Заповед осма

– Казах ти, че Божиите творения биват два вида, защото и въздържанието бива два вида. От някои неща трябва да се въздържаш, от други не трябва да се въздържаш.

Разясни ми, господине, от какво трябва да се въздържам и от какво не трябва.

– Слушай! Въздържай се от безчестие и не го извършвай. От доброто обаче не се въздържай и го извършвай. Защото ако се въздържаш от това да правиш добро, вършиш голям грях. Като вършиш обаче добро, въздържай се от всяко безчестие.

– Какви биват, господине, безчестията, от които трябва да се въздържаме?

– Слушай:от прелюбодейство и блудство, от греховно пиянство, от нечестива разпуснатост, от много храна, от алчност към богатство, самохвалство, гордост и високомерие, злопаметност и всяко злословие. От всички останали тези дела са най-нечестивите в човешкия живот. От тях трябва да се въздържа Божият раб. Който не може да се въздържа от тях, не ще живее с Бога. Слушай, прочее, и какви са техните последствия.

– Пак ли са, господине, нечестиви дела? Много са, от които трябва да се въздържа Божият раб:кражба, лъжа, грабеж, лъжесвидетелство, користолюбие, нечестиво желание, измама, самохвалство, надменност и въобще всичко, което подобно на тях. Не смяташ ли, че това е нечестиво?

– И то твърде нечестиво за Божиите раби. – отговорих аз.

– От всичко това трябва да се въздържа този, които служи на Бога. Въздържай се, прочее, от всичко това, за да живееш с Бога и да бъдеш причислен към другите, които също се въздържат. Чуй сега от какво не трябва да се въздържаш, но да го вършиш. Не се въздържай от доброто, а го върши.

– Покажи ми, господине, силата и на добрите дела, за да вървя в тях, да им служа и да мога, като ги върша, да се спася.

– Слушай кои са добрите дела, които трябва да вършиш и да не се въздържаш от тях: първо вяра, страх Господен, любов, единомислие, праведни думи, истина, кротост. От тях по-добро няма за живота на хората. Ако някой ги спазва и не се въздържа от тях, ще бъде блажен в живота си. Сетне чуй какво следва от тях:да се помага на вдовици, да се наглеждат сираци и лишени, да се освобождават от грижи Божиите раби; да бъдеш страннолюбив – защото в страннолюбието се открива добротворството, никому да не се противиш, да бъдеш тих, да станеш най-нищият от всички хора, да почиташ старците, да се упражняваш в правда, да съхраняваш братолюбие, да отклоняваш гордостта, да бъдеш търпелив, да не бъдеш злопаметен, да повдигаш духа на уморените; изкушаващите се да не се отказват от вярата, но да ги обръщаш и да ги правиш благоразумни, сгрешилите да наставляваш, нуждаещите се и нищите да не измъчваш, и въобще всичко, което е подобно на това. Смяташ ли, че това е добро?

– Та какво е по-добро от това?

– Върви, прочее, в това, не се въздържай от него и ще живееш с Бога. Спазвай тази заповед. Ако вършиш доброто и не се въздържаш от него, ще живееш с Бога. И всички, които постъпват така, ще живеят с Бога. И пак, ако не вършиш безчестие и се въздържаш от него, ще живееш с Бога. И всички, които спазят тези заповеди и вървят в тях, ще живеят с Бога.

следваща глава Заповед девета