Заповед четвърта

Заповядвам ти – рече –, пази чистотата и да не приляга на сърцето ти чужда жена или някакъв разврат, или някакви такива подобни безчестия. Защото когато правиш това, извършваш голям грях. Мислейки постоянно за своята жена, никога не ще съгрешиш. Ако пък се появи такова желание в сърцето ти, ще съгрешиш. И ако то е толкова нечестиво, ще извършиш голям грях. Защото такова желание за Божия раб е голям грях. Ако някой извърши това нечестиво дело, ще произведе след себе си смърт. Внимавай и ти, прочее, избягвай това желание. Защото където обитава благочестието, там беззаконието не може да влезе в сърцето на праведния мъж.

Казвам му:

– Господине, позволи ми да ти задам няколко въпроса.

– Питай.

– Господине, ако някой има жена, вярваща в Господа, и я изобличи в някакво

– Докато не е знаел, не съгрешава. Ако обаче мъжът научи за нейния грях и жената не се покае, а той продължава да съжителства с нея, и той ще стане съюзник в греха й и съучастник на нейното прелюбодеяние.

– А какво трябва да стори мъжът, ако жената постоянства в своята страст?

– Да я напусне и да остане сам със себе си. Ако пък след като е напуснал жена си, се ожени за друга, самият той прелюбодейства [Сравнете Матей 5:32, 19:9; Марк 10:11; 1 Коринтяни 7:11]..

– Ако след като е напуснал жена си, жената се покае и поиска мъжът й да се върне, той да не я ли приема?

– Ако не я приеме, греши и сам изпада в голям грях. Трябва да я приеме, след като е съгрешила и се покаяла, но не винаги. Защото за Божиите раби покаянието е едно. Мъжът не е длъжен да се ожени, след като се е покаяла. Това дело зависи от мъжа и жената. Прелюбодеяние е – казва –, не само когато някой осквернява своята плът, но и който постъпва подобно на езичниците, също прелюбодейства. Тъй че, ако някой постоянства в тези деяния и не се покае, избягвай го и не съжителствай с него. Ако не го сториш, и ти си съпричастен на неговия грях. Затова ви е заповядано да оставате сами – било мъж, било жена, защото у такива може да има покаяние. Аз, прочее, не давам повод, щото тази работа да стане така, а за да не съгрешава никак този, който вече е съгрешил. За предишните негови грехове, Бог, Който е всемогъщ, може да даде лек, защото Той има власт над всичко.

Попитах го отново:

– След като Господ е счел, че съм достоен да живееш с мен, изслушай ме още мъничко, понеже нищо не разбрах, а сърцето ми е закоравяло от предишните ми деяния. Вразуми ме, защото съм твърде неразумен и изобщо нищо не съзнавам.
Обръщайки се към мен, той ми казва:

– Аз съм за покаянието и на всички, които имат покаяние, давам съзнание. Не ти ли се струва, че е едно и също да се покайваш и да имаш съзнание? Покаянието е велико съзнание. Защото този, който е съгрешил, съзнава, че е извършил нечестиво дело пред Господа. Деянието, което е извършил, тежи на сърцето му, той се кае и никак не извършва безчестие, но прави всякога добро, смирява душата си и я изпитва, понеже е съгрешил. Виждаш ли, че покаянието е велико съзнание?

– Затова – казвам –, господине, последователно разпитвам за всичко, което съм чул от теб. Първо, понеже съм грешен, искам да знам какво да правя, за да бъда жив, тъй като греховете ми са разнообразни?

– Ще живееш – казва –, ако спазваш заповедите ми и вървиш в тях. Изобщо всеки, който след като е чул тези заповеди, ги спазва, ще живее с Бога.

– Пак, господине, ще си позволя да те попитам нещо.

– Казвай.

– Слушал съм, господине, от някои учители, че няма друго покаяние, освен онова, когато влезем във водата и приемем опрощение на предишните ни грехове.

– Добре си чул, защото е така. Този, който е приел опрощение на греховете си, никога не греши, но живее в чистота. И понеже за всичко разпитваш последователно, и това ще ти изясня, без да давам повод на тези, които ще повярват, или на тези, които сега вярват в Господа. Защото тези, които сега вярват или ще повярват, нямат покаяние за греховете си, а имат опрощение на предишните си грехове. Господ е сърцеведец и предузнавайки всичко, познава човешката немощ и многообразните начини на действие у дявола, с които последният вреди на Божиите раби и постъпва нечестиво спрямо тях. Бидейки многомилостив, Господ проявява велика милост към Своето творение и му е дал покаянието, а на мен ми даде силата на това покаяние. Аз обаче ти казвам, че ако след това велико и достойно призоваване някой, изкушен от дявола, съгреши, има едно покаяние. Ако пък съгреши по принуда и се покае, това няма да допринесе полза на такъв човек, защото трудно ще бъде жив.

Казвам му:

– Господине, след като чух от теб това толкова ясно, се съживих, защото знам, че ако не добавям повече нищо към греховете си, ще се спася.

– Ще се спасиш – рече –, и всички, които постъпват по този начин.

Отново го попитах:

– Господине, веднъж вече ме изслуша търпеливо, изясни ми пак следното.

– Кажи.

– Било жена или мъж, ако някой от тях, господине, преспи с някого и сетне сключи брак, никак ли не съгрешава, след като е сключил брака?

– Не съгрешава. Ако обаче продължи да бъде сам, ще получи за себе си повече почит и голяма слава у Господа. А ако сключи брак, не съгрешава. Ти пази чистотата и благочестието и ще живееш с Бога. Това, което ти казвам или което ще ти кажа, спазвай отсега, от деня, в който си ме приел, и ще живея в дома ти. Предишните ти недъзи ще ти бъдат опростени, ако спазваш моите заповеди. И за всички ще има опрощение, ако спазват тези мои заповеди и вярват в тази чистота.

следваща глава Заповед пета