Заповед дванадесета

Казва ми:

– Изтръгни от себе си всяко нечестиво желание. Въоръжи се с желание добро и благочестиво. Въоръжен с това желание, ще презреш нечестивото и ще владееш над него, както си пожелаеш. Нечестивото желание е диво, трудно се опитомява, защото е опасно. В своята дивост много изтощава хората. Най-вече ако му се подаде Божи раб и не е разумен, страшно ще се изтощи. Изтощава такива, които нямат въоръжението на доброто желание, но са се сраснали с този век. Предава ги на смърт.

– Какви са – попитах –, господине, делата на нечестивото желание, които предават хората на смърт? Осведоми ме, за да се пазя от тях.

– Слушай – рече – в какви дела нечестивото желание умъртвява Божиите раби.
Преди всичко желание към чужда жена или мъж, към разточителство на богатство, към всевъзможни ненужни храни и питиета, както и към други изнежености и глупости. Защото всяка изнеженост е глупава и ненужна за Божиите раби. Самото нечестиво желание е дъщеря на дявола. Трябва, прочее, да се стои далеч от нечестивите желания, за да можете, предпазвайки се от тях, да живеете с Бога. Които обаче им се подчинят и не им се противопоставят, накрая ще умрат. Защото тези желания са смъртоносни. Ти обаче се въоръжи с желанието на правдата и, въоръжен със страх Господен, им се противопостави. Страхът Господен живее в доброто желание. Нечестивото желание, когато те види, че му се противопоставяш, въоръжен със страх Божи, ще избяга далеч от теб и не ще те доближи, уплашено от твоите оръжия. А ти, вземайки победа и увенчан заради нея, ела при желанието на правдата и, като му предадеш победата, която си взел, служи му, както пожелае. Ако служиш на доброто желание и му се подчиняваш, ще можеш да владееш нечестивите желания и да ги подчиняваш, както пожелаеш.

– Искам – рекох –, господине, да знам по какви начини трябва да се служи на доброто желание.

– Слушай! – отвърна той. – Извършвай правда и добродетел, истина и страх Господен, вяра и кротост, и всички добрини, които са подобни на тях. Извършвайки това, ще бъдеш най-добрият Божи раб и ще живееш с Бога. Всеки, който служи на доброто желание, ще живее с Бога.

Той приключи дванадесетте заповеди и им рече:

– Имаш тези заповеди, върви в тях и утешавай слушащите, за да се роди тяхното покаяние през останалите дни от живота им. Тази служба, която ти давам, изпълнявай безупречно и много усърдно, защото ще видиш радост в онези, които искат да се покаят и се подчинят на думите ти. Аз ще бъда с теб и ще ги принудя да ти се подчинят.
Казвам му:

– Господине, тези заповеди са велики, хубави и славни. Те могат да зарадват сърцето на човека, който може да ги спазва. Не знам обаче дали е възможно те да бъдат спазвани от човек, понеже са твърде трудни.

Отвръщайки ми, той рече:

Ако си представиш, че можеш да ги спазиш, лесно ще ги спазиш и няма да бъдат трудни. Ако обаче в сърцето ти се прокрадне, че не могат да бъдат спазвани то човек, не ще ги спазиш. Сега ти казвам, ако не ги спазваш, но ги пренебрегваш, няма да имаш спасение, нито децата ти, нито домът ти. Понеже си си внушил, че тези заповеди не могат да бъдат спазвани от човек.

