Заповед единадесета

Показа ми хора, седнали на скамейка, и друг човек, седящ на стол. Рече ми:

– Виждаш ли онези, които седят на скамейката?.

– Виждам ги, господине. – отвърнах аз.

– Това са верните. А онзи, който седи на седлото, е лъжепророк, който успокоява разсъдъка на Божиите раби. Но това е успокоението на колебливите, а не на верните. Тези са колебливите:отиват при прорицател и го разпитват какво ще стане с тях, а онзи лъжепророк, който няма никаква сила от Божия Дух, отговаря на въпросите им съгласно желанията на тяхното безчестие и успокоява душите им, както те желаят. Който обаче е суетен, суетни работи на суетните, защото който и да го попита, той отговаря според суетата на човека. Някои негови думи обаче са истинни, защото дяволът го изпълва със своя дух, за да може да говори и на праведниците. Всички, които са твърди във вярата си към Господа, са се въоръжили с истината и не се привързват към такива духове, но стоят далеч от тях. А тези, които са колебливи и постоянно се каят, пророкуват като езичници и, изпадайки в идолопоклонство, си донасят по-голям грях. Този, който разпитва лъжепророк за някаква работа, е идолопоклонник, празен е откъм истината и е глупак. Защото всеки дух, даден от Бога, не се разпитва, но той сам има Божествената сила да говори всичко от себе си, понеже е отгоре, от силата на Божия Дух. А духът, който бива разпитван, и говори според човешките желания, е земен и нищожен. Той няма сила и изобщо не е в състояние да говори, ако не бъде попитан.

– Как – рекох –, господине, човек може да разпознае кой от тях е пророк и кой е лъжепророк?

– Слушай за единия и за другия пророк, и както ти кажа, така ще кой е изпитваш пророк и лъжепророк. По начина на живот изпитвай човека, който има божествен дух. Първо, онзи, който има дух отгоре, е кротък, тих, смирен и бяга от всяко безчестие и суетно желание от този век. Той прави себе си по-нищ от всички хора и, ако бъде попитан, не отговаря никому нищо, нито говори от себе си. Дух Свети не говори и когато човек поиска да говори, но говори тогава, когато Бог пожелае. Когато човек, имащ божествен дух, влезе в събранието на праведните мъже, които имат вяра в Божия Дух, и в събранието на онези мъже настане молитва към Бога, тогава ангелът на духа на пророка, който обитава в него, изпълва човека и онзи, изпълнен с Дух Свети, говори на множеството така, както Господ пожелае. Така става ясно, че това е божественият Дух. Такава е силата на божествения Дух Господен. Слушай сега за земния и суетен дух, който няма сила, но е глупав. Първо, онзи човек, който мисли, че има дух, се възгордява и иска да седи най-отпред. Той дързък и безсрамен, многоречив, стреми се към много удобства, към множество други измами и освен това взима пари за пророкуването си, а ако не вземе, не пророкува. Може ли Божият Дух да взема пари и да пророкува? Не е позволено Божи пророк да взима пари. Това е присъщо на земния пророчески дух. Сетне, той изобщо не се приближава до събранието на праведниците, но ги избягва. Сближава се с колебливите и суетните и пророкува според тяхната мяра, като ги заблуждава, говорейки им всякога суетно съгласно техните желания, защото отговаря на суетни. Празният съд, поставен заедно с други празни, не се смущава, но помежду им има съзвучие. Когато влезе в събрание, изпълнено с праведни мъже, имащи Дух Божи, и се започне молитва, онзи човек остава празен и земният дух поради страх излиза от него. Останал празен, човекът изпада в голям смут, тъй като изобщо не може да каже нищо. Ако натъпчеш в амфора вино или елей и вътре поставиш празна стомна, и ако пак поискаш да изпразниш амфората, онази стомна, която си сложил празна, празна и ще намериш. Така и празните пророци, когато отидат при духовете на праведниците, каквито са отишли, такива си тръгват. Имаш вече начина на живот и на двата вида пророци. Изпитвай, прочее, по делата и живота човека, който твърди, че носи в себе си някакъв дух. Ти обаче вярвай на Духа, Който иде от Бога и има сила, а на земния и празен дух никак не вярвай, понеже в него няма сила, но идва от дявола.Чуй сега притчата, която искам да ти кажа. Вземи камък и го хвърли към небето. Виж дали ще може да го докосне. Или пак вземи една тръбичка и се опитай с нея да изстреляш вода към небето. Виж дали ще може да прониже небето.

– Как – питам –, господине, може да стане това? И двете неща са невъзможни.

– Както са невъзможни те – отвърна –, така са безсилни е бездействени земните духове. Вземи силата, която иде отгоре. Градушката се състои от малки зрънца, но болка предизвиква. Или пак вземи капката, която пада от керемидата на земята и пробива камъка. Виждаш, прочее, че малките неща, които падат от небето, на земята имат голяма сила. Така Духът Божи, Който иде отгоре, е силен. На Този Дух вярвай, а от другия стои далеч.

следваща глава Заповед дванадесета