Какво е вяра?

Текст от Библията: Евреи 11:1; Марк 11:23-24; Йоан 20:24-29; Римляни 4:17-21.

Централна истина: Вярата е хващането на нереалистична надежда и завеждането й в реалността.

Ключов стих в изучаването на вярата е известният стих в Евреи 11:1
„Вярата е осъществяване на очакваното и увереност в невидимото.“

Преводът на Мофат звучи така:
„Вяра означава, че ние сме уверени в това, за което се надяваме, убедени в това, което не виждаме.“

Ето още един превод:
„Вярата е осъществяване на това, на което се надяваме.“

Друг превод:
„Вярата е гаранция за това, че това, което очакваме с надежда, накрая ще стане наше.“

Има разни видове вяра. У всеки, както у спасения, така и у неспасения, има естествена човешка вяра. Писанието говори за свръхестествена вяра – вяра, която се вярва със сърцето, а не тази, която ни говорят чувствата.

Вярата, с други думи, е хващането на нереалистичната надежда и пренасянето й в сферата на реалното.

Вярата расте от Божието Слово.

Нашият текст, описва вярата като „увереност в невидимото“.

Например, ти се надяваш да имаш пари да си платиш сметките. Вярата ти дава тази увереност, че ти ще имаш тези пари.

Ти се надяваш на физическа сила, за да извършиш нещо. Вярата казва: „Господ е светлина моя и спасение мое, от кого да се убоя?“

Вярата ще каже винаги това, което казва Словото, с една дума вяра в Бога е вяра в Неговото Слово.

Преди много години научих важен урок за вярата. Скоро след като оздравях имах нужда от работа, и тъй като това бе по времето на Голямата депресия, бе трудно да се намери работа. Успях да си намеря работа в оранжерия. Заедно с едно момче приготвяхме дървета за клиентите. Това бе тежко за мен, имайки предвид, че аз бях прикован на легло 16 месеца, а от тогава бяха минали само няколко месеца.

Всеки ден работниците намаляваха и все някой ми казваше: „Мисля, че ти няма да издържиш днес. Разбра ли, уволнили са още двама човека.“

„Ако не бе Господ, аз нямаше да съм тук“ – отговарях аз. „Разбирате ли, Той е моята крепост. В Библията е казано: „Господ е сила на живота ми…“  Животът ми има както физическа така и духовна страна и Господ е крепост на живота ми.“

Ако аз бях действал на основата на моите чувства, то аз не бих станал от леглото. Аз действах по Божието Слово и затова знаех какво е това вяра.

Аз нямах никаква сила, преди да започна да работя. Много хора искат първо да получат, а след това да повярват, след като вече го имат. Но така не става. Трябва първо да повярваш, а след това ще получиш.

Затова всяко утро аз се измъквах от леглото и отивах на работа, доверявайки се на Божието Слово. Въпреки, че бях най-слаб от всички, аз си тръгвах с последния работник.

Може да говорим, че Божието Слово е добро, но ние няма да знаем за това, до момента, докато не действаме съгласно Него и не получим резултати от това.

Вярата е осъществяване на надеждата ни.

Аз отивах на работа. Аз действах според Божието Слово. Аз се надявах на физическата си сила, за да работя и когато действах по Божието Слово, моята вяра осъществяваше надеждата ми. Надеждата казва: „Някога това ще го имам“, вярата казва: „Аз го имам сега.“

Вяра в главата и вяра в сърцето

Джон Уесли е казал, че дяволът е дал на църквата заместител на вярата, нещо подобно по мирис и вкус, така че трудно да се открие разликата. Този фалшификат се нарича“умствено съгласие“. Много хора четат Божието Слово и се съгласяват, че То е истина, но се съгласяват само с ума си. А от това нищо не се променя.

Сърцето приема от Бога.

Марк 11:23-24
„Истина ви казвам: ако някой каже на тази планина“ вдигни се и премести се в морето“ и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че става по думите му – ще има това, което казва. Затова ви казвам: всичко което поискате в молитва, вярвайте че получавате и ще ви бъде.“

Как да разберем сърдечна ли е вярата ни или просто е умствено съгласие? Умственото съгласие казва: „Аз зная че Божието Слово е истина. Зная, че Бог е обещал изцеление, но по някаква причина това аз не го разбирам.“ А истинската вяра в Божието Слово ще каже: „Ако Божието Слово го казва, че това е така, то тогава то е така. То е мое. Аз го имам сега. Аз го имам, дори и да не го виждам.“

Аз слушах как хората говореха: „Ето, аз се молих, а още нямам отговор.“ Ако отговорът бе дошъл, то нямаше да имате нужда от вяра, тогава вие щяхте да знаете. За това, за да стане, трябва да направите тази крачка на вяра. Много хора искат да го видят и тогава да го вярват. Но ние трябва първо да вярваме, защото Божието Слово ни казва, че е наше. След това ще се материализира.

