Какво значи да вярваме със сърцето си? – втора част

Текст от Библията: 2 Коринтяни 5:1, 6-8; Притчи 3:5-7.

Централна истина: Да вярваме с цялото си сърце, значи да вярваме с нашия дух, независимо от нашия ум или тяло.

Духовните неща са толкова реални ,колкото и материалните. Бог е толкова реален, колкото, ако имаше физически тяло. Разбира се Той няма, Той е дух.

Исус сега има физическо тяло – тяло от плът и кости, но не от плът и кръв. След своето възкресение Той се яви на Своите ученици и те помислили, че Той е дух. Но Исус им казал: „Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. „ Лука 24:39

В друг случай, когато Петър и другите ученици ловили риба, те видели на брега Исус. Той ги извикал и те отишли при Него яли риба, която Той приготвил.

Сега Той има физическо тяло-възкресено тяло от плът и кости. И Исус, Който сега е на небето в Своето физическо тяло, не е повече реален от Святия Дух или от Бог Отец.

Някои хора, разбират, че Бог е дух като някакво безлично влияние. Говорейки, че Той е дух, ние не разбираме, че Той няма форма.

Ангелите са духове, и те имат форма или духовна тяло.

Веднъж, когато израилтяните били обкръжени от сирийската армия, слугата на пророк Елисей се уплашил, когато видял множество вражески колесници и коне, които ги обкръжавали. Елисей просто му казал: „Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях. И Елисей се помоли и каза: Моля Те, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види! И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.“ 4 Царе 6:16,17.

Понякога ангелите могат да приемат някаква форма в материалния свят и ние можем да ги видим.

В Изход 33 четем, как Бог е говорил с Мойсей „лице в лице“, но Мойсей не видял Божето лице, защото са били в облак. „И каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ 20 стих.

След това Бог казал на Мойсей: „И ГОСПОД каза: Ето място при Мен, ти застани на канарата и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина. После ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.“ 22-23 стих.

Въпреки, че Бог е дух, знаем че Той има лице и ръце. Като Дух, Той не е по-малко реален, както когато има физическо тяло.

Духовните неща са също токова реални,както и материалните.

2 Коринтяни 5:1, 6-8
„Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен… И така, като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа (защото с вярване ходим, а не с виждане), ние имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.“

Когато погребат нашето тялото ни е все едно, ние имаме дом при Бог, построено не от човешки ръце и ще живеем вечно на небето. Кой ще бъде на небето? Ние-истинският човек – вътрешният човек.

В 1 Петрово 3:4 нашият дух е наречен: „скришният в сърцето човек „. Тук отново срещаме думата „сърце“. Вътрешният човек – нашият дух е наречен – „скритият човек.“ Поради вътрешния човек намирам удоволствие в Божия закон.

И така ние имаме Божествено определение за човешкия дух – „вътрешният човек“ и „скритият човек“.

Истинският човек е дух, той има тяло и душа. Със своя дух общува с духовния свят. С душата си контактува със света на интелекта. С тялото си се докосва до физическата сфера.

Ние не можем да общуваме с Бог, посредством нашия ум или тяло. Ние можем да имам контакт с Бог само чрез нашия дух.

Божието Слово – ключ към сърдечната вяра

Когато слушаме проповед на Божието Слово, ние слушаме с ума на душата. До преди да станем Християни, Святият Дух чрез Словото говори на нашето сърце или на нашия дух.

Ние четем в 1 Коринтяни 2:14 „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух…“ (Православен превод). В един от преводите е казано: „Душевният човек или душевният ум не разбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост. Той не може и да го разбере, защото се изследва духовно.“

Ние не разбираме Библията със своя ум.

Тя се разбира духовно.

Ние я разбираме със своя дух или сърце.

Затова ние можем да четем някой откъс десетки пъти и никога да не разберем истинския смисъл. Докато веднъж започваме да виждаме, какво Бог ни показва в Словото Си. И тогава ние разбираме Словото Му със сърцето си. Ние се нуждаем от откровение на Божието Слово. Ето защо трябва да зависим от Божия Дух, за да ни разкрие Той Словото Си.

Следователно да вярваме със сърцето си, значи да вярваме с духа си.
Как духът ни получава тази вяра, която не може да приеме чрез интелекта си? Отговор – чрез Божието Слово.

Когато Исус каза „не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от Божията уста.“ Матей 4:4

Той говори за духовна храна. Той използва духовен образ, за да покаже духовно съдържание.

Според това, как размишляваме за Словото, нашият дух се изпълва с увереност. Словото е дух и храна за вярата. Божието Слово се явява храна, която укрепва твоя дух.

Да вярваме със сърцето си, значи да вярваме независимо от това ,което ни говори физическото тяло, или каквото ни говорят чувствата.

Това е така, защото физическият човек, може да вярва това, което вижда с физическите си очи, слуша с физическите си уши или усеща чрез физическите си сетива.

Но духът, или сърцето вярват в Словото, независимо от това, което вижда, слуша или чувства.

Притчи 3:5-7
„Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото.“

Много хора практикуват 5 стих наобратно. Те се надяват на всичкия си разум и не се облягат на сърцето си.

В Яков 1:19 е казано: „И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв.“ Този стих ние също обичаме да практикуваме на обратно: Ние сме бързи на говорене и на гняв, а бавни на слушане.

В 7 стих е казано: „не бъдете мъдри в своите си очи.“ С други думи: „не бъдете мъдреци в душевното човешко знание, което те провокира да постъпваш независимо от Божието Слово.“

Ние намираме аналог на този текст и в Новия Завет: „Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа.“ 2 Коринтяни 10:4-5

Ние сме резултат на сърдечна вяра

Ако ние ходим с вяра сме длъжни да отдаваме първо място на Словото, пред всичко останало. А когато се доверяваме на Бог с цялото си сърце, в нашия дух идва спокойствие и мир.

„Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка;“ Евреи 4:3 „и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ Филипяни 4:7. „Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.“ Исая 26:3 (Православен превод) „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.“ Филипяни 4:19

В нашия дух ние знаем, че ще имаме всичко от което се нуждаем и не се вълнуваме. Ние не сме загрижени, нямаме грижи. Ако изпитваме загриженост значи не вярваме. Нашето сърце смила толкова колкото ние четем Словото. Когато ние размишляваме над това Слово, нашата увереност става по-силна. Тази увереност в нашия дух не зависи от човешките мисли или от човешките знания. Тя даже може да противоречи на човешките разсъждения или на физическите симптоми. Но да вярваме на Бог със сърце, значи да вярваме независимо от тялото.

Д-р Лилиан Йеоманс казал: Бог се радва, когато неговите деца стъпват под зееща пропаст имащи под краката си, само Неговото Слово.“

Много хора търпят поражение, защото приемат поражение. Но Божето Слово казва: „Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.“ 1 Йоан 4:4.

Святият Дух се надига в нас и ние знаем, че не могат да ни победят. Ние знаем това, защото вярваме!

Научете наизуст:
„Надявайте се на Господа с цяло сърце и не се облагай на своя разум.“ Притчи 3:5

Мото на урока: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели…“ Яков 1:22