Заповед втора

Казва ми:

– Имай безкористност, бъди незлобив и ще станеш като новородените, които не познават безчестието, унищожаващо човешкия живот. Първо недей никого да клеветиш, нито пък с удоволствие да слушаш клеветник. Ако ли не, и ти, който слушаш, ще станеш съучастник в безчестието на клеветящия. Ако повярваш на клеветата, която чуеш, вярвайки и ти ще се настроиш против брата си. Така ще станеш съучастник на безчестието на клеветящия. Нечестиво е клеветничеството, довеждащо в смут демонично дело, което не носи мир, но всякога живее в раздор. Въздържай се от него и винаги ще имаш благоразположението на всички. Въоръжи се с благочестието, в което няма никакво нечестиво дело, но всичко е умерено и спокойно. Върши доброто и от трудовете си, които Бог ти дарява, давай еднакво на всички лишени, без да се колебаеш кому да дадеш и кому да не дадеш. На всички давай, защото Бог иска на всички да се дава от Неговите дарове. Които взимат, отговарят пред Бога защо са взели и с каква цел. Защото от тези, които взимат, когато дойде страданието, едни не ще се оправдаят, а други, които са взели лицемерно, ще бъдат наказани. А който дава е невинен, защото както взел от Господа, изпълнил е служението си, като го е изпълнил безкористно – без да различава кому да даде и кому да не даде. Следователно, който служи безкористно на Бога, ще бъде жив. Пази, прочее, тази заповед, както ти я изрекох, за да се открие у теб и у дома ти покаяние в безкористността – чисто, незлобиво и неосквернено.

следваща глава Заповед трета