Двадесето писмо

Драги ми Горчилко,

С огромно неудоволствие забелязвам, че Врагът, поне засега, е сложил насилствено край на преките ти атаки към целомъдрието на пациента ти. Би трябвало да знаеш, че в крайна сметка Той винаги постъпва така и трябваше да ги прекратиш, преди да се стигне дотук. Защото при това положение пациентът ти е разбрал опасната истина, че тези атаки не траят вечно. Следователно ти няма да можеш да използваш отново най-доброто ни оръжие – вярата на невежите човеци, че няма надежда да се отърват от нас, освен като ни се предадат. Предполагам, че вече си се опитал да го убедиш, че целомъдрието е нездравословно.

Все още не съм получил от теб доклад за младите жени от квартала му. Искам го незабавно, защото, ако не успеем да използваме сексуалността му, за да го направим развратен, ще трябва да я използваме, за да го подтикнем към един желателен брак. Междувременно, бих искал да ти дам някои насоки относно типа жена (имам предвид физическия тип), в който трябва да го насърчиш да се влюби, ако „влюбването“ е най-доброто, което можем да уредим.

Разбира се, принципното решение на този въпрос ни се дава наготово от духове, стоящи далеч по-ниско в йерархията от теб и мен. Задача на тези големи майстори е да създават във всяка епоха една всеобща погрешна представа за тъй наречения сексуален „вкус“. Те постигат това като действат чрез ограничения кръг от популярни художници, моделиери, актриси и рекламни агенти, които определят модния тип. Целта е хората да бъдат отклонявани от онези представители на другия пол, с които е най-вероятно бракът им да бъде духовно плодотворен, щастлив и плодовит. По този начин в течение на векове сме успявали да тържествуваме над природата до такава степен, че сме способни да направим някои второстепенни отличителни белези на мъжа (например брадата) неприемливи за почти всички жени; и в това се крие много по-голяма полза, отколкото предполагаш. Що се отнася до мъжкия вкус, приложили сме доста по-големи вариации. По едно време го насочвахме към внушителния и аристократичен тип красота, като смесвахме мъжката суетност с техните желания и подтиквахме човешкия род да се размножава предимно от най-арогантните и разпътни жени. Друг път избирахме един пресилено женствен тип, слаб и изнежен, така че глупостта и малодушието, както и всичката предвзетост и умствена недостатъчност, свързани с тях, да ни възнаградят. В момента сме избрали тъкмо обратната посока. Епохата на джаза зае мястото на епохата на валса и сега караме мъжете да харесват жени, чиито тела едва се отличават от момчешките. И понеже този тип красота е още по-преходна от останалите, успяваме да засилим още повече хроническия ужас на жените от остаряването (резултатите са отлични) и правим жената по-малко склонна и по-неспособна да ражда деца. И това не е всичко. Ние устроихме едно сериозно повишаване на свободата, която обществото допуска при изобразяването на привидната голота (не истинската голота)  в изкуството, както и при откриването й на сцената или на плажа. Разбира се, всичко това е фалшиво. В масовото изкуство фигурите са неправдоподобни, а истинските жени в бански костюми или трика са всъщност ужасно пристегнати и измъчени, за да изглеждат по-стройни и стегнати и с по-момчешки вид, отколкото природата позволява за една зряла жена. А в същото време съвременният свят се учи да вярва, че това е „естествено“ и „здраво“ и е завръщане към природата. В резултат на това ние все повече насочваме желанията на мъжете към нещо, което не съществува, придаваме все по-голяма важност на ролята на окото за сексуалността и правим изискванията му все по-невъзможни. Лесно можеш да предвидиш какво ще последва!

Засега това е генералната стратегия. Но в тези общи рамки ще видиш, че е възможно да насочваш желанията на пациента в една от две посоки. Ако внимателно се вгледаш в кое да е човешко сърце, ще откриеш, че той е преследван от поне две въображаеми жени – от една земна и една пъклена Венера – и че желанието му е качествено различно в зависимост от обекта. Към единия тип желанието е такова, че естествено се подчинява на Врага – лесно се смесва с милосърдие, с готовност се съгласява на брак и е цялото озарено от онази златиста светлина от благоговение и естественост, която ние така ненавиждаме. Има и друг тип, към който желанието е чисто животинско, и това на мъжа му харесва. Най-голямата полза от този тип жена е възможността мъжът като цяло да бъде отдалечен от брака, но дори и да се ожени за нея, той ще бъде склонен да се отнася към нея като към робиня, като към идол, или като към съучастница. Любовта му към първата може и да го доведе до онова, което Врагът нарича зло, но само случайно. Той ще съжалява, че тя е съпруга на друг и ще страда, че не може да я обича законно. Но в любовта към втория тип той ще се стреми да усети злото, което да придаде онзи „тръпчив привкус“ на чувствата му, който той търси. В лицето й ще го привлича животинското, мусенето, лукавството, жестокостта, изписана по него. А тялото й ще го привлича с нещо съвсем различно от онова, което би определил като красота; с нещо, което в момент на здравомислие дори би нарекъл грозно, но благодарение на нашето изкуство то въздейства на оголения нерв на тайната му страст.

Истинската употреба на пъклената Венера несъмнено е като проститутка или любовница. Но ако твоят човек е християнин и е бил обучен в безсмислиците за неустоимата и всеопрощаваща „любов“, често може да бъде накаран да се ожени за нея. И наистина си струва да го направиш. Ще си претърпял неуспех, що се отнася до разврата и чистия порок. Но има и други, по-заобиколни начини да се използва сексуалността на един мъж за неговото погубление. А между другото, не те са само ефикасни, но и приятни. Предизвиканото от тях нещастие е много трайно и интензивно.

Твой любящ чичо

Душевадецът

следваща глава Двадесет и първо писмо