Съдържание Цялата книга на една страница

ТИРАНИНЪТ НА МИСТЪР Р. У. В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Когато бях в средното училище бях съвсем дребен – 6 стъпки висок и 160 паунда тежък. Причината, поради която се чувствах дребен, беше едно момче от моя клас – 6 стъпки и 6 инча високо. Той тежеше около 270 паунда. Харесваше ме. Толкова ме харесваше, че ме биеше всеки ден. Удряше ми плесници. Аз се обръщах и му казвах: “Блъснах се в ръката ти. Извинявай.” Нямах намерение да се забърквам с него. Щом ме видеше да влизам в стаята, носейки учебниците си, той буташе книгите от ръката ми и ме спъваше. Аз се изправях и му се извинявах за това, че съм се сблъскал с краката му. Все в мен се прицелваше. Търпях това в девети, десети и единадесети клас. Пищялите ми бяха синьо-черни. Скъсах три комплекта учебници, но не от учене, разбира се. Докато бях склонен да го търпя, той продължаваше да ми го сервира. Един ден останах сам вкъщи. Всички бяха отишли някъде с мама. Бях сам в банята, гол до кръста и се гледах в огледалото. Докато сме млади, често стоим пред огледалото и си издуваме мускулите. Погледнах в огледалото и казах: “Ще го направиш, нали!” След това добавих: “Да! Няма никой, който да може да ме победи! Да! Следващия път, когато гигантът те цапардоса по главата, се обърни и го предизвикай. Да!” Разбира се, той не беше наоколо, но аз бях ентусиазиран. Огледалото ще направи чудеса за вас.

На следващата сутрин минах през вратата към дългия училищен коридор. Нямаше изходи. Веднага щом влязох, го видях да идва от другата страна. Проследих с поглед разстоянието до гиганта. Сърцето ми думкаше. Нещо вътре в мен каза: “Не забравяй последната вечер пред огледалото.” Помислих си: “Я, ти там вътре да млъкваш!”

Бях изгубил ума и дума в момента. Той стигна на 50 крачки от мен, след това 30, 20, очите ми все още бяха отправени в тази посока. Не след дълго той дойде съвсем близо и след това ме отмина. Най-после си поех въздух. Ху! Но тъкмо, когато си помислих, че съм вън от опасност, той някак си се промъкна зад мен и за сетен път ме цапардоса по главата. Преди да осъзная какво точно правя, аз се обърнах, хвърлих учебниците си и казах: “Чакай!” Той се извъртя, като глупаво се хилеше. Сложи учебниците си на пода и каза: “Цели три години чакам да ми паднеш!” Погледнах го, посочих към него и няколко секунди не казах нищо.

Бях замръзнал. Не можех да говоря. Стоях треперещ, докато най-сетне то излезе: “Това беше последният път, когато ме удряш!” Той дойде към мен, аз заех позиция. Бях решил, че вече никога няма да бягам. Достатъчно ми беше. Писна ми от него. Бях уморен от него. Нямах намерение вече да ставам синьо-черен. Нямах повече пари за нови учебници. Казах: “Да започваме, мистър!” Имаше само два удара. Аз ударих него, а той удари пода. Говорите за щастие! Аз бях наистина щастлив! Извиках всичките си приятели, за да видят какво бях направил… “Вижте! Вижте! Аз го направих.” След това се ядосах. Мислех си: “През всичките тези години той ме тероризира и аз да не знам, че има стъклена челюст. Ако бях направил това преди 3 години, щях да си спестя всичката тази гадост.”

Не прибързвайте да ме съдите за този инцидент, защото тогава все още не бях спасен. Тогава бях едно малко дяволче. Но, когато се спасих, Бог ми припомни този случай, за да ми покаже какво Исус направи на дявола преди две хиляди години. Вие и аз не трябва да се страхуваме от дявола, защото неговата челюст е стъклена и Исус вече го е нокаутирал.

следваща глава ВЪЛШЕБНИТЕ БОНБОНИ