Двадесет и второ писмо

Драги ми Горчилко,

Значи така! Твоят човек е включен, и то по възможно най-вредния начин – при това в някакво момиче, което дори не се споменава в доклада ти. Може би ще ти е интересно да научиш, че дребното недоразумение с тайната полиция, което ти се опита да ми навлечеш заради някои непредпазливи изрази в едно от писмата ми, вече е изгладено. Ако си разчитал по този начин да си осигуриш помощта ми, криви са ти били сметките. Ще си платиш за това, както и за другите си гафове. А междувременно ти изпращам една брошурка, току-що издадена, за новия поправителен дом за некадърни изкусители. Тя е богато илюстрирана и няма да намериш в нея нито една скучна страница.

Прегледах досието на това момиче и съм ужасен от онова, което открих в него. Не само че е християнка, но и при това каква – подла, прикрита, престорено усмихната, предвзето скромна, мълчалива, плашлива, бледа, безлична, девствена и неопитна госпожица. Нищожна гадинка. Повръща ми се от нея. Тя вони и те попарва само като й четеш досието. Побеснявам, като си помисля как светът е тръгнал към провала. Да беше едно време, щяхме да я хвърлим на лъвовете. Такива като нея само за това са създадени. Не че и там ще свърши много работа. Двулична малка измамница (познавам ги тия), която изглежда, като че ще припадне, ако види кръв, а после умира с усмивка. Мошеничка отвсякъде. Прилича на същинска божа кравичка, и все пак има саркастичен ум. Същество, което би сметнало МЕН за смешен! Долна и безлична лъжеморалистка, и все пак е готова да се обеси на врата на тоя мухльо като всяко друго животно за разплод. Защо Врагът не я прокълне за това, щом е толкова побъркан на тема девственост, вместо само да гледа и да се хили?

Всъщност дълбоко в сърцето Си Той е хедонист. Всичките тия пости, бдения, клади и кръстове са само за фасада. Или са просто пяна на морския бряг. В открито море, в Неговото море, има наслади и още наслади. Той не пази това в тайна. С дясната си ръка е готов да раздава „вечни наслади“. Пфу! Не смятам, че Той има и най-малка представа за оная висша и строга мистерия, до която ние се издигаме в Скръбните Видения. Той е вулгарен, Горчилко, и има буржоазен манталитет. Напълнил е целия Си свят с наслади. Има толкова неща, които хората могат да вършат по цели дни, без Той да има нещо против – могат да спят, да се къпят, да ядат, да пият, да се любят, да се молят, да се забавляват и да работят. Всичко трябва предварително да се изкриви, за да ни влезе в работа. Нашата борба се води при жестоки и неизгодни условия. Нищо естествено само по себе си не е на наша страна. (Не че това те оправдава. Скоро ще си разчистя сметките с тебе. Винаги си ме мразил и си бил нагъл, когато ти е стискало.)

Освен това, той, твоят пациент, разбира се, ще се запознае със семейството на тая жена и с всичките им приятели. Не можа ли да видиш, че самият дом, в който тя живее, е такъв, че той никога не биваше да прекрачва прага му? Цялото място е пропито с онзи смъртоносен аромат. Даже и градинарят им, макар че работи там само от пет години, вече е започнал да го попива. Дори и гостите им, след като са прекарали там само уикенда, отнасят със себе си малко от тази миризма. И кучето, и котката им са напоени от нея. И къщата е изпълнена с неразгадаема тайнственост. Ние сме сигурни (това е основен принцип), че всеки член на семейството трябва да използва останалите по някакъв начин – само че още не можем да разберем как. Те ревниво пазят, почти като самия Враг, тайната на онова, което се крие зад претенцията за безкористна любов. Цялата къща заедно с градината са една голяма гнусотия. Тя по отвратителен начин прилича на представата, която един от техните писатели има за Небето: „Там, където има само живот, и затова всичко, което не е музика, е тишина.“

Музика и тишина – как ги мразя и двете! И колко трябва да сме благодарни, че откакто Нашият Отец влезе в Ада (макар и това да беше по-отдавна, отколкото човеците могат да изразят, смятайки в светлинни години), нито сантиметър от пъкленото пространство и нито миг от пъкленото време не е отстъпен на която и да е от тези две омразни сили и навсякъде тук царува шумът. Шумът е великият динамизъм, концентриран израз на всичко мъжествено, безмилостно и тържествуващо. Единствено шумът ни спасява от глупави угризения, отчайващи скрупули и невъзможни жевария. Накрая ще потопим в шум цялата Вселена. Що се отнася до Земята, вече сме постигнали големи успехи. Тишината и музиката на Рая накрая ще бъдат заглушени! Признавам обаче, че засега все още не сме достатъчно шумни. Изследванията продължават. А през това време ти, противно, малко…

(Тук ръкописът се прекъсва и надолу продължава с друг почерк.)

Както се бях увлякъл в писмото, установих, че по невнимание съм си позволил да се превърна в голяма стоножка. Затова диктувам останалото на моя секретар. Сега, след като трансформацията е пълна, осъзнавам, че това е периодично явление. Даже един от тях, поетът Милтън, го е описал по доста изопачен начин, прибавяйки нелепото твърдение, че тези промени в облика ни били „наказание“, наложено ни от Врага. Един по-съвременен писател, някой си Шоу, изглежда все пак е проумял истината. Преобразяването е чисто вътрешен процес и представлява славно проявление на онази Жизнена Сила, пред която Нашият Отец би се прекланял, ако бе способен да боготвори нещо друго освен себе си. В сегашния си вид съм още по-нетърпелив да те видя и да те прилепя към себе си в неразривна прегръдка.

(Подписано) Крастожаб

От името на негово Бездънно Нисочество Заместник-завеждащ Отдел

Душевадецът, чл. кор., проф., и пр.

следваща глава Двадесет и трето писмо