Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪЛШЕБНИТЕ БОНБОНИ

Аз не само се моля върху дрехи, но също така нося дрехи. Павел сваляше дрехите си от тялото и ги изпращаше на болните, наранените, огорчените и обладаните от нечисти духове. Библията казва, че той ги сваляше от тялото си. Той трябва да ги е носил върху тялото си до определен момент. Когато проповядвате под помазанието на Святия Дух, то прониква във всяко едно нещо, което притежавате. Не дрехата изцелява. Ако дрехата изцеляваше, вие нямаше да боледувате. Важно е това, което стои зад дрехата – вярата на този човек – тя предизвиква изцелението. Една вечер във Филаделфия една жена дойде при мен и ми даде няколко бонбона. Лесно е да познаете, само като ме гледате, че обичам бонбони. Аз ги приех и благодарих. Тя каза: “Те не са за вас.”

“Е – казах, – вие току-що ми ги дадохте.” Тя каза: “Искам само да ги подържите.” Аз казах: “Чакай малко, момиче, аз не нося бонбони, аз ям бонбони. Какъв е проблемът ви?” Тя каза: “Ами, брат Шамбак, искам да носите тези бонбони докато проповядвате.”

Натъквали ли сте се някога на упорита жена? Има много жени, които никога не биха приели “не” за отговор – те продължават да упорстват и получават това, което Бог им е обещал. Това беше една от тези жени. Тя каза: “Искам да носите тези бонбони!” Аз казах: “Не, няма да ги нося, госпожо. Какво не е наред с вас? Другите проповедници знаят, че полагам ръце на дрехи. Ако те разберат, че полагам ръце на бонбони, моето име ще бъде опетнено.” Тя каза: “Брат, “опетнено име”, вие ще носите тези бонбони!” Беше толкова настойчива! Аз казах: “Не, няма да ги нася.” Аз просто ги оставих. Казах: “Защо не вземете дреха, както всички останали? Аз ще ви дам нещо. Ето, вземете носната ми кърпичка!”

“Не, не я искам – каза тя. – Вие ще носите тези бонбони. Имам дрехи от вашия офис. Имам от Орал Робъртс, от Т. Л. Осборн. Имам и сестра, която е в психиатричната клиника. Тя е там от 30 години. Аз й изпращах тези дрехи. Всички дрехи свършват в кофата за боклук. Аз току-що идвам от там и те ми казаха, че мога да й изпращам бонбони. Сега вие и аз ще надвием над дявола и ще го изгоним с тези бонбони.” Аз я погледнах и казах: “Дай ми бонбоните.” Сложих ги в левия джоб на панталоните си и започнах да проповядвам. В края на службата й ги върнах. “Изпратете ги на сестра си” – й казах.

Шест месеца по-късно аз се върнах в този град и проповядвах в операта “Метрополия”. Тъкмо събирах дискуса, когато видях две жени да идват към мен. За да бъда напълно искрен с вас, трябва да ви кажа, че не помнех жената с бонбоните. Тя дойде по пътечката, пусна дарението си в кофичката и каза: “Слава на Бога, брат Шамбак!” – “Слава на Бога!” – “Това е моята сестра.” – “Радвам се да ви видя на църква.” Тя каза: “Брат Шамбак, казах, че това е моята сестра.” Така че аз оставих кофичката, хванах я за ръката и казах: “Добре дошла на нашата служба.” Съвсем не исках да я обидя. Тя каза: “Брат Шамбак, спомняте ли си коя съм?” Отговорих: “Не, госпожо. Съжалявам, не си спомням.” Тя каза: “Аз съм тази, която ви даде бонбоните.” Спрях дарението и казах: “Всички да седнат. Забравете дарението. Искам да чуя това.” Не се наложи да проповядвам тази вечер. Тази жена взриви мястото. Тя разказа историята, която току-що ви разказах.

След това продължи: “Изпратих бонбоните в болницата. В момента, в който сестра ми е вкусила от бонбоните, тя вкусила и от Божията сила. Демоните я напуснали на момента и за първи път от 30 години, тя била с нормален ум!” Персоналът на болницата не й се обадил в продължение на две седмици. Можете ли да си представите това телефонно обаждане? “Елате и си вземете сестрата.”

“Какво означава това: “Елате и си я вземете”? Да не би да е умряла?”

“Не! Не е умряла!”

“Добре, какво не е наред?”

“Не знаем. Всичко, което знаем е, че през последните две седмици я подложихме на серия от тестове. Тя беше прегледана от всеки психиатър и от всеки психолог, запознати с нейния случай. За първи път от 30 години сестра ви е нормална.” Какво чудо!

Тази жена започнала да посещава една църква във Филаделфия, чиито пастор тогава беше моят зет Рен Доналд. Тя започнала да води нормален живот и била способна да работи и всичко това, защото нейната сестра не се отказала! Но за малко проповедникът да й откаже чудото… “Аз няма да нося тези бонбони!” Тази вечер научих урока си!