Когато още бяхме грешници Христос умря за нас

Разпъването на Христос на кръст в 30-та година от новата ера не е едно незначително събитие с локално значение, което се е случило преди много, много години. Смъртта на Исуса освобождава мощната Божия любов в света и ще промени живота ни днес.

 

РЕАЛНА, ЗЕМНА ВЯРА

 

Истината е, че Бог е направил  нещо що се отнася до страданията в света. Преди 2 000 години, Той изпрати Своя Син в един от най-размирните райони – Палестина. Исус порасна и стана дърводелец, като живееше в страна окупирана от чужди войски.

Заобиколен от насилие, бедност и болести Христос изживя живота си като даряваше Божията любов на обикновените хора. Той изцеряваше болните. Поучаваше хората да обичат онези, които ги мразят. Показваше им колко много ги люби Бог. Той превърна минуса на техния живот в славен плюс.

Но Исус си създаде и едни много властни врагове. Накрая политиците намислиха какво да сторят с Него. Те го арестуваха, биха го и го предадоха на окупиращите войски. Заведоха го до мястото, където убиват престъпниците и го умъртвиха. Ако тогава имаше телевизия, това може би щеше да бъде главното събитие на вечерните новини.

Проблемът на човечеството се обобщава от Библията в една дума : „грях“. Да грешим означава да пропуснем или до не достигнем целта, заради която Бог ни е създал.

Някои хора казват, че християнската вяра е изгубила връзката си с реалността, но животът и смъртта на Исус показват. че това просто не може да е истина. Реалният, действителен Исус бе прикован с истински гвоздеи към истински кръст и проля жива кръв. Кръстът бе една ужасяваща, кървава екзекуция. Това бе едно съвсем земно, реално събитие.

Християнството не извръща поглед от човешкото страдание. Както бюлетините по телевизията, разпъването на Христос ни разкрива, че нещо ужасно се беше случило с човешката раса. Но за разлика от новините, то ни показва, че има надежда. Посочва ни, че Бог е извършил нещо, за да промени всичко това.