От минус към плюс

В най-дълбоката ни нужда изплува благата вест за Христос. Исус видя живота си като спасителна мисия. Той каза. че е дошъл “да потърси и да спаси погиналото”.[1] Каза също, че смъртта Му не бе нещастен случай – Той дойде, за да умре: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина”.[2]

И така, кой е Исус? Библията ни казва, че Той е Бог с нас“[3] че Бог стана плът“.[4] С други думи, Исус ни показва как Бог участва в реалния свят. Той се докосна до нечистотата в този свят. Ръцете му бях приковани към кръста.

„Той може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез  Него …“

При кръста, тъмнината се превръща в светлина, смъртта в живот, омразата в любов, оковите в свобода, отчаянието в радост …

Той стори това, за да ни освободи от силата и разрухата на греха.

Когато ги изкарваха, за да ги разпънат, римските затворници носеха кръстовете на раменете си. С ръце завързани за дървото, те вървяха превити на две, към мястото на екзекуцията.

Това показва, че Исус премина през улиците на Ерусалим до хълма на екзекуцията, наречен „мястото на смъртта“. Той сякаш носеше знаме – гигантски белег – прогласяващ ужасната истина на един език, който целият свят може да разбере и никога няма да забрави. Кръстът, който Исус носеше говори за нашия човешки минус или негативност – неуспехът и грехът, които лежат в сърцето на всеки един от нас.

Кръстът ни показва как Бог откликна на човешката мъка. Сам Бог влезе в нашето страдание и понесе греха ни върху Себе Си. Исус, макар и да бе съвършено невинен и без грях, бе направен грешен за нас”.[5]

Както казва един от първите християни:Докато още бяхме грешни Христос умря за нас.[6]

Там на онзи хълм, Исус изправи кръста на нашия грях и нечестие. Той промени нашият човешки минус в Божий  плюс. Исус освободи мощта на Божията милост, прошка и изцеление за Всеки, който би дошъл при Него да ги поиска.

„Повярвай в Господа Исуса и ще се спасиш …“  

Божията любов превръща самотата в приятелство и омразата в любов.



[1] Лука19:10: „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“.

[2] Марк 10:45: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“.

[3] Матей 1:23: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син и ще Го нарекат Емануил, което значи „Бог с нас““.

[4] Йоан 1:14: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълно с благодат и истина“.

[5] 2 Коринтяни 5:21: „Бог за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

[6] Римляни 5:8: „Но Бог препоръчва Своята Към нас любов в това, че когато още бяхме грешници Христос умря за нас“.

 

следваща глава Логото на Божията любов