Правилна и неправилна изповед

Текст от библията: 2 Тимотей 1:7; 1 Петър 2:24; Матей 8:17.

Централна истина: Изповедта на нашите устни предоставя властта над нас или на Бог или на сатана.

Библията е Божието Слово и тя съдържа Божите мисли. Божите мисли се различават от човешките мисли:

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. 
Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. 
Понеже, както небето е по-високо от земята, 
Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, 
И Моите помисли от вашите помисли.“

Според мярката на това, как изучаваме Божието Слово и узнаваме Неговите мисли, ние се осмеляваме да мислим с Божите мисли, следвайки Го, когато ние подравняваме нашите мисли, според Неговото Слово!

Изучавайки изповедта, ние разбрахме, че ако нашата изповед не е правилна, то е така, защото вярваме не това, което трябва да вярваме. А ако вярваме не това, което трябва, това е защото мисленето ни е неправилно. А ако мисленето ни е неправилно, то е защото умът ни не е обновен от Божието Слово.

Понякога учението на Божието Слово може да ни се стори абсурдно на душевния човек, защото умът му не е обновен от Словото.

В Марк 11:22, 24 е казано:
„А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 
Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 
Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“

В Разрешения превод 24 стих е преведен така: „Затова ви казвам: каквото искате в молитва, вярвайте, доверявайте се и бъдете уверени, че то ви е дадено и ще го получите.“

Най-хубавото за християнина е да се научи да ходи в духовната област.

Неговият интелект и сетивни органи всячески ще се съпротивляват на това да прави крачки в духовната област, защото когато душевния ум не е обновен от Словото Божие, той желае да го удържи в душевната област. Но има душевна област и именно в нея трябва да живее християнина.

Правилно и неправилно изповядване

Заглеждайки неправилната изповед, неправилното вярване и неправилното изповядване, нека отговорим на въпроса: Какво е неправилно изповядване?

Неправилното изповядване, това е изповядване на поражение и неуспех и на превъзходството на сатана.

Ако говориш за това, кака дяволът пречи на успехите ти, държите в робство или в болест – това е изповед на поражение. Тази изповед прославя дявола.

Както вече отбелязахме в предишните уроци, изповеданието – това е свидетелство на истината, която знаем, свидетелство за това, за което сме съгласни и потвърждение на това, което вярваме.

Понякога допускаме нашето изповедание да признае поражение и да прослави дявола, а не свидетелство на това, което казва по въпроса Божието Слово.

Някои от нас приличат на една добра ,възрастна сестра, която стана и засвидетелства в църквата: „дяволът ме преследваше цялата тази седмица, да се благослови святото му име.“

За съжаление, много от нашите свидетелства повече свидетелстват за превъзходството на сатана в нашия живот, отколкото на Христос!

Когато ние свидетелстваме за това, което прави за нас Бог, ние Го прославяме, точно така както, когато говорим какво прави дяволът и изброяваме неуспехите и си, ние прославяме дявола.

Много хора губят благословението си, което им дава Бог, именно заради неправилната изповед.

Те търпят поражение и животът се превръща за тях в тежко бреме.

Фактически, изповед прославяща дявола, е несъзнателно  провъзгласяване, че Бог е неудачник!

Тази изповед разрушава нашата вяра и ни държи в робство. Изповед за способностите на сатана ни пречи и ни държи от успеха, предоставяйки на дявола господство над живота ни.

Следователно чрез своите устни ти сам определяш кой е твоят господар – или Бог, или дяволът.

Изповедта на твоите устни, която извира от вярата в твоето сърце, нанася на дявола абсолютно поражение във всичко.

Когато сме спасени ние изповядваме, че Исус е Господ. Той започва да господства над нас и да управлява в нашия живот.

Но когато изповядваме, че сатана пречи на успехите ни, въпреки, че сме християни, ние предоставяме господството над живота ни на сатана. Той е бог на света и няма да се забави да подейства, когато сме му разрешили. Без значение, дали нашето разрешение е съзнателно или несъзнателно, то е разрешено. А когато сатана господства ние сме изпълнени със слабости и страх.

Победа над страха и съмненията

2 Тимотей 1:7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене.“

Страхът не извира от теб. Той идва от вън, опитвайки се влезе в теб. Той е от врага. Ние не трябва да изповядваме страх, а трябва да изповядваме сила, любов и себевладеене.