Обърнете внимание на Марк 11:24, че получавате след като сте повярвали: „Всичко което искате в молитва, вярвайте че ще получите и ще бъде ваше.“ Исус просто казва: „Трябва да вярвате преди да получите.“

Аз никога не бих получил физическото си изцеление, ако преди това не бях повярвал, че го имам.

Всички симптоми в тялото ми крещяха: „Ти нямаш изцеление.“

Аз просто твърдо стоя на това, което казва Божието Слово за моето изцеление и продължавам да провъзгласявам, че съм изцелен. Но ако седях, скимтях и хленчех и се оплаквах, очаквайки всички симптоми да изчезнат и чувствата ми да дойдат в съответствие с вярата ми, то аз до никъде нямаше да стигна, защото „вярата е увереност в невидимото.“

Вярата на Тома и вярата на Авраам

Твърде много християни имат вярата на Тома, вместо вярата на Авраам. Тома каза: „Няма да повярвам докато не Го видя.“Авраам „не се поколеба в обещаното от Бог…но се закрепи във вяра.“

Йоан 20:24-29
„А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. 
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! 
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! 
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали. „

Защо на Тома бе трудно да повярва, че Исус е жив. Тома знаеше за гвоздеите, пробили ръцете на Исус и за копието пронизало гърдите му. Неговите физически чувства говореха, че Исус е мъртъв. Тома имаше знание в главата, а не сърдечна вяра.

Сравнете го с вярата на Авраам.

Римляни 4:17-21
„(както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. 
Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“. 
Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, – 
обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, 
уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. „

Обърнете внимание на разликата във вярата на Тома и Авраам. Тома имаше само обикновена човешка вяра, която казваше: „Няма да повярвам, докато не видя и не пипна. „Обратно, Авраам вярваше на Божието Слово, необръщайки внимание на своето тяло и на своите чувства.

Ако Авраам необръщаше внимание на физическото знание или чувства, то на какво той обръщаше внимание?

На Божието Слово!

Преди много години, когато бях изцерен от болест на сърцето, аз както и други хора имах проблем с някои неща за вярата. Към мен се връщаха някои тревожни сърдечни симптоми.

Когато се молих и се опирах на Божите обещания, даже страдайки от силни болки, аз помнех за Авраам, който не мислеше за своето тяло. Господ ми показа, че не трябва да мисля за тялото си, а за Неговото Слово. Когато правех това, повтаряйки си някои Божи обещания от Писанията за изцеление като например: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“, тогава всички симптоми изчезнаха. Но много често ние мислим за своето тяло, вместо да гледаме Божието Слово.

В една църква, където служех, една жена винаги завършваше свидетелството си с думите: „Помолете се за мен. Вярвам, че имам рак.“ Без всякакво съмнение, ако тя продължаваше да го вярва, щеше да го има. Исус каза: „да бъде според вярата ви.“ Друг човек ме помоли: „Помоли се за мен. Вярвам, че започвам да се простудявам.“ Ако вие така вярвате, за мен е безполезно да се моля за вас, защото „Да бъде според вярата ви.“ Матей 9:29

Ние имаме нужда да ходим с вяра, а не с виждане.

Някои извратиха това учение, като казваха, че аз съм проповядвал на хората да отричат всички симптоми и да живеят така все едно не съществуват. Но ние не отричаме болката и другите симптоми, защото те са реални. Вместо това ние гледаме на тях през Божите обещание.

Истинската вяра в Божието Слово казва: „Ако Бог казва, че това е така, то е така. Ако Той казва: В Неговите рани вие се изцелихте – то аз съм изцелен. Ако Той казва: Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда – то Той ще я снабди. Ако Той казва: Господ е моя крепост“, то е така“.

С други думи истинската вяра говори това, което говори Божието Слово.

Истинската вяра се гради на Словото. Ние трябва да разсъждаваме върху Словото, дълбоко търсейки в Него и хранейки се от Него. Така Словото ще стане наша съставна част, точно така, както храната става част от нашето физическо тяло.

Научете наизуст:
„Вярата е осъществяване на очакваното и увереност в невидимото.“ Евреи 11:1

Мото на урока: „Бъдете изпълнители на Словото , а не само слушатели…“ Яков 1:22

следваща глава Вяра и надежда