Съдържание Цялата книга на една страница

ЧУДОТО С КИСЛОРОДНАТА МАСКА

Младо 17-годишно момиче умираше от туберкулоза в Ню Йорк. Единият бял дроб беше изнемощял. Другата половина вече не съществуваше. Тя беше под кислородна маска. Момичето посещаваше една деноминационна църква. Хората от нейната църква обичаха Бога и бяха спасени. Въпреки това, не вярваха в Божественото изцеление.

Разбира се, не вярата в Божественото изцеление ни прави християни. Кръвта на Исус ни прави християни, защото Той плати цената за нас на Голгота.

Това младо момиче умираше. Нейният лекар, който бил християнин й казал: “Ти умираш, нищо не можем да направим. Туберкулозата се е разпространила. Единият бял дроб си е отишъл. Другият е на път да си отиде. Ще те изпратя вкъщи, така че да можеш да прекараш последните си дни със семейството си.”

Тя дишала чист кислород. Лежала под кислородната маска, чакайки смъртта – само 17-годишна, стопена до 30 килограма. Тя била прекрасна млада дама, но повяхвала. Само не ми казвайте, че Бог прави това на хората. Не бих служил на Бог, Който прави това. Бог е добър Бог. Той е обещал да ни даде красота над пепелта. “Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10).

Лекарят изпратил момичето у дома, за да чака смъртта. Тя лежала там с повдигната глава, за да може да чете Библията. Примирила се с факта, че ще умре. Това е, което си мислила. Вие сте това, което си мислите, че сте. Затова трябва да сте внимателни каква църква посещавате. Момичето лежало в тази позиция, четейки Първото Послание на Петър: “Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата…” (І Петрово 2:24). Когато прочела тези думи, тя оставила настрана Библията си и започнала да хвали Бога.

Като прочела това, тя казала: “О, Господи, толкова ще се радвам да Те видя. Зная, че ще умра. Лекарите не могат да направят нищо повече за мен. Но аз Ти благодаря за това, че си ме спасил. Благодаря Ти, че си ме измил с кръвта.” Тя хвалила и благодарила на Бога за спасението и се върнала да прочете същия стих, който току-що била прочела в Библията. “Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте.” (І Петрово 2:24). Но тя не спряла до тук този път. Тя продължила със същия стих… “с чиито рани ние се изцелихме.” Думите блеснали като неонова светлина. Тя казала: “О, виж какво открих.”

Нямало проповедник, който да й проповядва. Никой не бил там, освен Словото. Тя казала: “О, Господи, тъкмо свърших да Те хваля за първата част, сега ще Те хваля за втората. Ти вече си ме изцелил. Исусе, съжалявам, че няма да Те видя точно сега. Планирам да поостана тук за известно време.” Не е ли това великолепна вяра? Алилуя! “Аз няма да дойда, както планирах – казала тя. – Промених си решението, защото току-що открих една истина – а истината е тази, която ни освобождава.” Тя започнала да хвали Бога за съвършено изцеление. Не възвърнала теглото си веднага. Тя все още тежала 30 кг. Разкопчала кислородната маска и извикала майка си: “Мамо, ела бързо!” Майка й помислила, че този е денят, в който дъщеря й ще умре. Тя се изкачила несигурно по стълбите. “Какво има, скъпа? Какво има?”

“О, мамо, виж какво открих. Прочети това.” Майка й промърморила думите, след това казала: “Прочетох го. Лягай сега в леглото.” Дъщерята казала: “О, но ти не го прочете правилно. Няма ли да го прочетеш? Мамо, то казва, че съм излекувана. Преди 2000 години Исус ме е излекувал.” Не е ли странно как някои хора могат да го прочетат и да не разберат нищо от него? Майката се взряла в дъщеря си и започнала да плаче.

“Какво не е наред, мамо? Защо плачеш?”

“Лекарят ми каза, че в деня, в който ще умреш, ще изгубиш ума си.”

Не е ли странно, че когато искаш да уповаваш на Бога, хората си мислят, че си си изгубил ума? Когато нямаш нищо против да умреш, си нормален. “Няма нищо лошо в това да бъдеш религиозен, но не бива да отиваш толкова далеч. Не бъди фанатичен.” Не бива да вярвате това. Майка й отново я настанила в леглото, но момичето казало: “Мамо, аз няма да умра. Иди долу и ми направи закуска. Искам бекон с яйца, портокалов сок, препечен хляб и кафе.” Майката казала: “Сега вече знам, че си се побъркала. В продължение на 10 месеца не си яла нищо.” Тя казала: “В продължение на 10 месеца не бях чула толкова мощна истина. Отиди долу и ми направи закуската, аз идвам след малко.” Майка й я настанила обратно в леглото и се измъкнала от стаята. Веднага след като тя затворила вратата, момичето разкопчало кислородната маска. Тя измъкнала мършавите си крака от леглото и накуцвайки се отправила към гардероба. Взела една от роклите, които носила, когато била 55 килограма. Сега тя й стояла като наметало. Сложила си чехлите и заслизала по стълбите.

Отишла към кухнята, отворила вратата и попитала: “Готови ли са беконът и яйцата ми?” Седнала да закусва и казала: “Господи, благослови тази храна за моето съвсем ново тяло. Аз няма да умра, аз ще живея.” На следващия ден тя отишла при своя лекар. Рентгенът показал съвсем нов бял дроб, без следи от туберкулоза. Сега тя живее в Ню Йорк, омъжена е и има 4 деца. Продължава да бъде силна, защото знае истината.

Хората казват: “Моята църква не вярва в това.” Нито пък нейната. Дори майка й не повярвала. Вие нямате нужда от одобрението на другите. Всичко, от което се нуждаете е Словото на Бога. Стойте на това Слово!

следваща глава ЕДИН МЪЖ, УВИТ В ЧАРШАФ