Това ми го каза твърде разгневено, тъй че се смутих и много се уплаших от него. Видът му се измени така, че човек не можеше да понесе гнева му. Като ме видя толкова уплашен и объркан, започна да ми говори по-поносимо и по-спокойно, и ми каза:

– Неразумни, несъзнателни и колебливи, не проумяваш ли Божията слава:колко е велика, силна и чудна, че сътвори света заради човека и цялото свое творение подчини на човека, като му даде цялата власт господарува над всичко, що е под небето? Ако, прочее, човекът е господар на всички Божии творения и владее над всичко, не ще ли може да се подчини и на тези заповеди? Може да се подчини на всички заповеди човекът, който има Господа в сърцето си. Които имат Господа на устните си[1], а сърцето си втвърдено, и стоят далеч от Господа [Сравнете Исая 29:13; Йоан 12:40; 2 Коринтяни 3:14.], за тях заповедите са трудни и неизпълними. Поставете вие, които сте празни и немощни във вярата, вашия Господ в сърцето си и ще разберете, че няма нищо по-лесно от тези заповеди, нито по-сладко. Вървейки в тези заповеди, странете от дявола с неговите тегоби, горчивини, жестокости и безчинства, и не се страхувайте от дявола. Той няма сила, която да изправи срещу вас, защото с вас ще съм аз – Ангелът на Покаянието, който владее над него. Дяволът има само страха, но страхът му няма сила. Не се страхувайте, прочее, от него, и той ще бяга от вас.

Казвам му:

– Господине, изслушай ме за малко. Говори, както искаш.

– Човекът, господине, има желание да спазва Божиите заповеди и няма такъв, който да не иска от Господа да го подкрепи в заповедите и да ги спазва, но дяволът е жесток и го обезсилва.

– Не може да обезсили рабите на Бога, които от цялото си сърце се Нему надяват. Дяволът може да се бори, но не може да победи. Ако му се противопоставите, победен, той ще избяга от вас посрамен. Които обаче нямат вяра, се страхуват от дявола като от такъв, който притежава сила. Когато човек напълни най-големите амфори с хубаво вино и някои от тях остави недопълнени, сетне идва при амфорите и не проверява пълните, защото знае, че са пълни, а проверява недопълнените, страхувайки се, да не би да се е вкиснало виното; защото недоплънените амфори бързо се прокисват и развалят сладостта на виното. Така и дяволът идва при всички Божии раби, за да ги изкушава. Които са изпълнени с вяра, твърдо му се противопоставят и той бяга от тях, понеже за него няма място, където да се настани. Тогава обаче отива при недоизпълнените и намира място да се настани в тях и да върши каквото си пожелае, а те му стават роби. Аз, Ангелът на Покаянието, ви казвам да не се страхувате от дявола, защото съм изпратен да бъда с вас, които се покайвате от цялото си сърце, и да ви укрепя във вярата. Вярвайте на Бога вие, които заради греховете си занемарихте своя живот, че, ако се обърнете към Господа от цялото си сърце и извършвате правда през останалите дни на живота си, и служите на Бога съгласно Неговата воля, Той ще ви излекува от предишните ви грехове и ще имате сила да владеете над делата на дявола. Изобщо не се страхувайте от заканата на дявола, защото е безсилна като жилите на мъртвец. Чуйте ме и се страхувайте от Онзи, Който може всичко – да спаси и да погуби, и спазвайте Неговите заповеди, и ще живеят с Бога.

Казвам му:

– Господине, сега се укрепих във всички Господни поучения, понеже ти си с мен и знам, че ще съсечеш цялата сила на дявола и ние ще владеем над него и ще осуетим всички негови дела. Надявам се, господине, че, подкрепен от Господа, ще мога да спазя тези заповеди, които ми заръча.

– Ще ги спазиш – отвърна той – ако сърцето ти стане чисто пред Господа. Всички, които очистят сърцата си от суетните желания на този век, ще спазят заповедите и ще живеят с Бога.

Превод © Никола Антонов, по изд. Hermas, Pastor, ed. M. Whittaker, Die apostolischen Vater I. Der Hirt des Hermas [Die griechischen christlichen Schriftsteller 48, 2nd edn. Berlin:Akademie-Verlag, 1967]

www.Pravoslavieto.com



[1] Изразът е класически идиом, който означава “неискрено”, противоположност на “от сърце” (бел. прев., Н.А.).