в момента четеш
Пеещият Бог Сам Стормс 

6 – Чисто досие

ТОЙ ТРЯБВАШЕ да знае по-добре. Той никога не трябваше да остава в къщи сам докато армията му се сражаваше на бойното поле. Той никога не трябваше да се мотае късно през нощта на своя покрив. Той никога не трябваше да поставя очите си на тази красива дама. Той никога не трябваше да изпитва за това коя беше тя, нито трябваше да изпраща за нея, нито пък трябваше да спи с нея. Той трябваше да знае по-добре.

Но цар Давид съгреши, и Витсавее забременя.

Той трябваше да знае по-добре. Той никога не трябваше да се опитва да насилва съпруга на Витсавее, Урия, да спи с нея, надявайки се, че той ще помисли, че детето е негово. Той никога не трябваше да нарежда за смъртта на Урия. Той трябваше да знае по-добре.

Но цар Давид съгреши, и Урия умря.

Той трябваше да зная по-добре. Предавайки се на прелюбодейство с Витсавее той трябваше да признае своя грях пред Господа. Но той не го направи. Нареждайки да убият Урия, нейния съпруг, той трябваше да изповяда своето престъпление. Но той не го направи.

Той стоеше мълчалив за своя грях. Той го премълча. Той го набута дълбоко навътре, мислейки, че ще бъде добре. Той игнорира силното бутане на неговото сърце. Той отхвърли болката в своята съвест.

Тогава един ден пророк Натан разказа на Давид една история. Тя беше за един богат човек, който открадна едничкото малко агънце на един беден човек вместо да вземе овца от своето огромно стадо. ”Със сигурност този човек заслужава да умре!” извика разярено Давид.

С костелив пръст насочен в Давидовия нос, Натан хладнокръвно заяви, ”Ти си човекът!… Защо   презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена” (2 Царе12:7, 9).

Давид трябваше да знае по-добре.

Прелюбодейството и убийството правят една сензационна история. Много телевизионни мини сериали се стрелват към върха на крилете на тези две неща. Рядко, обаче, Холивуд описва терзанието и бъркотията, които те причиняват. Чуйте какво казва Давид в Псалм 32 за въздействието от този грях докато е забирал не изповядан и не простен в неговото сърце. Тогава чуйте много внимателно въпреки това песента на Божията прощаваща любов.

Потулен грях

Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша.

-Псалм 32:3-4

Някой описва терзанието на Давид като “вътрешната мизерия на нараненото сърце.” Давид “мълчеше” за своя грях. Той игнорира гласа на Святия Дух и потули острото осъждане, което пробождаше често неговата съвест. Той отказа да се справи открито и честно и прямо с Бог. Той не се изправи пред своя грях. Той живееше под измамата, че ако той някак си забрави за него, Бог също ще забрави.

Давид описа въздействието от своя грях с физически термини. Някои мислят, че това е метафорен език,  в който Давид използва физически симптоми за да опише своeто духовно терзание. Докато това е възможно, аз предполагам, че Давид чувстваше тежестта от своя грях и в тялото си.

Това, което виждаме тука е закон на живот в Божието слово. Ако ти потискащ грях в своята душа той накрая ще изтече като киселина и ще разяде костите ти. Неизповядания грях е като гноясала рана. Ти можеш да го игнорираш за малко, но не за винаги.

Физическите ефекти от неговите духовни избори са мъчително формулирани. Имаше разпръсване: ”Разложиха се костите ми” (сравни с Псалм 6:2). Имаше страдание: ”от стенанието ми цял ден.” И Давид беше изразходен: ”Жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша .” Като растение изсушено под жаркото пустинно слънце, така беше изсушен Давид и изразходен от потулването на своя грях.

С други думи, той беше напълно буквално болен поради неговото отказване да “стане чист” с Бог. Тялото му го болеше понеже душата му беше в бунт. Духовните решения винаги имат физически последици. ”Испанската Инквизиция,” пише Чарлз Спърджън, ”с всички свои изтезания не е била нищо в сравнение с тежестта държана в сърцето.”

Бог просто няма да остави своите деца да съгрешават безнаказано. Това беше, в същност Божията ръка, която тежеше върху сърцето на Давид. Да съгрешаваш без да усещаш болката от Божията дисциплинираща ръка е белег, че си незаконороден. (Виж глава 8-ма..)

