Видение второ

[5] Когато пътувах към Куме година по-късно, приблизително по същото време, вървейки, си спомних миналогодишното видение. Ненадейно, отново ме обзе дух и ме понесе към същото място, както миналата година. Като стигнах, превих колене и започнах да се моля на Господа и да прославям Неговото име, понеже Той отсъди, че съм достоен и ми показа предишните грехове. След като станах от молитва, виждам пред себе си старицата, която видях и миналата година, върви и чете някаква книжка.

– Можеш ли да съобщиш това на Божиите избраници? – попита тя.

– Госпожо, не ще мога да запомня толкова. Дай ми книжката, за да я препиша.

– Вземи! – казва тя – Но после ми я върни.

Аз я взех и като се изкачих на едно диво място, преписах всичко буква по буква, защото не открих отделни срички. След като преписах книжката, някой я изтръгна от ръката ми, но кой беше – не видях.

[6] След петнадесет дни, докато постех и постоянно отправях молба към Господа, ми се откри смисълът на текста. Беше написано следното: “Твоето семе, Ерме, не почита Бога, хули Господа и предаде своите родители в голямата си порочност. Слушат, че са предатели на родителите си и, предавайки ги, не донасят полза за себе си, но пак прибавят греховете си разпуснатост и нечестиви безобразия, като така допълват беззаконията си. Извести това на всичките си деца и на съпругата си, която ще ти бъде като сестра, защото не сдържа езика си, с който злослови. Когато обаче чуе тези думи, тя ще се овладее и ще получи милост. След като им известиш тези слова, които ми заръча Владиката, за да ти се открият, тогава ще им се простят всички грехове, които са извършили отпреди, както и на светиите, които са съгрешили до днешния ден, ако се покаят от цялото си сърце и изтръгнат от сърцата си всички колебания. Защото Владиката заповяда на Своите избрани съгласно славата Си: ако до края на деня се извърши грях, няма да има спасение за тях. Покаянието за праведните има край. За светиите дните на покаянието се изпълниха, а за езичниците покаянието продължава до последния ден. Кажи, прочее, това на онези, които предстоятелстват в църквата, за да изправят пътищата си в правдата и да получат в пълнота обещанията с голяма слава. Постоянствайте в извършването на правдата и не се разколебавайте, за да вървите тържествено заедно със светите ангели. Блажени сте вие, които очаквате бъдещото голямо изпитание и които не отхвърляте своя живот. Защото Господ заповяда чрез Своя Син: Тези, които отхвърлят Своя Господ, отхвърлят собствения си живот и сами ще бъдат отхвърлени в идните дни [Сравнете Матей 10:33.]. А пък тези, които са били отхвърлени сега, ще бъдат помилвани заради голямото Му милосърдие.

[7] А ти, Ерме, никак недей да помниш злото в децата си. Не оставяй и сестра си, за да се очистят от предишните грехове. Защото ще се възпитат в наставлението на правдата, ако само не помниш злото в тях. Злопаметността произвежда смърт. Ти, Ерме, ще преживееш големи собствени изпитания заради прегрешенията на своя дом, понеже досега не те беше грижа за тях. Ти ги пренебрегваше и с това си деяние поощряваше безчестията им. Спасява те това, че не отстъпи от живия Бог, твоята безкористност и голямото ти въздържание. Това те е спасило, ако си постоянствал в него. Ще се спасят и всички, които постъпват по същия начин и вървят в незлобивост и безкористност. Тези ще победят безчестието и ще пребъдват в живот вечен. Блажени всички, които вършат правда. Не ще загинат вовека. Кажи на Максим [Неизвестно лице (бел. прев., Н.А.).]: “Ето, изпитанието идва. Ако желаеш, пак се отречи”. Близо е Господ за тези, които се обръщат към Него. Както е написано в историята за Елдад и Модад, които са пророкували в празния стан [Вижте Числа 11:26–27.]”.

[8] Откри ми се, братя, насън от прекрасен момък, който ми каза:

– Старицата, от която взе книжката, коя мислиш, че е?

– Сибила. – рекох.

– Грешиш, не е.

– А коя е? – попитах.

– Църквата.

– А защо е старица?

– Защото е сътворена първа, преди всичко. Заради нея е сътворен светът.

След това видях изглед на моя дом. Дойде същата старица и ме попита дали съм дал книжката на презвитерите. Казах, че още не съм я дал.

– Добре си сторил. – рече тя – Защото трябва да добавя нещо към нея. Когато приключа с целия текст, чрез теб той ще стане известен на всички избрани. Напиши две книжки и изпрати едната на Климент[1], а другата на Грапта. Климент да ги разпрати на външните градове, защото нему е поверено това. Грапта да поучи вдовиците и сираците. А пък ти я прочети в този град заедно с презвитерите, предстоятелстващи в църквата.



[1] Вероятно това е св. Климент Римски, предстоятелстващ Римската епископска катедра в периода 92–101 г. Може би Ерм намеква за известното послание на св. Климент до Коринтяни, което е било на висока почит в древната църква и се е четяло публично дори в храмовете (бел. прев., Н.А.).

следваща глава Видение трето