Заповед трета

Пак ми казва:

– Обичай истината и само истина да излиза от твоите уста, за да може духът, който Бог е поселил в тази плът, да се открива за всички хора като истинен. Така ще се прослави Господ, Който обитава в теб, понеже Господ е истинен във всяка Своя дума и няма в Него нищо лъжовно. Тези, които лъжат, не зачитат Господа и стават разбойници за Господа. Те не връщат отново Нему залога, който са взели от Него. Защото от него са получили нелъжовен дух. Ако го връщат лъжовен, пренебрегнали са заповедта Господна и са станали разбойници.

Като чух това, аз се разплаках силно. Виждайки ме да плача, той ме попита:

– Защо плачеш?

– Защото – казвам –, господине, не знам дали ще мога да се спася.

– Защо? – попита той.

– Защото, господине, никога не съм изрекъл вярна дума в живота си. Всякога съм живял, преструвайки се с всички и пред всички хора съм посочвал лъжата си за истина. Никой не ми е възразявал, но е вярвал на моята дума. Как – питам –, господине, ще мога да се спася, след като съм постъпвал така?

– Ти добре и вярно съзнаваш. Трябва да вървиш в истината като Божи раб и да не заселваш нечестива умисъл с духа на истината, нито да оскърбяваш честния и истинен Дух21.

– Никога не съм слушал, господине, такива ясни слова.

– Сега слушаш. Спазвай ги, за да станат истинни онези слова, които преди си изрекъл лъжовно, след като се открият тези сега, истинните. Защото и онези могат да станат истинни. Ако това и отсега говориш само истината, ще можеш да се погрижиш за собствения си живот. Който чуе тази заповед и се откаже от пренечестивата лъжа, ще живее с Бога.

следваща глава Заповед четвърта