Всеки от нас може да се идентифицира със съпротивата на Давид. Никой не харесва да допусне, че е в грешка. Никой не се наслаждава да изповядва грешка, много по-малко нещо толкова сериозно като прелюбодейство и убийство.

Нашата малка дъщеря, Йоанна, беше 7 годишна когато срещна изпитанието от поставянето на първия си научен проект. Това не беше особено трудна задача. Тя трябваше да посади няколко бобени зърна в буркан, снабдявайки ги с достатъчно вода и светлина, и тогава да отговори на простия въпрос, ”Ще поникнат ли?”

След като пита всеки в семейството за неговото мнение, тя избра да каже не. На следващата сутрин тя бързо се втурна към буркана за да открие, за свой пълен ужас, че бобените зърна бяха наистина поникнали. Тя беше казала, че последната част на проекта е да запише своите открития.

“Напиши, ‘Аз сгреших за зърната,’” каза й майка й.

“Не! Не искам да кажа, че съм сгрешила!”

“Но Йоанна, ти сгреши. Ти каза, че бобените зърна няма да поникнат, но те поникнаха. Така че напиши го.”

“Не! Не искам да кажа, че съм сгрешила!”

“Йоанна!”

“Не!”

Ние бяхме  в безизходно положение. Нейното решение ни удиви. Нещо в тази малка душа се ужаси с див отказ открито да признае грешката си. Проекта беше в опасност. Ние не знаехме какво да правим когато нейната по-голяма сестра, Мелани, дойде до спасението. Ветеран в много научни проекти, тя беше пресметнала начин да отстрани проблема.

“Йоанна, ти не трябва да казваш, че си сгрешила. Просто напиши, ’Моите хипотези бяха неправилни.’”

Несъмнено без обяснение на значението на тези думи, Йоанна извика, ”Да! Това звучи добре.

Никой, нито 7 годишен първокласник нито царя на древния Израел, го привличаше мисълта за изповед. Облицоването на нашите грешки, без значение както в случая с Йоанна, или морални както в случая с Давид, причинява ужасно безпокойство.

Но има добри новини! Псалм 32 не  е главно за  агонията от отричането и болката от потискането. Той е за радостта и благословението от прощаващата любов!

Изповядан грях

Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит! Блажен човекът, на когото ГОСПОД не счита беззаконие, и в чийто дух няма измама…. Изявих Ти греха си и вината си не скрих. Казах: Ще изповядам престъпленията си на ГОСПОДА. И Ти прости вината на греха ми.

 -Псалм 32:1-2, 5

Ти говориш за изповядване! Давид претърси своя речник за всяка дума за грях, която можеше да намери. Той нарича това, което направи престъпление (ст.1), дума, която се отнася за бунтовната и нелоялна природа в неговите действия. Той нарича това, което направи грях (ст.1), дума, която сочи към всяко действие, което пропуска знака на разкритата Божия воля. И той нарича това вина (ст.5), това е като да се каже, нечестно действие; съзнателно намерение да се отклониш от това, което е правилно.

Защо мислите Давид отиде до такива словесни подробности за да опише своя грях? Аз чувствам, че той направи това за да наблегне, че всеки грях, всякакъв грях, каквато и да е причината или характера, без значение колко е малък или голям, таен или публичен, умишлен или неумишлен, всеки грях може да бъде простен!

Давид също използва три различни думи за да опише своята изповед. Той изяви греха си на Господа. Той отказа да скрие вината си. Той беше решен да изповяда престъпленията си (ст.5).

Нищо не беше задържано. Няма отрязване на ъгълчета. Няма компромис. Той стана напълно чист. Всички долапи на неговата душа бяха изпразнени. Всички малки черни книги бяха отворени и прочетени на висок глас. Неговата изповед е като отваряне на шлюзите на язовир. Той може да бъде мръсен в началото, но освобождаването на постоянно увеличаващ се натиск е живот за неговото обременено сърце.

Три различни думи за грях. Три различни думи за изповед. Но, което е още по-добре, три различни думи за прощение!

Блажен онзи, чието беззаконие е простено (ст.1). Думата буквално означава “да понеса.”

Давидовия грях, моя грях, твоя грях, е като угнетителен товар, от който ние копнеем да бъдем облекчени. Прощението вдига товара от нашите рамене.

