Изповедта възстановява нарушеното общение

Текст от Библията: „Псалм 137:1-4; Йоан 1:3-10; Яков 5:14-15; Евреи 10:1-4.

Централна истина: Когато е нарушено взаимоотношението песента на вярата не звучи.

В нашето изследване на темата за изповедта, разгледахме първите два вида: изповядване на греховете на евреите и изповедта на грешника в Новозаветно време.

В този урок ще разгледаме изповедта на вярващия, който е нарушил взаимоотношението си с Бога.

В Псалм 137 виждаме драматичен пример за нарушени взаимоотношениия. В резултат на греха Израел бе пренесен във Вавилон.

„При реките на Вавилон, там седнахме, 
Да! плакахме, когато си спомняхме за Сион; 
На върбите всред него 
Окачихме арфите си. 
Защото там ония, които ни бяха пленили, 
Поискаха от нас да пеем думи; 
И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: 
Попейте ни от сионските песни. 
Как да пеем песента Господна 
В чужда земя?“

В този откъс от Писанието Израел се оплаква от своето пленяване. Божият народ си спомня Сион, но сега са в печал, а техните арфи висят на върбите. Те не могат: „да пеят песента на Господ в чужда земя.“

Песента на вярата не звучи, когато са нарушени взаимоотношенията. Ние изгубваме свидетелството си когато съгрешаваме. Грехът винаги изгасва светлината.

Изповедта дава прощение

1 Йоан 1:3-10
„това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. 
И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. 
И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. 
Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях. 
Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. 
Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“

Много хора използват тези стихове само за невярващите. Но също те са написани и за вярващите и трябва да се отнасят само за Християни, които са нарушили взаимоотношенията си с Бог поради грях в живота си.

Забележете тази дума „общение“ в тези стихове е използвана 4 пъти.

Те са писани за вярващи, а не за грешници.

Първо като предупреждение за нарушаване на взаимоотношенията и второ като път за възстановяване на общението с Бог.

В 6 стих е казано:
„Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.“

С други думи, ако сме нарушили общението с Бог, а казваме, че имаме общение с Него
и казваме, че всичко е наред, не говорим истината.

Но Той говори, че ако ние изповядаме греховете си: „Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“

В момента, в който правим нещо неправилно, нещо вътре в нас ни казва. Нашият новороден дух веднага ни дава знак, че сме извършили грях. Ако някъде не си уцелил целта, не се отказвай. Спри и помоли Бог за прошка. Той ще ти прости и ти ще продължиш общението си с Него.

Прошката възстановява общението

Когато ти изповядваш греховете си, Той ти прощава и точно в този момент и ти стоиш в присъствието Му, все едно никога не си съгрешавал. Не е необходимо един и същи грях да го изповядваш отново и отново, защото това в твоя дух се събира слабост, съмнение и гузност.

Изповядал веднъж, знай че Той ти е простил и е забравил за това. Той вече не го помни:

„Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си,  и няма да си спомня за греховете ти.“ Исая 43:25

А в Еремия 31:34 четем:
„Защото ще простя беззаконието им, 
и греха им няма да помня вече.“

Ако Бог не помни за този грях, който е станал преграда за вашите взаимоотношения, тогава защо ти трябва да го помниш. Това убеждение не е от Святия Дух. Това е сатана, който се опитва да се възползва.

В Псалм102:1-3 е записано:
„Благославяй, душе моя, Господа, 
И всичко що е вътре в мене нека хвали святото Му име. 
Благославяй, душе моя, Господа, 
И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. 
Той е, Който прощава всичките ти беззакония, 
Изцелява всичките ти болести; 
Който изкупва от рова живота ти, 
Венчава те с милосърдие и благи милости;“

Понякога хората искат да се моля за тях и казват: „Не зная дали ще ме чуе Бог или не, защото съгреших и Го подведох.“

Но, ако те поискат прошка от Бог, Той няма да си спомня какво са направили. Тогава, защо ние го помним. Те само говорят против вярата си.

Вярващият трябва да прости сам на себе си, точно така, както Бог иска да му прости.

Много хора изгубват вярата си, защото не искат да си простят.

Прошката в изцелението

Яков 5:14-15
„Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 
И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.“

Тези стихове, често се използват при молитва за изцеление и това е правилно. Но нека не забравяме края на стиха: „ако е извършил грехове, ще му се простят.“

Много пъти, когато виждаме болен, който има нарушени взаимоотношения с Бог, ние казваме: „Той е направил нещо нередно, сега бере плодовете на греха си. Той е болен заради греха.“ Понякога нарушените взаимоотношения са причина за болест, но Божието Слово казва: „ако е извършил грехове, ще му се простят.“

Срещал съм хора, които вярват,че трябва да останат болни до края, защото са паднали в грях. Но това не е така. Писанието говори: „ако е извършил грехове, ще му се простят.“

В изцелението има прошка.

Евреи 10:1-4
„Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертват. 
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. 
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете. 
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.“

Тук се говори че кръвта на козли и телци не унищожава греха. Тяхната кръв може само да ги покрие .Грехът продължавал да остава в сърцето на хората. А с грехът е имало съзнание за грях.

Но благодарение на нашето изкупление в Христос, Бог ни изкупи от съзнанието за грях:

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ 1 Йоан 1:9

Ти не трябва повече да помниш греховете си. Бог не ги помни, на теб за какво ти са? Виждаш с каква увереност и дръзновение можеш да се молиш, знаейки със сигурност, че Той те слуша.

Научете наизуст:
„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ 1 Йоан 1:9

Мото на урока „Бъдете не само слушатели на Словото, но и изпълнители…“ Яков1:22