Съдържание Цялата книга на една страница

АВТОМОБИЛНАТА КАТАСТРОФА В БАЛТИМОР

Преди известно време имах евангелизация в Балтимор, Мериленд. Първата служба беше на Хардфорд път. Взех куфарчето си от колата и тръгнах към залата. Внезапно чух свистене на спирачки зад ъгъла и след това удар. Мислех, че някоя кола е блъснала животно, може би куче. Не, беше едно малко дете. Колата влачи малкото дете почти две пресечки надолу по Хардфорд. Вместо да тръгна към сградата, където бяха събрани хората, започнах да тичам след автомобила. Докато стигна до него, вече се беше събрала тълпа. Един полицай беше там, а момченцето лежеше в локва кръв. Тялото се тресеше. Аз не се срамувам от името на Исус. Решил съм това преди много време. Само хора, които ругаят и споменават името Му напразно, трябва да се срамуват. Аз не се срамувам да изцелявам болни, използвайки това име там, на тротоара.

Така че смело влязох в тълпата. Те стояха там и гледаха как тялото на момчето се тресеше от конвулсии. Полицаят свали сакото си, за да му направи възглавница. Коленичих до него. Казах на полицая: “Имаш ли нещо против да се помоля за малкия приятел?” Той каза: “Вие служител ли сте?”

Аз казах: “Да.” Той каза: “Давай, проповеднико. Той изглежда зле.”

Взех момчето на ръце и започнах да се моля. Чувствах острите стрели, идващи от очите на хората около мен. Извиках високо: “В името на Исус”! Помислих си: “Слава на Бога, дори да не ходят на църква, те ще бъдат на църква точно сега. Щях да взема преимущество в тази ситуация. Аз се молих: “Исусе, Ти си ми казал да използвам Твоето име. Ти си ми казал, че ако положа ръце на болните в Твоето име, те ще се възстановят. В името на Исус, заповядвам на кръвта да спре. Заповядвам на кървенето да спре и на конвулсиите да престанат. Господи, ако има счупени кости, изцели ги. Постави всеки мускул, всяка тъкан, всяка жилка на мястото им. Възстанови напълно здравето на това момче, не позволявам на никакви увреждания да останат в неговото тяло.” Когато свърших да се моля, конвулсиите бяха спрели. Момчето отвори очите си, погледна ме и каза: “Благодаря ти, проповеднико.” Линейката дойде, взе го и го закара в болницата. Отидох на службата с окървавен костюм и започнах да проповядвам.

Вечерната служба тъкмо започваше, когато видях това малко момченце да седи на първия ред с баща си, майка си и със седем или осем братя и сестри. Малкото момченце се изправи и каза: “Тате, това е мъжът. Това е мъжът на Бога. Ето там. Той се моли за мен на ъгъла на улицата.” Мъжът дойде към мен. Сълзи се стичаха по лицето му. Той каза: “Бих искал да стисна ръката на мъжа, който не се срамува да се моли на уличния ъгъл.”

Той ме погледна и каза: “Искам да знам за този Исус, Който имаш в теб.” Заведох цялото семейство при Исус. Те бяха първите спасени на събранието в Балтимор. Днес те все още са членове на църквата и мои приятели. Има сила в името на Исус!