Блажен онзи, чийто грях е покрит (ст.1). Това е сякаш Давид казва, ”О, скъпи Татко, каква радост е да знам, че ако аз само пожелая да разкрия моя грях и да не го крия, Ти ще го пожелаеш!”

Давид не възнамеряваше да внушава, че неговия грях е просто замаскиран от зрителното поле, но някак си все още присъства за да го обвинява и да го проваля. Насочването на вниманието е, че Бог не го вижда повече. Той го е покрил от всяко зрително поле.

Блажен е мъжът или жената, младият или старият, на когото Господ не вменява или не счита грях (ст.2). Никакъв запис не е запазен. Бог не е духовно лице, което отбелязва резултата при състезание за тези, които търсят Неговата прощаваща благосклонност!

Радостта от прощението

СКИТАЛ ЛИ СИ СЕ НЯКОГА безцелно в “Гравирано Скициране?” Аз никога  не съм бил много добър с това. Аз не съм артист с някакво разтягане на въображението. Гравираното Скициране е направено за хора като мен. Ако не харесваш това, което си нарисувал, и по-специално ако не искаш да бъдеш смутен ако някой го види, ти просто слагаш паравана и твоята творба на изкуството изчезва!

Това е груба и проста илюстрация, но това е изцяло като това, което Бог прави с твоя грях когато Той дава прощение. През курса на нашето земно съществуване ние скицираме отвратителен сценарий на грях и бунт и неблагодарност и завист и похот. Там е това, ярко отпечатване на паравана на нашите души.

Но когато ние изповядаме нашия грях, както Давид направи, Божията любяща и милостива ръка килва играчката, и плочата е изчистена! Няма значение колко често се обръщаме за да обезобразим нашия живот с отвратителни картини на омраза и гняв и гордост и завист, Бог е верен да килне  паравана. Всичко, което е необходимо е изповед. Всичко, което е необходимо е кръвта на Христос.

Но не вземай моите думи за това. Чуй това, което Самият Бог казва: “Аз, Аз съм, който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти”(Ис.43:25). Когато ние изповядаме нашия грях и помолим за кръвта на Господ Исус, Бог обещава никога отново да не го изтъква, нито пред Себе Си, нито пред теб, нито пред другите. Това е прощение! Това е любов!

Бог не е свършил все още. Той дава друга илюстрация за да направи Своето посочване. Езекия го поставя по този начин:

Ето, за добро имах горчива скръб. И ТИ възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.

-Исая 38:17

Бог е взел твоя грях и го е хвърлил зад гърба Си. Всичко, което Той вижда сега когато  гледа теб е благословената праведност на Собствения Си скъп Син, Господ Исус Христос. Такава е любовта на прощението.

Още ли не е достатъчно добро? Още ли не е убедително? Още ли се страхуваш, че твоите грехове ще работят в теб? Тогава чуй внимателно словото на пророк Михей. Той има нещо важно да каже за Бога, който имаме.

Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост. Той отново ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките ми грехове.

-Михей 7:18-19

Колко по-графичен искаш да бъде Бог пред теб за да те въведе в радостта от Неговата прощаваща любов? Всяка следа от осъдителна вина я няма. И отново, ”Точно както Бог казва Той слага нашите грехове зад гърба Си, така че тук Той казва, че ще ги хвърли в морските дълбини. Те няма да ‘паднат извън борда;’ Бог ще ги хвърли в дълбочините. Той иска те да бъдат загубени завинаги, защото Той се е справил напълно с тях в Своя Син, Исус Христос.”

Като теб, аз гледах с удивление когато последната подводна технология претърсваше за останки от Титаник, откривайки на дъното на морето това, което всеки мислеше, че е загубено завинаги. Не! Не! Това няма да се случи с твоите грехове! Подводницата, която може да се потопи толкова дълбоко не  е направена. Оборудването, което може да намери слабите дири от твоите престъпления не е открито, и никога няма да бъде. Бог изключва възможността. Такова е качеството на Неговата прощаваща любов.

Не знам как всичко това ти въздейства, но аз съм съгласен с Давид когато казва (извиква), ”Блажен оня, чиито престъпления са простени… Блажен човекът, на когото ГОСПОД не счита беззаконие…” (Псалм 32:1-2).

