Съдържание Цялата книга на една страница

СМЪРТТА НА НЕПОКОРНИЯ ТИНЕЙДЖЪР

Когато аз и съпругата ми завършихме училище през 1950 година, бяхме пастори на една църква в Гласпорт, Пенсилвания, предградие на Питсбърг. Там имаше една жена, която бе загубила майка си и баща си. Тя имаше брат – 16-годишен, за когото беше отговорна. Аз постих и се молих за това момче. Имах молитвени събрания по цяла нощ. Постих седмици за него. Една вечер той дойде на църква. Носеше каска в ръката си. Членуваше в една рокерска банда. Сестра му го беше накарала да дойде на църква и аз ликувах. Казах: “О, Святи Душе, Ти трябва да го спасиш тази вечер.” Бяхме поръчали пейки за църквата си. Те бяха наредени около стената, така че хората да не могат да излизат по време на служба. Аз бях дизайнера на това подреждане. Същата тази вечер, когато направих призив за покаяние и хората излязоха напред за спасение, той просто си седеше на мястото и плачеше. Докато другите се покланяха на Бога с песен, аз отидох назад и седнах до него – знаех, че не може да стане. Прегърнах го. Плаках с него и казах: “Ела, синко. Толкова съм се молил за теб. Постил съм за теб. Тази вечер е твоята вечер. Исус иска да влезе в твоя живот.”

Той каза: “О, не тази нощ, пасторе. Аз съм млад човек. Целият живот е пред мен. Аз съм само на 16 години. Искам да видя какво е да служиш на дявола, след това ще дойда. Не тази вечер!” Тогава станах суров и казах: “Човече, какво ти става? Кой си мислиш, че си? Нямаш гаранция за утре. Не ме интересува на колко години си!”

Прегърнах го. Той плачеше. Святият Дух топеше сърцето му и въпреки това, той отхвърляше Бога. След 20 минути той се изплъзна от прегръдката ми: “Не тази вечер, пасторе. Някой друг път.” Той излезе от църквата. В 3:30 едно телефонно обаждане ме изкара от леглото. Беше сестрата на младото момче. Тя плачеше: “Брат Шамбак, ще дойдете ли на погребението на брат ми?” Аз казах: “О, не! Не знаех, че имаш и друг брат.”

Тя каза: “Нямам. Този е, който снощи беше на църква.”

Не е чудно, че ходатайствах за него 20 минути. Святият Дух не е искал да ми позволи да го изпусна. Аз не правя това често. Казвам на хората: “Щом искате да отидете в ада, моля.” Но Святият Дух му даде 20 допълнителни минути. Попитах какво се е случило. Той имал среща с 300 други членове на бандата, за да карат от град Елизабет до Питсбърг. Каската му била на главата и шлемът бил спуснат. Тези мотоциклетисти карат със 70 мили в час. Сигурен съм, че Святият Дух все още е бил с него. Може би горещи сълзи са се стичали от очите му. Може би не е виждал къде кара. Това, което знаем е, че се е блъснал челно в насрещното движение. Камион с 18 колела, натоварен с 40 тона желязо се задал надолу по хълма. Моторът се ударил в радиатора на ТИР-а и се запалил.

Момчето починало моментално. Отидох в Дъкан, Пенсилвания, на погребението. Там имаше 300 тинейджъри, които пушеха марихуана и чакаха да започне погребението. Изморих се само, докато минах през тази тълпа. Влязох вътре, посрещна ме собственика на погребалното бюро. “Вие ли сте проповедника?” Аз казах: “Да.”

Той каза: “Побързайте и свършвайте с това, за да мога да го забравя. Не искам тези деца да се мотаят наоколо.” Аз казах: “Вършете си вашата работа. Вие сте собственик на погребално бюро. Аз съм човек на Бога. Дойдох, за да проповядвам на това погребение. Нямам намерение да проповядвам на празни столове. Можете да отнесете тялото, но аз ще проповядвам на тротоара.” Излязох на тротоара и се представих. “Аз съм пастор. Вие сте дошли да почетете паметта на вашия приятел. Къде искате да го направите – тук, на улицата, или вътре?” Те всички ме последваха вътре. Аз бях току-що излюпен от библейското училище. Никога преди това не бях ръководил погребение. Аз дори не знаех как се прави. Ковчегът разбира се, беше затворен, защото тялото беше обезобразено. Аз взех цветята, които бяха върху капака и ги изхвърлих. Хванах ковчега и го дотъркалях долу, точно пред децата. Сложих ръката си на капака и казах: “Тук лежат останките на вашия приятел. Ако този млад човек не е предал сърцето си на Исус след моето събиране, сега неговата душа е в ада.” Всички тинейджъри скочиха ядосани. Но аз казах: “Това е един проповедник, който не лъже. Аз няма да лъжа и няма да отида в ада за който и да е.”

Много проповедници лъжат над ковчезите всеки път, когато погребват някой. Някои мъртъвци са били толкова извратени – те ги погребват. След това стоят над гроба и казват: “Той беше чудесен човек.” Погледнах тинейджърите и казах: “Дал съм 7 дни от живота си за този млад човек. Отказал съм се от около 21 яденета. Постих и се молих за него. Миналата седмица го притиснах до стената и той отхвърли Бога.”

Направих призив за покаяние. 150 от 300 деца дойдоха, паднаха на колене около ковчега и предадоха живота си на Исус. Опитвам ли се да ви кажа, че едно момче трябваше да умре, за да се спасят 150? Не. Това вече е било направено. Знам Един, Който умря преди 2000 години така, щото целият свят да бъде спасен.