Седем крачки към най-чиста вяра – втора част

Текст от Библията: 2 Коринтяни 5:17; Йоан 1:3-4, 7 Йоан 14:13-14.

Централна истина: Общението е майка на вярата. То ражда радост. То е източникът на победа.

В нашето изучаване на Божието Слово относно вяра, нека анализираме още три крачки към най-висша вяра.

Тези крачки ще ни помогнат да осъзнаем реалността:
3 Новото създание.
4 Нашето общение с Отец.
5 Властта в името на Исус

3 Крачка – Реалността на новото създание

2 Коринтяни 5:17
„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“

За да достигнем до най-висш вид вяра е необходимо да разберем реалността на новото създание.

Трябва да знаем, че в Божията представа ние сме сътворени в Исус Христос, след като Той стана жертва за грях като наш заместител.

Трябва да знаем,че в момента, в който сме приели Исус Христос за Господ и сме изповядали Неговото Господство ние сме се новородили. Именно тогава в юридически аспект, това е станало реалност в живота ни.

Сега в нашия дух е животът и природата на Самия Бог.

Това не е преживяване, това не е религия и не е членство в църква. Това е истинско раждане на нашия дух.

Ние сме синове и дъщери на Бог. Той е наш Баща. Ние знаем, че благодарение на Исус Христос преминахме от господството на сатана и духовната смърт в сферата на живота.

„Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята…“ 1 Йоан 3:14

Ние знаем, че сме в Божието семейство, че сме Божи деца. В това семейство не се влиза, в него се раждаш.

Как това влияе на нашия ежедневен живот.

Ако Бог е нашият собствен Баща, ние сме Негови собствени деца, то ние имаме толкова свобода в общуването с Отец колкото е имал и Исус, когато е бил на земята, защото Отец ни обича точно така, както е обичал и Исус.

В Йоан 17:23 е казано:
„…за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.“

В Колосяни 1:18 е казано:
„И глава на тялото, тоест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.“

Исус е първороден, но ние също сме новородени от първите.

Петър казва: „тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века.“ 1 Петър 1:23

Ние сме родени от Бога. Ние сме Божи деца, наследници на Бог и сънаследници [наследници с равни права] с Исус Христос.

Когато говорим това ние не се самовъзвеличаваме, ние възвеличаваме Бога, и какво Той е направил за нас, благодарение на Исус.

Ние не се направихме нови творения. Той ни направи нови творения. Той е началникът и Усъвършителят на нашата вяра:

„Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела…“ Ефесяни 2:10

Не ние сме направили себе си и не ние сме направили това което сме в Бога.

Когато човек се принизява, той в действителност принизява Божието творение. Той критикува това, което е направил Бог. Необходимо е да спрем да гледаме на себе си от естествена гледна точка и вместо това трябва да се видим такива, каквито Бог ни вижда, като създадени в Исус Христос. Отец ни вижда не така както хората ни виждат. Той ни вижда в Христос.

Много християни търпят поражение защото се виждат от естествена гледна точка. Те биха могли да бъдат победоносни ако се гледаха по начина по който Бог ги гледа.

Християнин, който имаше много сериозни жизнени проблеми, веднъж ми каза:

„Струва ми се, че си плащам за този живот, който имах преди да повярвам, Бях такъв грешник.“

Но когато ние сме новородени, ние сме изкупени не само от греха, ние сме изкупени от наказанието за грях. Не е необходимо да плащаме за нашите грехове .Христос вече направи това за нас. Ние дори и да искахме не можехме да платим за тях.

Много хора се занимават с това да носят наказанието за предишния си живот.

След като човек, се покае, Бог повече не знае за това,което е направил неправилно.

„Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, 
И няма да си спомня за греховете ти.“ Исая 43:25

Щом Бог не ги помни, защо трябва ти да ги помниш.

Ако след спасението е необходимо човек да пожъне, това което е посял, преди покаянието си, то той трябва да отиде в ада, защото и това е част от наказанието.

Ако той се опитва да понесе част от наказанието си, би трябвало да понесе цялата част.

Но ние сме изкупени не само от силата, но и от наказанието за грях. Исус зае нашето място. Той понесе наказанието за нашите грехове. Той ни направи участници на наследството на светиите.

4 Крачка – реалността на нашето общение с Отец.

Най-главната част от изкуплението бе общението. „Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.“ 1 Коринтяни 1:19

Забележете,че ние сме призовани в общение с Неговия Син Исус Христос

1Йоан 1:3-4, 7
“ 3. това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. 
4. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. 
7. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.“

Това е най-великата част, която Бог е предоставил за нас, правото на общение с Него, с Неговия Син и с Неговия Свят Дух, в изпълнение на Неговата мечта за изкупление на човечеството.

Отношение без общение е като брак без любов или без разбиране.

Общуването се явява майка на вярата. То ражда радост. То е източник на любов. То е източник на победа.

И Той ни е призовал, всеки един по отделно в общение с Неговия Син.

Ако имаме общение с Него и ходим в светлината, както Той е в светлината, тогава молитвата ще стане едно от сладките и велики привилегии, които имаме.

Ако слушаме някои хора, ще си помислим ,че молитвата е една тягост. Слушаме как говорят за борбата и усилията в опитите да повярват. Но за мен молитвата никога не е била проблем, нито борба. Тя винаги е била радост. Аз никога нищо не губех в молитва, обратно винаги получавах. Аз често се моля по пет, шест часа на ден.

Тези проблеми,които имат тези хора в молитва, се обясняват с това,че вместо да позволят на Святия Дух да се моли чрез тях, те се опитват всичко да свършат сами – със своята собствена енергия. Естествено това ги изморява. Бог иска ние да намерим място на отдих в Него:

„Наистина с гъгниви устни и с друг език 
Ще говори на тия люде 
Оня, който бе им рекъл: 
Тая е почивката ви; и успокойте уморения; 
И това е освежението ви; 
Но те не искаха да слушат.“ Исая 28:11,12

Когато се молим на езици ние намираме покой в Бога.

5 Крачка – Реалност на властта в името на Исус.

Йоан 14:13,14
„И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. 
Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“

Да предположим, че богат човек ви даде писмено разрешение, за да го използвате, за да получите всичко, от което бихте имали нужда за осигуряване на живота ви.

Това е твърде хубаво, за да е истина.

Чудесно е че това е истина!

Бог ни е дал „нотариално заверена заповед“ на името на Исус, за да бъдат удовлетворени всички наши нужди: духовни, физически или финансови.

Той ни е дал сила над сатанинската сила.

Той ни е казал, че ще ни даде  всичко, което бихме поискали от Неговото Име.

Ние имаме власт в използването на Неговото Име. Фактът, че много хора не използват властта в Неговото Име, се обяснява не с недостиг на вяра, но незнанието на нашите законни права в Христос. Цялата работа е в това да знаем мястото си на син или дъщеря. Цялата работа е в това, че ние имаме права, според това,което говори Словото.

Научете наизуст:
„Верен е Бог ,Който ни призовава в общение със Своя Син Исус Христос, Нашия Господ.“ 1 Коринтяни 1:9

Мото на урока: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само
слушатели…“
 Яков1:22