Цялата надежда за щастие зависи от прощението на греховете. Думата блажен, между другото е в множествено число! Както Спърджън е казал, ”О, блаженството!Двойната радост, вързопите със щастие, планините с наслада,” които изобилстват за простеният.

Преживял за себе радостта от прощаващата любов, Давид насърчава другите да търсят Божията прощаваща благосклонност:

Затова нека ти се моли всеки праведен на време, когато можеш да бъдеш намерен. Наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него. Ти си ми убежище, Ти ме пазиш от беда, с песни на спасение ме обкръжаваш.

-Псалм 32:6-7

Бог е като висока скала, върху която ние стоим когато водите на потопа на бедствието започнат да се надигат.

Бог е убежище, подслон, под който ние намираме сигурност и защита от всичко, което застрашава душата.

И запомнете, Той е всичко това за мъже и жени като Давид, който отхвърли Неговите пътища и престъпи Неговата воля!

Какво е обяснението за това желание в Бог да прощава? На какво да отдадем мирът и освобождението и радостта, които заливат простената душа?

Давид насочи пръстта си към това в ст.10: ”Много са мъките на безбожния, но неизменната любов на Господа обкръжава човека, който се уповава на Него” (курсивът е добавен). Божията любов е защита за нашия живот, бодигарда на нашите души, атмосферата на неизменна обич, в която ние се движим и живеем и дишаме.

Силата на прощаващата любов

ЖИВОТОПРОМЕНЯЩАТА сила на Божията простителност е разсеяна към националните и етническите граници. Разгледайте преживяването на Ах Пинг, младо момче израснало по улиците на Хонг Конг.

На 12 годишна възраст, Ах Пинг бил въведен в Триадите, криминално общество с широк обсег на действие, което упражнявало своята сила чрез китайските младежки банди. Триадите управлявали улиците на Хонг Конг, по-специално в долния Ограден Град на Коулун. Те контролирали трафика на дрогата, измамите, порнографията, проституцията, порочните бърлоги, закритите гуляи, и всяка нелегална дейност, която можете да си представите.

Когато бил само на 14, Ах Пинг бил поддържан финансово от една тинейджърка проститутка, която продала себе си в замяна за неговата физическа защита. Неговата репутация като уличен боец нараснала, и мнозина се страхували от него.

През 1965 г. Джаки Пулингър, млада британска мисионерка, обикаляла из Оградения Град с евангелието на Исус Христос. Тя отворила младежки клуб в самото сърце на това, което било по това време най-покварения и развратен град на земята .

Ах Пинг бил редовен посетител. Една вечер той усетил разстройването на Джаки и казал, ”По-добре е да заминеш. По-добре е да напуснеш това място. Трябва да намериш добра група от студенти с добро поведение, на които да проповядваш. Ние не сме добри. Ние никога не правим това, което искаш от нас да правим. Не знам защо стоиш тук. Ти ни намери училища, но ние не ги посещаваме. Ти ни намери домове, но ние ги разрушихме. Ти ни намери работа, но ние я изгубихме. Ние никога няма да се променим. Всичко, което правим е да вземаме това, което ни даваш и да го ритаме наоколо. Така че защо стоиш? Какъв е смисъла?

“Аз стоя защото това е, което Исус направи за мен,” казала Джаки. “Аз не исках Исус, но Той чака докато го пожелая. Той не чакаше докато обещая да се променя. Той не чакаше докато стана добра. Той умря за мен въпреки всичко. Той умря за мен когато Го мразех, и Той никога дори не ме е  “наругавал” на кръста; той просто каза, че ме обича и ми прощава. Исус е Божия Син. И Той обича и теб.”

Ах Пинг бил недоверчив. “Няма начин! Това не може да бъде. Никой не може да обича такива като нас. Имам предвид, че ние…” Гласът му заекнал. Той отново взел контрол над себе си. “Имам предвид, че ние изнасилваме и крадем и намушкваме с ножове. Никой не може да ни обича.”

Не било лесно, но Джаки направила най-доброто от себе си за да обясни на Ах Пинг, че Исус не обича това, което той прави, но това което е той. Тя обяснила смъртта на Исус за грешниците и прошката, която идва чрез проста вяра.

Ах Пинг бил разстроен. “Той трудно можеше да повярва, че има Бог като този,” пише по-късно Джаки. “Той седна там на камъните на улицата и каза на Исус, че въпреки че не може да разбере защо го обича, той е благодарен; и Той помоли Исус да му прости и да го промени.”

