Съдържание Цялата книга на една страница

БРАТ ЛЕРОЙ СЕ СПАСЯВА

През 1956 г. оставих за малко евангелизаторското поле, за да погреба майка си. Всичките шест деца бяхме до леглото й, когато почина. Тя не молеше Бог да й даде още живот. Моята майка живя пълноценен живот. Тя бе отгледала 12 деца. Шест бяхме останали. Знаете ли какво правеше майка ми? Тя плачеше към Бога. Тя каза: “О, Боже, ти обеща, че ще спасиш всичките ми деца!” Нейният последен плач бе за децата й. Всичките бяхме спасени и изпълнени със Святия Дух, освен най-малкия ми брат – Лерой. Той беше висок около шест стъпки и четири инча и тежеше 240 паунда. Той седеше до мен, до смъртното легло на майка ми. Смушках го в ребрата – за малко да си счупя лакътя.

Аз казах: “Хайде, момче, помири се с Бога преди мама да си отиде!”

Той каза: “Хей, не сега. Мама умира.” Той обичаше мама така, както всички ние я обичахме, но беше отстъпник. Погребахме мама. Тя умря без да види този отговор. Означава ли това, че Бог е неверен? Разбира се, че не! Върнах се обратно на евангелизаторското поле.

По това време пътувах с брат Алън. Бяхме в Калифорния. Голям товар ми тежеше заради брат ми. Удари ме изведнъж, когато брат Алън направи призив за покаяние. Скочих от платформата. Застанах в редицата за спасение. Брат Алън каза: “Какво правиш тук, Шамбак?! Този призив е за грешници. Не изглежда добре моят следобеден проповедник да се спасява.” Ние непрекъснато съдим другите, нали? Не знаем какво става в човешкото сърце. Но аз останах там и казах: “Господи, аз не съм вече Р. У., аз съм Лерой. Ако той не иска да се спаси, аз ще се спася вместо него.” Никога не бях чувал някой да казва подобно нещо преди това, но аз го чувствах. Исках да се спася вместо него. Влязох в молитвената палатка. Паднах на лицето си. Плачех към Бога. На следващия ден се обади сестра ми Маргарет. Аз казах: “Маргарет, толкова се радвам, че се обади. Имам някои добри новини за теб.” Тя каза: “Ще ми позволиш ли аз да говоря? Аз плащам за този разговор.” Аз казах: “Можеш да говориш, когато аз свърша. Имам добри новини. Лерой се спаси.” По телефона се възцари мълчание. Аз казах: “Маргарет, чу ли какво ти казах?” Тя отговори: “От къде знаеш?” Аз казах: “От къде знам ли? Не знаеш през какво минах снощи, момичето ми.” Казах й как застанах на неговото място за новорождение, плачейки пред Бога за милост. Тя каза: “Това беше поводът да ти се обадя. Снощи всички отидохме на църква. Всички, освен Лерой. Той беше навън и си живееше живота. На половината на службата Лерой влезе. Той дори не спря да седне на пейката. Отправи се към олтара. Строполи своите 190 см върху олтара и извика към Бога. Бог го спаси и изпълни със Святия Дух.” Лерой не бе чул проповедта. Понякога ние, проповедниците, си мислим, че проповядваме шедьоври. Но хората не се спасяват поради проповедите ни. Святият Дух е Този, Който ни води на кръста. Той работи!