ЖЕНАТА С ОТРОВНИЯ СЛАДКИШ

Проповядвах на Бродуей в Ню Йорк в продължение на четиринадесет дълги седмици. Святият Дух слезе върху Бродуей. Докато бях там, цяла спиритистка църква беше освободена. Прогоних дявола от двама членове на църквата. Те се върнаха в паството си и доведоха осем други на моите събрания. Изгоних дявола и от тях и те се върнаха и доведоха още 24. Накрая цялата спиритистка църква беше освободена. До този момент те се бяха занимавали с магия.

Един ден, тъкмо излизах от театъра, в който провеждахме събранията, когато една жена дойде към мен и каза: “Мразя те!”

“О – казах аз, – разпознавам гласа ти, дяволе! Аз също те мразя.” Не говорех на жената. Говорех на дявола в жената. Тя ме погледна и каза: “Ти ме унищожи!” Аз казах: “Но аз дори не те познавам!” Тя каза: “Държах хората в шепата си, но ти ги освободи. Моето име е…” – и тя каза името си, мадам еди коя си. Аз казах: “Елате, мадам, ще прогоня дявола и от вас.”

Тя отстъпи назад. “Не ме докосвай – изпищя. – Аз те наблюдавам. Хората ти носят пасти и сладкиши на събранията ти.” Аз казах: “Да, и аз всичките си ги изяждам.” Тя каза: “Проповеднико, аз ще те спра. Ще изпека отровен сладкиш и ще го скрия между останалите.” Аз казах: “Направи ми услуга – сложи му кокосов крем. Преди да изям каквото и да е, аз го освещавам. Имам силата на Святия Дух вътре в мен.” Жената беше прекалено шашардисана, за да каже още нещо. Нямаше нужда. Беше изгубила. Марко 16:18 казва: “Ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди.” Говоря за силата на Святия Дух.