Съдържание Цялата книга на една страница

ЧУДОТО НА МОСТА НА МАГИСТРАЛАТА

Не обичам хотелите. Ако проповядвам близо до вкъщи, предпочитам да се върна в собственото си легло. Живеехме във Вели Форг, Пенсилвания. След една служба в Ню Йорк, към полунощ, аз карах към вкъщи. Беше около два часа и половина шофиране. Валеше. В колата си имах радиопредавател. Бях го включил и говорех за “Добрата вест”.

Всички по радиото искаха да узнаят добрата вест, така че аз започнах да проповядвам и те я научиха. Същата нощ изпреварих един голям камион и шофьорът ме попита: “Ти ли си този, който ме настигаш, проповеднико?”

“Да, аз съм.” Той каза: “Всичко е чисто. Давай!” Изпреварих дългото му ремарке. Дъждът продължаваше да вали. Чистачките работеха. Все още бях на cruise control, около 55 мили в час. Знаех, че това е прекалено голяма скорост за мокър път, но беше много рано сутринта и имаше съвсем малко движение. Внезапно, точно пред мен, видях една жена с бял пуловер в зелена кола. Не знаех какво й се беше случило, но колата беше обърната напреки на пътя, като блокираше и двете платна. Бях на моста, така че нямаше никакви отбивки.

С едното око гледах в огледалото за обратно виждане приближаващия се ТИР, а с другото – колата, която се бе изпречила на моста. Нямаше изход. Беше невъзможна ситуация.

Били ли сте някога в невъзможна ситуация? Нямате време да се обърнете. Имате време само за едно нещо и то е да извикате “Исусе”. Когато извиках, единият ми крак натисна спирачката. Нито едно от четирите колела не зацепи. Знаех, че няма изход. Вече бях преценил разстоянието. Ударих спирачките за втори път и за втори път извиках: “Исусе!” Този път колелата зацепиха, но огромният ТИР идваше след мен. Чувствах се като парче сирене в сандвич. Знаех, че ако камионът удари спирачките си, ремаркето ще подскочи и ще ме скълца, така че извиках още един път. Какво извиках? “Исусе!” Не обичате ли това име? Има сила в това име. Погледнах в огледалото за обратно виждане. Камионът дори не бе натиснал спирачките си. Той идваше. Внезапно той ме настигна и мина покрай мен, покрай другата кола, по моста, без да удари нищо. Как се случи това?! След секунди се зададоха още няколко ТИР-а. Те видяха ситуацията, намалиха скоростта и спряха. Те премериха разстоянието. Не можеха да минат. Само един премина и то без проблем. Всички коли бяха с еднакви размери, но само един имаше куража да се промъкне. По-надолу по пътя първият камион спря и шофьорът се втурна пеша. “Вие ли сте проповедникът?” – попита той.

Аз казах: “Да, господине.” Той си свали шапката, въпреки че продължаваше да вали и се почеса по главата. “Как го направих?!”

Аз казах: “Не би ми повярвал, ако ти кажа.”

Той каза: “Кажи ми, проповеднико.”

Аз казах: “Когато те видях да наближаваш, знаех, че няма да ме видиш.”

Той каза: “Аз не видях колата. Видях само как светлините на спирачките ти изгасват. След това видях колата, но ако бях натиснал спирачките си, щях да те смачкам.” Аз казах: “Братко, извиках името на Исус три пъти. Имах време да направя само това. Исус има един голям мост, който тук се разтегна.”

Исус е на най-невероятните места. Той ще направи път там, където няма път. Ако сте се пристрастили към наркотиците, Той ще ви освободи. Ако сте вързан от алкохола, Той е Този, Който ще ви развърже. Ако се нуждаете от кръщение в Святия Дух, Той ще ви изпълни със сила! Исус е пътят!