, че „религиозният му период“ проста ще отмине подобно на всички останали предишни периоди в живота му? Естествено, няма разумен начин да се стигне логично от твърдението: „Това вече не ми е интересно“ до твърдението: „То не е вярно“. Но, както ти казах и преди, ти трябва да разчиташ не на логиката, а на жаргона. Самата дума период много вероятно ще изиграе номера. Предполагам, че съществото вече е преживяло доста такива периоди – с всички тях е така – и че то всеки път чувства известно превъзходство и снизхождение към периода, от който е излязло, не защото го е разкритикувало, а просто защото този период е в миналото. (Вярвам, че не пропускаш да го захранваш добре с мъгляви идеи за Прогрес, Развитие и Историческа гледна точка, както и че му даваш да чете купища биографии на свои съвременници. Хората, описани в тях, постоянно излизат от периоди, нали така?)

Схващаш ли идеята? Не му разрешавай да се замисля над очевидната антитеза между Истина и Неистина. Хубави неясни изрази от рода на: „Това беше просто един етап“ и: „Преживял съм всичко това“ могат да се окажат полезни, и не забравяй благословената дума „младежки“.

Твой любящ чичо

Душевадецът

следваща глава Десето писмо