Съдържание Цялата книга на една страница

ЕДИН МЪЖ, УВИТ В ЧАРШАФ

Проповядвах в Хюстън, Тексас, когато една жена с чаршаф през рамо влезе в събранието. Зачудих се какво ли носи в този чаршаф. Не мина много време докато разбера, защото тя дойде при мен по централната пътека и го строполи в краката ми. Аз проповядвах – тя объркваше моето събрание! Когато раз-гъна чаршафа, се оказа, че в него е увит мъж – нейният съпруг. Той тежеше 26 кг. Тя каза: “Моят съпруг тежеше 90 кг.” Сега той приличаше на скелет. Зловонието от болестта на този мъж почти ме изхвърли назад. Жената ме погледна и каза: “Отне ми цяла нощ, докато стигна до тук, проповеднико. Сега направи това, за което Бог те е призовал. Изцели този човек!”

Тези са ситуациите, които ти помагат да разбереш дали си призован и изпратен, или не си. Вярвате ли, че Бог ще разочарова такава вяра? Не положих ръце. Библията казва да не полагаме внезапно ръце на никой. Исках да чуя повече за този човек.

Жената каза: “Идвам от Ню Орлеанс. Вчера лекарят ми каза, че на съпруга ми му остават още само 72 часа живот. Единият от тези дни вече изтече. Това означава, че ни остават още 49 часа. Когато лекарят ми каза това, аз му отговорих, че ще доведа съпруга си в Хюстън. Той мислеше, че искам да го доведа тук при специалист по ракови заболявания – и добави, че ще ми кажат същото – моят съпруг ще умре. Аз просто казах на лекаря: “Това е, което вие си мислите.” Това е истината относно вярата, нали?

Понякога ще се наложи да останете сам. Лекарят казал, че няма да позволи да премества пациента, но тя отвърнала: “Той е мой съпруг. Аз ще го отпиша.”

Това е жената, която трябва да имате. Повечето съпруги ще се опитат да се отърват от “стария негодник”. Но тя казала: “Той е моят съпруг. Няма да позволя на дявола да го притежава.” Лекарят й казал: “Тези специалисти ще поставят абсолютно същата диагноза като моята.” Тя казала: “Аз няма да го водя при специалист. Аз ще го заведа при един служител на Бога.” Той попитал: “При кого?”

“Служител на Бога.”

“Не вярвам в това.” Тя казала: “Не е необходимо. Той е мой съпруг. Аз вярвам в това.” Нека всеки човек, всеки дявол, да бъде счетен за лъжец, а Бог за праведен! Ако Той го е казал, Той ще го извърши, и ако Той го е изговорил, ще го доведе в съществуване! Тя казала: “Ще го изпиша.” Лекарят отговорил: “Ще скрия дрехите.”

Тя казала: “Ще открадна чаршаф.” Погледнах чаршафа и той наистина носеше името на болницата. Тя го бе откраднала! Вярата никога не се предава. Вярата ще намери начин. Вярата ще настоява. Вярата ще получи отговор от Бога. Вярата никога не седи на църковната скамейка. Вярата стъпва върху водата. Вярата стъпва на Словото. Вярата казва: “Да, Господи, аз ще получа отговора.” Бог не може да лъже. Аз вярвам това, което Той е казал. Тя каза: “Брат Шамбак, нека спрем да говорим. Положи ръце върху него.”

Не можех да издържа да го гледам, защото зловонието му ме удряше право в лицето. Трябваше да обърна лицето си, но го докоснах и казах: “Ти, гнусен дяволе, аз те проклинам в името на Исус и ти заповядвам да умреш и да си отидеш от тялото на този мъж.” Този мъж беше на около 50 г. Дяволът убива хората преди тяхното време. Крадецът идва да открадне, да убие и да погуби. Можех да видя отпечатъците на дявола върху тялото на този мъж, но аз отказах да позволя на дявола да го притежава. Аз казах: “В името на Исус, аз изговарям пълна промяна.” Той не се изправи и не започна да ходи. Той тежеше само 26 килограма – кожа и кости. Жената го вдигна, сложи го обратно на рамото си и тръгна да излиза. Дори не остана за дарението. На половината път тя се обърна и каза: “Довиждане, брат Шамбак, ще се видим, когато стигнете в Ню Орлеанс.”

Шест месеца по-късно ние опънахме палатката си в Ню Орлеанс. По време на първата вечер видях един голям мъж да влиза. Беше 180 см висок и тежеше 90 кг. Носеше съвсем нов син костюм. Не го познавах. Той се качи на рампата и аз се чудех защо моите хора му позволяват това. Святият Дух трябва да ги е накарал да замръзнат по местата си. Ние не допускахме никой на платформата. Внезапно този мъж ме сграбчи и ме повдигна от земята. Аз казах: “Пуснете ме долу.” Той каза: “Аз съм мъжът, който беше увит в чаршафа.” Аз казах: “Вдигнете ме отново. Нека потанцуваме!”

Не е ли прекрасно? Шест месеца по-късно той беше възвърнал нормалното си тегло. Той дори не знаел, че съпругата му го завела в Хюстън. Той почти си бил отишъл.

Оставали му само още 48 часа живот. Когато тя го върнала отново на лекаря, те го прегледали и не успели никъде да намерят следа от рак. Когато говорих на рака, аз изговорих възкресенски живот в неговото тяло. Аз говорих на планината. Аз говорих във вяра, вярвайки, че Бог ще го извърши. Аз го изговорих съвършено. Ако Бог казва, че Той е изцерителят, аз имам правото да го изговоря изцелен. Изговорих го в съществуване в името на Исус! “Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:12).

Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; а неприятелите ви ще падат пред вас от нож.” (Левит 26:8).

Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” (І Йоан 4:4).

следваща глава Р. У. В БИТКА С ДЯВОЛА