Този 14 годишен гангстер бил първият напълно посветен Триад станал християнин чрез служението на Джаки Пулингър. Ужасната реалност за Божията прощаваща любов пронизала твърдата черупка на това криминално сърце и го направила ново създание в Христос.

Радостта от прощението подтикнала Ах Пинг да заведе своите братя Триади в младежкия клуб. Той настоявал Джаки да им разкаже за любовта на Христос. По това време той нямал никаква идея, че неговото посвещение към Бога, който му простил скоро щяло да бъде строго изпитано.

Една вечер Ах Пинг бил нападнат от банда младежи, които го били безмилостно с дървени бухалки. Те го оставили в безсъзнание с дълбока отворена рана на гърба му и с дупка в гръкляна му. Братята от бившата банда на Ах Пинг се зарекли да отмъстят на нападателите. “Не,” казал Ах Пинг, “Аз съм християнин сега, и аз не искам вие да се съпротивявате.” Това е истинско ново създание!

Кой обича повече?

ПРОШКАТА е мощна сила. Тя никога не оставя опростеният непроменен. Дан Алендър е на прицел казвайки, че “степента до която някой наистина обича ще бъде  зависима от степента до която човека е зашеметен и успокоен от чудото, че неговия грамаден дълг е бил заличен.”

Случаят посочва към историята за бившата проститутка, която нахлу на партито завладяна от репутацията на Исус. Присъствието на не поканени гости било необичайно. Те обикновено се нареждали около масата, с гърбове към стените на къщата, слушайки разговора и дори задавайки въпрос или два на госта .

Но това, което Лука описва в 7-ма глава на своето Евангелие е напълно извън обикновеното. Това е домът на Симон, фарисей, уважаван и почитан религиозен лидер. Никога не е минавало през ума на някого, че жена от такава “долна класа” ще има нахалството да влезе. Но това не беше нахалство, което я застави. Това беше любов.

Казва ни се, че когато научи за присъствието на Исус в къщата на Симон  “тя донесе алабастров съд с парфюм, и докато седеше зад Него плачейки в нозете Му, тя започна да мокри нозете Му със сълзите си. Тогава тя ги избърса с косата си, целуваше ги и изля парфюма върху тях” (Лука 7:37-38).

Първоначалния й план беше да помаже главата на Исус с парфюма, но емоциите й донесоха най-доброто от нея. Ако Исус беше легнал на възглавница, както беше обичая, нейните сълзи щяха естествено да падат върху нозете Му. В своя страх да има неуспех, тя игнорира всяко правило на древния етикет и свали косата си и изтри нозете Му. После, в дълбока почит и благодарност, тя помаза нозете Му и ги целуна много пъти. Всичко, което тя направи беше необикновено и извън реда и посочваше, че нещо значително се беше случило в живота й.

Симон беше ужасен! Исус дойде бързо да я защити. Той разказа притча за двама човека, които дължаха някакви пари на един заемодавец. Единият дължеше голяма сума, а другият малка. Понеже  никой нямаше парите да плати своя дълг, заемодавеца им ги опрости. Тогава Исус се обърна към Симон и попита, ”Кой ще обича повече, Симоне, човека на който е било простено по-малко или този на когото е било простено повече?” (виж ст.42). Симон беше пронизан. Така че той каза , ”Предполагам, че този на когото е била зачеркната по-голямата сметка.” (ст.43). Поне за едно нещо Симон беше прав тази вечер!

Тогава Исус направи Своето посочване. “Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби” (ст.47). Прощението не е възнаграждението за любовта, но нейният плод. Исус не изявява причината за прощението, но изявява факта, че то вече се е случило. Любовта е истинското свидетелство, че едно сърце е свободно!

Вероятно ти не си съгрешил като Давид, нито като Ах Пинг или като жената от Лука 7. Прелюбодейство, убийство и проституция могат да не са в твоя списък. Вероятно твоите грехове са по-тънки и по-малко публични, без значение дали са малобройни или многобройни. Какъвто и да е случая, единствената надежда на Давид, единствената надежда на Ах Пинг, единствената надежда на плачещата бивша проститутка – твоята единствена надежда – е неизменната любов на Бог.