Грехът в двайсeти век

Преди да потърсим цяра, нека да опознаем болестта по-добре. Как  действа грехът в нашия свят?

Към края на деветнайсети век, хуманистите вярваха, че най-сетне са навлезли в пълнолетие. Те казваха, че са прекалено зрели, за да предизвикат война и че научният прогрес ще гарантира чудно, мирно бъдеще за човечеството. Те твърдяха, че по сърце човеците са предимно добри. Ние сме се развили в по-висши същества – произлезли сме от джунглата, следвайки еволюционния закон, който осигурява „оцеляване на по-силния“.

Исус каза: „Светлината дойде на света, но човеците обикнаха тъмнината повече от светлината … “

Този оптимизъм и вяра в човешкия прогрес, обаче, страдат от няколко сериозни недостатъка.

В 1867 г. шведският учен Алфред Нобел изобрети един нов силен експлозив. Нарече го „динамит“. Той бе убеден, че динамитът би направил войната прекалено ужасна, та хората изобщо да се замислят да предизвикат каквито и да било размирици – но скоро разбрал, че не липсват купувачи за неговия нов експлозив. И той бързо натрупал състояние от своето изобретение. В края на живота си завещал богатството си за финансиране на петте Нобелови награди. Една от тях е и Нобеловата награда за мир, осигурена чрез продажбата на експлозиви! Както казва Библията: “И те не знаят пътя на мира.”[1]

Атомните оръжия, крилати ракети, снаряди с насочващо действие -всичката унищожителна техника на 20-ти век предизвиква човешко нещастие в световен мащаб. “Те не знаят пътя на мира …“, казва Библията.

Първата световна война разклати у мнозина оптимизма и вярата в човешкия прогрес, докато други се опитаха да не изоставят надеждата и я нарекоха „Войната, която ще сложи край на всички войни“. 20-ти век, обаче, продължава да бъде най-кървавия период в човешката история. Адолф Хитлер дори използва закона за оцеляване на по-силния като оправдание за геноцид и унищожи онези, които считаше неспособни да оцелеят.

Геноцид и войната, причинени от хора като Хитлер, Сталин и Пол Пот изтръгнаха всичката вяра в човешката добрина и надеждата в бъдещето на човешката раса. И докато оптимизмът се гърчи в предсмъртни мъки – на нашето общество не му остава нищо, в което да вярва.

Това е само един бегъл поглед върху  това как грехът извършва своето унищожително дело в света през 20-ти век … Но как  това ни засяга лично?



[1] Римляни 3:17: „И те не знаят пътя на мира“.

 

следваща глава Алергични към Бога