Абсолютно същото се отнася и за съмненията. Не изповядвай съмненията си. Това значи, не че не виждаш съмненията си. Но просто нищо не говори за съмненията си. Съмненията са от дявола. Съмнението – това е контрабандна стока. Съмнението – това е зло. Християнинът няма право да говори за съмнение, защото то не е за него.

Много хора си мислят, че са честни, когато изповядват съмненията си. Ти можеш да бъдеш изкушен от съмнение, но противопоставяйки се на дявола, ти можеш да го накараш да бяга.

Затова не изповядвай съмнението, изповядвай вяра.

Започни да говориш кой си ти и какво имаш в Христос. Ти си вярващ, ти си ново създание. Така говори и вярвай в това.

А ако си в изкушение – никой от нас няма да избегне това – „противи се на дявола и той ще избяга от теб.“ Яков 4:7

Откажи се от съмненията в Името на Господ Исус Христос и съмнението ще те остави.

Изповядвай Божието Слово

Вместо да изповядваме съмнение и страх, говори това, което казва Божието Слово. Бог е казал: „Не бой се, защото Аз Съм с теб.“ Исая 41:10

Следователно можеш да кажеш: „Аз не се боя. Аз съм Божие дете и Той е с мен. Той ми даде дух не на страх, но на любов, сила и себевладеене. Аз не се съмнявам, но вярвам.“

Престани да говориш на дяволски език съмнение и страх. Започни да говориш с Божия език на вяра.Бог е Бог на вяра. Ние сме деца на вярата на Бог на вярата.

На една служба, жена разказваше за сестра си, която била в психиатрия. Тя казала: „Тя не е толкова лоша, но тук трябва да остане. Тя разбира какво й говоря. Понякога за две седмици я взимам с мен. И ще я доведа на тези събрания. Вярвам че те ще й помогнат.“

Аз нито веднъж не се помолих за тази болна жена в продължение на тези две седмици, но тя идваше на всяка служба. От простото слушане на Божието Слово умът й се просветли и тя нямаше нужда да се връща в болницата. Лекарите я освободиха, признавайки я за здрава.

В миналото си тя е признавала поражение, страх, и съмнение, докато то не се вкоренило нея. Но когато слушала проповед на Словото, тя видяла къде е постъпвала неправилно. Тя започнала да изповядва това, което е правилно и се изцерила.

Виждайки удивителната промяна в тази жена, още една жена доведе в църквата съседката си, която скоро щяла да бъде заведена в подобна болница. Нито съседката й, нито мъжът й бяха християни, но мъжът позволил жена му да посещава службите.

За една седмица жената повярва, изцели се, изпълни се със Святия Дух и така не се наложи да постъпва в болница. Трябва да се научим да се противопоставим на врага.

Помнете, че изповедта на страх, довежда страха да господства над вас. Вашите страхове ще станат силни и вие ще попаднете в робство на врага.

Но ако изповядате Божията работа, изповядвате Неговото покровителство, изповядвате Неговото Слово, с дръзновение изповядвате това, което Бог говори за вас, истината, изповядате, че Този, Който е във вас е по-силен от този, който е в света, вие винаги ще бъдете над сатанинското въздействие.

Когато изповядаш своите съмнения и страхове, своите болести и немощи, ти открито изповядваш, че Божието Слово не е истинско и, че Бог не Го подкрепя.

Неговото Слово провъзгласява, че в Неговите рани ти си изцелен.

1 Петър 2:24
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.“

Матей 8:17
„за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: 
Той взе на себе Си нашите немощи, 
И болестите ни понесе“.

Ако вместо да изповядаме че Исус взе на Себе Си нашите немощи и понесе нашите болести, ние провъзгласяваме, че те все още са у нас и ние оставаме болни.

Но когато започнем да изповядваме, че Той вече е направил нещо за нашите болести – тогава приемаме изцеление.

Прекалено често ние приемаме свидетелството на своите сетивни органи, вместо свидетелство На Божието Слово. Ние сме длъжни да практикуваме Божето Слово, за да работи за нас.

Научете наизуст:
„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ 2 Тимотей 1:7

Мото на урока: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели…“ Яков1:22

следваща глава Вяра за благосъстояние