Съдържание Цялата книга на една страница

МЕТЕЖ В БОЛНИЦА В НЮАРК

През 1960 година по време на различни богослужения, Бог ме водеше да помазвам хора с миро. Понякога ги молех да събуят обувките си, така че да миропомажа нозете им.

Друг път миропомазвах ръцете и главите им, просто изливах мирото върху тях. По това време давах шишенце с миро на група огнени християни и ги изпращах с него в света. “Излезте и намерете някой, който е болен, помажете го с миро, за да бъде изцелен. Мирото е символ на Святия Дух.” Преди години по време на едно богослужение в Ню Арк, положих ръце на един млад човек. Дадох му шишенце с миро и му казах същите думи.

Няколко поредни вечери не го виждах. Тогава неговият най-добър приятел дойде при мен и ми каза: “Той е в затвора.”

“Защо е в затвора?” – попитах аз. Той каза: “Защото правеше това, което вие му казахте да прави.” Ако той е в затвора, заради нещо, което аз съм казал, бих искал да поръчителствам за него. Но Господ каза: “Остави го сам.” В това именно ни е проблемът.

Искаме да се набъркваме в чуждите неща. Нека просто оставим Господ да върши нещата по Своя Си начин. На петата вечер липсващият мъж дойде развълнуван на нашето събрание. Никога не бях виждал млад човек толкова запален. Помолих се: “Боже, ако затвора прави хората такива, вкарай ги всичките там.” Той гореше! Извиках го отпред и му дадох микрофона. Исках да чуя това, което имаше да каже. Както се оказа по-късно, нямаше да проповядвам тази вечер. Той каза на публиката, че когато съм му дал мирото и съм му казал да намери някой, който е болен, дори не се е прибрал вкъщи. Отишъл в най-близката болница, при болните. Не е имал карта на служител. Не е бил ръкоположен. Всичко, с което разполагал са били шишенцето с миро и указ от проповедника, който гласял: “Отиди и намери някой, който е болен.” Отишъл в болницата. Оказало се, че това е най-голямата болница в града. Без да се разписва на регистратурата влязъл направо в асансьора.

Щом стигнал 15-ия етаж, извадил мирото и започнал да полага ръце на болните. На всеки, на когото полагал ръце, казвал: “Ставай и се прибирай вкъщи. Бог те изцели.” Той обиколил целия етаж. Това не е ли безумно? Пациентите в тази болница имали повече разум, отколкото много християни. Те сторили точно това, което Божият човек им казал: “Стани и ходи!” След като свършил с болните на 15-ия етаж, слязъл на 14-ия. Планът му бил да помаже всеки пациент в тази болница. Можете ли да си представите как те излизат през главния вход по чехли, пижами и халати, а сестрите ги питат какво правят. “Докторът каза да си вървим вкъщи, защото сме излекувани.” Младият мъж слязъл на по-долния етаж.

Отишъл в отделение с около 180 души. В това време пет лекари се опитвали да спасят една жена, която току-що била изгубила съзнание. Той влязъл вътре. Изчакал да излязат лекарите. След като и последният от тях напуснал отделението, покрили жената с чаршаф. Той отишъл до нея и дръпнал чаршафа. Всички в отделението го наблюдавали. Докато гледали, той излял от мирото върху жената и смъмрил смъртта в името на Исус. Той извикал духът обратно в тялото й. Изведнъж жената промърморила нещо, след това се изправила и станала от леглото. Започнала да вика и да тича из отделението. Това разбира се, не е моя история. Предавам ви това, което младият мъж ни разказа. То ни изуми. Представяте ли си хаоса, обзел отделението? Когато влезете някъде с шишенце миро и се случи нещо подобно, никой няма да ви пита от коя деноминация сте, или пък да ви поиска препоръчително писмо.

Там в момента една мъртва жена започнала да скача и вика. Всеки пациент от този етаж викал: “Хей! Я донеси това миро тук, ако то успя да съживи тази жена, ще успее и мен да излекува!” Ето защо помазвам хората с миро. Искам да разпаля този дар в тях. Когато вършиш това, което Бог те е призвал, около теб ще има хора, молещи за помощ. Навън има един свят, който чака църквата да се съживи. Днес е денят, когато можем да кажем: “Пази се, дяволе!” Но историята още не е свършила. Медицинските сестри извикали полиция.

Те арестували младия човек. Обвинили го в нарушаване на спокойствието. Бил ли е виновен? Да, бил е. Нарушавал е спокойствието на дявола. Не мислите ли, че е вече време църквата да смути спокойствието на дявола? Самият той нарушава нашето. Властите го тикнали в затвора и го оставили там четири дни. Когато съдията видял документите по делото, избухнал: “Защо този човек е задържан толкова дълго?” Наредил им да го освободят. Когато го довели, съдията го помолил за извинение. “Ваша светлост, няма защо да се извинявате – казал младият мъж. – Исус е Този, Който ме вкара там.” Съдията бил шокиран: “За какво ли не съм чувал да Го обвиняват, но никога за нещо подобно.” Младежът разказал на съдията историята, която току-що ви разказах. Той казал: “Ваша светлост, когато ме арестуваха, все още малко миро ми беше останало. Отидох при всеки един затворник и го помазах. Точно преди 5 минути един от тях се спаси. Извикахте ме тъкмо, когато свърших.”

Съдията погледнал от своята скамейка. “Случаят е приключен” – казал той. След това добавил: “Синко, иди вземи още малко миро. Бог знае, че църквата не върши това, което Той я е призовал. Слава на Бога, че има млади хора, които са възпитани да се подчиняват на Бога.” Няма да забравя тази история докато съм жив. Разказвам я навсякъде. Някои хора не й вярват. Но защо да й вярват, след като и в Библията не вярват. Сега вече знаете защо помазвам с миро.