Заповед десета

– Изтръгни от себе си скръбта, защото тя е сестра на съмнението и гневливостта.

– Как така – рекох –, господине, е тяхна сестра? Струва ми се че едно е гневливостта, друго – съмнението и трето – скръбта.

– Несъобразителен си, човече. – отвърна той. – Не проумяваш ли, че скръбта е най-зловредният от всички духове и е най-опасна за Божиите раби? Спрямо всички духове тя погубва човека, прогонва Духа Свети и пак спасява.

– Наистина съм несъобразителен, господине, и не проумявам тези притчи. Не разбирам как така “прогонва” и “пак спасява”.

– Слушай! Тези, които никога не са изследвали истината, никога не ще търсят и Божеството. Те само вярват, но здраво са се вкопчили в работата, в богатство, в приятелства с езичници и в множество други дейности на този век, които им прилягат. И така, не проумяват Божествените притчи, защото са затъмнени от тези грижи, развращават се и стават безплодни. Както е с хубавите лозя. Когато се случат без грижа, стават безплодни заради бурените и разнообразните растения. Така е и с хората, които вярват, но се хвърлят към тези множество предпочитани дейности. Техният разсъдък ги заблуждава и те не могат да проумеят нищо, свързано с правдата, но когато слушат за Божеството и за истината, умът им се занимава с тяхната си работа и те нищо не разбират. А тези, които имат страх Божи, изследват Божеството и истината, и имат сърцето си при Господа, проумяват и осъзнават всичко, което им се каже, понеже имат в себе си страх Божи. Защото където обитава Господ, там има и много съзнание. Привържи се към Господа и всичко ще осъзнаеш и проумееш.

Слушай сега, неразумни, как скръбта прогонва Духа Свети и пак спасява. Когато колебливият се устреми към някаква работа и не сполучи в нея заради собствената си мнителност, скръбта се промъква в човека, наскърбява Духа Свети и Го прогонва. Сетне, когато пак гневливостта се настани в човека заради някаква работа и твърде много го огорчи, отново скръбта се промъква в сърцето на човека, който се е разгневил, той се наскърбява заради постъпката, която е извършил, и се разкайва, задето я е извършил. Изглежда самата скръб носи спасение, понеже заради нея този, който е извършил зло, се е разкаял. И двете обаче наскърбяват Духа:от една страна съмнението, понеже не е успял в начинанието си, и от друга – гневливостта, понеже човекът е извършил зло. И двете са оскърбителни за Духа Свети – и съмнението, и гневливостта. Изтръгни от себе си скръбта и не прогонвай Духа Свети, Който обитава в теб, и Той никога не ще говори срещу теб пред Бога и не ще отстъпи от теб. Защото Духът Божи, даден на тази плът, не подкрепя нито скръбта, нито потиснатостта.

Въоръжи се, прочее, с кротост, защото тя всякога има радост у Бога и е Нему приятна. Бъди спокоен в нея, защото всеки кротък мъж върши добро и мисли добро, но презира скръбта. Наскърбеният мъж обаче всякога постъпва лошо:първо защото наскърбява кроткия Дух Свети, Който му е даден, и второ – защото наскърбявайки Духа Свети, върши беззаконие, без да успява и без да се изповядва пред Господа. Защото молитвата на наскърбения мъж никога няма сила да се издигне над Божия жертвеник.

– А защо – попитах – молитвата на наскърбения не се издига над Божия жертвеник?

– Защото – отвърна той – скръбта е възседнала сърцето му, а скръбта, смесена с молитвата, не позволява молитвата да се издигне чиста над жертвеника. Както оцетът и виното, смесени в едно, нямат тази сладост, така и когато скръбта е смесена със Светия Дух, молитвата не е тази. Очисти, прочее, себе си от тази нечестива скръб и ще живееш с Бога. И всички, които изхвърлят от себе си скръбта и се въоръжат с всяка кротост, ще живеят с Бога.

следваща глава Заповед единадесета